РЕШЕНИЕ
№ 2287
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110206314 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба с входящ № 91-01-148 от 10.05.2022 г. по описа на Комисията за
финансов надзор (КФН) от Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. С, район Л, бул. „Д Б“ № , представлявано заедно от С
С П и К Д К, чрез адвокат М. Г., срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-
91/26.04.2022 г., издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление
„Застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането (КЗ), за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се
нарушението да е извършено при условията на повторност. Твърди се, че правната
квалификация на нарушението е неправилна. Сочи се, че неправилно е определена датата на
извършване на нарушението. Поддържа се, че наложеното наказание не съответства на
тежестта и характера на извършеното нарушение. Твърди се, че нарушението е маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП, алтернативно, преквалификация на
1
деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ, при което да се наложи минималната санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
В съдебното заседание, административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Л, с пълномощно по делото, която счита, че процесното НП е
издадено при спазване на материалния и процесуалния закон, като поддържа, че
нарушението е извършено повторно. Моли от името на доверителя си жалбата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, НП да бъде потвърдено и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН. Представя писмени бележки.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба с вх. № 91-02-251 от
11.03.2022 г, подадена от Р И Н. Съгласно изложеното в жалбата, пред ЗД „БУЛ ИНС“ АД
била предявена претенция, регистрирана с № **********/22.12.2022 г., на основание
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в полица № BG/02/121000874238. Жалбоподателят се оплакал от липса на
произнасяне по претенцията от страна на дружеството.
По повод на жалба с вх. № 91-02-251 от 11.03.2022 г., с писмо на КФН, изх. №91-02-251 от
14.03.2022 г., от ЗД „БУЛ ИНС“ АД били изискани подробни писмени обяснения по случая,
както и заверени преписи от всички документи по претенция № **********/22.12.2022 г.
Отговорът на застрахователното дружество постъпил в КФН с писмо с вх. № 91-02-251 от
21.03.2022 г.
След проверка и анализ на цялата документация по случая било установено следното:
На 22.12.2021 г. пред ЗД „БУЛ ИНС“ АД е предявена претенция, регистрирана с №
**********, вследствие на подаден документ „Уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС“ от С Д Н - представител на Р И Н. Преписката била
образувана по повод на настъпило на 22.12.2021 г. застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие което били причинени увреждания на
лек автомобил, марка и модел „Мазда Премаци“, с рег. № , и на основание на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/121000874238, с период на застрахователно покритие от
27.03.2021 г. до 26.03.2022 г. включително. Собственик на увредения лек автомобил бил
Румен Иванов Николов.
На 22.12.2021 г., заедно с предявяването на претенцията, на застрахователя били
представени всички доказателства, необходими за установяването й по основание и размер,
както и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.
На 22.12.2021 г. и на 19.01.2022 г. били извършени огледи на увредения лек автомобил, за
които са съставени документи Опис на щета.
2
След 19.01.2022 г. от увреденото лице не били изискани допълнителни доказателства,
необходими за установяване на основанието и размера на претенцията по смисъла на чл. 106
от КЗ, както и документи, изискуеми по силата на нормативен акт.
На 17.03.2022 г., след подаване на жалба с вх. № 91-02-251 от 11.03.2022 г от Р И Н и след
получаване от застрахователното дружество на писмо от КФН с изх. №91-02-251 от
14.03.2022 г., ЗД „БУЛ ИНС“ АД се произнесло по претенция № **********/22.12.2022 г.,
като изплатило на Р И Н застрахователно обезщетение в размер на 1016,36 лв.
При така установеното, на 12.04.2022 г., свидетелят В. Ш. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-143/12.04.2022 г. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, район Л, бул. „Д Б“ № , представлявано
заедно от С С П и К Д К, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. АУАН бил
съставен в присъствието на свидетели и упълномощен представител на дружеството – Н Б и
връчен на последния.
Въз основа на АУАН № Р-06-143/12.04.2022 г. било издадено и процесното НП, с което на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1
от КЗ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице,
в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От гледна точка на процесуалния закон
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. В. Ш., на длъжност „главен експерт“
в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление
„Застрахователен надзор“ при КФН, съгласно Заповед № 3-313/23.11.2021 г. на заместник –
председателя на КФН. Процесното НП е издадено от В Н С – заместник-председател на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, който съгласно разпоредбата на чл.
16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН същият е оправомощен да издава наказателни постановления за
налагане на глоби и имуществени санкции за нарушенията на КЗ.
При извършване на дължимата проверка за спазване на императивните изисквания за
съдържание на АУАН и наказателното постановление съдът намира, че АУАН и
3
обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на установените срокове и ред.
Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т.
6 от ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на извършването му, и
изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на които е установено, като
посредством същите фактическата обстановка се изяснява безспорно. Обстоятелствата,
които очертават извършването на нарушението, са ясно и точно конкретизирани и
позволяват да се разбере в какво се изразява то, като е налице и съответствие между
фактическото му описание и правната квалификация.
Неоснователни са оплакванията на дружеството-жалбоподател, че в АУАН следвало да бъде
посочено, че нарушението е извършено повторно. Повторността на нарушението е
обстоятелство, касаещо вида и размера на наказанието, които съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН са реквизит на наказателното постановление, а не на АУАН. Последният следва да
съдържа само описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, но не
и данни за предишни нарушения, нито оценка на тези данни като смекчаващи или
отегчаващи отговорността обстоятелства. Още повече, че за актосъставителя не съществува
задължение да издирва данни за извършени от нарушителя подобни нарушения в миналото
(в този смисъл Решение №4369 на АССГ X кас. с-в по КНАД №3870/2013 г., Решение
№5071 на АССГ, X кас. с-в по КНАД №12299/2012 г. и др.).
С оглед на това настоящият състав на съда приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
От гледна точка на материалния закон:
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно
нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради което той
следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Систематическото място на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 КЗ е в Глава 7,
раздел VII на КЗ „Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции”,
като част от дял втори „Изисквания към управлението и дейността на застрахователи и
презастрахователи”. Това е нормата, относима и приложима към приключването на всяка
една претенция, предявена към застраховател. Съгласно разпоредбата на чл. 108 ал. 1 от КЗ,
застрахователят е длъжен в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ да определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането на потребителя на
застрахователната услуга. В случая, се касае за императивна норма, която застрахователното
дружество е длъжно да спазва. Законодателят е предвидил задължение за застрахователя да
спазва определено поведение с оглед защита правата и интересите на потребителите на
4
застрахователни услуги.
По делото не се спори, че застрахователното дружество не е изпълнило задължението си
окончателно да се произнесе по претенцията, като изплати обезщетение или мотивирано
откаже плащане по претенцията, каквото е и изискването на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Претенция № ********** е заведена в ЗД „БУЛ ИНС“ АД на 22.12.2021 г., като на същата
дата са представени в дружеството всички относими към основанието и размера на
претенцията документи. На 19.01.2022 г., бил извършен втори оглед на увредения лек
автомобил, за което е съставен опис на щета. След тази дата от увреденото лице не са
изисквани допълнителни доказателства. Поради това правилно контролните органи са
приели, че 15-дневният срок по чл. 108, ал. 1 от КЗ по претенция № **********/22.12.2021
г. тече от 19.01.2022 г. и ЗД „БУЛ ИНС“ АД е следвало да изпълни задълженията си по
закона - да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано да откаже плащането на потребителя на застрахователната услуга, не по-късно
от 09.02.2020 г. включително. Видно от представените по претенция № ********** г.
документи ЗД „БУЛ ИНС“ АД се е произнесло по щетата с изплащане на обезщетение на
17.03.2022 г., след подаване на жалба с вх. № 91-02-251 от 11.03.2022 г от Р И Н и след
получаване от застрахователното дружество на писмо от КФН с изх. №91-02-251 от
14.03.2022 г., което произнасяне е извън законоустановения срок. В тази връзка съдът
намира, че АНО правилно е посочил като дата на извършеното нарушение именно
10.02.2022 г., поради което са неоснователни доводите, изложени в жалбата за неправилно
посочване на датата на нарушението.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нормата на чл. 108 от КЗ е
неприложима в конкретния случай. Посочената разпоредба установява задължение за
застрахователите да се произнесат по заведените претенции за получаване на
застрахователно обезщетение в срок от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства, които са относими към основанието и размера на претенцията. Тази
разпоредба, както бе посочено по-горе, се прилага за всички видове застрахователни
договори, с изключение на претенциите по застраховки на големи рискове, които са
дефинирани в § 1, т. 31 от ДР на КЗ. Предвиденият в чл. 496 ал. 1 от КЗ тримесечен срок за
окончателно произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не го освобождава от
задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на
застрахователно обезщетение в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ. Това е видно от разпоредбата на чл. 108 ал. 3 от КЗ, която
изрично постановява, че срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ се прилага само когато не са
представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя за неправилност на правната квалификация на
нарушението по чл. 108, ал. 1 от КЗ, респективно за несъответствие между словесното
описание на нарушението и дадената му правна квалификация.
Съставът на нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ е един и в закона не са регламентирани по-
5
тежки квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2 от КЗ е санкционна, като същата
предвижда по-високи размери на административното наказание, когато нарушението е
повторно. Поради това с НП не е ангажирана отговорността на дружеството за
квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено
административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.
В съответствие с целите на Кодекса за застраховането за осигуряване на защита на
интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаване на условия за развитието
на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар, в чл. 644 от КЗ е определена
отговорността на лицата за нарушения на нормативната уредба в областта на
застраховането.
Съгласно чл. 644, ал. 1 от КЗ, на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение на разпоредбите на КЗ, на актовете по прилагането му или на пряко
приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635–643, на разпореждане
или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя и, се
налага: (1) глоба от 500 до 3000 лв. – за физическо лице и (2) имуществена санкция от 1000
до 20 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
В чл. 644, ал. 2 от КЗ е предвидено, че при повторно нарушение, наказанието по ал. 1, т. 1 да
е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 – от 2000 до 40 000 лв.
Правилно административнонаказателната отговорност на ЗД „БУЛ ИНС” АД е ангажирана
за нарушение, извършено при условията на повторност по смисъла на §1, т. 51 от ДР на КЗ,
тъй като установеното с АУАН № Р-06-143/12.04.2022 г. нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10-655 от 15.12.2020 г. (влязло в сила на
19.08.2021 г.), с което на ЗД „БУЛ ИНС“ АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за същото по вид нарушение.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице,
не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите
лица е обективна и безвиновна.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение на
цитираната по-горе разпоредба. Процесното нарушение е формално и в неговия фактически
състав не се включва настъпването на вреди.
Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството,
че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи
на същото нарушение. Още повече, следва да се отчете и фактът, че засегнатите обществени
отношения са с финансов характер, при които застрахователните дружества имат важна
регулативна роля както по отношение на защитата на интересите на ползвателите на
застрахователни услуги, така и за развитието на стабилен, ефективен и прозрачен
застрахователен пазар. Поради това, неизпълнението на законоустановени задължения в
изрично предвидени нормативни срокове от страна на застрахователните дружества засяга в
6
голяма степен правата на ползвателите на застрахователни услуги, като не само ги лишава
от възможността да бъдат обезщетени за настъпили вреди в съответствие с условията на
застрахователните договори със съответното застрахователното дружество, но също така
дестабилизира пазара на тези услуги и го лишава от прозрачност.
Съдът намира, че АНО е съобразил целите на чл. 27 от ЗАНН като е определил минималната
предвидена в чл. 644 ал. 2 пр. 2 от КЗ санкция от 2 000 лв. и обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора, претенцията на Комисията за финансов надзор за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, като последното следва да бъде
определено в размер на 80 лева, на основание чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-91 от 26.04.2022 г., издадено
от заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, с
което на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2
от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение на
чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК , да заплати на Комисията за финансов надзор,
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен съд, пред
Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7