РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Монтана, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20211600100364 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 110 и сл. от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът АЛ. Д. АНГ. от гр. М твърди в исковата си молба , че на 20.10.2016г. по
гр.д.№ 70082/2012г. на Районен съд - гр.Монтана е издаден изпълнителен лист № 1693, по
който е осъден да заплати на ответника К. ИВ. Д. от гр. М сумата 18 000 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие от 24.02.2007г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2007г. до
окончателното й изплащане, сумата 1120 лева разноски по делото пред Районен съд-
Монтана и 1100 лева направени разноски по делото във въззивната инстанция. Решението
по гр.д.№ 70082/2012г. на Районен съд - гр.М е влязло в законна сила на 04.01.2016г.. На
11.07.2017г. по молба на К.Д. е образувано изп.дело № 2-250/2017г. по описа на ДСИ при
РСМ , без посочен способ за принудително изпълнение, като по делото не са извършвани
изпълнителни действия и на 04.02.2021 г. съдебният изпълнител с постановление е
прекратил производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършване на
изп.действия в продължение на повече от две години, считано от последното изпълнително
действие - според него извършеното на 24.08.2017г. - уведомяване на взискателката за
внасяне на такси за справки по изпълнителното дело. На 11.06.2021г. въз основа на същия
изпълнителен лист с молба от 10.06.2021г. на К. ИВ. Д. е образувала ново изпълнително
дело против ищеца - изп.дело № 2-256/2021 г. по описа на ДСИ при РСМ, по което му е
наложен запор на 16.06.2021г. по банковите му сметки в "хххх" ЕАД. Твърди се, че
вземането по изпълнителния лист е погасено с изтичане на 5 години, считано от влизане в
1
сила съдебното решение, като по образуваното през 2017г. изпълнително дело не са
извършвани принудителни действия, които да прекъсват давността. Към 11.06.2021г., когато
е образувано новото изпълнително дело давността е изтекла относно вземането за главница
на 04.01.2021г. ,а относно вземането за лихва – на 04.01.2019г.. Във връзка с подадения от
ответницата отговор с позоваване на спиране на давността на основание чл. 3,ал.1,т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в проведеното
съдебно заседание , чрез процесуалния си представител адвокат Т. ищецът поддържа, че
давността относно главницата е изтекла на 14.03.2021г. , а относно лихвата датата , поради
допусната техническа грешка е коригирана на 03.04.2018г..
При тези твърдения се иска от съда да постановите решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумите 18000 лева
главница, 27194.96 лева начислени лихви върху главницата към 11.06.2021 г., 1120 лева
разноски по делото пред Районен съд-Монтана и 1100 лева, представляващи направени
разноски по делото във въззивната инстанция, обективирани в изпълнителен лист №
1693/20.10.2016г., издаден по гр.д.70082/2012г. на Районен съд - гр.Монтана, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 2-256/2021г. по описа на ДСИ при РСМ, поради
погасяване по давност на вземанията, а също и сумите 793.35 лева такси и разноски по
изпълнението и 3731.98 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РСМ,
дължими по изпълнително дело № 2-256/2021г. по описа на ДСИ при РСМ. Претендира
заплащане на деловодни разноски по делото .
Ответникът К. ИВ. Д. , чрез процесуален представител адвокат Й.А. оспорва иска
като неоснователен с доводи, че процесните вземания не са погасени по давност. Позовава
се на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците /обн. ДВ. бр.28 от 24 март 2020г./ , според който за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
В конкретния случай с обявяването на извънредното положение на 13.03.2020г. е
спряло теченето на давностния срок по чл.110 ЗЗД за посочените в изпълнителния лист
вземания към ищеца. Именно по тази причина към момента на подаване на молбата за
образуване на изп.дело № 2-256/2021 г., респ. предприемането на действията на
принудително изпълнение чрез налагане на запор по банкова сметка на длъжника, вземането
не е погасено по давност.
При тези твърдения се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен .
Доказателствата по делото са писмени , след чиято преценка в тяхната взаимна връзка
и логическо единство , във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, съдът
приема за установено следното:
По делото не се спори и е установено от приложените писмени доказателства , че на
основание влязло в сила на 04.01.2016г. решение по гр.д.№ 70082/2012г. на Районен съд -
2
гр.Монтана е издаден на 20.10.2016г. изпълнителен лист № ххх според който ищецът АЛ. Д.
