Р Е Ш Е Н
И Е
№ 44
гр.
Трявна, 07.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на девети август, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 14 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК.
В
исковата молба на „Централна кооперативна банка“АД гр. София против В.Ц. *** се
сочи, че ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу солидарно отговорните длъжници В.Д.Й., Н.М.К. и В.Ц.А., въз основа на
договор за кредит актив №03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г. и извлечение от
счетоводните книги на банката. По повод на заявлението било образувано ч.гр.д.
№294/2017г. по описа на Районен съд – Трявна, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който образувано
изпълнително дело пред ЧСИ И.И.. След връчване на поканата за доброволно
изпълнение ответницата подала възражение. Твърди се в исковата молба, че по
силата на сключения договор между банката и В.Д.Й., като кредитополучател, при
поръчителството на Н.М.К. и В.Ц.А., банката предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 20 000,00 лв., изцяло усвоен от
кредитополучателя на 19.12.2007г. По силата на договора, кредитополучателят
следвало да издължи получения кредит и начислените лихви на ежемесечни
погасителни вноски, в срок не по-късно от 01.12.2017г., при падеж и размер на
вноските съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК имало непогасени вноски,
формиращи следния дълг: главница – 7603,56 лв., от които: 618,07 лв. –
предсрочно изискуема главница; 6985,49 лв. – просрочена главница; 3920,10 лв. –
лихви, от които: 1366,50 лв. – лихва по редовна главница за периода
01.09.2015г. – 17.10.2017г., 2381,66 лв. - лихва по просрочена главница за
периода 21.08.2015г. – 17.10.2017г.; 171,94 лв. – неразрешен овърдрафт. Банката
многократно уведомявала кредитополучателя и поръчителите за съществуващи просрочия
по кредита, включително с получено на 14.08.2017г. писмо от ответницата, чрез
нейната майка.
Претендира
се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца посочените по-горе суми като главница
и лихви, както и да се осъди същата да заплати направените в заповедното
производство разноски и разноските по настоящото дело.
В срока
по чл.131 ГПК ответницата е представила писмен отговор, чрез пълномощника си
адв. М. Б. ***. В него се взима становище за неоснователност на предявения иск,
като се правят следните възражения. На първо място се прави възражение за липса
на валидно поръчителство, поради недействителност на процесния договор за
потребителски кредит. Алтернативно на него, в случай че договорът бъде счетен
за действителен, се възразява, че отговорността на ответницата като поръчител е
ограничена само до реално получената сума от кредитополучателя, която е
20 000,00 лв., следствие на което се прави възражение за прихващане на
това вземане с вземането на заплатените от кредитополучателя лихви и други
разходи по договори, които са заплатени без правно основание. Прави се в
отговора възражение и за извършена новация на договора за потребителски кредит
относно размера на дължимите вноски от кредотополучателя и липса на съгласие на
поръчителя за запазване на поръчителството след извършване на новацията, като поръчителството
е прекратено на основание чл.107 ЗЗД. Възразява се и против дължимостта на
претендирания размер на главница, възнаградителна лихва и претендирана законна
лихва, поради неспазване на клаузите на чл.6 ал.2 и ал.3 от договора, както и
възражение за недължимост на претендирания „неразрешен овърдрафт“. Възразява се
също, че банката едностранно и без знанието и уведомяването на
кредитополучателя и на поръчителите е изменила базовия лихвен процент, а самият
базов лихвен процент и методиката за изчисляването му не са предоставени и разяснени
на кредитополучателя. Отделно се твърди от ответницата, че от датата на
настъпване изискуемостта на всяка вноска съобразно уговорения погасителен план
е започнал да тече 6-месечен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД и на основание чл.147 ал.1 ЗЗД отговорността на поръчителя е погасена по силата на закона за всички
вноски, чиято изискуемост е настъпила в срок по-дълъг от 6 месеца преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
18.10.2017г. Считано от тази дата всички вноски с настъпила предсрочна изискуемост
за срок по-дълъг от 6 месеца били погасени. В отговора на исковата молба всяко
едно от направените възражения е подробно развито. По отношение
недействителността на договора за потребителски кредит се сочат като основание
неспазване разпоредбите на чл.14 ал.1 във вр. с чл.6 ал.1 от ЗПК /отм/, чл.14
ал.1 във вр. с чл.7 ал.1 т.6 ЗПК /отм/, чл.14 ал.1 във вр. с чл.7 ал.1 т.7 ЗПК
/отм./, чл.14 ал.1 във вр. с чл.7 ал.1 т.13 ЗПК /отм./. Възражението за
прихващане е обосновано с твърдението, че недействителността на договора за
потребителски кредит прави недействителен и договора за поръчителство. Досежно
възражението за прихващане се сочи, че ако договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, то съгласно чл.14 ал.2 от ЗПК /отм./ потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
него, поради което кредитополучателят има вземане към банката за заплатените
лихви и разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адв. М. Н. ***, поддържа предявения
иск, като оспорва направените в писмения отговор възражения. Ответницата, чрез
пълномощника си адв. М. Б., поддържа становището си от писмения отговор и
направените в него възражения.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№1237/18.10.2017г. ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу В.Д.Й., Н.М.К. и
ответницата В.Ц.А..
