Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 735

гр.Сливен, 01.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 5256 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет а разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

-  по чл.23, ал.1 СК – установителен иск за преобразуване на лично имущество за лек автомобил  „Рено меган” с ДКН СН 2647 АМ, закупен по време на граждански брак на страните в спора изцяло с лични средства на ищцата, дарени й от родителите й;

- по чл.249, вр.чл.243 ЗЗД – осъдителен иск за осъждане на ответника да предаде владението на лек автомобил  „Рено меган” с ДКН СН 2647 АМ на ищцата;

- по чл.59 ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 840 лв., обезщетение за ползване на лек автомобил  „Рено меган” с ДКН СН 2647 АМ без правно основание за периода 15.06.2018г.- 01.10.2018г. /по 240 лв. на месец/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба 01.10.2018г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че с ответника били бивши съпрузи, като гражданския им брак бил прекратен със съдебно решение № 588/06.07.2017г. по гр.д № 2115/2017г. на СлРС. Твърди, че по време на брака на 23.01.2015г. закупила на свое име и изцяло със свои лични средства, дарени й от родителите й лек автомобил „Рено меган” с ДКН СН 2647 АМ. Сочи, че ответника никога не е оспорвал тази нейна собственост и не е имал претенции към автомобила й дори и при прекратяване на брака им. Сочи, че винаги само тя е ползвала този лек автомобил.Средствата й били дарени през месец май 2014г., но към него момент ищцата все още не си харесала автомобил, поради което внесла парите по банковата си сметка.

Твърди, че от 2002г. ответникът живеел във Франция, а в края на месец юни 2017г. се завърнал в страната ни за развода на страните. Тогава помолил ищцата да му услужи с лекия автомобил за десетина дни докато е в България. Ищцата му предоставила за временно безвъзмездно ползване автомобила с уговорка, че ответника ще й го върне преди да замине за Франция. След изтичането на десетина дни потърсила ответника за да си вземе автомобила, но не успяла да се свърже с него. Изпратила му нотариална покана, с която го поканила в десет дневен срок да върне автомобила. Поканата била връчена на 04.06.2018г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а срокът изтекъл на 15.06.2018г. Сочи, че от тази дата и към момента ответника не е върнал автомобила, а го ползвал без правно основание.

Иска от съда да признае за установено, че лек автомобил „Рено Меган” с ДКН СН 2647 АМ, цвят Бежов, рама № VF1BZALDE46245382, двигател №  K9KN837D044710, закупен по време на гражданския брак на страните е лична собственост на ищцата, съответно да осъди ответника да предаде на ищцата държането на този лек автомобил, както и да плати  на ищцата сума в размер на 840 лв., обезщетение за ползване на лекия автомобил без основание за периода от 15.06.2018г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК отговор е депозиран от ответника. С него се оспорват исковете, като се считат за неоснователни. Твърди, че лекия автомобил бил закупен по време на брака на страните и в режим на СИО. Ищцата не доказвала, че точно с дарените й от родителите й средства закупила автомобила. Счита, че претенцията за пълна трансформация е неоснователна, а оттам и предявените други две претенции, като се иска отхвърлянето им.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и писмени и гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

Страните в процеса са бивши съпрузи, чиито граждански брак бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 588/06.07.2017г. по гр.д.№ 2115/2017г. на СлРС.

На 10.05.2014 г. бил сключен договор за дарение между ищцата и нейния баща, по силата на който последния й дарил сума в размер на 11000 лв. за закупуване на МПС за нейно лично ползване. Десет дни след дарението на 20.05.2014 г. ищцата внесла по сметка на нейно име в Корпоративна търговска банка сума в размер на 9500 евро.

На 22.01.2015 г. в 09:05 часа ищцата разпоредила, респ. превела сума в размер на 5000лв. от сметка на нейно име в ПИБ – гр. Сливен на Марина Василева Христова с основание покупка на МПС.

На същата дата в 12:03 часа ищцата изтеглила в брой 5000 лв. от същата сметка в ПИБ – гр. Пловдив.

На следващия покупката ден 23.01.2015г. закупеният автомобил с рег. № СН 2647 АМ, Рено Меган бил регистриран на името на ищцата, видно от свидетелство за регистрация, част I, № *********.

На 16.04.2018г. ищцата подписала нотариална покана към ответника с искане да й върне процесното МПС в десет дневен срок от връчване на поканата. Поканата е с нотариално заварен подпис на нотариус с район на действие СРС. На следващия ден 17.04.2018г. представила поканата за връчване на нотариус с район на действие СлРС, който връчил поканата при условията на чл.47, ал.5 ГПК на 05.06.2018г.

На 17.08.2018 г. ищцата депозирала искане до РП – Сливен, съдържащо оплакване затова, че ответникът взел да ползва процесния автомобил и не го върнал повече на ищцата.

