РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Стара Загора, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500615 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.266, ал.1
във вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано въз основа на постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 19929/30.08.2022г.
от ищеца Д. Б. Г. от с.К., *** против постановеното изцяло негативно за него
първоинстанционно Решение № 663/18.07.2022г. по гр.д.№ 4517/2021г. по
описа на РС- гр.Стара Загора, в което са били отхвърлени предявените от
него облигационни искове за сумата 6 000 лв., против ответника Г. И. Г. от
същото село, ведно със законните последици от това. Твърди, че атакуваното
първоинстанционно Решение било напълно неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, като излага подробно своите фактически и правни
аргументи в тази насока. Моли настоящия ОС- Ст.Загора да постанови
въззивно Решение, с което да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно
Решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата му
претенция, със законните последици от това. Претендира разноските си пред
двете съдебни инстанции, за което представя Списък по чл.80 от ГПК. В този
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.
Не е представил писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
1
Отговор на въззивната жалба вх.№ 21743/26.09.2022г. от ответника Г. И. Г. от
с.К., ***, който счита, че Въззивната жалба била подадена от надлежна
страна, срещу подлежащ на институционален контрол съдебен акт, поради
което тя била процесуално допустима, но разгледана по същество била изцяло
неоснователна и недоказана, тъй като не били установени и доказани всички
сочени от въззивника пороци и нарушения, като излага подробни фактически
и правни аргументи за всяко едно от тях. Счита, че фактическите и правните
изводи на РС относно предмета на спора били изцяло мотивирани,
законосъобразни и правилни, поради което моли настоящия въззивен ОС-
Ст.Загора да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да потвърди
атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това.
Няма свои нови доказателствени искания пред ОС- Ст.Загора. Претендира
разноските си пред въззивната инстанция. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния му представител- адвокат по делото. Не е представил писмена
Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от
страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното
първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установена следната фактическа и
правна обстановка по делото :
Видно от мотивите на атакуваното от ищеца изцяло негативно за него
Решение на РС- Ст.Загора, в същото е обсъждана правната същност на
Договор за изработка, като неформален, консенсуален, двустранен и
възмезден, като съдът следва въз основа на представените доказателства да
прецени дали ищецът е доказал сключване на договор, изпълнение по
договора, вид и размер на възнаграждение и съществуване на задължение на
другата страна да заплати точно претендираната сума и то като цена на
възнаграждение по договор за изработка, както и дължимост на това
възнаграждение. Действително ищецът е твърдял, че през 2020г. между него
и ответника е бил сключен устен договор за почистване на двора му в с.К.,
***, за насипване на инертни материали в него, за изравняването му и за
изграждането на ограда между този имот и съседните му недвижими имоти.
Безспорно нито пред РС, нито пред ОС по делото не са били представени от
него никакви документи, удостоверяващи точните параметни/обем, цена,
срок/ на договора между страните, приемане на извършена работа по сключен
между страните договор за изработка или заплащане на възнаграждение във
връзка с такъв договор, както и за евентуално извършена, но незаплатена част
от него. Предвид пълното изясняване на всички факти и обстоятелства
относно процесния гражданско- правен спор по делото, са били събрани
множество гласни доказателства- свидетелски показания и обяснения на
ответника по реда на чл.176 от ГПК. Само в показания си свидетелят И.Т.Д.
от гр.Р., *** сочи ориентировъчно, че уговорката между страните е била за
иззиждане на някаква стена и да оправят вратата, като възнаграждението е
било в размер общо около 3 000 лв., от които е било дадено
2
капаро/предплата/ в размер на 1 500 лв., като не знае нищо повече по
процесния случай. Същевременно в отговорите по реда на чл.176 от ГПК
ответникът Г. Г. изрично сочи, че ищецът е трябвало да изгради ограда между
неговия имот и съседните, със зид и външна портална входна врата на
дворното място с цена за труда около 1 500 лв., които 1 500 лв. той му бил дал
предварително, но ищецът нищо не бил свършил от договореното.
Същевременно видно от приетото без никакво оспорване от която и да е
от страните заключение на съдено- техническата строителна експертиза,
извършените в имота на ответника СМР/вкл. труд и материали/ са на обща
стойност 3 406 лв. без ДДС, от които 1 033 лв. само за труд, като за
събарянето на съществуващата стара сграда възнаграждението е
приблизително 300 лв., което е извън горните общо 3 406 лв. Или за труд
общото възнаграждение би било 1 333 лв., което е близко до сочената сума от
1 500 лв., заплатена предварително, като капаро.
Не се установиха някакви принципно нови факти и обстоятелства от
изисканото по искане на въззивника- ищец приключено НОХД № 1461/2021г.
по описа на РС- Ст.Загора, в чието приложената приключена пр.пр.№
3305/2020г. по описа на РП- Ст.Загора, от събраните там гласни доказателства
единствено в показанията на разпитания там в качеството на свидетел Д. Б. Г.
се сочи, че са се уговорили с Г. Г. за сумата, която трябвало да му плати, но
му бил заплатил само 200 лв. и нищо повече. Същевременно разпотания
тогава в качеството на свидетел Г. И. Г. сочи само, че бил наел Д. Г. да му
свърши някои стротелни работи по къщата му/без да го конкретизира/, бил му
платил предварително/не сочи кога и колко/, но го чакал от 2 г. да си свърши
работата. Като при разпита, проведен на 21.07.2020г. това би означавало, че
се касае за лятото на 2018г.
А до пуснатият до разпит, неявил се и впоследствие заличен свидетел
по настоящото въззивно гражданско дело А. Р. И., при разпита си пред
разследващия полицай на 20.11.2020г. сочи само, че въззивника- изпълнител
Д. Г. е работил при въззиваемия- възложител Г. Г. и имали. някакви
неуредени отношения помежду им.
