№ 25
гр. гр. Добрич, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева М.
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева М. Въззивно гражданско
дело № 20243200500661 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх.№3838/01.03.2023г., поправена с вх.№4658/14.03.2023г., от Н. Б.
М. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№99/09.02.2023г. по гр.д.№2489/2021г. на Добричкия районен съд в частите, в
които са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ„ – гр.София искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцата парична сума в размер на разликата над 500 лева до 9500 лева -
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 04.09.2019г.,
предизвикано от виновното противоправно поведение на водача на лек
автомобил с марка „Хонда“ с ДК№***, застрахован при ответника по риска
„гражданска отговорност на автомобилистите“ и парична сума в размер на
разликата над 57.92 лева до 1 849.86 лева - обезщетение за забава върху
главното парично задължение за периода от увреждането до предявяване на
исковата молба.
Решението се обжалва като недопустимо по съображения, че съдът не бил
компетентен да установи механизма на произшествието, при което
въззивницата - ищца по делото пострадала. Изложени са и подробни доводи за
1
необоснованост на изводите в обжалваното решение за наличието на
съпричиняване от страна на въззивницата на претърпените от нея вреди от
произшествието, вида и степента на уврежданията й и справедливия размер на
следващото й се обезщетение. Възразява се за това, че показанията на
свидетеля – съпруг на ищцата не били кредитирани, макар той да имал преки
впечатления от състоянието й след инцидента, както и изобщо физическите и
психични страдания на въззивницата били неглижирани и подценени от
първоинстанционния съд. Възразява се и срещу кредитирането на
показанията на приятелката на ищцата и на водача на лекия автомобил по
въпроса за начина, по който се случило произшествието – защото първата не
била очевидец, а вторият бил заинтересован да потули своето нарушение.
Изложен е подробен анализ на показанията на тези свидетели и писмените
доказателства, като се поддържа становище, че въззивницата не е допринесла
за уврежданията си. Настоява се решението на районния съд да бъде отменено
в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите претенции да се
удовлетворят в пълния им предявен размер.
Постъпила е и частна жалба с вх.№17783/17.09.2024г. от Н. Б. М., чрез
адвоката й, срещу определение №2321/27.08.2024г. по гр.д.№2489/2021г., с
което е оставена без уважение молбата й по чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските. Иска се определението да бъде отменено и
да се измени решението в частта на присъдените на тази страна разноски, като
се вземат предвид всички сторени от нея такива за първоинстанционното
производство.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ не е представил отговори по
въззивната и по частната жалба.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, редовни са и са
допустими, а, разгледани по същество, те са неоснователни.
Съдебното производство е образувано искова молба, с която Н. Б. М. от
гр.Добрич е предявила срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” – гр.София
искове по 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 9 500 лева за
неимуществени вреди и обезщетение в размер на 1 849.86 лева за забавено
изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва
върху него, считано от датата увреждането 04.09.2019г. Претендирана е и
2
законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на
предявяване на исковата молба.
Претенциите са обосновани с твърдения, че ищцата пострадала при пътно
транспортно произшествие на 04.09.2019г., предизвикано от водача на лек
автомобил „Хонда“ с рег.№*** – в гр.Добрич, на ул.“Независимост“№32, до
ключарското ателие, при движение на заден ход лекият автомобил ударил
пресичащата като пешеходец ищца.
От удара ищцата изпаднала в безсъзнание и имала загуба в паметта за
случилото се. След произшествието била отведена и прегледана в ЦСМП,
след което била освободена. При произшествието ищцата получила ожулване
на дясното коляно, дясната предмишница и лакътя. От удара в главата
започнала да страда от силни болки в тила и световъртеж, започнала да има
паметови нарушения и постоянно забравяла. Тъй като по-рано била
претърпяла няколко операции, както и десният й крак бил чупен, травмата от
произшествието на този крак довела до състояние на постоянни и нетърпими
болки. От травмата в ръката също имала последващи болки, наложило се
лечение на мускул и сухожилие. Ищцата поначало имала множество
здравословни проблеми /хипертония, диабет, онкологично заболяване с
оперативни интервенции на млечна жлеза и пикочен мехур, операция за
лечение на счупен десен крак с поставяне на имплант, операции за лечения на
пъпна херния, щитовидна жлеза, жлъчка и миома/ и в резултат на
произшествието свързаните с тези предходни заболявания на ищцата
страдания се възстановили, изострили се, наложили се нови лечения.
От произшествието ищцата се стресирала, станала изнервена, неспокойна,
потисната, тревожна, емоционално лабилна, сънят й станал неспокоен,
изпитвала затруднения да се справя с обичайните си дейности, започнала да се
страхува от автомобили, вкл. да пътува с автомобил, започнала да не понася
хора край себе си.
Между водача на лекия автомобил, с който било причинено
произшествието и ответника „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”АД имало сключен
договор за застраховка гражданска отговорност. По реда на чл.380 ал.1 от КЗ
ищцата отправила искане до застрахователя да бъде обезщетена в размер на
10 000 лева за неимуществените вреди, претърпени в резултат на пътно
транспортното произшествие от 04.09.2019г., предизвикано от водача на
3
автомобила със застрахована при ответника гражданска отговорност. По
искането ответникът определил и изплатил на ищцата обезщетение в размер
на 500 лева.
Този размер на изплатеното обезщетение бил крайно несправедлив, с
оглед сериозността на причинените й травми с все още неприключилото
възстановяване от тях, поради което и ищцата е предявила претенция по
чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД да бъде обезщетена от ответника с още
9 500 лева за неимуществените вреди, които са й причинени в резултат на
пътно транспортното произшествие от 04.09.2019г., предизвикано от водача на
автомобила със застрахована при ответника гражданска отговорност.
Съответно е предявена и акцесорна претенция за мораторна лихва в размер на
1 849.86 лева върху главното парично задължение, считано от датата на
увреждането до предявяване на исковата молба, както се претендира и
законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване.
Ответникът „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“АД не е оспорвал съществуването
към датата 04.09.2019г. на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност“ за лекия автомобил „Хонда“ с
рег.№***. Оспорвал е иска с възражения, че механизмът на настъпване на
произшествието не съответства на описаното в исковата молба, оспорвал е
виновното противоправно поведение на водача на застрахования при него лек
автомобил, причинно-следствената връзка между произшествието и
твърдяните от ищцата вреди, възразил е за съпричиняване на вредите от
ищцата, навлязла на пътното платно на необозначено за пешеходци място,
възразил е и, че травмите на ищцата не са съществени и не предполагат
претендираното от нея прекомерно и несправедливо високо обезщетение.
Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, в
които ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 500
лева за неимуществените вреди, болки и стадания, в резултат на пътно
транспортно произшествие на 04.09.2019г., предизвикано от виновно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Хонда“ с рег.№*** В.
Г. В., застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност на
автомобилистите“, и сумата в размер на 57.92 лева, мораторна лихва за
периода от 15.06.2020г. до датата на предявяване на исковата молба
4
05.08.2021г.
Извършената в съответствие с чл.269 от ГПК служебна проверка от
въззивния съд показва, че решението на районния съд е валидно. В
обжалваната част то е допустимо, като обратно въведеното във въззивната
жалба оплакване е неоснователно. То е подкрепено с доводи, свеждащи се до
нарушения на процесуалните правила за изясняване на спора /при
необходимост от специални знания, съдът не назначил експертиза/, което
евентуално би могло да се отрази на правилността на съдебния акт, но е
неотносимо към неговата допустимост.
Влязлото в сила решение в частта, в която искът по чл.432 ал.1 от КЗ е
удовлетворен, със сила на присъдено нещо установява, предизвиканото на
04.09.2019г. от В. Г. В., като водач на лек автомобил „Хонда“ с рег.№***,
пътно транспортно произшествие, вината на водача на автомобила,
претърпяването от ищцата на неемуществени вреди, причинната връзка между
вредите и произшествието, причиняването на вредите при наличието на
валидно застрахователно правоотношение с „ОЗК – Застраховане“АД по
застраховка „гражданска отговорност“ за лекия автомобил, с който са
причинени уврежданията.
Спорът сега пред въззивния съд е за това дали пострадалата ищца е
осъществила поведение, с което е допринесла за настъпването на
уврежданията си, за точния вид и степен на проявление на твърдяните от
ищцата физически и психологически травми от произшествието и за,
справедливия размер за тяхното обезщетяване.
Установено е по делото, че на 04.09.2019г. около 17.30 часа в гр.Добрич,
на ул.“Независимост“№32 /до ключарското ателие/, при управление на лек
автомобил „Хонда“ с рег.№***, водачът В. Г. В. нарушил правилата на чл.40
от ЗДвП, като при маневра назад ударил ищцата Н. Б. М..
Единственият присъствал на случилото се, разпитан като свидетел по
делото, е водачът В. Г. В.. Основание за дискредитиране на показанията му
няма. Извършеното от свидетеля виновно противоправно деяние, причинило
увреждания на ищцата, е установено със сила на присъдено нещо, а
отговорността му за репариране на причинените увреждания е покрита по
договора за застраховка „гражданска отговорност“. Следователно няма
обоснована причина да се счита, че свидетелят е заинтересован да потули
5
своите нарушения, както неоснователно е посочено в жалбата. Не следва
друго от факта, че свидетелят не е подал сигнал за произшествието веднага,
като се е случило, а сигналът е подаден по-късно от съпруга на ищцата, както
и от факта, че свидетелят не е бил тестван за употребен алкохол. Тези
обстоятелства биха могли /евентуално, при наличието и на други условия/ да
имат значение за личната административно наказателна или наказателна
отговорност на свидетеля, но те нямат връзка с уврежданията на ищцата и
гражданската отговорност за обезщетяването им.
От показанията на свидетеля В. Г. В. се установява, че автомобилът е бил
спрян на улицата пред ключарското ателие. Свидетелят започнал маневра
назад и усетил, че автомобилът опрял в нещо. Хората пред ключарското
ателие скочили и се развикали, свидетелят спрял и намерил ищцата паднала
зад автомобила. Преди това свидетелят изобщо не бил видял ищцата. Хората
пред ключарското ателие му казали, че тя вървяла по пътното платно на
улицата, зад автомобила.
Свидетелите М.А.М. и М. В. П. са съответно съпруг и приятелка на
ищцата. Те не са присъствали и нямат лични впечатления от инцидента, но са
свидетелствали въз основа на споделеното им от ищцата, поради което
показанията им следва да бъдат подложени на обсъждане и съобразени в
съвкупност с останалите доказателства. Така, показанията на свидетеля
М.А.М. са, че ищцата слязла от тротоара, заобиколила автомобила, отишла
зад него и тогава била ударена. Показанията на свидетелката М. В. П. са, че
ищцата минавала зад автомобила, по платното за движение.
Представени са акт за установяване на административно нарушение
№67019 и издадено въз основа на него наказателно постановление №19-0851-
001683 за извършено от водача на лекия автомобил нарушение на чл.40 ал.1 от
ЗДвП – при движение назад не се убедил, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението и предизвикал пътно транспортно
произшествие. В акта за установяване на нарушението е отбелязано, че при
извършване на посочената маневра назад водачът на лекия автомобил ударил
пресичащата пътното платно пешеходка Н. Б. М.. Не е спорно, установява се и
от показанията на свидетеля В. Г. В., че полицейските служители не са били
извикани на мястото на произшествието, а актът за установяване на
нарушението е съставен в последствие, по сведения от пострадалата ищца и от
6
водача, извършил административното нарушение.
Други данни за случилото се на 04.09.2019г. пътно транспортно
произшествие по делото няма. При това положение за установяването на
механизма на произшествието не е било необходимо назначаването на вещо
лице. Обратно посоченото във въззивната жалба е неоснователно, защото за
съвкупния анализ на горните гласни и писмени доказателства и изграждането
на изводи въз основа на тях не са необходими специални технически познания,
а е напълно в способностите на съда да извърши тази дейност. Действията на
водача на автомобила са безспорно установени - предприел с автомобила
маневра за движение назад, но не се убедил, че зад него пътят е свободен и
няма опасност за други участници в движението. Що се отнася до ищцата
сведенията не са съвсем безусловни – слязла от тротоара и заобиколила зад
автомобила на пътното платно /свидетелят М.А.М./ или минавала зад
автомобила, като поначало вървяла по пътното платно /свидетелите В. Г. В. и
М. В. П./. При наличните по делото доказателства по-нататъшно изясняване
на въпроса къде първоначално се е движила ищцата не би могло да бъде
постигнато, включително и с вещо лице, но същественото е, че, когато водачът
на лекия автомобил е извършил маневрата за движение назад, ищцата е била
на пътното платно, на непредназначено за пешеходци място. Следва да се
отбележи, че и при приемане, че ищцата се е движила по начина, описан от
свидетеля М.А.М. и навеждащ на предприето пресичане на улицата, както се
твърди от ищцата, то тя не твърди да е пресичала на пешеходна пътека, т.е. в
момента на предприемане на маневрата за движение назад на автомобила
намиращата се зад него ищца е била на непредназначено за движение на
пешеходци място на пътното платно.
От показанията на свидетеля В. Г. В. се установява, че от удара от
автомобила ищцата паднала на земята. Свидетелят й помогнал да стане и да
седне на един стол. Ищцата не е губила съзнание. Напротив, от показанията на
същия свидетел и на приятелката й М. В. П., дошла на мястото веднага след
инцидента, се установява, че ищцата била притеснена и уплашена, но съвсем
адекватна, поискала приятелката й да я почисти /щяла да ходи на концерт/,
отказала предложението на свидетеля В. Г. В. да я заведе в спешна помощ за
преглед, придвижила се с приятелката си до една пейка при сградата на
ЕСГРАОН, където изчакала съпруга си.
7
Съпругът на ищцата, свидетелят М.А.М., подал сигнал за произшествието
и извикал линейка, която откарала ищцата в спешна помощ. Според
свидетеля, придружил ищцата до болницата, в линейката същата говорела
безумно. Това не може да се възприеме, защото се опровергава от показанията
на приятелката на ищцата, водила съвсем адекватен разговор с нея до
идването на съпруга й, а също и от записаното в листа за преглед в спешното
отделение, съгласно което ищцата била адекватна и контактна.
От записванията за извършените прегледи на ищцата, като пациент в
спешното отделение и от заключението на медицинската експертиза,
извършена по делото, се установява, че в резултат на произшествието ищцата
получила травми на опорно - двигателния апарат, засягащи десния горен и
десния долен крайник. Травмите се изразяват в ожулване на дясна колянна и
дясна лакътна става. В медицинската документация от спешното отделение не
се съдържат данни за значим оток и кръвонасядане, такива не са констатирани
и при извършената на 13.09.2019г. съдебно-медицинска консултация,
установила само зарастващи ожулвания на дясното коляно и на дясната
лакътна става. Според свидетеля М.А.М. съпругата му продължавала да има
болки от охлузванията, но това не може да се приеме за безпристрастно, с
оглед самото естество на нараняванията и, с оглед посоченото от
медицинската експертиза, че болките от този вид травми са със среден
интензитет с индивидуална продължителност, но в рамките на няколко дни.
Оздравителният период на повърхностна кожна рана, каквито са ожулванията,
е в рамките на две – три седмици, независимо от възрастта на наранения. За
травмите от произшествието ищцата не е била на подлагана на болнично
лечение, нито на последващо амбулаторно такова. По делото е представен
сериозен обем медицинска документация, от която се установява, че ищцата
страда от множество заболявания, но вещото лице, извършило медицинската
експертиза, е дало заключение, че тези заболявания не биха могли да бъдат
повлияни, страданията и проблемите, свързани с тях, не биха могли да бъдат
възобновени или увеличени от повърхностните кожни рани – ожулвания,
които ищцата е получила в резултат на произшествието.
Житейски обосновано е да се приеме, че ищцата наистина се е уплашила
от произшествието. Това се потвърждава и от извършената съдебно –
психиатрична и психологична експертиза, вещите лица, по която са
заключили, че ищцата е преживяла стрес и уплаха, една нормална
8
психологична реакция на случилото се. Същевременно, въз основа на
приложената медицинска документация, изложените в исковата молба
обстоятелства и гласните доказателства, вещите лица са категорични, че
ищцата не страда от посттравматично стресово разстройство. След инцидента
тя целенасочено е провеждала амбулаторни прегледи при различни
специалисти, като е акцентирала върху преживяния пътен инцидент
независимо, че става въпрос за дълъг период от минало време и са и
предписвани различни медикаменти. Това поведение на ищцата е болестно
улеснено от оформеното психично заболяване „органично тревожно
разстройство“, довело до повишената й сензитивност и лесна
манипулируемост от страна на околните. Вещите лица са констатирали при
ищцата наличие на преекспониране на преживяванията и фиксация към
последиците от преживяния инцидент, с който тя единствено свързва
влошеното си психично и здравословно състояние.
Свидетелят М.А.М. е дал показания, че след произшествието съпругата
му започнала да вдига кръвно /“84 на 53“/, получавала горещини, спяла
неспокойно, събуждала се с вик „кой ме блъсна“, отказвала да се вози дори в
управляван от него автомобил от страх да не я блъсне, пиела една чанта
лекарства, но свидетелят не знае точно какви и за какъв проблем. Като съпруг
на ищцата, този свидетел би трябвало да има най-точни впечатления от
състоянието й след инцидента, но изнесеното от него не може безусловно да
бъде възприето. От една страна показанията му са явно повлияни
емоционално от връзката му с ищцата и са за проблеми, каквито сама тя не
твърди - напр. „повишеното“ кръвно, или се оборват от други доказателства -
напр. посочената по-горе неадекватност веднага след инцидента, или в
тяхната достоверност се внася сериозно съмнение – напр. страхът на ищцата
да пътува с автомобил, за какъвто тя не е споделяла на приятелката си М. В.
П., а и е необясним, при положение, че ищцата е била бутната от автомобил
като пешеходец, а не докато се е возила в друг автомобил.
Със заявление с вх.№ЦУ99-4275/15.06.2020г. ищцата поискала да бъде
обезщетена от „ОЗК – Застраховане“АД в размер на 10 000 лева за
причинените й неимуществени вреди в резултат на пътно транспортното
произшествие от 04.09.2019г. По това искане застраховятелят определил и на
10.09.2020г. изплатил на ищцата обезщетение в размер на 500 лева.
9
В съответствие с чл.45 от ЗЗД отговорен да обезщети ищцата е водачът на
лекия автомобил, причинил уврежданията. С оглед съществувалото към
момента на извършване на деянието застрахователно правоотношение по
риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ досежно управлявания
от виновния водач автомобил, в съответствие с чл.478 ал.1 от КЗ и чл.493 ал.1
т.1 от КЗ ответникът – застраховател има отговорността за обезщетяването на
ищцата. Изпълнени са изискванията на чл.498 от КЗ и са налице
предпоставките на чл.432 ал.1 от КЗ за ангажиране пряката отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вредите, причинени на ищцата
от виновното противоправно деяние на застрахования водач на автомобила.
Касае се за неимуществени вреди, изразяващи се на първо място във
физически болки и страдания от причинените на ищцата при произшествието
травми. Както се установи по-горе, травмите се свеждат до ожулвания на
дясното коляно и на дясната лакътна става и предмишница. Нараняванията не
са сериозни, болките от тях са за няколко дни и със среден интензитет,
оздравителният период е две - три седмици, преминал е без усложнения и без
нарочно лечение. Наред с това ищцата е изпитала стрес и уплаха от случилото
се, но не е развила посттравматично стресово разстройство. Съвкупната
преценка на търпените от ищцата болки и страдания, следствие причинените
й при произшествието физически и психически травми, налага, че
справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за тези увреждания е в
размер на 2 000 лева. Телесните наранявания са били леки, а болките и
дискомфорта от тях сравнително краткотрайни, няма отражения върху
цялостното здравословно състояние на ищцата, както и върху предхождащите
й заболявания. Не се доказа психическите травми, изразяващи се в уплаха и
стрес от случилото се, да са продължили дълго, да продължават и
понастоящем, ищцата да страда от неспокоен сън, страх от пътуване с
автомобил, раздразнителност и т.н., както се твърди от нея. Обезщетението в
размер на 2 000 лева е напълно адекватно при съвкупна преценка на
обстоятелства, при които е настъпило произшествието, вида на уврежданията,
интензивността на страданията, възстановителния период, негативните
последици в емоционален и психологически план за ищцата, нейната възраст,
а също така и обществено - икономическата обстановка в страната към датата
на произшествието.