Установява се от удостоверение на ОДМВР – Сливен, че ответникът от началото на 2009 г. до 20.03.2019 г. многократно напускал пределите на страната и се завръщал отново. От справка издадена от НАП, ТД – Бургас, офис Сливен, е видно, че ответникът на територията на страната ни няма регистрирани сключени трудови договори.

От писмо на ЦУ на НАП, се установява, че ответникът подал годишна данъчна декларация по чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица единствено за 2004 г., като не е декларирал придобити доходи от източници в чужбина. Нямало налични данни в НАП за подадени данъчни декларации от ответника за други години през процесния период, както и информация за реализирани от него доходи в чужбина за този период, която информация да е получена по линия на международния обмен на информация.

От представени сметки на „ДЗИ” ЕАД, се установява, че ищцата е заплащала от 2017 г. до 30.06.2019 г. застрахователни премии /вноски/ по застрахователна полица за сключени застрахователни договори за процесния автомобил с рег. № СН 2647 АМ.

Видно от уведомително писмо съгласно чл. 27 от ЗДвП за извършено ПТП на територията на Германия, ищцата като собственик на процесния автомобил била уведомена, че е глобена за извършено ПТП на 08.05.2019 г. в Германия.

В производството е назначена, изслушана и приета съдебно техническа експертиза, по отношение на иска за заплащане на обезщетение за ползване на процесното МПС без основание. От заключението на експерта се установява, че средномесечния наем на процесния автомобил е 240 лв., а за исковия период 15.06.2018г.- 01.10.2018г. в размер на 840 лв.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетелите Динева и Димитров се установява, че ответника се установил в чужбина още от 2000г., като се връщал в страната ни един, два пъти годишно, което довело и до възникналите проблеми в брачните отношения на страните. Свидетелят Динева установява, че от 2009г. страните не са имали контакт като съпрузи /мъж и жена/ и ответника не изпращал пари на ищцата, която сама се издържала и се грижела за техния син.

Свидетелят Димитров установява, че дъщеря му и настояща ищца имала намерения да се разведе още през 2010г., но не го сторила по молба на баща си. Този свидетел сочи, също, че дъщеря му не е спирала да работи и се издържала с нейни пари. Пари за покупката на автомобила предоставил той лично на дъщеря си още през 2014г., чрез дарение. Сума в размер на 11 000 лв. свидетелят дарил лично на дъщеря си и именно за да си закупи тя автомобил.

Свидетелят Конарев също установява, че ищцата имала намерение да се развежда доста по-рано през годините цит. „ през 2007г. беше подала молба за развод”, но после се отказала. В деня на покупката на процесното МПС, ответникът платил сума на ръка. До развода ответника се прибирал в страната веднъж-два пъти в годината.

Всички свидетели установяват, че процесното МПС ищцата предоставила на ответника за ползване докато той бил в страната ни и той повече не го върнал на ищцата.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Конарев в частта им, относно, това, че страните до развода си били семейство, тъй като тези показания противоречат на показанията на свидетелите Динева и Димитров, които сочат, че страните не били в интимни отношения от 2009г. за свидетеля Динева и от 2016г. за свидетеля Димитров.  По отношение на това дали страните са били фактически разделени, съдът дава вяра на показанията на свидетелите Динева и Димитров, тъй като те пресъздават споделеното от самите страни / ищцата на свидет. Динева, ответника на свидет.Димитров/, докато свидетеля Конарев пресъздава свои лични впечатления, че щом поддържат добри отношения помежду си и излизали заедно страните били същинско семейство. Съдът приема по отношение на периода на фактическа раздяла на страните този, посочен от свидетеля Динева 2009г. Това е така на първо място защото е житейски логично ищцата, като близка приятелка с този свидетел да е споделяла и по- интимни отношения от семейния си живот с ответника, и на следващо място защото тези показания кореспондират с показанията на свидетеля Конарев, че още през 2007г. е имало подадена молба за развод, както и на показанията на свидетеля Димитров, че ищцата възнамерявала през 2010г. да се разведе, но била спряна от своя баща.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Конарев и за това, че ответника реализирал доходи в чужбина, тъй като тези показания противоречат на показанията на свидетеля Динева и на писмените такива, в частност писмото на ЦУ НАП. Също така не кредитира показанията му затова, че един от двамата продавачи на процесното МПС, а именно жената се казвала Кристина, доколкото се установи, че банковия превод направен от ищцата за покупката на МПС през м.януари 2015г. е на името на Марина. В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля Конарев, както и изцяло показанията на свидетелите Динева и Димитров, като вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни с други и с останалия доказателствен материал по делото.

Съдът прецени показанията на свидетеля Димитров, като баща на ищцата и съобрази възможна негова заинтересованост от изхода на делото, но ги кредитира изцяло като последователни, житейски логични и непротиворечиви на останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза, като неоспорено от страните и дадено от експерт, разполагащ със знания и опит в съответната област на обществения живот.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, писмени доказателствени средства, които като неоспорени от страните кредитира изцяло, както и от гласните доказателствени средства в кредитираните им части.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

 

По иска с правно основание чл.23, ал.1 СК за преобразуване на лично имущество.

Горната разпоредба урежда правната възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил лични, извън семейни средства, което обстоятелство изключва изцяло или отчасти приносът на другия съпруг.

Не се спори в процеса, а и се установи, че процесното МПС  „Рено Меган” с рег.№ СН 2647 АМ е закупено през м.януари 2015г. от гр.Пловдив по времетраене на гражданския брак на страните.

Съгласно чл.21, ал.1 СК/2009г. съпружеската имуществена общност /СИО/ следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна по договор между тях съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на чие име са придобити в резултат на съвместен принос. Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви / установени факти/, касаещи общите усилия на двамата съпрузи, без оглед формата на съдействие, за набавяне на парични средства, полагане на труд за благото на семейството, работа в домакинството или по друг начин.

Извън обхвата на СИО остават изрично посочените – наследство или дарение по време на брака /чл.22, ал.1 СК/, имуществата, служещи за обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят /чл.22, ал.2 СК/, имущество на съпруга ЕТ  / чл.22, ал.3 СК/.

Макар и неупоменати в чл.22 СК/2009г. извън обхвата на СИО остават и влоговете на съпрузите.

За да се признае, че придобитото вещно право на собственост е изключителна собственост само на единия съпруг, следва платените суми за закупуването на МПС-то изцяло да са покрити от паричен влог на този съпруг, както и, че  другия съпруг няма установен принос за неговото набиране в размера към датата на плащането.

В конкретния правен казус не е спорно, че процесното МПС е закупено на името на ищцата, посредством възмездна придобивна сделка покупко-продажба по време на гражданския брак на страните. Не е представен брачен договор между страните, следователно по презумпция на СК това МПС следва да е придобито в СИО. Сумата за покупката на движимата вещ обаче се установи, че е  платена от банкова сметка ***, а както се посочи вече по-горе извън обхвата на СИО остават влоговете на съпрузите. Не се установи ответникът да е участвал в набирането на средствата в банковата сметка на ищцата в ПИБ, от която първо са преведени 5 000 лв. за покупката на МПС  на 25.01.2018г. и изтеглени в брой на същата дата лично от ищцата, вече в гр.Пловдив, от където е закупено МПС-то. Напротив установи се, че ответника няма регистрирани трудови договори в страната ни и не е декларирал реализирани доходи от чужбина / арг. от писмо на ЦУ НАП и ТП НАП Бургас, офис Сливен/.

Съдът не споделя становището на ответната страна, че дарените на ищцата пари, били внесени в КТБ, доколкото са дарени български лева, а влогът в тази банка е в евро, но дори и да е така и ищцата да е превалутирала дарената сума, общоизвестен факт е, че на 06.11.2014г. тази банка фалира и беше нужно известно време за да се върнат сумите по влоговете на гражданите. Така, че тя към датата на покупката на МПС-то 25.01.2015г. не би могла да преведе от тази сметка каквато и да е сума.

В крайна сметка, доказа се, че автомобилът е заплатен от банкова сметка ***, средствата по която по силата на СК от 2009г. е лична собственост, а не СИО и доколкото ответникът не установи принос към набирането им. Приносът на ответника в случая се изключва, тъй като се доказа, че страните от 2009г. фактически не са семейство, не са имали интимни отношения, всеки е имал свой собствен бюджет, живеели са дълго време разделени и далеч един от друг, но са поддържали добри личностни взаимоотношения. Следователно процесното МПС е закупено по време на фактическата раздяла на страните, платено с лични средства на ищцата, вложени в лична нейна банкова сметка. ***родавачите от страна на ответника, както сочи свидетелят Конарев, то тези средства са били отново от личната сметка на ищцата, които тя изтеглила в деня на покупката от  същата банкова сметка *** / аргумент от  разписка л .14 от делото/.

По изложените съображения съдът счита, че установителния иск за пълна трансформация на лично имущество по отношение на МПС „Рено Меган” с рег.№ СН 2647 АМ, закупено през м.януари 2015г. от гр.Пловдив е основателен и доказан, поради което бива уважен.

 

По иска с правно основание  чл.249, вр.чл.243 ЗЗД.

Основателността на предявения иск е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен договор за заем за послужване с ответника, имащ за предмет процесното МПС, прекратяване действието на договора и отказ от стана на заемателя да предаде държането на вещта.

Заемът за послужване е договор, за валидността на който е необходимо страните да постигнат съгласие - заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а последният да се задължи да я върне след ползването. Договорът за заем е неформален, поради което може да бъде сключен и в устна форма. Договорът за заем е реален, поради което е необходимо въз основа на постигнатото между страните съгласие заетата вещ да бъде предадена на заемателя. Постигането на съгласие между страните не е задължително да бъде изрично изразено, а може да бъде изразено и чрез конклудентни действия /Решение № 721/03.01.2011г. по гр.д. № 401/2009г. на IV г.о. на ВКС/.

Безспорно се установи по делото, че ищцата е едноличен собственик на процесния автомобил. Установи се също така, че тя го предоставила,  послужила/заела МПС-то на ответника, той да го ползва временно. Не се установи страните да са уговорили някакъв срок на ползване. Съобразно разпоредбата на чл.249, ал.2 ЗЗД ако времето или целта на ползването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. Безспорно се доказа, че ищцата отправила искане/нотариална покана до ответника за връщане на заетата вещ МПС. По този начин заемодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати договора за заем за послужване, от което следва задължението на ответника да върне заетата вещ.

Връщането на вещта по смисъла на закона представлява двустранен акт предприет по инициатива на заемателя, включващ в себе си предаване от негова страна на вещта и приемане на същата от заемодателя по начин, позволяващ на последния да упражни държане върху нея.

По тези съображения съдът намира, че са осъществени всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск – наличие на валиден договор за заем за послужване, касаещ спорното МПС, прекратяване действието на договора и отказ от страна на заемателя да предаде държането на автомобила, т.е. да върне вещта, поради което ответникът следва да бъде осъден да предаде държането на процесното МПС на ищцата.

 

По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.

Предявеният иск е допустим. При липса на друга правна възможност за защита на своите права ищецът може да предяви осъдителен иск по чл.59 ЗЗД – субсидиарен.

Предпоставките за предявяване, респ. уважаване на този иск са наличие на имуществено разместване между страните, в резултат на което ответника се обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на основание за имущественото разместване.

В конкретния правен казус се установи, че ищцата предоставила за ползване на ответника личното си МПС „Рено Меган” с рег.№ СН 2647 АМ, както и разваляне на този договор, чрез изявление в нотариална покана, връчена на ответника на 05.06.2018г., чрез залепване на уведомление. В поканата се съдържа десет дневен срок за фактическото предаване на автомобила на ищцата, който срок изтекъл на 15.06.2018г.  и доколкото се доказа, че вещта не е върната, то от тази дата ответникът я ползва без правно основание и така се обогатил неоснователно за сметка на ищцата, която била лишена от ползването за исковия период от време. Следователно ответникът дължи обезщетение на ищцата за периода от 15.06.2018г. до датата на депозиране на исковата молба  в съда 01.10.2018г., съобразно размера на средния пазарен наем. Последният се установи посредством заключение на вещо лице в размер на 840 лв. за целия исков период. Към тази сума следва да се начисли и обезщетение за забавено плащане на парично задължение /мораторна лихва/, считано от датата на депозиране на исковата молба 01.10.2018г. до окончателното плащане.

Предвид изложеното претенцията за неоснователно обогатяване за периода от 15.06.2018г. – 01.10.2018г. се явява основателна и доказана в пълен размер.

С оглед изхода на процеса, ответникът дължи на ищцата деловодни разноски в размер на 1 575 лв., съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :   

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.23 СК по отношение на Г.Н.К., ЕГН: ********** ***, че  Е.Д.К., ЕГН: ********** *** е изключителен собственик на  товарен автомобил „Рено Меган” с рег.№ СН 2647 АМ,  VF1BZALDE46245382, поради наличие на пълна трансформация на лични средства.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.249, вр.чл.243 ЗЗД Г.Н.К., ЕГН: ********** ***  ДА ПРЕДАДЕ на Е.Д.К., ЕГН: ********** *** ДЪРЖАНЕТО на предоставен по силата на договор за заем за послужване движима вещ товарен автомобил „Рено Меган” с рег.№ СН 2647 АМ,  VF1BZALDE46245382.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.59 ЗЗД Г.Н.К., ЕГН: ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.К., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 840 лв.  /осемстотин и четиридесет лева/, обезщетение за неоснователно обогатяване, следствие ползване без правно основание за периода от 15.06.2018г. до 01.10.2018г. на товарен автомобил „Рено Меган” с рег.№ СН 2647 АМ,  VF1BZALDE46245382.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Н.К., ЕГН: ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.К., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 1 575 лв. /хиляда петстотин седемдесет и пет лева/, деловодни разноски.

     

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: