РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Кюстендил, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100949 по описа за 2022 година
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, е предявило
против Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, искове да бъде признато за
установено между страните, че ответникът му дължи сума в общ размер на 292,18 лв. -
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, а именно: по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер ******** сума в размер на 52,47 лв., представляваща
три месечни такси; по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******** сума в
размер на 62,46 лв., представляваща три месечни такси; сума в размер на 143,42 лв. за
устройство PRESTIGIO WIZE 3418 4G Black; сума в размер на 33,83 лв. за устройство
TELENOR Smart 4G Black, като разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план, ведно със законната лихва върху сумата от
292,18 лв., считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
С допълнителна Молба вх. № 10522/25.11.2022 г. ищецът, съобразно указанията на съда, е
прецизирал петитума на иска като е поискал да бъде установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер
на 292,18 лв., представляваща непогасени и изискуеми задължения, обективирани във
Фактура № **********/20.07.2019г. за клиентски номер ********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до заплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, а и допълнителен
такъв с вх. № 189/09.01.2023 г., по повод прецизирания от ищеца петитум на молбата.
Излага съображения за неоснователност на претенцията, като моли същата да бъде
1
отхвърлена. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Ответникът, редовно
призован, оспорва иска чрез пълномощника си по съображенията, изложени в писмените
отговори.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, в т. ч. приобщените към ч.гр.д.
№ 348/2022г. от описа на КРС такива, а именно: Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ******** от 25.10.2018г. и
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер ******** е, че страните се намирали в договорна обвързаност по
всеки един от посочените източници на облигационни отношения, по силата на която
операторът се съгласил да предостави на абоната далекосъобщителната си мрежа под
формата на избрани от абоната съответни по всеки от договорите абонаментни планове,
срещу задължението на последния да заплаща за това посочена в източниците на
облигационни отношения такса. Отделно, страните се уговорили, че при подписване на
съответните допълнителни споразумения абонатът ще получи мобилни устройства, както
следва: PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black, сериен номер ****** при обща лизингова цена за
последното от 1,00 лв. с абонаментен план и 286,91 лв. – стандарта цена, без абонамент по
допълнителното споразумение от 25.10.2018г., както и устройство TELENOR Smart 4G
Black, сериен номер *********.
Представени по делото са още Декларации – съгласие, видно от които е, че ответникът
декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и, че му е
предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите. В тази
връзка процесните общи условия са представени по делото.
За дължимиата от ответника сума за процесния период е издадена Фактура №
**********/20.07.2019г. за клиентски номер ******** с посочена дължима сума за плащане
от 392,18 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги
и за отчетен период 20.06.2019г. – 19.07.2019г.
От приложеното частно гр. дело № 348/2022 г. по описа на РС Кюстендил, се установява,
че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като такава е издадена с
№ 238/21.03.2022г. за сумиата, предмет на настоящата искова молба. Същата е връчена на
длъжника като в законоустановения за това срок, последният е оспорил вземането. Поради
това е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като именно в едномесечния срок
по ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество
неоснователни. Мотивите за това са следните:
По допустимостта:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със
заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че
искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство
2
дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която
съдът следи служебно. При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало
да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В конкретния
случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, поради което
съдът приема, че искът е допустим.
За прецизност съдът счита за нужно да посочи и следното.
В действителност, за да постигне горепосочения идендитет, ищецът, съобразно
указанията на съда, е прецизирал, че процесната сума съставлява непогасени и изискуеми
задължения, обективирани във Фактура № **********/20.07.2019г. за клиентски номер
*******. Това именно е посочено и в процесната заповед, издадена в производството по
ч.гр.д. № 348/2022 г. от описа на КРС. Не може да бъде игнорирано обаче стореното от
заявителя в заявлението му по чл. 410 от ГПК уточнение и разбивка на претендираната
сума, като такава, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги и формирана, както следва: по договор за мобилни услуги за предпочетен номер
******* сума в размер на 52,47 лв., представляваща три месечни такси; по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер ******* сума в размер на 62,46 лв., представляваща
три месечни такси; сума в размер на 164,17 лв. за устройство PRESTIGIO WIZE 3418 4G
Black; сума в размер на 33,83 лв. за устройство TELENOR Smart 4G Black, като разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план,
и възлизаща на сума от 312,93 лв. От последната се претендира такава в размер на 292,18
лв., (т.е. с 20.75 лв. по-малко, което е процусално допустимо, доколкото се твърди това да е
непогасеният остатък от задължението).
От друга страна и самата фактура, приложена към ч.гр.д. № 348./2022г. на КРС като
основание за дължимостта на сумата от 392,18 лв., е посочено предсрочно прекратяване на
договори за услуги, въз основа на което са начислени и неустойки.
По основателността:
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира процесната сума да е част от
посочената такава във Фактура № **********/20.07.2019г. за клиентски номер *******, но
представляваща неустойка, чийто правопораждащ юридически факт е постигната между
страните по допълнителните споразумения уговорка за предсрочно прекратяване на същите
при наличието на определени предпоставки.
В принципен план неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В приложените към делото допълнителни споразумения се съдържат клаузи,
предвиждащи (в допълнителното споразумение от 25.10.2018г.), че при прекратяване на
настоящия договор преди изтичането на срока посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а. неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
договорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти…б. в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по
3
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок от договора, както и че (по допълнително
споразумение от 02.10.2017г.) при прекратяване на ползване на услугите, предоставени от
оператора на потребителя със съответния мобилен/фиксиран номер, през срока, посочен в
чл. 2 от съответния раздел, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Във всички случаи, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална
ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на
настоящия договор по отношение на коя да е сим карта/номер, посочени в него и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг.