Очевидно, тъй като в тежест на ищеца- въззивник е било да докаже
сключване на договор, изпълнение по договора, вид и размер на
възнаграждение и съществуване на задължение на другата страна да заплати
точно претендираната сума и то като цена на възнаграждение по договор за
изработка, както и дължимост на това възнаграждение/което не е било
достатъчно категорично доказано, както от свидетелските показания, така и
от заключението на съдебно- техническата експертиза пред РС въпреки
наличието на реално извършени работи в имота на ответника- възложител/, не
е налице един неформална изработка в процесния недвижим имот, който не е
могъл да стане без уговорка със собственика- въззложител/въззиваемия/.
Поради което въззивният съд счита, че не са били налице законовите
предпоставки за уважаване на процесния иск по чл.258 от ЗЗД, в съответните
претендираните материални обеми и цени за положен труд.
3
Дейстително от теоретична страна по принцип договорът за изработка е
консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор, той се счита
сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава
задължения и за двете страни- за изпълнителя да изработи нещо на свой риск
съобразно поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го
заплати. Този договор за изработка е безспорно неформален, тъй като не е
предвидена в закона някаква конкретна форма за неговата действителност. В
тежест на въззивника- ищец е било да докаже твърдения от него сключен с
въззиваемия- ответник договор за СМР, по които той да е престирал
уговореното в труд, и неговата изработката да е боила приета без възражение
от възложителя, както и размера на дължимата сума за евентуалното
възнаграждение, като в тежест на въззиваемия- ответника е било да докаже
евентуалното плащане като дата, място и размер. Безспорно договорът за
изработка може да бъде сключен и устно, като писмената форма не е форма за
действителност на този вид договори, и очевидно в конкретния процесен
случай не е налице подписан между страните писмен договор за изработка.
Ето защо съдилищата следва, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и с оглед приетото пред РС заключение на СТЕ
да прецени дали е налице постигната между страните договореност, касаеща
изпълнение на сочените от ищеца СМР, дали е установено по вид и размер
възнаграждението, дали съществува задължение на другата страна да заплати
точно претендираната сума и то като цена на възнаграждение по договор за
изработка, както и дължи ли се това парично възнаграждение.
От заключението на СТЕ пред РС е било установено, че в обекта/двор с
постройки в с.К., ***/, собственост на въззивника- ответник са извършени
СМР на обща стойност от 3 406 лв. без ДДС, но липсват и пред РС, и пред ОС
каквито и да се надлежни доказателства, че тези СМР са извършени от
въззивника- ищец и то в изпълнение на конкретен сключен с въззиваемия-
ответник договор за изработка помежду им. От събраните по делото на РС и
на досъдебното наказателно производство гласни доказателства/свидетелски
показания/ се установява по несъмнен и безспорен начин, че въззивникът-
изпълнител е осъществявал някаква СМР в имота на въззиваемия-
възложител, но липсват конкретни данни относно точния вид и количество
СМР и относно конкретно договореното между страните възнаграждение.
Дадените показания от св.И.И. са крайно достатъчни, за да може да се
обоснове фактически и правен извод в тази насока, още повече че тя живее от
много години на съпружески начала с възложителя се явява твърде вероятно
заинтересована от изхода на този правен спор. От своя страна показанията на
св.К. са много общи, той не уточнява конкретни взаимоотношения между
страните по евентуално сключен между страните устен договор за изработка с
конкретни параметри, обеми, цени, срокове и други. Твърдението на
въззивника- ищец/възложителя/, че бил престирал уговореното с въззиваемия-
ответник/изпълнителя/ изпълнение на СМР, се опровергава в значителна
степен от приетия по делото на РС писмен договор за ремонтни дейности от
4
20.02.2020г., както и от свидетелските показания на св.И.Д. пред РС.
В тази връзка очевидно в отговора си на поставените му по реда на
чл.176 от ГПК въпроси въззиваемият- ответник сам признава, че е имал
договорка с въззивника- ищец за изграждане на разделяща два имота ограда и
направата на входна врата на дворното място, като предвид това негово
изрично признание в тежест на въззивника- ищец е било да установи по
надлежния процесуален ред евентуалното изпълнението на работата от негова
страна, каквото установяване липсва както пред РС, така и пред ОС. Още
повече, че сочените, като извършени лично от него СМР в имота на
възложителя са безспорно включени в предмета на представения от
въззиваемия- ответник писмен договор за ремонтни дейности от 20.02.2020г.
между възложителя и фирмата на свидетеля А. Р. И. „А. *“- ЕООД.
Предвид което, при наличието на събраните по делото пред РС писмени
и гласни доказателства, първоинстанционният съд очевидно не е можел да
обоснове извод за постигната между страните по делото договореност,
отнасяща се до изпълнение на твърдените от въззивника- ищец СМР, както и
изпълнението на тези конкретни СМР да е било осъществено от въззивника-
ищеца, за да се уважи евентуално исковата му претенция за заплащане на
претендираното от него парично възнаграждение за извършената работа от
другата страна- възложителя. Следователно напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно РС е отхвърлил изцяло предявения
облигационен иск, като неоснователен и недоказан, със законните последици
от това.
Предвид крайния резултат от въззивното производство, размера на
исковите парични претенции в размер на главница от 6 000 лв./над законовата
граница от 5 000 лв./, и предвид разпоредбите на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от
ГПК, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в 1- месечен срок
от датата на връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез
въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.272 и 273 от ГПК, във
вр. с чл.266, ал.1, чл.258 и чл.79, ал.1 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 663/18.07.2022г. по гр.д.№
4517/2021г. по описа на РС- гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, с касационна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6