АНГ. е осъден да заплати на ответника К. ИВ. Д. сумата 18 000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие от пътнотранспортно
произшествие от 24.02.2007г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2007г. до
окончателното изплащане, сумата 1120 лева разноски по делото пред Районен съд-Монтана
и сумата 1100 лева направени разноски по делото във въззивната инстанция. Въз основа на
този ИЛ , по молба на К.Д. от 06.07.2017г е образувано изп.дело № 2-250/2017г. по описа на
ДСИ при РСМ , като видно от молбата в същата не е посочен конкретен способ за
принудително изпълнение. По делото не се твърди и липсват доказателства за извършвани
изпълнителния действия за събиране на вземането по ИЛ по така образуваното
изпълнително дело . По същото е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
без доказателства за редовно връчване, като на 24.08.2018г. взискателят е уведомен от ДСИ ,
че следва да внесе сумата 12 лева такса за поисканата с молбата за образуване на ИД справка
за притежавано от длъжника имущество . С постановление оъ 04.02.2021г. съдебният
изпълнител е прекратил производството по изп.дело № 2-250/2017г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършване на изп.действия в продължение на повече от две
години, считано от последното изпълнително действие - уведомяване на взискателя за
внасяне на такси за справки по изпълнителното дело. На 11.06.2021г. въз основа на същия
изпълнителен лист с молба от 10.06.2021г. на К. ИВ. Д. е образувала ново изпълнително
дело против ищеца - изп.дело № 2-256/2021 г. по описа на ДСИ при РСМ, по което му е
наложен запор на 16.06.2021г. по банкови сметки в "ххх " ЕАД.
При така установената безспорна между страните по делото фактическа обстановка ,
от правна страна съдът приема следното:
С иска ищецът цели да установи недължимост на вземанията , за събирането на
които са предприети принудителни изпълнителни действия по изп.дело № 2-256/2021г. по
описа на СИС при РС Монтана въз основа на изпълнителен лист от 20.10.2016г., издаден въз
основа на влязло в сила на 04.01.2016г. съдебно решение по гр.д. № 70082/2012г. по описа
на РС Монтана, като се позовава на изтекла след 04.01.2016г. погасителна давност.
Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита обосновават правно
основание на иска чл. 439 от ГПК , според който длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството , по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по
реда на чл. 439 от ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на принудително
изпълнение, като предмет на установяване е липсата на изпълняемо срещу него право .
Последица от уважаване иска по чл. 439 от ГПК е прекратяване изпълнението – чл.
433,ал.1,т. 7 от ГПК, от което се извежда правният интерес от исканото установяване
недължимост на вземанията , обективирани в изпълнителния лист , изпълнително
основание, въз основа на което е образувано изпълнителното дело .
Искането за признаване, че не се дължат сумите 793.35 лева такси и разноски по
изпълнението и 3731.98 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РСМ е
3
недопустимо за разглеждане, поради липса на правен интерес и в тази част производството
следва да се прекрати. Предмет на иска по чл. 439 от ГПК е единствено изпълняемото право,
материализирано в изпълнителния лист , въз основа на който е предприето принудително
изпълнение .
Сумите, представляващи разноски по изпълнението, начислени на ищеца като
длъжник по изпълнителното дело, не са част от изпълняемото право, чийто предметни
предели са установени с изпълнителния лист. Въпросът за тяхната дължимост от длъжника
се разрешава в изпълнителното дело, съобразно правилата на чл. 79 от ГПК, като срещу
възложените му разноски по изпълнението длъжникът може да се защити чрез обжалване
разноските по изпълнението по реда на чл. 435,ал. 2 от ГПК. След като тези вземания не са
част от изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист и длъжникът може да се
защити срещу принудителното им събиране по друг ред, то ищецът няма правен интерес от
установяване недължимостта на тези суми, представляващи разноски по изпълнителното
дело.
Ищецът се позовава на изтекъл , считано от 04.01.2016г. , датата на влизане в сила
на съдебното решение , въз основа на което е издаден изпълнителния лист , 5-годишен
давностен срок, респективно 3-годишен такъв относно вземането за лихви , довели до
погасяване на вземанията за главница, лихви и съдебни разноски.
Давността като институт на материалното право представлява изтичане на
определен в закона срок от време, през който кредиторът бездейства , последица от което е
погасяване правото да иска принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане
продължава да съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от
длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.
Между страните е безспорно, че за процесните вземания за главница в размер на
18 000 лева, законна лихва върху главницата , считано от 24.02.2007г. в размер на 27194.96
лева към 11.06.2021 г., 1120 лева разноски по делото пред Районен съд-Монтана и 1100 лева
разноски по делото във въззивната инстанция, обективирани в изпълнителен лист №
1693/20.10.2016г . са с основание влязло в сила на 04.01.2016г. съдебно решение по гр.д. №
70082/2012г. на РС Монтана.
Процесните вземания са установени със съдебно решение, поради което и съгласно
чл. 117,ал. 2 от ЗЗД давностният срок за погасяването им е 5 години . Съгласно чл. 116,б.“в“
от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
По образуваното изп.дело № 2-250/2017г. по описа на СИС при МРС въз основа на
изпълнителни лист конкретни изпълнителни действия, насочени към принудително
изпълнение на вземанията , не са извършвани , като в молбата за образуване на делото
изпълнителен способ не е посочен, съответно по това дело не са искани и извършвани
действия по принудително изпълнение , прекъсващи давността по смисъла на чл. 116, б.“в“
от ЗЗД във връзка с тълкуването , дадено в т. 10 на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС. С това тълкуване е прието, че
4
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. .Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
В случая изпълнителното производство по изп.дело № 2-250 /2017г. е прекратено по
силата на закона – чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК на 11.07.2019г. , когато е изтекъл, предвиденият в
закона срок от 2 години, считано от датата на образуването му – 11.07.2017г. , през който
взискателят не е искал и не са предприемани изпълнителни действия. Доколкото по това
дело действия по принудително изпълнение не са искани и извършване , то с факта на
образуването му течението на давностният срок не е прекъснато.
Петгодишния давностен срок , считано от 04.01.2016г. е изтекъл на 04.01.2021г. .
При съобразяването действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /обн. ДВ. бр.28 от 24 март 2020г./ , според
който за времето от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, както и разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/обн.ДВ бр. 44 от 13.05.2020г. / , според която сроковете, спрели да текат по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положения, обявено с решение на
НС от 13.03.2020г. , продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на закона ,
т.е. от 21.05.2020г., то за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г. от 69 дни давност не е текла .
Предвид спирането на течението на давността за срок от 69 дни, то петгодишния срок,
считано от 04.01.2016г. е изтекъл на 14.03.2021г. .
Към 10.06.2021г. , когато ответницата е подала молбата за образуване на изп.дело №
2-256/2021г. на СИС при МРС въз основа на изпълнителния лист от 20.10.2016г. , правото й
5
да иска принудително изпълнение на вземанията по този изпълнителен лист е погасено по
давност , поради което и вземанията , обективирания в изпълнителния лист са недължими .
Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск с предмет
установяване недължимост на вземанията по издадения на 20.10.2016г. изпълнителен лист в
общ размер 47414.96 лева като доказан и основателен следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените в производството разноски съобразно уважения размер на иска , искане
за което е направено своевременно до приключване устните състезания с представен
съгласно чл. 80 от ГПК списък за разноските . По делото са установени разноски на ищеца
в общ размер 5 220.07 лева , от които платена държавна такса 2077.61 лева , 7.46 лева такса
превод и 3135 лева платено адвокатско възнаграждение, видно от приложените договор за
правна защита и съдействие, съдържащ разписка от 03.11.2021г. , като с оглед изхода на
спора ответницата следва да му заплати сумата 4750.26 лева разноски.
От страна на ответницата искане за разноски не е направено, като по делото няма
доказателства за сторени такива.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 от ГПК, че АЛ.
Д. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. М ул.хххх №ххх НЕ ДЪЛЖИ на К. ИВ. Д., ЕГН
********** , с адрес гр. М ,бул. Х Д № хх сумата общо 47414.96 лева , включваща
главница 18 000 лева, 27194.96 лева законна лихва върху главницата за периода 24.02.2007г.-
11.06.2021г. , 2220 лева съдебни разноски , представляваща вземане по изпълнителен лист
№ 1693 от 20.10.2016г. , издаден по гр.д. № 70082/2012г. на РС Монтана , предмет на
принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № 2-256/2021г. по описа на
СИС при РС Монтана , поради погасено по давност право на принудително изпълнение .
ОСЪЖДА К. ИВ. Д., ЕГН ********** , с адрес гр. М бул.ххххх№ххх да заплати на
АЛ. Д. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. М , ул.Н В № ххх съдебни разноски в размер на
4750.26 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими исковите претенции на АЛ. Д.
АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. М , ул.Н В № хх за установяване на основание чл. 439
от ГПК недължимост на сумите 793.35 лева такси и разноски по изпълнението и 3731.98
лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РСМ, поради липса на правен
интерес и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София с въззивна
жалба в двуседмичен срок , а в частта относно прекратяването – в едноседмичен срок ,
считано от връчването му на страните .
6
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
7