ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3287
Велико Търново, 23.10.2024 г.
Административния съд Велико Търново - IX състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20247060700284 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба на адв. Й. И. като пълномощник на Б. А. Б., с която се иска съдът да допълни решението си по делото в частта за разноските, като осъди ответника да заплати разноски за осъщественото процесуално представителство от адвокат в настоящото производство по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Молителят сочи, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски в частта им относно адвокатското възнаграждение, като още с жалбата било направено искане до съда за осъждане на ответната страна за сторените по делото разноски и бил представен Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2024 г.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юриск. Р. М., не възразява срещу направеното искане, като моли адвокатското възнаграждение да бъде определено в минимален размер.
Съдът намира, че молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С Решение 3112/07.10.2024 г. по настоящото дело съдът е отменил Заповед № 8121К-3537/21.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи и е осъдил Министерството на вътрешните работи да заплати на жалбоподателката Б. А. Б. разноски по делото в размер на 10 лв., представляващи внесена държавна такса.
В действителност в жалбата срещу оспорения административен акт се съдържа искане за присъждане на сторените в производството разноски, а към нея е приложен Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2024 г. между жалбоподателката и адв. С. И. /който е преупълномощил адв. Й. И./. Видно обаче от този договор, в същия не е договорено адвокатско възнаграждение, а е отразено: освободена по чл. 38 от Закона за адвокатурата. По делото също така не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно единствените направени от жалбоподателката разноски в производството са тези за заплатена държавна такса в размер на 10 лв., които са присъдени от съда в неговото решение.
Нито в жалбата, нито в хода на производството до приключване на устните състезания, нито дори в представената писмена защита от проц. представител на жалбоподателката е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на конкретен адвокат. След като съдът не е бил надлежно сезиран със своевременно направено искане, същият не е дължал произнасяне, като за него не е съществувала възможност служебно да присъди такова адвокатско възнаграждение – така напр. Определение № 161 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2403/2017 г., II т. о., ТК. Предвид това молбата за допълване на съдебното решение следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Й. И. като пълномощник на Б. А. Б., за допълване на Решение № 3112/07.10.2024 г. по адм. дело № 284/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
| Съдия: | |