Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 11.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа гр.д. №
8083/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.
86 от ЗЗД.
Ищците П.И.К. и Д.В.В. твърдят, че са
пострадали от ПТП, реализирано на 26.06.2014г. в гр. София, вина за което има
водачът на л.а. „Деу”, с рег. № *******.
Твърдят, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „Л.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това
моторно превозно средство. Твърдят, че с влязло в сила решение виновният за ПТП
водач М.В.Л. е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение
по пътищата и им е причинил по непредпазливост средна телесна повреда.
Ищецът П.И.К. поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди от настъпилото травматично увреждане – счупване на дясната лопатка, изкълчване на дясната раменна
става, счупване на девето и десето ребро в дясна гръдна половина и множество
дълбоки охлузвания по крайниците и кръвонасядания в областта на дясната скула, в
следствие на което за продължителен период от време изпитвал болки и страдания,
като твърди и към момента на предявяване на иска
оздравителният процес да не е приключил напълно. Твърди,
че в следствие на произшествието преживял тежък психически шок и срив на
самочувствието, ходи на работа със страх и не спи спокойно. Счита, че
справедливият размер на дължимото му се обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер от 60 000 лева /уточнение на иска с оглед
прекратяване на делото по отношение на втория ответник, в о.с.з. проведено на
29.10.2019 г./ и претендира същите, ведно с лихва за забава от датата на
деликта до окончателното плащане.
Ищецът Д.В.В. поддържа, че от деликта е
претърпяла неимуществени вреди от настъпилото травматично увреждане – навяхване
на лява глезенна става, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб,
травматична дискова херния на ниво С5-С6, хематом на бедрото и на лявото
коляно, в следствие на което за продължителен период от време изпитвал болки и
страдания, като твърди и към момента на предявяване на иска оздравителния
процес да не е приключил напълно. Твърди, че в следствие на произшествието
преживяла тежък психически шок и срив на самочувствието, ходи на работа със
страх и не спи спокойно. Счита, че справедливият размер на дължимото й се обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 60 000
лева /уточнение на иска с оглед прекратяване на делото по отношение на втория
ответник, в о.с.з. проведено на 29.10.2019 г./ и претендира същите, ведно с
лихва за забава от датата на деликта до
окончателното плащане. Претендират разноски.
Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва размера
на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост.
С влязло в сила решение по н.о.х.д. № 7877/2015г.
по описа на Софийски районен съд, подсъдимият М.В.Л. е признат за виновен за
това, че на 26.06.2014г., в гр. София, при управление на лек автомобил „Деу“, с
рег. № *******, е нарушил правилата за движение на чл.19, ал.2, 21, ал.1, 50а,
104, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече
от едно лица – П.И.К., изразяваща се в непълна задна луксация на дясната
раменна става и фисура в областта на крилото на дясната лопатка и на Д.В.В.,
изразяващи се в контузия в гръбначния стълб в шийния отдел, с формиране на
травматична дискова херния на ниво пети-шести шийни прешлени, протичаща с
вертебрален, болков и полирадикулярен синдроми.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца, както и по отношение на елементите от състава на
престъплението, в т.ч. и причинените на ищците телесни увреждания. Няма пречка
гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на
други увреждания, наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд. Фактите
от фактическия състав на отговорността на застрахователя не са спорни между
страните, в това число и обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на
гражданската отговорност на деликвента към датата на настъпване на ПТП, като те
се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства.
Относно претърпените от ищеците
увреждания и свързаните с тях неимуществени вреди по делото са приети съдебно-медицински
експертизи по отношение на двамата ищци и са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля Ц.Г.Н..
Според показанията на свидетелката Н.тя
е колежка на ищците. Свидетелката сочи, че в деня на произшествието те се
върнали на работа след прегледите в институт Пирогов и не изглеждали добре – П.К.
бил с видима травма и рана на дясната ръка и плешка, Д. – с травматични болки
във врата. Свидетелката сочи, че и двамата са ползвали болнични във връзка с
произшествието и са изпитвали посттравматичен страх по време на работа. Според Н.,
Д. и към момента на депозиране на показанията изпитва болки и периодично
провежда обезболяващо лечение с хомеопатични средства. Свидетелката сочи, че
знае, че и П. изпитва болки и дискомфорт в ежедневието си.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице, специалист ортопедия и
травматология, във връзка с уврежданията на ищеца К.А.С., от настъпилото на 26.06.2014г.
пътнотранспортно произшествие ищецът е получил
счупване на девето и десето ребра в дясно с характер на временно разстройство
на здравето, неопасно за живота и луксация на дясна раменна става, с характер
на трайно затруднение движението на дясната ръка за срок повече от 30 дни.
Вещото лице сочи, че е предприето консервативно лечение с поставяне на мека
имобилизация на дясна раменна става за срок от един месец, като при нормално
протичане на лечебния процес възстановителния период е около 4 месец. Според
заключението към момента на извършения преглед на 17.10.2019 г. ищецът е в
добро състояние, без функционален дефицит на дясна раменна става, не се очакват
промени в състоянието му, като съобщава за болки в областта на дясна гръдна
половина и раменна става при физическо натоварване.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице, специалист
неврохирург, във връзка с уврежданията на ищеца Д.В.В., от настъпилото на 26.06.2014г.
пътнотранспортно произшествие ищецът е получила контузия и навяхване в областта
на врата, травматична протрузия на междупрешленовия диск на ниво 5-ти и 6-ти
шийни прешлени, контузия на лява гръдна област, тежко навяхване на лява
глезенна става, контузия с подкожен хематом на дясно бедро и ляво коляно.
Вещото лице е посочило, че шийната травма е получена и протича на фона на
съществуващи нормални за възрастта дегенеративни промени в шийния отдел на
гръбначния стълб, като според отговорите на вещото лице в о.с.з. при наличните
обичайни за възрастта дегенеративни промени в следствие на произшествието е
настъпила контузия на врата с травматична протрузия – разтягане на връзките,
които държат диска на гръбнака при пети и шести прешлен, без да е налице
напълно разкъсване. Тази травма е довела до трайно затруднение движението на
врата за срок от 6 месеца, както и нетрудоспособност за физически труд за срок
от 6 до 8 месеца, а останалите травми са причинили болки и страдания за период
от около 20-25 дни. Вещото лице сочи, че в периода 02.07. – 05.07.2014 г. е
проведено комплексно медикаментозно болнично лечение, при постелен режим и
активно наблюдение, като е изписана с указания за охранителен режим и
медикаментозно лечение и за носене на шийна яка за около 20-30 дни, като лечението
е продължило при домашни-амбулаторни условия, под наблюдение на личен лекар,
невролог и физиотерапевт за срок от 6 дни. Според заключението болките и
страданията са били най-интензивни в първите 30 дни с постепенно затихване през
следващите месеци. Към момента на изготвяне на заключението са налице
ограничени болезнени движения в областта на шийния отдел на гръбначния стълб,
което се дължи както на получените травматични увреждания така и на наличните
дегенеративни промени, като перспективата за в бъдеще е лоша с оглед трайното
възстановяване. Според заключението през изминалите години и до момента ищцата
съобщава за болки във врата и гръдния отдел на гръбначния стълб при
продължително седене в една поза, за което не се провеждани контролни
специализирани прегледи и допълнителни изследвания.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от П.И.К. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 30 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в
случая е налице комплексна травма – както в областта на дясно рамо, така и в
областта на ребрата, съпроводени с охлузвания в областта на дясната ръка и
плешка, като общият оздравителен период е бил продължителен около 4 месеца, като
за около 30 дни е била обездвижена дясната ръка. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид, че към датата на произшествието ищецът е
била в активна възраст, работоспособен, работещ, като за продължителен период
от време е откъснат от обичайния си трудов процес и ритъм на живот. От значение
при определяне размера на обезщетението съдът отчита, че след посочения по-горе
възстановителен период е налице пълно оздравяване, като евентуално е възможна
болезненост в областта на травмите при тежки натоварвания. Съдът взема предвид и обстоятелството, че житейски логично
е преживяването на пътно-транспортно произшествие по време на работа и то при
конкретните обстоятелства е да доведе до първоначален интензивен стрес при
ищеца, като не се установява за в бъдеще това да е довело до посочените в
исковата молба срив на самочувствието, тежък психически шок, страх да ходи на
работа и проблеми със съня. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита и конкретната икономическа конюктура в страната и лимитите на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Д.В.В. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 45 000 лева. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че
в случая е налице комплексна травма – в областта на врата, гръдната област, левия
глезен, дясната бедро и коляно. От значение за определяне на обезщетението е
продължителният период за възстановяване от 6 месеца, обстоятелствата, че и
след това за около 2 месеца е била налице невъзможност за физически труд, че
болезнеността в областта на шийния отдел на гръбначия стълб продължава и към
момента на устните състезания и че прогнозата за пълно възстановяване не е
добра. Настъпилото травматично увреждане в областта на шията е довело до болки
и страдания, които не са били налични преди това при съществуващите обичайни за
възрастта дегенеративни промени при В., тъка че обстоятелството, че са налице
такива не следва да взема предвид като обстоятелство, което да се възприеме за
принос на пострадалата. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид, че към датата на произшествието ищцата е била в активна възраст,
работоспособна, работеща, като за продължителен период от време е била откъсната
от обичайния си трудов процес и ритъм на живот. Съдът взема предвид и
обстоятелството, че житейски логично е преживяването на пътно-транспортно
произшествие по време на работа и то при конкретните обстоятелства е да доведе
до първоначален интензивен стрес при ищеца, като не се установява за в бъдеще
това да е довело до посочените в исковата молба срив на самочувствието, тежък
психически шок, страх да ходи на работа и проблеми със съня. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в
страната и лимитите на отговорността на застрахователя към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент –
аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят
отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той
е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде
присъдена и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от датата на деликта - 26.06.2014г. до окончателното плащане.
По разноските:
Ищците не са сторили разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с частта от
исковете – в размер на 1165,00 лева адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца П.К. и в размер на 1747,50
лева – адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца Д.В..
Ищецът Д.В. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 582,50
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 3 000 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 365,00 лева /без
включен депозит за автотехническа експертиза, тъй като същата неправилно е
допусната от съда/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на П.И.К., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 30 000 лева представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 26.06.2014г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на М.В.Л.,
като водач на л.а. „Деу“, с рег. № *******, неимуществени вреди - болки и страдания от
настъпило
счупване
на девето и десето ребра в дясно и луксация на дясна раменна става и фисура в
областта на крило на дясна лопатка и охлузвания в областта на горен десен
крайник, както и преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 26.06.2014г. /датата на деликта/
до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на Д.В.В., ЕГН: ********** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 45 000 лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените от реализирано на 26.06.2014г. пътно-транспортно произшествие, в
следствие противоправното поведение на М.В.Л., като водач на л.а. „Деу“, с рег.
№ *******, неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпила контузия и
навяхване в областта на врата, травматична протрузия на междупрешленовия диск
на ниво 5-ти и 6-ти шийни прешлени, контузия на лява гръдна област, тежко
навяхване на лява глезенна става, контузия с подкожен хематом на дясно бедро и
ляво коляно, както и преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 26.06.2014г. /датата на деликта/
до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК:
******* да заплати на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал.1
от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1165,00
лева адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца П.К. и в размер
на 1747,50 лева – адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца
Д.В..
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: ******* да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 3 000 лева –
държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 365,00 лева.
ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН: ********** да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 1165 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН: ********** да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 582,20 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: