№ 723
гр. Русе, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520104816 по описа за 2023 година
Ищцата С. Б. С. твърди, че с ответника са брат и сестра и са съсобственици на
посочения в исковата молба недвижим имот при равни права - по 1/2 идеална част.
Съсобствеността възникнала въз основа на нотариален акт за дарение от *** г., с който
бащата на ищцата и майката на страните, М. Д., прехвърлили на всеки от тях по 1/2 ид.
ч. от правото на собственост върху имота, като майката на страните си запазила вещно
право на ползване, прехвърляйки идеалната си част на ответника, а ищцата придобила
своята 1/2 ид.ч. от имота в пълен обем. Твърди се още, че ищцата е лишена от
ответника от право на ползване на своята идеална част в имота, тъй като той живеел в
имота заедно с вещната ползвателка М. Д.. Твърди се още, че отношенията на ищцата с
вещната ползвателка са силно влошени, а също и с ответника, и то до степен на
нетърпимост и по този начин ищцата била лишена от възможността както да ползва
имота лично, така и да го отдава под наем. Претендира за присъждане на обезщетение
за лишаване на ползване на своята 1/2 ид. част от имота спрямо ответника за периода
01.09.2020 г. – 14.07.2023 г. в общ размер след допуснато изменение на иска – 4992
лева/при 6204 лв. първоначално заявен размер/.
Въз основа на изложените твърдения и формулирания петитум/искане/ съдът
квалифицира правно предявения иск по чл. 59 от ЗЗД - иск за неоснователно
обогатяване, поради лишаване от право на собственост на собственик върху 1/2 ид.
част спрямо друг собственик, който обаче притежава само така наречената „гола
собственост“ без право на ползване на имота, което е запазено от праводателят му.
1
Ответникът К. Г. П. оспорва иска.
Признава, че страните са съсобственици при равни права на посочения в
исковата молба апартамент, и че съсобствеността е възникнала съгласно посочена
прехвърлителна сделка от *** г., като ищцата е придобила 1/2 ид. част от имота, а
ответника другата 1/2 ид. част, но не и правото на ползване, което е запазено върху
тази 1/2 ид. част от праводателката му.
Не се спори, че същата е майка на страните. Заявява, че отношенията между него
и майка му са добри, че той се грижи за нея предвид влошаване на здравословното и
състояние от 2023 г. и по тази причина живее в съсобствения с ищцата имот Твърди, че
ищцата не желае де говори с майка си и двете са във влошени отношения.Той и ищцата
били в добри отношения до лятото на 2022 г., като причината за влошаване от този
момент нататък бил имотен спор относно друг имот. Счита се, че нито ответника, нито
майката на страните са причина за влошаване на отношенията с ищцата. Признава, че
от края на м. август 2020 г. ищцата не живее в апартамента, но твърди, че тя има ключ
и възможност за достъп до него. Тя не била изгонена, а е напуснала жилището сама, а
след това го посещавала в тяхно отсъствие. От 2020 г. ищцата живеела на квартира,
като при посещенията си в процесния апартамент била взела свои лични вещи. Счита
иска за неоснователен, защото ищцата по собствено желание била напуснала
апартамента. Признава, че на 22.09.2022 г. е бил поканен от ищцата с писмена покана с
претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на идеална част от
имота в размер на 180 лв., но той не се съгласил, тъй като счита, че ищцата не е лишена
от правото да ползва имота.. Твърди се, че на няколко пъти е предлагал на ищцата да
сключат спогодба и да уредят отношенията си по отношение на имота, но тя отказвала.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори, че страните са съсобственици на по 1/2 ид. част от
процесния апартамент, като ответникът притежава т.нар. „гола собственост“ при
запазено право на ползване на трето лице /майката на страните/ върху 1/2 ид. част от
имота, а ищцата притежава своята 1/2 ид. ч. без ограничение на правата си. Не се спори
и относно това, че от м.август 2022 г. ищцата не живее в имота и че понастоящем е във
влошени отношения с ответника и с майка си. Посочените по – горе обстоятелства,
които не са спорни, не се нуждаят от доказване. Тези обстоятелства са относими към
предмета на доказване по предявения иск и следва да бъдат взети предвид. От значение
е и обстоятелството, че предявеният иск е за неоснователно обогатяване при условията
на приложение на общата разпоредба на чл.59 от ЗЗД. Спецификата на случая се
изразява в това, че страните са съсобственици при равни права, но единият
съсобственик /ответникът/ притежава само така наречената „гола собственост“
без право на ползване на имота, което е запазено от праводателя му /трето лице по
делото – майката на страните/. При това положение ищцата не разполага с иска по
2
чл.31, ал.2 от ЗС спрямо другия съсобственик, а би могла да претендира обезщетение
по този ред срещу вещния ползвател на осн. чл.31, ал.2 във вр. чл.111, ал.1 от ЗС -
„Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права
върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго“. В случая ищцата не
претендира обезщетение срещу другия притежател на вещно право на ползване върху
1/2 ид.ч. от имота по реда на чл. чл.31, ал.2 във вр. чл.111, ал.1 от ЗС, а на общо
основание претендира за обезщетение срещу лице, което не притежава каквото и да
било право на ползване върху имота и именно поради това не е необходима покана
по чл.31, ал.2 от ЗС. Не е необходимо и установяване на някакви конкретни действия
по недопускане на ищцата да живее в имота, а достатъчно е да се установи, че
ответникът живее в него, т.к. по този начин той използва вещта върху която няма
право на ползване и това лишава собственикът от възможността да реализира
собственото си ползване. В случая от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че от 2019 г. ответникът живее в имота като за периода до края на м.август
2020 г., имотът се е ползвал и от ищцата. Тогава ползването на имота от ищцата е
преустановено по спорни причини /според нея – тя е била изгонена от майка си, а
според ответникът – е напуснала имота сама/. Тези причини обаче са ирелевантни за
настоящия правен спор. Такива са и доводите на ответника, че обитава имота защото се
грижи за болната майка на страните. Това е така, защото той не притежава право на
ползване върху имота, а притежаваното от майката на страните право на ползване е
лично и не може да създаде права за друго лице /ответника/. Налице е съпритежание на
правото на ползване между ищцата и майката на страните, което означава че имотът
следва да се ползва от тях двете. След като това не е така, а имотът се ползва от
майката на страните и ответникът, то ищцата не може да го ползва съобразно правата
си. Като собственик („Частната собственост е неприкосновена“ – чл.17, ал.3 от
Конституцията) тя не е длъжна да търпи ограничения на правото си на
собственост и да се съгласява за ползва имота си заедно с лице, което няма право
на ползване. След като ответникът живее в имота и не го напуска за да може ищцата
да го ползва съвместно с другия притежател на правото на ползване то е налице
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД и то именно за цялата
притежаване от ищцата 1/2 ид.ч. , което обуславя пълна основателност на иска
съобразно заключението на вещото лице по приетата е-за – за сумата от 4992 лева.
Разноските по делото следва да се определят съразмерно на уважената част от
иска спрямо първоначалния заявен размер – 80,46 към 19,54 %. Това е така, т.к. е
допуснато изменение на иска, който е намален по размер. Ищцата не е уточнила дали
се отказва или оттегля иска си за намалената част, но е поддържала искането си за
изменение, при което положение аналогично приложение следва да намери
разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, т.к. за тази първоначално заявена част искът не е
уважен. С оглед на изложеното ищцата от направените разноски в размер на 560,32 лв.
3
има право на разноски в размер на 450,83 лв., а ответникът от разноски в размер на 150
лв. има право на разноски в размер на 29,31 лв., предвид което следва да се присъдят
по компенсация разноски само в полза на ищцата в размер на 421,52 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на С. Б. С.,
ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 4 992 лв.- обезщетение за ползването в
периода от 01.09.2020 г. до 14.07.2023 г. на собствената й 1/2 ид.ч. от недвижим имот в
гр.Русе, а именно АПАРТАМЕНТ №8 с площ от 58,30 кв.м., на етаж 3 в бл.***, вход
„А“ в кв.“***“ по ул.*** №8, ведно със законната лихва за забава върху сумата от
14.07.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 421,52 лв. –
разноски по делото по компенсация.
…………………………………………………………………..
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4