От друга страна, с оглед изложеното по-горе, ищцата сама се е поставила
10
в сериозен риск, като е вървяла по платното за движение, зад автомобила. Ако
ищцата не се бе движила и оказала на непредназначеното за пешеходци място
на пътното платно, зад автомобила, то тя не би пострадала. Следователно
ищцата е допринесла за настъпването на вредите. Приносът й е на 50% и в
съответствие с чл.51 ал.2 от ЗЗД отговорността на застрахователя да обезщети
ищцата е в размер на 1 000 лева.
Както се установи, по реда на чл.380 от КЗ застрахователят е изплатил на
ищцата обезщетение в размер на 500 лева и задължението му остава още в
размер на 500 лева, присъдени с първоинстанционното решение в
необжалваната му част.
Претенцията на ищцата по чл.423 ал.1 от КЗ да й бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над 500 лева до пълния претендиран
размер от 9 500 лева е неоснователна. Съответно на това, неоснователна е и
акцесорната претенция за мораторна лихва върху главното парично
задължение. Решението на районния съд в обжалваните части, в които
неоснователните искови претенции са отхвърлени, е правилно и следва да се
потвърди.
Правилно е и обжалваното определение №2321/27.08.2024г., с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата по
чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
В решението разноските са присъдени при спазване на правилата по чл.78
ал.1 и ал.3 от ГПК, съразмерно на изгодния за всяка страна резултат.
Така, при предявен спор за материален интерес общо в размер на
11 349.86 лева изгодният за ищцата резултат е общо в размер на 557.92 лева.
Съразмерно на това, следващата се ищцата част от платената от нея държавна
такса е в размер на 22.71 лева; за вещи лица и банков комисион ищцата и
сторила разноски в размер на 630 лева /350+275+5/, от които следващата й се
съразмерна част възлиза на 30.72 лева. Тези суми са присъдени на ищцата с
първоинстанционното решение и основание за тяхното изменение няма.
Ищцата е била защитавана безплатно от адвокат по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, на
когото на осн.чл.38 ал.2 от ЗА се следва възнаграждение. Адвокатът е
защитавал ищцата за материален интерес общо в размер на 11 349.86 лева,
което означава, че възнаграждението следва да се определи при съобразяване
на правилото по чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ. Тази база и постигнатият от адвоката
11
изгоден за ищцата резултат от 557.92 лева, сочат на съразмерно адвокатско
възнаграждение в размер на 69.88 лева. Определеното от първоинстанционния
съд възнаграждение за адвоката е в размер на 61.45 лева. То е под съразмерния
минимум, определен на база посочената разпоредба на наредбата /с 8.45 лева/,
но при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и решение
на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C ‑ 438/22,
основание за неговото изменение няма.
Следователно, посоченото в частната жалба, че следващите се на ищцата
разноски и възнаграждението за защитавалия я адвокат, са неправилно
определени и следва да бъдат изменени, е неоснователно. Определението, с
което искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, е
оставено без уважение, следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №99/09.02.2023г. по гр.д.№2489/2021г. на
Добричкия районен съд в обжалваните части, в които са отхвърлени
предявените от Н. Б. М. срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ искове за
осъждане на ответника да заплати на ищцата парична сума в размер на
разликата над 500 лева до 9500 лева - обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 04.09.2019г., предизвикано от виновното противоправно
поведение на водача на лек автомобил с марка „Хонда“ с ДК№***,
застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност на
автомобилистите“ и парична сума в размер на разликата над 57.92 лева до 1
849.86 лева - обезщетение за забава върху главното парично задължение за
периода от увреждането до предявяване на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2321/27.08.2024г. по гр.д.№2489/2021г.
на Добричкия районен съд, с което е оставено без уважение искането на Н. Б.
М. за изменение на постановеното по делото решение №99/09.02.2023г. в
частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13