О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №
260541
град Бургас ,14.10. 2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито
заседание на ................14.10.................
през
две
хиляди и двадесета година , в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при
секретаря..................................................,като разгледа
докладваното
от........................................................................ч..гр.д.
№ 2398 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.279, вр. чл.274 и сл.
от ГПК.Образувано е по частна жалба вх.№ 6801/17.09.2020 г. по
регистъра на РС-Несебър , подадена от процесуалния представител на ищците
„Макор 2008“ООД ,със седалище гр.Свети Влас и „МВЮ-компания“ЕООД,със седалище
гр.Свети Влас, против определение № 483/04.09..2020 г., постановено по гр.д.№ 696/2020
г. по описа на РС-Несебър, с което е производството по делото е прекратено поради
недопустимост на иска на осн.чл. 130 ГПК .
Жалбоподателят изразява
недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно . Моли за отмяна
на определението и връщане на делото на районния съд за даване на по-нататъшен
ход .
Препис от жалбата не е
връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид
изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния
срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът
я намира за допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 696/2020 г. по
описа на Несебърския РС е образувано по исковата молба на „Макор 2008“ООД и „МВЮ-компания „ЕООД против етажната собственост на ж.к.“Мирни „,находяща се в гр.Свети Влас
,ул.“Сирена“ № 7 за установяване по отношение на ответника ,че
взетите решения на проведеното на
21.08.2019 г. общо събрание ,на което е
взето решение за учредяване на етажна собственост , са нищожни .Като правно
основание на иска е посочена нормата на чл. 124 ал. 1 ГПК .
В исковата молба е посочено, че ищците
били инвеститори на различни комплекси и като такива сключват
договори за поддръжка и управление със собственици на самостоятелни обекти
.Такъв бил и комплекс „Милениум“,който
се състоял от три отделни сгради в режим
на етажна собственост ,както и няколко еднофамилни къщи.На проведеното на
21.08.2019 г. общо събрание било взето
решение за учредяване на етажна собственост на комплекса.Твърди се ,че така
проведеното общо събрание било
нелигитимно и взетите на него
решения са изначално нищожни ,доколкото в случая за регулиране на отношенията между
собствениците на отделните еднофамилни сгради ,построени в имот ПИ с идентификатор 11538.502.419 ,следва
да се прилагат разпоредбите на чл. 30 и сл. от ЗС,а не тези на ЗУЕС.Затова и се
е твърдяло ,че решенията на ОС,с които
се взема решение за създаване на етажна собственост в комплекса с форма на управление –Общо
събрание и се избира УС,са изначално
нищожни ,като се иска прогласяване на тяхната нищожност .Освен това се твърди
,че тъй като не са участвали в общото събрание ,те са узнали за взетите решения
от 21.08.2019 г. с получаването на
писмо-предупреждение да преустановят всякакви
действия ,свързани с управлението на комплекса .
За да прекрати производството по делото и
върне така предявената искова молба,районният съд е приел ,че става дума за иск за прогласяване нищожност на решения
на проведено общо събрание на етажна собственост по реда на чл. 40 от ЗУЕС и тъй като в случая
ищците не се легитимират като собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост,са
лишени от активна процесуална легитимация да водят този иск. Освен това исковата молба е просрочена ,доколкото иска по чл. 40 от ЗУЕС може да бъде предявен в 30-дневен срок ,а в случая била минала повече от година от
провеждане на общото събрание ,чиито решения атакуват, а от приложеното
писмо-предупреждение от м. май 2020 година
ставало ясно ,че управителите на ищцовите дружества били вече предупредени
,че е учредена етажна собственост ,което можело да бъде сторено единствено чрез
общо събрание. Затова предявената искова претенция е приета за недопустима и
делото – прекратено .
Определението е неправилно .
От една страна ,както стана дума по-горе
,още в исковата молба ищците са твърдяли
,че в случая е неприложим ЗУЕС, доколкото не става дума за етажна собственост по смисъла на този
закон и отношенията между собствениците
на индивидуални обекти в процесния комплекс следва да се уреждат по реда на чл.
30 и сл. ЗС .Затова именно се е твърдяло ,че
решенията на група собственици на индивидуални самостоятелни обекти ,нямащи
характеристика на сгради в режим на
етажна собственост ,са изначално нищожни ,тъй като проведеното от тях общо събрание няма
легитимност да решава въпросите за управлението на комплекса по този ред .При
това положение въпросът дали е или не е
налице етажна собственост е следвало да бъде изяснен след събирането на
съответните доказателства ,доколкото
съдът не може да прави преценката си
без наличие на такива .В постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК:
Определение № 447/24.09.2010 г. по ч. гр. д. № 416/2010 г. на ВКС, III г. о. и
Определение № 625/18.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7304/2013 г. на ВКС, I г. о., е
посочено, че ако преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и
обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати
производството по делото на осн. чл. 130 ГПК преди това. На посоченото основание
съдът може да прекрати производството по делото, когато искът е изначално
недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи от
установяването на твърдените в молбата факти на база на ангажирани по делото
доказателства. Настоящият състав споделя
така дадения отговор на правния въпрос.Ако
действително в случая не става дума за етажна собственост ,за която се прилагат
разпоредбите на ЗУЕС , а за т.нар.комплекс от затворен тип ,или за хипотезата
на чл. 3 от ЗУЕС /в която изрично е предвидено изключение и се прилагат нормите
на чл. 30 ал. 3 и чл. 32 от ЗС /,то и
искането за прогласяване
нищожността на взети решения на общо събрание ,проведено по реда на ЗУЕС,не
следва да бъде подчинено на този
закон и тук нормата на чл. 40 ЗЕУС би
била неприложима.Тези въпроси обаче е
следвало да бъдат преценени след
събирането и обсъждането на допълнителни доказателства по делото и едва след установяването на твърдяните в исковата молба факти на базата на ангажирани доказателства може да бъде взето решение за допустимостта
или не на исковата претенция .
Освен това ,ако се позовава на настъпила
преклузия на иска по чл. 40 от ЗУЕС /ако
се приеме ,че става дума именно за иск по реда на чл. 40 от този закон/,,съдът
е следвало да събере доказателства или да укаже на ищеца да представи такива за
момента на уведомяването на решенията
на ОС по реда на чл. 16 ал. 7 ЗУЕС.Недопустимо е от съдържанието на отправено
предупреждение за предприемане на
определени действия на основание на
някакви решения на ОС ,да се правят изводи
за спазване на изискването за връчване на копие от протокола на ОС и да се
приема за спазено изискването на чл. 40 ал. 2 ЗУЕС.
С оглед на всичко това
атакуваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на
районния съд за даване на по-нататъшен ход
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 483 /04.09.2020 г. постановено
по гр-.д. № 696/2020 г. по описа на Несебърския районен съд ,с което е прекратено производството по делото и върната исковата молба на на ищците осн.чл. 130 ГПК и ВРЪЩА
делото на същия съд за даване на по-нататъшен ход .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.