Тоест, от анализа на горепосочените разпоредби може да се направи извод, че
правопораждащия неусточените задължения юридически факт е свързан с прекратяване на
някой от източниците на облигационни задължения преди изтичане срока на действие на
същия, когато това се дължи най-общо казано – на виновното поведение на абоната.
Хипотезата на прекратяване на договора поради виновно неизпълнение (какъвто е
настоящият случай) се различава от прекратяване на договора поради отказ на абоната. В
случай на отказ от страна на абоната, доставчикът ще има възможност да предложи
свободния вече номер на другиго, а при забава санкционирана с разваляне, какъвто е
настоящият случай, тази възможност ще възникне едва след определен период от време, а не
автоматично. Затова и доставчикът има обоснован интерес да стимулира потребителя, който
е загубил интерес от ползване на мрежата до края на срока, да предприеме сам
прекратяването, вместо да отказва плащането на вече неполезните му услуги. Съответно и
като уговори неустойка в размер съпоставим със срока, в който абонамента ще са начислява,
дори и плащането да се преустанови до отпадане на действието на договора поради
забавата, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.
Безспорно установено в случая бе наличието на валидно възникнали правоотношения
между страните, елемент от допълнителното съдържание на които е и задължението за
абоната да заплати определена парична сума при предсрочно прекратяване на договора,
както и размера на това задължение.
Прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането
на възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание за
развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните
договори са сключени в писмена форма, изявленията за прекратяването им също следва да
са в такава форма и с тях следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото липсват
данни, а и твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за развалянето на договорите,
респ. те да са получени от абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока,
4
поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати
договорите преди изтичане на срока им. А само предсрочното им прекратяване води до
възникване на уговорената между страните компенсаторна неустойка. Подаването на
заявление по чл. 410 ГПК /01.03.2022/ следва крайния срок на споразуменията. Освен това
то има за свой адресат съда и предвид едностранния поначало характер на заповедното
производство, същото не може да се разглежда като отправено до длъжника волеизявление
за прекратяване на договорната връзка между страните. Съгласно трайната съдебна практика
подобна роля може да изиграе само исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на
неизправната по договора страна, стига разбира се, в нея кредиторът да се позова на
последиците от прекратяване на договора. В случая обаче исковата молба е подадена в съда
на 30.05.2022 год., след изтичане на първоначалния срок по допълнителните споразумения.
Дори и да са се осъществили фактите, пораждащи правото на оператора да
прекрати едностранно договора за мобилни услуги, за да възникнат последиците от това
право-вземането за неустойка, то следва да бъде упражнено.
Отделно, на клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранното
прекратяване на индивидуален договор /чл. 19б, / не е придадено автоматично действие.
Вярно е и, че клаузите на Общите условия не предвиждат форма, в която изявлението на
мобилния оператор за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде
отправено към длъжника /нормите на чл. 19а, 31а, 36, чл. 51 от ОУ уреждат различни форми
на уведомявания в хипотези, различни от хипотезата на едностранно прекратяване от
оператора на срочен договор поради неизпълнение на задължения от страна на потребителя/.
Липсата на предвиждания в договора и Общите условия по отношение формата на
уведомяване на потребителя, не означава обаче, че същият въобще не следва да бъде
уведомяван. В този случай приложимо се явява общото правило-писмения договор подлежи
на прекратяване с изявление в същата форма, доколкото не е уговорено друго в договора
или предвидено в Общите условия. Всякви конклудентни действия в тази насока, напр.
постепенно ограничаване на ползваните услуги и последващо преустановяване на
предоставяната мобилна услуга, смс-известията за наличие на неплатени задължения или
смс-известието за спиране на телефона и др. не съставляват допустим начин за
преустановяване на договорна връзка.
Така, след като ищецът не е доказал надлежно да е упражнил правото си предсрочно да
прекрати договора, не е доказал и възникването и съществуването на вземането му за
неустойката като последица на предсрочното му прекратяване по вина на потребителя.
По тези съображения по делото остана недоказано надлежното прекратяване на
процесните източници на облигационни задължения преди изтичане на първоначалния им
срок, което препятства възникването в полза на ищеца на претендираното вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване.
Изложеното идва да покаже, че не са се породили правопораждащите неустоечните
съглашения юридически факти, поради което и вземанията по тях следва да бъдат оставени
без уважение.
По разноските:
При този изход от делото разноски се дължат единствено на ответника. Доказателства за
5
сторрни такива са налични, а именно – заплатено в брой адвокатско възнаграждение от
400,00 лв. Така, същото следва да се възложи в тежест на ищеца.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство обачене са ангажирани доказателства за сторрни от
длъжника разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат
Водим от горното и на осн. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 92
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, против Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, иск да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружетво сума в общ размер на 292,18 лв., представляваща непогасени
и изискуеми задължения, обективирани във Фактура № **********/20.07.2019г. за
клиентски номер *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до заплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 238/21.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
348/2022 г. от описа на КРС.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 да
заплати на Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** сумата от 400,00 лева
(четиристотин лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ПРЕД Окръжен съд-Кюстендил
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6