Със заповед №161/18.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№294/2017г. по описа на Районен съд - Трявна, е разпоредено длъжниците В.Д.Й., Н.М.К.
и В.Ц.А. да заплатят солидарно на кредитора „Централна кооперативна банка“АД
следните суми: 7603,56 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 18.10.2017г. до окончателното й заплащане; 3920,10 лв. – лихва за
периода 21.08.2015г. до 17.10.2017г.; 230,47 лв. – разноски по делото.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответницата е
депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, чрез адв. М. Б.
като пълномощник. В него е посочено, че вземането по договора за банков кредит
е просрочено, поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя В.Й.,
считано от 01.07.2015г., а според договора, всички вземания стават автоматично
предсрочно изискуеми при просрочие от 60 дни, поради което на 30.08.2015г.
цялото вземане – главница, такси и разноски, са станали дължими от главния
длъжника и поръчителите към тази дата. Считано от нея, 6-месечния срок по
чл.147 ал.1 изр.1 ЗЗД за предявяване на иск срещу кредитополучателя и
поръчителите бил изтекъл.
Другите двама солидарни длъжници по
заповедта за незабавно изпълнение не са подали възражение срещу нея.
Въз
основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по
делото доказателства, по делото се установява следното:
Въз
основа на подадено от В.Д.Й. искане за отпускане на потребителски кредит в
размер на 20 000,00 лв., на 19.12.2007г. между „Централна кооперативна
банка“АД – от една страна, и В.Д.Й., Н.М.К., В.Ц.А. – от друга страна /първата
като кредитополучател, а другите две като поръчители/ е сключен договор за
кредит актив №03600КР-АА-1696, по силата на който банката се е задължила да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 20 000,00
лв., а кредитополучателят се е задължил да го върне, ведно с всички такси,
комисионни, разноски и извънредни разходи свързани с отпускането,
обезпечаването и събирането на кредита – в срок до 01.12.2017г., при падеж и
размер на вноските съобразно погасителен план /приложение към договора и негова
неразделна част/. В договора е уговорено и следното: Чл.4 ал.1 - Главницата по
кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базов процент на ЦКБ
АД плюс надбавка от 8,50%. При сключване на договора базовия лихвен процент на
ЦКБ АД е в размер на 4.00% годишно или общо договореният процент е 12.50%; Чл.5
ал.1 – При сключване на договора кредитополучателят се задължава да заплати на
банката: такса за подаване на искане за кредит в лева – стандартна 10,00 лв.,
такса управление за потребителски кредити над 3 години 600,00 лв.; Чл.5 ал.2 –
При промяна на погасителния план по искане на кредитополучателя, извън случаите
на предсрочно погасяване, се събира комисиона в размер на 15,00 лв.; Чл.5 ал.3
– Годишният процент на разходите по кредита е …… %; Чл.6 ал.1 – Банката си
запазва правото да променя лихвения процент, дължим от кредитополучателя, и/или
стойността на всички други разходи, свързани с ползването на кредита при: а/
промяна на ОЛП, определян от БНБ или б/ промяна на някой от следните индекси: EURIBOR,
Леониа, Софибор, или в/ при условията на чл.4 ал.2 от договора; г/ при наличие
на друг, непосочени в договора основателни причини; Чл.6 ал.2 Промените се
обявяват незабавно във всички салони на Банката за работа с клиенти и на
страницата на Банката в интернет /www.ccbank.bg/.
Банката се задължава да уведоми кредитополучателя и поръчителите за промяната,
като в случая по буква г/ на предходната алинея уведомяването следва да бъде
направено в 7-дневен срок от промяната. Уведомяването може да бъде извършено по
телефон или електронна поща; Чл.6 ал.3 – При уведомяването за промяна по този
член кредитополучателят и поръчителите са длъжни незабавно да се явят в Банката
и сключат съответен анекс с нея, регламентиращ издължаването на остатъка по
кредита съгласно променените условия; ЧЛ.6 ал.4 – В случай, че
кредитополучателят и поръчителите не изпълнят задълженията си по предходната
алинея в 7-дневен срок от уведомяването от страна на Банката, последната има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем ведно с всички законови и
договорени последици в тази връзка; Чл.9 ал.1 – При забава на
кредитополучателя, Банката има право на договорената лихва върху просрочените
суми за времето на забавата, както и на обезщетение за времето на забавата в
размер на законната лихва, които се погасяват преди просрочените анюитетни
вноски; Чл.9 ал.2 – Вземането на Банката за издължаване на целия кредит става
предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение по
настоящия договор със забава над 60 дни. В този случай изискуемостта настъпва,
без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. При настъпване на
предсрочна изискуемост кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси всички
свои задължения по договора за кредит; Чл.16 ал.5 – Кредитополучателят и
поръчителят с подписване на договора декларират, че Банката ги е уведомила за
всички условия по кредита преди сключване на договора.
Съобразно
приложение №1 към договор за кредит актив №03600КР-АА-1696, представляващо
погасителния план по договора, кредитът е следвало да бъде издължен на общо 120
месечни погасителни вноски. Първата вноска е в размер на 167,76 лв., с падеж на
01.01.2008г., следващите вноски са в размер от по 292,76 лв., а последната – в
размер на 291,84 лв., с падеж на 01.12.2017г. Видно от този погасителен план е,
че дължимата за погасява на кредита сума е в размер на общо 35 005,28 лв.,
от които: 20 000,00 лв. – главница и 15 005,28 лв. – лихви.
По делото
не е спорно, а и от приложените по делото писмени доказателства /заверени копия
на протокол №38 от заседание на управителния съвет на „ЦКБ“АД проведено на
09.10.2008г., протокол №46 от заседание на управителния съвет на „ЦКБ“АД
проведено на 27.11.2008г., протокол №47 от заседание на управителния съвет на
„ЦКБ“АД проведено на 04.12.2008г./, че в срока на действие на сключения договор
за кредит актив №03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г. банката е променила размера на
базовия лихвен процент, като тази промяна се е отразила на договора, по който
ответницата е поръчител. Според решението на банката, считано от 01.12.2008г.
базовият лихвен процент по кредити в български лева по всички действащи кредити
е станал на 6%.
Видно от
представения по делото втори погасителен план, в който не е посочено на коя
дата е подписан от представител на банката и от кредитополучателя, но с оглед
данните в него следва да се приеме, че е след промяната на базовия лихвен
процент, с него е променен размера на дължимите по договора месечни погасителни
вноски, като тази с падеж 01.01.2009г. е в размер на 305,80 лв., а всички
следващи, без последната, са в размер на 314,71 лв. Последната месечна
погасителна вноска е в размер на 314,71 лв., общо дължима сума за погасяване на
кредита размер на 37 367,80 лв., в т.ч. главница и лихви.
По делото
е представена Методика на „Централна кооперативна банка“АД за изчисление на
базов лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти на физически лица,
приета с решение на Управителния съвет на Банката №34/26.08.2010г., което също
е представено като доказателство по делото. Според методиката, определянето на
базов лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти на физически лица на
„ЦКБ“АД се базира на четири компонента – лихвени индекси, цена на привлечен
ресурс, разходи за дейността на банката и конкретната политика на ръководството
на институцията. Първият компонент участва с 20% при формирането на базовия
лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти. Банката използва
осреднената стойност за последната година на стойностите на едногодишния
СОФИБОР за кредити в лева, ЮРИБОР за кредити в евро и ЛИБОР за кредити в
американски долари. Вторият компонент на методиката, имащ тегло 40%, е
осреднената стойност на цената на ресурса на „ЦКБ“ в съответната валута за
последната 1 година. Третият компонент, който влияе с 40% при определянето на
базовия лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти на „ЦКБ“АД е
нивото на оперативните разходи, намалени с нетните приходи от такси и
комисионни за последните 12 месеца, съпоставено с осреднената стойност на
привлечения ресурс за същия период. Последният компонент, участващ при определянето
на базовия лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти, е лихвената
политика на банката, в т.ч. решенията на ръководството и за конкретни стратегии
при прилагането на определени нейни продукти, макроикономическо развитие на
икономиката, пазарна ситуация в определени икономически сектори и др.
За
изясняване на делото от фактическа страна по делото е допуснато извършването на
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице В.А.. От изготвените две
заключения – основно и допълнително – приети като доказателство по делото, както
и от обясненията на вещото лице в съдебните заседания във връзка с приемане на
заключенията, се установява следното:
Към дата
18.10.2017г., когато е внесено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК, съществуват следните непогасени задължения по договор за кредит
актив №03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г.: главница – 7603,56 лв., с падежни
вноски, както следва: 03.08.2015г. – 165,35 лв.; 01.09.2015г. – 224,83 лв.;
01.10.2015г. – 227,55 лв.; 02.11.2015г. - 230,30 лв.; 01.12.2015г. – 233,08
лв.; 04.01.2016г. – 235,90 лв.; 01.02.2016г. – 238,75 лв.; 01.03.2016г. –
241,63 лв.; 01.04.2016г. – 244,55 лв.; 03.05.2016г. – 247,51 лв.; 01.06.2016г.
– 250,50 лв.; 01.07.2016г. – 253,52 лв.; 01.08.2016г. – 256,59 лв.;
01.09.2016г. – 259,69 лв.; 03.10.2016г. – 262,82 лв.; 01.11.2016г. – 266,00
лв.; 01.12.2016г. – 269,21 лв.; 03.01.2017г. – 272,47 лв.; 01.02.2017г. –
275,76 лв.; 01.03.2017г. – 279,09 лв.; 03.04.2017г. – 282,46 лв.; 02.05.2017г.
– 285,88 лв.; 01.06.2017г. – 289,33 лв.; 03.07.2017г. – 292,83 лв.;
01.08.2017г. – 296,37 лв.; 01.09.2017г. – 299,95 лв.; 02.10.2017г. – 303,57 лв.;
01.11.2017г. – 307.24 лв.; 01.12.2017г. – 310,83 лв.; лихва – 1377,76 лв.;
лихва върху просрочена главница – 2381,66 лв. Общото задължение от главница,
лихви и лихви за просрочена главница е в размер на 11 362,98 лв. просрочена месечна такса за обслужване – 56,00
лв.; неразрешен овърдрафт /такси за напомнителни писма/ - 103,58 лв., или
всичко 11 522,56 лв. През периода 01.01.2008г. – 12.12.2017г. са направени
вноски, както следва: главница – 12 396,44 лв.; общо лихви –
19 260,49 лв., от които: 15 994,22 лв. – лихва по редовна главница;
1009,94 лв. – лихва по просрочена главница и 2256,33 лв. – лихва след
образуване на изпълнителното дело. Според вещото лице, под „неразрешен
овърдръфт“ става дума за такси за напомнителни писма за редовно погасяване на
кредита. Компонентите, които определят годишния лихвен процент по договора са: базов
лихвен процент, който е 4%, и надбавка от 8.5%. Методиката на банката за
изчисление на базовия лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти на
физически лица се базира на 4 основни компонента: лихвени индекси; цена на
привлечен ресурс; ниво на оперативни разходи за дейността на банката, намалени
с нетните приходи от такси и комисионни за последните 12 месеца, съпоставено с
осреднената стойност на привлечения ресурс за същия период; конкретна политика
на ръководството на институцията /текуща лихвена политика/, като според вещото
лице първите три компонента са обективни и влияят върху промяната на базовия
лихвен процент и съответно върху годишния лихвен процент. Стойността на
лихвения индекс Софибор в периода, в който банката променя базовия лихвен
процент с протоколи от заседание на управителния съвет, както следва:
38/09.10.2008г., 46/27.11.2008г. и 47/04.12.2008г., е следната: м. октомври
2008г. – 8.94%, м. ноември 2008г. – 9.16% и м. декември 2008г. – 9.24%
В
заключението си вещото лице е посочило конкретните стойности на Софибор, Юрибор
и Либор за периода 19.12.2007г. – 12.01.2018г. Посочило е също, че няма данни
за компонентите по методиката за определяне на базовия лихвен процент от
момента на сключване на договора за кредит до настоящия момент, тъй като:
липсва информация кой лихвен индекс е използван и неговата част от 20% към
общия обем към каква стойност се прилага; липсва информация каква е цената на
привлечения ресурс и нейната част от 40% към общия обем към каква стойност са
прилага; липсва информация какво е нивото на оперативните разходи, намалени с
нетните приходи от такси и комисионни за последните 12 месеца, съпоставено с
осреднената стойност на привлечения ресурс за същия период и тяхната част от
40% към общия обем към каква стойност се прилага; липсва информация за
конкретната политика на ръководството на институцията /текуща лихвена
политика/. Вещото лице сочи, че остатъкът на задължението по договора,
съобразно първия погасителен план от 19.12.2007г. е, както следва: непогасена главница
– 8615,58 лв.; непогасена лихва по погасителен план – 17,99 лв.; дължима лихва
върху просрочена главница – 225,58 лв., или общо 8859,15 лв. Погасената сума по
кредита е в размер на 28 527,00 лв., от които: погасена главница –
11 384,42 лв.; погасена лихва – 14 987,29 лв. и погасена лихва за
просрочена главница – 2155,29 лв. Сумата на просрочените главници в периода
02.05.2017г. – 02.12.2018г. е 2235,08 лв. Лихвата върху просрочената главница
за същия период е 133,75 лв., а лихвата за този период 106,08 лв.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Въз
основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
взаимоотношенията между страните се основават на договора за кредит актив
№03600КР-АА-1696/19.12.2007г., по силата на който ищецът „ЦКБ“АД е предоставил
потребителски кредит на лицето В.Д.Й. в размер на 20 000,00 лв., обезпечен
с поръчителството на две лица – Н.М.К. и ответницата В.Ц.А.. Договорът е
сключен преди 12.05.2010г., от когато е в сила действащия Закон за
потребителския кредит, поради което и по силата на §5 от неговите ПЗР, спрямо
него се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит /отм/.
Съгласно чл.14 ал.1 от ЗПК /отм/, когато не са спазени изискванията на чл.6,
чл.7, т.4-14, чл.8 ал.1, чл.9 ал.1 и чл.10, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Основавайки
се на горните разпоредби ответницата по делото е направила възражения за
недействителност на договора за кредит
актив №03600КР-АА-1696/19.12.2007г. – поради неспазване на изискванията на чл.6
ал.1, чл.7 ал.1 т.6, чл.7 ал.1 т.7, чл.7 ал.1 т.13 от ЗПК /отм/.
Съгласно
чл.6 ал.1 от ЗПК /отм/, кредиторът уведомява потребителя за всички условия на
потребителския кредит преди сключването на договора. В случая няма основания да
се счита, че кредитополучателят В.Д.Й. и поръчителите Н.М.К. и В.Ц.А. не са
били уведомени за условията на потребителския кредит преди сключването на
договора. Видно от приложения по делото договор е, че кредитополучателят и
поръчителите са положили подписа си под текста на договора, а в неговия чл.16
ал.5 е посочено, че с подписването му кредитополучателят и поръчителите декларират,
че са уведомени за всички условия по кредита преди сключването на договора. Ето
защо възражението за недействителност на договора за потребителски кредит, на
основание чл.6 ал.1 от ЗПК /отм/, е неоснователно.
Съгласно
чл.7 ал.1 т.6 от ЗПК /отм/, договорът за потребителски кредит се изготвя на
ясен и разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита, които
потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото
изчисляване не е възможно – годишен лихвен процент и всички разходи, приложими
към момента на сключване на договора за кредит. При детайлен прочит на
процесния договор за потребителски кредит е видно, че същият е изготвен на ясен
и разбираем език. Действително, според чл.5 ал.3 от него: „Годишният процент на
разходите по кредита е …… %“, т.е. липсва неговото посочване. В чл.5 от договора
обаче са описани всички такси по кредита и по-конкретно е уговорено, че: при
сключване на договора кредотополучателят следва да заплати на банката: такса за
подаване на искане за кредит в лева – стандартна 10,00 лв.; такса управление за
потребителски кредити над 3 години – 600,00 лв., както и че при промяна на
погасителния план по искане на кредитополучателя, извън случаите на предсрочно
погасяване, се събира комисионна в размер на 15,00. В чл.4 ал.1 се съдържа
информация относно годишния лихвен процент, който е в размер на базов процент
на „ЦКБ“АД плюс надбавка от 8.50%, като при сключване на договора базовият
процент на „ЦКБ“АД е в размер на 4.00% годишно и общо договореният процент е
12.50%. Посочена е и общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит, което само по себе си е достатъчно
за целите на договора. При това положение е видно, че в договора за кредит
актив №03600КР-АА-1696/19.12.2007г., макар да не е посочен годишен процент на
разходите по кредита, се съдържа информация за годишния лихвен процент и за
всички разходи към момента на сключване на договора, което е допустимо с оглед
разпоредбата на чл.7 ал.1 т.6, съгласно чийто текст е достатъчно да е посочен
годишният лихвен процент и всички разходи по кредита. Наличието на такава информация
в договора за потребителски кредит обосновава извод за неоснователност на
възражението за неговата недействителност, на основание чл.7 ал.1 т.6 от ЗПК
/отм/.
Съгласно
чл.7 ал.1 т.7 от ЗПК /отм/, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията, при които посочените в т.6 разходи по кредита могат да бъдат
променяни. В случая тези условия са посочени в разпоредбата на чл.6 от процесния
договор, където е уговорено, че банката може да променя лихвения процент,
дължим от кредитополучателя и/или стойността на всички други разходи, свързани
с ползването на кредита при следните случаи: промяна на основния лихвен
процент, определян от БНБ или промяна на някой от индексите: Еuribor,
Леониа, Софибор или при условията на чл.4 ал. от договора /в случай, че
кредитополучателят заплаща преференциална надбавка и основанието за преференция
отпадне, банката има право да завиши надбавката по кредита до размера на
непреференциалната такава за потребителски кредити, при съответно приложение на
чл.6 от договора/, както и при наличие на други, непосочени в договора,
основателни причини. Съществуването на клауза, в която са конкретно и детайлно описани
случаите, при които може да бъде извършвана промяна на лихвения процент от
страна на банката, прави възражението за нищожност на договора на основание
чл.7 ал.1 т.7 ЗПК /отм/ неоснователно. Соченият от процесуалния представител на
ответницата довод, че не са посочени ясни и разбираеми критерии за увеличението
на лихвения процент може да обоснове извод за нищожност на конкретната клауза,
а не на договора в неговата цялост.
Според
чл.7 ал.1 т.13, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация
за обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност,
както и условията при които могат да бъдат освободени. Договорът за кредит
актив №03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г. е обезпечен по един начин – с
поръчителството на ответницата В.Ц.А. и на лицето Н.М.К.. В чл.13 ал.1 от същия
ясно е посочено, че поръчителите са задължени за всички задължения на
кредитополучателя, произтичащи от договора, в същия обем, включително за
разноските по събиране на неизпълненото главно задължение. Уговорено е също, че
погасяването на отговорността на поръчителя става с погасяване на главното
задължение. По този начин съдът счита, че са съобразени изискванията на чл.7
ал.1 т.13 от ЗПК /отм/ в процесния договор за кредит и няма основания за
прогласяването му за нищожен на това основание.
С оглед
всичко изложено по-горе, както и при служебно извършената на основание чл.14
ал.1 ЗПК /отм/ проверка за съобразяване на договор за кредит актив
№03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г. с разпоредбите на чл.6, чл.7 т.4-14, чл.8
ал.1, чл.9 ал.1 и чл.10 от същия закон, съдът намери, че същите са били спазени
при сключването му, поради което договорът е действителен и е породил правно
действие между страните.
Съобразно
клаузите на договора, получената в кредит сума от 20 000,00 лв.
кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 01.12.2017г., ведно с
дължимите такси, разноски и лихви, съобразно погасителен план, приложение към
договора, представляващ негова неразделна част. Според този погасителен план,
дължимата за ползването на кредита лихва е в размер на общо 15 005,28 лв.,
или подлежаща на връщане от кредитополучателя е общо сума в размер на
35 005,28 лв., разделена на 120 месечни погасителни вноски.
Данните
по делото сочат, че в срока на действие на договора за кредит актив
№03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г., въз основа на решение по протокол
№47/04.12.2008г. на управителния съвет на „ЦКБ“АД, е направено изменение на
базовия лихвен процент за потребителски кредити на физически лица, като същият
става на 6%. За процесния договор за кредит промяната е влязла в сила от
01.01.2009г., като видно от изготвения нов погасителен план е, че месечната
погасителна вноска е нараснала от дължими 292,76 лв. месечно по първия погасителен
план, на 314,71 лв. по новия погасителен план. Дължимата лихва по новия
погасителен план е също нараснала - на
17 367,80 лв. /според обясненията на вещото лице в с.з. от 09.08.2018г./.
Разликата между дължимите лихви по двата погасителни плана е в размер на 2362,52
лв.
Извършената
от ищеца „ЦКБ“АД едностранна промяна на лихвения процент се основава на
разпоредбата на чл.6 ал.1 от договора за кредит актив №03600КР-АА-1696 от
19.12.2007г., според която банката има правото да променя дължимия от
кредитополучателя лихвен процент в следните случаи: при промяна на основния
лихвен процент /ОЛП/, определян от БНБ; при промяна на някой от индексите Euribor,
Леониа и Софибор; при условията на чл.4 ал.2 от договора /отпадане на
основанието за преференция в случаите, при които кредитополучателят заплаща
преференциална надбавка, в който случай банката може да завиши надбавката по
кредита до непреференциалната такава/; при наличие на други, непосочени в
договора основателни причини. Съдът счита, че тази клауза от договора е
неравноправна по смисъла на чл.143 т.12 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, поради което е нищожна на основание чл.146 ал.1 от същия закон.
Съгласно
чл.143 т.12 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. В разпоредбата на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП обаче законодателят е
предвидил изключение от това правило – при сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. С оглед характера на договора за банков кредит,
който е вид банкова сделка с предмет предоставяне на финансова услуга, то
същият попада в приложното поле на разпоредбите на чл.143-146 от ЗЗП.
Според
задължителната практика на ВКС, в постановените от него решения по чл.290 от ГПК, основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на
цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗЗП, тъй като увеличението на
престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 от ЗЗПК/. Потребителят
следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът
може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока. При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин, според чл.147 ал.2 от ЗЗП, във връзка с
всички клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата,
съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП /в този смисъл решение №77/22.04.2015г. на ВКС по
гр.д. №4452/2014г., III г.о/.
В
клаузата на чл.6 ал.1 от договора за потребителски кредит е предвидена възможността
ищецът „ЦКБ“АД едностранно да промени дължимия от кредитополучателя лихвен
процент при три основни хипотези: промяна на ОЛП, определян от БНБ; промяна на
индексите Euribor, Леониа и Софибор и при наличие на други,
непосочени в договора причини. Съществува и четвърта хипотеза, но тя е
неприложима по отношение на кредитополучателя по процесния договор, за който
няма преференциална надбавка. По отношение на първите две хипотези може да се
направи извод, че промяната на лихвения процент, представляващ цената на
предоставената финансова услуга, е обусловена от обективни факти на финансовия
пазар, а именно – промяна на ОЛП и на някой от индексите
Euribor, Леониа и Софибор. Според заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза В.А., Euribor е междубанков пазар за
евро в еврозоната, а Софибор е лихвеният процент на финансовия пазар на
междубанкови депозити за лева по котировка „предлага“. Промяната на ОЛП и на
трите индекса са обективни обстоятелства, които не зависят от волята на банката,
но само посочването на тези обективни фактори като основания за едностранната
промяна на лихвения процент не е достатъчно. Видно е, че в разпоредбата на чл.6
ал.1 от договора липсва яснота относно методиката и математически алгоритъм за
начина на формиране на едностранно променената лихва. Не са посочени никакви
конкретни условия, при осъществяването на които да се извърши и промяна на
размера на лихвата и по-конкретно липсва обвързаност на конкретен размер на
повишението на лихвата с покачване на индекса, като независимо от размера на
изменение на индексите единствено от банката зависи с колко точно ще измени
лихвата, без тя да е длъжна да се съобразява с конкретното изменение на
пазарния индекс /в с.см. решение №424/02.12.2015г. по гр.д. №1899/2015г. на ВКС
на РБ, IV г.о./. По отношение на третата хипотеза, не е ясно по
никакъв начин какви биха могли да бъдат другите, непосочени в договора
„основателни причини“ за изменение на лихвения процент, поради което следва да
се приеме, че тази хипотеза включва субективна промяна на лихвения процент от
страна на банката като кредитодател.
По
изложените по-горе причини съдът счете, че клаузата на чл.6 ал.1 от договора за
кредит актив №03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г. е неравноправна на основание
чл.143 т.12 от ЗПК, поради което и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП е нищожна.
Тази договора клауза, макар да не е част от общи условия, не е индивидуално
уговорена, доколкото такова твърдение не е изложено от ищеца „ЦКБ“АД, а и
тежестта за установяването на индивидуалния характер на клаузата е върху
банката, като ползваща се от този благоприятен факт. Като неиндивидуално
уговорена, тя би могла да е нищожна, ако е неравноправна по смисъла на
чл.143-146 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните части. В случая съдът счита, че е налице втората хипотеза на
разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД, а именно, че договорът за потребителски
кредит би бил сключен от кредитополучателя и без клаузата на чл.6 ал.1 от
договора, поради което нищожността на тази клауза не води до нищожност на целия
договор.
Въз
основа на констатираната от съда нищожност на клаузата на чл.6 ал.1 от договора
за кредит актив №03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г. следва извода, че изплатените
въз основа на нея лихви, които според становището на вещото лице са в размер на
сумата от 2362,52 лв., не са дължими от кредитополучателя, а оттам и от
ответницата като поръчител по договора, чиято отговорност е до размера на дълга
на кредитополучателя. Тъй като е основан на нищожна клауза, вторият погасителен
план също следва да се счете за недействителен и без правни последици, но това
не може да обоснове изцяло отпадане отговорността на поръчителя, както се сочи
от процесуалния му представител.
От
представения по делото първи погасителен план по договора за кредит актив
№03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г., както и от заключенията на вещото лице А. се
установява, че непогасената главница по този план е в размер на 8615,58 лв.,
непогасената лихва по него е 17,99 лв., а непогасената лихва върху просрочена
главница е в размер на 225,58 лв., или всичко 8859,15 лв. Видно е също така, че
в дължимите суми за главница и лихва са включени месечни вноски, чиито падеж е
настъпил повече от 6 месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК от
страна на „ЦКБ“АД – на 18.10.2017г., а съгласно чл.147 ал.1 ЗЗД, поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца.
Според утвърдената
задължителна съдебна практика, когато в договор е уговорено, че обезпеченото с
поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на
отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, погасяването на
всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното
задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг
начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и
кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на
същата вноска. От това следва извода, че от същата дата - падежа на вноската,
започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен,
прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск
срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т. е. - преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. При това положение
е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна
вноска, респ. не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне
да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на
предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Горните изводи не се
променят, ако в договора е уговорено, както в случая, и че целият дълг става
предсрочно изискуем при настъпването на определени обстоятелства (неплащане на
определен брой вноски на съответните падежи, забава над определен срок на
плащането на една или повече вноски и пр.). Съгласно приетото в т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането (или друго
уговорено обстоятелство) и упражненото от кредитора право да обяви целия дълг
за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до
длъжника. С достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и
ако обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната
изискуемост, изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства - нито води иск срещу
главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния
предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се
променя и шестмесечният преклузивен срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД тече за всяка отделна
вноска от съответната дата на настъпването на падежа й. Ако кредиторът не
завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната
изискуемост, шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД ще тече от датата на
достигането на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските
с ненастъпили падежи към тази дата; по отношение на вноските с настъпили падежи
към същата дата положението отново остава непроменено и за тях срокът тече от
съответната дата на падежа на всяка една от тях. В този смисъл е и решение № 83
от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016 г., IV г. о., ТК.
Съобразявайки
се с тази задължителна съдебна практика съдът намира, че за всички вноски по
договора за кредит, които са с настъпил падеж 6 месеца преди подаването на
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, т.е. преди
18.04.2017г. преклузивният срок е изтекъл и за тях предявенят иск спрямо ответницата
като поръчител се явява неоснователен. За вноските по договора за кредит с падеж,
настъпил в периода от 01.05.2017г. до датата на прекратяването му – 01.12.2017г.
преклузивният срок по чл. 147
от ЗЗД не е изтекъл и предявеният за тях иск е основателен. От заключението
на вещото лице А. е видно, че вноските по първия погасителен план, за които
6-месечният преклузивен срок не е изтекъл са общо осем на брой и това са
вноските с падеж на: 01.05.2017г., 01.06.2017г., 01.07.2017г., 01.08.2017г., 01.09.2017г.,
01.10.2017г., 01.11.2017г., 01.12.2017г., като сумата на просрочените главници възлиза
на 2235,08 лв., дължимата лихва 106,08 лв., а лихвата върху просрочена главница
е 133,75 лв. или всичко в размер на 2474,91 лв. До размера на тази сума
предявеният иск се явява основателен и доказан, като следва да бъде уважен. В
тази сума не се включва претендираната от ищеца такава за неразрешен овърдрафт,
каквато се оказа, че е включена в ищцовата претенция, но такъв овърдрафт не е
бил предоставен и получаван, а се касае за начислени такси за напомнителни
писма, за каквито претенция не е направена от ищеца по делото.
Следва да
се отбележи, че предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит е
настъпила спрямо ответницата след полученото от нея писмо-покана на
14.08.2017г., а не на датата, на която банката е имала правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем, тъй като, както бе посочено и по-горе, предсрочната
изискуемост настъпва след волеизявлението на една от страните по договора,
достигнало до длъжника. Заявлението по чл.417 ГПК е депозирано в 6-месечния
срок от получаване на уведомлението от ответницата за настъпилата предсрочна
изискуемост, поради което за вноските с ненастъпил падеж към датата на подаване
на заявлението 6-месечният преклузивен срок не е настъпил.
Поради
всички изложени по-горе съображения съдът намери, че следва да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 2235,08
лв. – главница /включваща непогасени вноски с падеж през периода 01.05.2017г. –
01.12.2017г./; 239,83 лв. – лихви върху нея, в т.ч. лихва по погасителен план –
106,08 лв. и лихва върху просрочена главница – 133,75 лв.
В
останалата част предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответницата следва да бъдат
осъдена да му заплати сумата от 49,50 лв. – направени разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от вземането.
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответницата следва да му
заплати сумата от 81,71 лв., направени разноски в настоящото производство
съобразно уважената част от иска.
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ответницата, ищецът следва да й
заплати сумата от 981,54 лв., направени разноски в настоящото производство
съобразно отхвърлената част от иска.
След
прихващане на двете задължения за разноски до размера на по-малкото от тях ищецът
следва да заплати на ответницата сумата от 899,83 лв., разноски по компенсация.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ц.А., с ЕГН **********,***, че дължи на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул.
„Цариградско шосе“ №87, представлявана заедно от Г.Д.К.и Т.А.А., солидарно следните
суми: 2235,08
лв. /две хиляди двеста тридесет и пет лева и 08 ст./ – главница /включваща
непогасени вноски по договор за кредит актив №03600КР-АА-1696 от 19.12.2007г. с
падеж през периода 01.05.2017г. – 01.12.2017г./; 239,83 лв. /двеста тридесет и
девет лева и 83 ст./ – лихви върху нея, в т.ч. лихва по погасителен план – 106,08
лв. /сто и шест лева и 08 ст./ и лихва върху просрочена главница – 133,75 лв. /сто
тридесет и три лева и 75 ст./, за което е издадена заповед №161/18.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №294/2017г. по описа на Районен
съд - Трявна,
на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до
претендирания размер от 11 523,66 лв. /единадесет хиляди петстотин
двадесет и три лева и 66 ст./, от които 7603,56 лв. – главница и 3920,10 лв. -
лихви, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Слатина, бул. „Цариградско шосе“ №87, представлявана заедно от Г.Д.К.и Т.А.А., да заплати на В.Ц.А., с ЕГН **********,***, сумата от
49,50 лв. /четиридесет и девет лева и 50 ст./ – направени разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от вземането.
ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №87, представлявана заедно от Г.Д.К.и Т.А.А., да заплати на В.Ц.А., с ЕГН **********,***, сумата от
899,83 лв. /осемстотин деветдесет и девет лева и 83 ст./ - направени разноски в
настоящото производство по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: