№ 798
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110146010 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 46010 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 9005638/15.09.2020г. на СРС, подадена
от М. М. Н. срещу С.О.. С Разпореждане № 10086/06.08.2021г.
производството по делото е прекратено досежно предявени искове за
недължимост на разноските в изпълнителното производство. Разпореждането
е потвърдено с Определение № 3465/20.10.2021г. по в.ч.гр.д. № 12079/2021г.
на СГС, ЧЖ-ІІ-А състав.
Първоначално делото е образувано като гр.д. № 44447/2020г. на СРС. С
определение № 196119/18.09.2020г. съдът е прекратил производството и го е
изпратил на Административния съд - София-град, тъй като главното вземане,
предмет на делото, съставлява глоба, наложена от органите на С.О. с
наказателно постановление. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК вземанията на
общините за глоби са публични общински вземания. Публичните вземания,
съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, се събират от публични изпълнители
при НАП, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3
ЗЧСИ, публичните вземания могат да се възлагат за събиране и на частни
съдебни изпълнители. В този случай, съобразно чл. 163, ал. 4 ДОПК,
събирането на тези вземания става по реда на ГПК. Затова и съдебният състав
е приел, че описаната норма визира единствено приложимите способи за
принудително изпълнение и следващите от тях процесуални действия на
страните в производството. Тъй като става въпрос за публично общинско
вземане, независимо от това, че производството за събирането му е
образувано пред частен съдебен изпълнител, предявените искове, свързани
със съществуването, дължимостта или погасяването на вземанията, следва да
се разгледат от административния съд, тъй като само той е компетентен да се
произнася по жалби срещу актове, установяващи публични вземания и по
жалби срещу действията на публичния изпълнител, натоварен със
задължението да събира тези вземания (по арг. от опр.2406/17.02.2011г.-
адм.д.14317/2010г.-ВАС-Іо., опр.36/13.10.2014г.-гр.д.36/2014г.-ВКС-5чл.).
Съдът е счел за ирелевантно това, че изпълнителното производство е
образувано и се движи по реда на ГПК, като е приел, с оглед цитираната
практика, че за определяне на приложимия ред за защита следва да се взема
предвид не видът на образуваното изпълнително производство, а характерът
на вземането, чието несъществуване се претендира. След като то произтича
от наказателно постановление, то не е гражданскоправно, а има публичен
характер. Затова и разглеждането на спора е от компетентността на
административните съдилища (опр.4/15.01.2013г.-гр.д.42/2012г.-ВКС-5чл.).
След повдигнат от страна на Административния съд - София-град спор за
подсъдност, с Определение № 40/28.07.2021г. по адм.д. № 21/2021г. на
ВАС/ВКС, 5 чл. състав, е прието, че, щом вземането е възложено за събиране
по реда на ГПК на частен съдебен изпълнител, то материалноправната защита
срещу изпълнението следвало да бъде с установителен иск по чл. 439 ГПК.
Затова спорът трябвало да бъде разгледан от Софийския районен съд, на
когото е изпратено делото, като е образувано под номер 46010/2021г.
Настоящият съдебен състав остава на мнението, че спорът е подсъден на
2
административните, а не на общите съдилища, по изложени вече
съображения, мотивирани с посочената съдебна практика в тяхна подкрепа.
Тъй като обаче е обвързан от постановеното определение на върховните
съдилища, той следва да разгледа и реши спора, предмет на делото.
Ищцата М. М. Н. чрез адв. А.П. - АК-София, е предявила срещу
ответника С.О. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от
200,00 лева, представляваща наложено ѝ с Наказателно постановление №
285595/2016/27.10.2016г. административно наказание "глоба", за събирането
на което било образувано изп.д. № 20208490400873 на ЧСИ № 849 - Ангел
Петров. Ищцата твърди, че взискателят бездействал в продължение на повече
от три години относно събирането на наложената от него глоба. Едва със
съобщение от 07.07.2020г. по посоченото по-горе изпълнително дело бил
наложен запор върху трудовото ѝ възнаграждение, а изпълнителното дело
било образувано едва на 02.07.2020г. Поддържа се, че е изтекла двегодишната
давност по чл. 82 ЗАНН, както и абсолютната давност от три години за
събиране на вземането. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ищцата не се явява, като се представлява от адв. П., който поддържа
предявения иск, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.О. чрез юрк. Д. Ц. е подал
Отговор, вх. № 44252/24.08.2021г. на СРС, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че след влизане в сила на наказателното
постановление възможността то да бъде атакувано по съдебен ред се
преклудира и единственият начин то да бъде отменено по съдебен ред,
съответно дължимите по него суми да бъдат признати за недължими, е
производство по възобновяване на административно-наказателното
производство по ЗАНН. Такова производство можело да бъде инициирано
единствено от окръжен или наблюдаващ прокурор, като се развивало пред
административен съд. Дори и при отпадане на възможността да бъдат
принудително събрани дължимите по наказателното постановление суми,
самото задължение продължавало да съществува, което означавало, че искът
подлежал отново на отхвърляне. Заявява се, че правомощие на
административния орган, в случая С.О., е да прецени дали да заличи
задължението поради изтекла абсолютна давност, а в конкретния случай
хипотезата не била такава. Погасителната давност не погасявала самото
вземане, тъй като това би било в пълно противоречие с принципа на правото,
че никой не може да черпи ползи от собственото си противоправно
поведение. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Предявяването на
отрицателен установителен иск за вземания, независимо от това дали има или
3
не висящо изпълнително производство за събирането им, съответно дали
същото в хода на процеса е приключило, включително поради събиране на
дължимите суми, е допустимо. Правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора, вече бивш
взискател, изпълнителен титул, който материализира вземане, съответно с
преминала в неговия патримониум сума, за която се претендира, че няма
основание да получи. Затова отричането на това вземане въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, поражда за ищеца правен интерес да установи, с
оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права,
погасяването на правата на кредитора. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство срещу него, тъй като е налице опасност до отричането им със
сила на пресъдено нещо, да бъдат предприети действия по събирането на
сумите, съответно предявяване на искове за връщане на сумите, за които е
установено, че не са дължими, но са събрани от титуляра на вземането. В
подкрепа на тези изводи е съдебната практика: опр.513/24.11.2016г.-
ч.т.д.1660/2016г.-Іт.о., опр.220/06.07.2018г.-ч.гр.д.187/2018г.-АпС-Бургас.
Съответно, доколкото от ищеца по принудителен ред е възможно да е събрано
вземане, което той не е дължал поради погасяването на задължението по
давност, за него е налице правен интерес да докаже това обстоятелство с
оглед по-нататъшна преценка за действия по защита на правата си.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за
ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него
суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата,
въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В настоящия случай вземането на С.О. съставлява наложено на ищцата
с Наказателно постановление № 285595/2016/27.10.2016г. и по реда на ЗАНН
административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за това, че на
05.10.2016г. пътувала в град София в трамвай № 11 без редовен превозен
документ и отказала закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, с което е извършила
административно нарушение по НРУПОГТТСО. За събирането на глобата и
по възлагане от С.О. е образувано изп.д. № 20208490400873 на ЧСИ № 849 -
Ангел Петров. Видно от приложената на л. 25 от делото справка, на
05.10.2020г. след наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата са постъпили суми в размер на 367,00 лева, които са
разпределени и преведени на взискателя на 09.10.2020г., като към
21.08.2021г. изпълнителното производство е приключено.
Вземането за глоба по издадено от общинските власти наказателно
постановление е публично общинско вземане (чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК).
Принципно задълженията за публични вземания се погасяват по давност с
изтичане на петгодишен срок, броен от 1 януари на годината, следваща тази,
4
през която глобата е трябвало да се плати, освен ако в закон е предвиден по-
кратък срок (чл. 171, ал. 1 ДОПК). Доколкото се касае за наложено
административно наказание по реда на ЗАНН, съдът намира, че уредбата на
същия е специална по отношение на ДОПК, като дължимостта на сумите по
публични вземания, съставляващи наложени по реда на ЗАНН глоби, следва
да се преценява по специалните норми на ЗАНН, в каквато насока е налице
изрична възможност по чл. 171, ал. 1 ДОПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 2 ЗАНН административното наказание
глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на
наказателното постановление. Между страните не се спори, че наказателното
постановление е влязло в сила на 03.05.2017г. Следователно изпълнителската
давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН е изтекла на 03.05.2019г. Изпълнителното дело
за събиране на глобата е образувано през 2020г., като ответникът не е
ангажирал доказателства за предприемане на действия по изпълнение на
глобата преди 03.05.2019г., за да може да се приложи чл. 82, ал. 4 ЗАНН. При
това положение възможността наложеното наказание "глоба" да бъде
изпълнена принудително, включително чрез възлагане събирането ѝ на частен
съдебен изпълнител, към 2020г. е била погасена.
Неоснователни са възраженията на ответника по отговора на исковата
молба. Категорично не може да бъде възприет доводът, че единствената
възможност да се признаят за недължими суми по влязло в сила наказателно
постановление е административно-наказателното производство да бъде
възобновено. Прегледът на предпоставките за възобновяване, изброени в чл.
70, ал. 2 ЗАНН, показва, че възобновяването на производството се допуска
при наличие на специални обстоятелства, които в една или друга степен са
опорочили процедурата и/или са довели до незаконосъобразно налагане на
административното наказание, а не поради изтичане на срока за изпълнението
му. Изтеклата давност за изпълнение погасява правото за събиране по
принудителен ред, като действително не заличава самото вземане (арг. чл.
174 ДОПК). Вземането продължава да съществува, но е лишено от
съдействието на държавната принуда за реализирането си и зависи
единствено от добрата воля на наказаното лице – то вече е единствено и само
изпълняемо, но не и изискуемо. Длъжникът може винаги, когато от него се
поиска изпълнение, да противопостави погасяването и правомерно да откаже
да изпълни, като от това за него не могат да следват никакви неблагоприятни
последици. Когато предяви отрицателен установителен иск, той цели да се
отрече не това, че самото вземане съществува, макар и вече неизискуемо, а че
не съществува правото да се иска от него да го плати, т.е. че за лицето, в
полза на което е възникнало публичното вземане, няма възможност под
каквато и да е форма, пряко или косвено, под каквито и да било претекст или
условия, да настоява за заплащане на сумите по наложената глоба или да
предприема действия за събирането им, а ако същата е вече събрана
принудително - че за С.О. не е било налице валидно правно основание да я
получи. Плащането на глобата след изтичане на срока по чл. 82, ал.1 ЗАНН
зависи единствено и само от доброто желание на наказания с нея нарушител
да я плати. Нормата на чл. 174 ДОПК касае само доброволно заплатените
суми, а при събирането им от съдебен изпълнител чрез запор плащането не е
доброволно.
5
При това положение предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски има само ищцата, която своевременно е заявила претенция
в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. При присъждане на
разноските следва да се отчете обстоятелството, че производството по делото
е прекратено поради недопустимост на част от исковете. Тъй като това е
станало преди връчване на исковата молба за отговор на ответника, това
обстоятелство не предоставя възможност за присъждане на разноски в полза
на ответната страна. Доказани разноски във връзка с производството по
делото са тези в размер на 50,00 лева за държавна такса, 30,00 лева за
държавна такса по подадена до ВАС частна жалба, както и адвокатски
хонорар в размер на 300,00 лева. Не следва да се присъждат разноски за
банкови такси, доколкото същите съставляват възнаграждение, платено на
трето лице за банкова услуга, която няма отношение към хода на делото и
процеса по доказване. Същото се отнася и до заплатената такса от 36,00 лева
за изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ. Така общо са доказани
разноски в размер на 380,00 лева, от които в полза на ищцата следва да се
присъдят 207,08 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че
М. М. Н., ЕГН **********, не дължи на С.О., ЕИК *********, сумата от
200,00 лева, представляваща наложено с Наказателно постановление №
285595/2016/27.10.2016г. административно наказание "глоба", за събирането
на което било образувано изп.д. № 20208490400873 на ЧСИ № 849 - Ангел
Петров и по което същата е събрана.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, да заплати на
М. М. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 207,08
лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. №
46010/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7