Решение по дело №549/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 385
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20241001000549
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно търговско дело №
20241001000549 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по т.д. 215/22 г. по описа на
Софийския окръжен съд (СОС). С решение по делото № 33/20.03.24 г. съдът на
основание чл. 108 ЗД е признал за установено по иска на Самков инвест ООД спрямо
МТ Роуз Корпорейшън ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д., че Самков инвест ООД е собственик
на имоти, посочени в искова молба (предявена на 30.11.22 г.), като приема, че е
доказано, че до 01.12.22 г. държането на имота е принадлежало на ищеца, а след това в
имота са пребивавали трето спрямо спора юридическо лице, представители на
юридическото лице – ответник и двете физически лица. Тъй като ответниците били по
силата на назначаване им от ЧСИ в изпълнение на допусната от съда обезпечителна
мярка пазачи на имота, тяхната фактическа власт не е без правно основание (според
уточняваща молба от 24.03.23 г. (л. 493) ищецът твърди, че ответниците са владели
незаконно терена и сградите, представляващи фабрика за пелети в Самоков, през от
27.06.22 г. Те са придобили фактическа власт над фабриката след влизане в преговори
за закупуване на дружествени дялове от мажоритарния съдружник в ищцовото
дружество, но в последващ момент договорът е развален поради неплащане на
договорената продажна цена.)
Производството по иска, определен като такъв по чл. 109 ЗС, по отношение на
търговското предприятие на ищеца е приет за недопустим, а този със същото правно
основание, целящ да защити имотите на ищеца е отхвърлен като неоснователен.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителните му и прекратителна части.
1
Твърди, че при произнасянето си СОС не се е съобразил с определение на САС от
03.10.23 г. по ч.д. 2047/23 г., с което постановлението на ЧСИ за определяне на пазачи
на имота е отменено. Извън това тази обезпечителна мярка не води до владение от
страна на назначените пазачи. Прави възражение за пропуск на СОС да се произнесе
по доводи на ищеца и доказателства за това, че след опис от ЧСИ от 01.12.22 г.
тримата ответника са искали от ЧСИ възстановяване на фактическото положение, В. Д.
се е подписвал като управител на ищцовото дружество и се е представял за такъв пред
Агенция по горите, потребена електроенергия била заплатена от МТ Роуз корпорейшън
ЕООД, В. Д. сключил договор за охраняване на фабриката като управител на Самков
ООД, трето спрямо спора лице – Пелет фор ю ЕООД издавало експедиционни
бележки. Тези факти обосновават според въззивника владение на ответниците с
допълнителното пояснение, че дружеството Пелет фор ю ЕООД има за свой
принципал „друго дружество на В. Д.“ и е и свързано с МТ Роуз корпорейшън ЕООД.
Поради това представеният и изключен от доказателствата договор за наем, по чиято
сила Пелет фор ю се явява наемател на фабриката е „фиктивен документ“.
Пребиваването на представители на това дружество в имота не прави законно
пребиваването на ответниците и не е основание за отхвърляне на иска срещу тях.
Отделно са събрани гласни доказателства за недопускане на господата Ф. Ф. и Б. Ф. на
територията на фабриката, а св. А. Д. Ф. е установил присъствието на ответниците във
фабриката, когато са проверявани машините и производствения капацитет (с оглед
сключване на договор за придобиване на дружествени дялове). Оспорва се протокол от
Общо събрание на ищеца, взело решение за назначаване на В. Д. за управител на
ищцовото дружество. Твърди се, че легитимен управител на ищеца е Б. Ф., а
ответниците надхвърлят правата си спрямо спорните имоти. Неправилно е
отхвърлянето на иска по чл. 109 ЗС, защото осъществяваните действия пречат за
пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца.
Иска се съдът да отмени отхвърлителните и прекратителен диспозитиви и
исковата молба да бъде уважена.
Направени са с въззивната жалба доказателствени искания, които САС е оставил
без уважение поради настъпила доказателствена преклузия, за чието преодоляване
липсва законово основание. С оглед твърдение за новосъздадено доказателство е
допуснат и изслушан свидетел. Тъй като новосъздаденото доказателство е заповед,
отнасяща се до режима на достъп до имотите, издадена от ръководител на охранителна
фирма, САС приема, че това доказателство няма отношение към същността на спора и
поради това изслушаните в осз от 28.05.24 г. показания не следва да се кредитират
поради отсъствие на предпоставките на чл. 266 ГПК за допускането им.
Въззиваемите оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
2
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
се оспорва правилността на валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението с оглед събрания от първоинстанционния съд
доказателствен материал.
Въз основа доводите на страните и събрания по делото доказателствен
материал САС прави следните изводи:
С исковата молба ищецът твърди, че по решение на мажоритарния съдружник
Нурит АД – италианско акционерно дружество, на 19.04.22 г. той продал 106 970 дяла
от Самков инвест ООД на МТ Роуз корпорейшън ЕООД. Прехвърлянето станало на
основание сключен на 04.03.22 г. предварителен договор. Поради неизпълнение на
задължението за заплащане на продажна цена (5 626 131.47 лв.) на 16.06.22 г. Нурит
АД уведомил МТ Роуз корпорейшън ЕАД, че разваля договора от 19.04.22 г.
(уведомлението е класирано на л. 47, но на него няма датиране и отразяване за реално
връчване на изявлението), на което купувачът противопоставя възражение за
прихващане (отговор на исковата молба). Същевременно, преди договорът да бъде
развален, Нурит АД с договор от 26.05.22 г. (л. 44) прехвърлил същите дружествени
дялове на Б. Ф..
С отговора на исковата молба МТ Роуз Корпорейшън ЕООД и физическите
лица-ответници утвърждават, че не са във фактическо държане на имота, тъй като на
22.10.22 г. е сключен договор за наем с трето спрямо страните в процеса лице - Пелет
фор ю ЕООД. За предходния момент – от 28.02.22 г. ответниците се позовават на
договор с ищеца за производство на пелети, сключен с цел установяване
ефективността на съоръженията преди да закупят дружествените дялове на Нурит АД.
Видно от действията на ЧСИ В. Ц., осъществил допуснато от съда обезпечаване на
предявените в настоящото производство искове, при посещение на фабриката с цел
опис на имуществото, е предоставен договор за наем от 24.10.22 г., като наемателят
към момента на огледа охранявал имота чрез лицето Л. А. (л. 256). Видно от издадено
от същия ЧСИ удостоверение (л. 416), с протокол от 01.03.23 г. недвижимите имоти и
движимите вещи в тях били възложени да се охраняват съвместно от В. Й. Д., М. В. Д.
и охранителна фирма Е. 95 ЕАД, която била в договорни отношения с дружеството
ищец Самков инвест ООД. Представени са доказателства за закупуване на 19.04.22 г.
от тримата ответника на дялове от дружеството на ищеца (л. 229-234), предизвестие за
изключване на съдружника и управител на дружеството Б. Ф. (л. 235), проведено
Общо събрание, на което Б. Ф. е изключен като съдружник, а за управител на
дружеството е избран В. Д.. Има данни за водени искове по чл. 74 ТЗ и 29 ЗТРЮЛНЦ.
Може да се обобщи, че процесът протича без яснота на ищеца относно
търсената защита. Той предявява вещни искове, като смесва защитата на собствеността
с тази на членствените правоотношения и се домогва да защити търговската си
3
дейност чрез средствата на вещното право. От заявените като накърняващи
собствеността му действия по събиране на дървесина от името на ищеца, уволнение и
назначаване на служители, разпореждане с банковите сметки на дружеството,
сключване на договори за охрана на територията на фабриката, изявления от името на
ищеца, искания за вписвания в ЗТРЮЛНЦ единствено твърдението, че Пелет фор ю
ЕООД държи базата и осъществява производствена дейност може да се разглежда като
позволяващо ефективна вещна защита, но от една страна това дружество не е страна в
спора, а от друга, макар договорът за наем да е изключен от доказателствения
материал, писмената форма за източника на наемното правоотношение не е такава за
действителност.
Описаното развитие на отношенията между страните е изключително на
плоскостта на търговското право. Визираните в жалбата действия – заплащане от
името на ищеца на консумирана електроенергия, подписване на книжа от ответника В.
Д. в качеството му на управител на ищеца, представянето му пред трети лица за
управител на търговското дружество са действия, произтичащи от проведени общи
събрания, взети решения за изключване на съдружник, избор на нов управител и т.н.,
пътят за чиято защита е регламентиран от ТЗ и ЗТРЮЛНЦ. Тези действия, чиято
правомерност ищецът оспорва, отговарят на неутвърденото като легално понятие
„кражба на фирма“. Служебна справка в ТР установява, че с протокол 112/10.04.22
Нурит АД (вписано в Търговската палата на Таранто Италия на 19.02.96 г. като
акционерно дружество) се констатира разпределението на дружественият капитал на
Самков инвест ООД, който е разпределен в 108 770 дяла с номинална стойност 100 лв.,
притежавани както следва: Нурит АД 106 970 дяла, Ф. Занакарини – 100 дяла,
Винченцо Битетти – 100 дяла, наследници на Пинялоса 100 дяла и Нунцио Пикколо –
1000 дяла. Това разпределение на капитала е утвърдено в дружествен договор на
Самков инвест ООД от 08.05.22 г. С решение на акционерите на Нурит АД е взето
решение да бъдат продадени дяловете му в Самков инвест ООД за сума не по-ниска от
2 500 000 Е и с протокол от 26.05 22 е решено да се прехвърлят собствените дялове на
Нурит АД на Б. Ф. за 3 000 000 Е. На същата дата с протокол от ОС на Самков Инвест
ООД е взето решение Нурит АД да продаде на Б. Ф. всичките си дялове в Самков
Инвест ООД. С протокол от ОС на Смаков инвест ООД от същата дата е установено
прехвърлянето на всички дялове на Нурит АД на Б. Ф.. Приложен е договор от
26.05.22 г. за прехвърлянето на дяловете. На тази база е изготвен нов дружествен
договор (от 26.05.22 г.), отразяващ разпределението на капитала на Самков инвест
ООД. ВКС с Р 56/24.02.25 г. е признал за установено по иск на МТ Роуз Корпорейшън
ООД с-у Самков инвест ООД, че вписването на прехвърляне на 106 970 дяла по 100 лв.
от Нурит АД на Б. Ф. и заличаването като съдружник на Нурит АД са несъществуващи
обстоятелства.
При всичките си изявления (с исковата и уточняващи молби) ищецът определя
4
поведението на ответниците като владение на имота. Фактическото състояние
владение предполага освен фактическа власт и намерение за присвояване, каквото
липсва. Ответниците не оспорват принадлежността на собствеността над имотите на
ищеца. Решението на СОС в установителната му част е влязло в сила. Ответниците се
бранят на плоскостта на търговското и облигационното право като утвърждават
сключен договор за наем с трето лице, което на базата на този договор ползва
производствените мощности и помещенията на фабриката за пелети, каквито
произвежда. Последното е установено от ЧСИ В. Ц. при описване на имотите.
Оспорването на автентичността на договора не променя установеното от ЧСИ
обстоятелство, че фактическата власт над недвижимите и движими вещи е
осъществявана от Пелет фор ю, а поради спорни отношения между ищеца и
ответниците за пазачи на имотите и движимите вещи са назначени представители на
двете страни.
Инцидентното пребиваване на двете физически лица на територията на обекта не
обосновава осъществявано от тях вещноправно фактическо състояние (на държане или
владение). С оглед на това САС се солизаризира с виждането на СОС, чието решение
счита за правилно. Поради това, на основание чл. 272 ТЗ САС се ползва от мотивите на
първоинстанционния съд.
Поради липсата на валидно направено искане за присъждане на разноски за
въззивното производство (най-късно в последното съдебно заседание) съдът не дължи
произнасяне в полза на въззиваемите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в прекратителната и отхвърлителните му части решение №
33/20.03.24 г., постановено по т.д. 215/22 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5