№ 53
гр. Варна , 06.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно частно гражданско
дело № 20213000500152 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на
М. И. Н., подадена чрез адв. Р.Т. С. от АК Варна, против определение № 840/09.03.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 3408/2021 по описа на ВОС, с което е прекратено производството по
делото на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – като
постановено в нарушение на съществени процесуални правила и l нарушение на
материалния закон, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за
продължаване на производството с указания за спиране на делото и неизискване на
държавна такса до приключване на производството по основния иск. Съображенията са за
липсата на основание за прекратяване на производството заради непоправяне на исковата
молба, предвид предявяването на иска като евентуален и недължимостта на такса съгл. чл.
72, ал.1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр.д. № 3408/2020 г. по описа на ВОС е образувано по иск на М.
И. Н. срещу М.Х. за осъждането му да заплати сумата от 75 567,49 евро, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от проведеното от ответника
въвеждане в заблуждение на ищеца при сключване на предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 03.12.2008 г. с представляваното от ответника дружество
„Варна Саут Бей“ ЕООД, изразяващи се в заплатена от ищеца по сметка на трето лице
авансова част от продажна цена по договора, ведно със законната лихва върху главницата от
1
завеждане на иска до окончателното заплащане. Този иск е бил отделен с определение №
2086/23.11.2020 г. от т.д. № 1265/2020 г. по описа на ВОС, по което първоначално е бил
предявен като евентуален спрямо иск по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД на М. И. Н. срещу „Варна
Саут Бей“ ЕООД за връщане на сумата от 75 567,49 евро, платена на отпаднало основание.
Съображенията на съда за отделянето на иска по чл. 45 ЗЗД са за разглеждането му по
общия исков ред, а не по реда на гл. 32 от ГПК като производството по търговски спорове,
по който се разглежда първия иск. Поради необжалваемост на определението за разделяне,
жалбата срещу него е оставена без разглеждане с определение по ч.т.д. №13/21 на ВАпС.
След разделянето на исковете отпада и съединяването им, а в случая и соченото такова в
евентуалност /между делата би имало връзка на преюдициалност/. В този случай, по
образувания в новото производство иск се дължи държавна такса, доколкото не е налице
хипотезата на чл. 72, ал.1 от ГПК. Исковата молба по чл. 45 от ЗЗД е била нередовна, тъй
като към същата не е бил представен документ за внесена по сметка на съда държавна такса
от 5 911,88 лв., поради което същата е оставена без движение с указания за поправянето й,
първо - с определение № 3886/24.11.2020 г., а впоследствие и след оставяне без уважение на
искането за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса - и с определение
№ 586/15.02.2021 г. Указанията са били връчени на страната 19.02.2021 г. и с тях ищецът е
бил предупреден, че при неизпълнението им следва прекратяване на производството.
Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 26.02.2021 г., но исковата молба не е била
поправена, поради което тя е подлежала на връщане на осн. чл. 129, ал.3 ГПК, а
производството по делото – на прекратяване. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за нарушение на правото му на защита и достъп до правосъдие, защото
исковата му молба е приета от съда и по нея е образувано производството по делото, а
дължимостта на държавната такса е предвидено в закона задължение на страната, от което
тя може да бъде освободена в случай на установена в производството по чл. 83, ал.2 от ГПК
липса на достатъчно средства за заплащането й. Неоснователни са също и оплакванията на
жалбоподателя за несъобразено основание за спиране на делото, до приключване на две
тълкувателни дела на ВКС, доколкото спирането на това основание е в правомощията само
на ВКС.
Като е прекратил производството по делото, поради непоправяне на нередовностите
на исковата молба в срока, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не
страда от визираните в жалбата пороци и като правилен следва да бъде потвърден.
С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 840/09.03.2021 г., постановено по гр.д.№
3408/2021 по описа на ВОС.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при
условията на чл. 274, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3