№ 1176
гр. Кюстендил, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520102544 по описа за 2023 година
Е. А. К., ЕГН **********, от *****, чрез адвокат Г. М. от АК –
Кюстендил, е подала против А. С. С., ЕГН ********** от ***********, В. С.
А., ЕГН ********** от ********** и Л. С. А., ЕГН ********** от
***********, искова молба, в която се иска съдът да осъди всеки от
ответниците да заплати на ищцата сумата от 7 247,44 лева/седем хиляди
двеста четиридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща сбор от част от направените разходи за ремонт на покрив – по
6784,11 лева, и реновиране на фасадна стена – по 463,33 лева, на сграда с
адрес ******, ведно със законната лихва върху тези суми от деня на
постъпване на исковата молба в съда. Претендират се и сторените разноски по
делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответниците са
взели становище по допустимостта основателността на предявените искове.
С Определение № 1447/27.11.2023 г. съдът допусна обезпечение на
предявения иск чрез налагане на запор по отношение на А. С. С. на два леки
автомобила: м. БМВ с рег.№ **** и джип м. „Тойота“ с рег. № ****.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, а ответниците я оспорват чрез общия си процесуален
представител. Събрани са писмени доказателства. Допуснат е разпит на
свидетели. Изготвени са съдебно-технически експертизи.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищцата Е. А. К. е собственик
на втория етаж и припадащите се идеални части от общите части на масивна
многофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 41112.500.369.1
построена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.369 по ККР на
гр.Кюстендил, одобрени със заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: *******. Същото е видно и от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 197, том V, дело 1773/1993 г. от 08.10.1993 г. на
нотариус Ал. Т.. Не е предмет на спор и че тримата ответници притежават в
режим на съсобственост при равни права правото на собственост върху първи
етаж и прилежащите му идеални части от общите части на сграда с
идентификатор 41112.500.369.1.
Установи се, че през лятото на 2022 г. е извършен демонтаж на
съществуващия покрив на сградата и е изградена нова покривна конструкция,
средствата за което са предоставени от ищцата. Извършени са и ремонтни
дейности по северната фасада на сградата. Горното се доказа от допуснатите
по делото съдебно-техническа експертиза вх.№ 2805/06.03.2024 г., изготвена
от в.л. А. Д. Н., допълнителна СТЕ вх.№ 7687/26.06.2024 г, изготвена от
същото вещо лице, както и тройна съдебно-техническа експертиза вх.№
12688/05.11.2024 г., изготвена от инж. Е. В. Л., инж. А. П. Ц. и инж. П. Д. Г. и
особеното мнение на последния, обективирано в молби с вх. №
12727/06.11.2024 г. и вх. № 12843/06.11.2024 г. Експертите са единодушни, че
ремонт на покрива е извършен. Разминавания има в оценката на вещите лица
относно стойността на вложените в ремонтните дейности материали.
Предвид установеното по делото относно правата на страните върху
процесната сграда и разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС, която гласи, че при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са и покривите, а съгласно чл.41 ЗС
всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, всеки от
ответниците следва да понесе съответната на правата му част от
отговорността за тези разноски.
В конкретния случай се установява, че процесният ремонт на покрив е
осъществен, като твърдените в исковата молба СМР са били извършени, което
обстоятелство се установява заключенията на приетите по делото СТЕ, които
съдът кредитира относно констатациите за извършени СМР, като компетентно
изготвени. Макар и към приетия като доказателства по делото договор за
строителство, сключен между ищцата и дружеството изпълнител
„ЕМДИБИЛД“ ООД да липсва КСС, вещите лица са огледали сградата на
място и са установили какви са реално вложените в ремонта материали.
Досежно необходимостта от извършване на подобен ремонт, съдът
счита, че такава е била налице с цел привеждането на покрива в състояние,
2
годно за неговото предназначение, а не е предприет по приумица на ищцата, в
каквато насока са възраженията на ответниците, поради следното:
На първо място, по делото се установи, включително и от лично
заявеното от ответницата В. С. А., че процесната сграда с адрес ****** е
построена през шейсетте години на XX век. Според тройната СТЕ
експлоатационният период на такива сгради е 80 години. Според експертите
не може да се прецени какво е било състоянието на покрива преди ремонта и
необходим ли е бил той. Относно съществуването на такава необходимост
съдът отчита както възрастта на сградата и житейската логика състоянието й
да предполага ремонт, така и показанията на свидетелите В.Ц. и Е.М., които
могат да бъдат кредитирани. Свидетелката Ц.а заяви пред съда, че е
строителен инженер-проектант и се е качвала на покрива през 2021 г.
Констатирала „страшно много изметнати носещи дървени конструкции“,
които били провиснали, поради което и гредоредът в едната спалня на ищцата
също бил провиснал, коминът бил напукан, което от своя страна било
предпоставка за повишена пожарна опасност. Свидетелката посещавала
обекта и по време на ремонтните дейности – почти всяка седмица по два пъти.
Твърди, че според нея ремонтът бил основен, имало течове и преди това, но по
време на ремонта започнали много сериозни такива поради разпокриването и
падналите обилни дъждове.
Свидетелят Е.М., представител на фирмата изпълнител на ремонта на
процесния покрив, заяви пред съда, че през 2022 г. е направил оглед на същия.
При огледа констатирал неговата компроментираност – имало течове,
дървената конструкция била прогнила и изкривена от времето.
Показанията на свидетелите на ответната страна С.А., съпруг на
ответницата В. А., и Е. С., не могат да бъдат кредитирани относно
обективното състоянието на покрива непосредствено преди извършения
ремонт. Свидетелят А., чийто показания съдът цени в светлината на чл.172
ГПК и с оглед възможната му заинтересованост от изхода на спора, твърди, че
има опит в изграждането на покриви и си припомня, че през 2017 год. се е
качвал на покрива, за да помогне на зет си – ответника А. С., да сменят улуци.
Сочи, че огледал покрива и подпокривното пространство като не забелязал
течове. Покривът бил добре направен и заявява, че „още 50 години щеше да
кара, най-малко“. Тези показания касаят състоянието на покрива към 2017 г. и
дори то да е било коректно възприето и оценено от свидетеля, за петте години
до момента на предприемане на процесните ремонтни дейности е напълно
вероятно да е настъпила негативна промяна под влияние на метеорологичните
условия и естествения ход на времето. Показанията на свидетелката Е. С.
обективират единствено нейната субективна и непрофесионална оценка за
състоянието на покрива, формирана от наблюдение върху същия, минавайки
по улицата покрай жилищната сграда, поради което не следва да бъдат взети
предвид от решаващия състав.
С оглед обсъдения по-горе доказателствен материал, съдът приема, че е
била налице необходимост от извършване на ремонтни дейности по покрива
на сграда с идентификатор 41112.500.369.1 през 2022 год., тоест
предприемането на действия от ищцата в тази насока е оправдано.
3
На следващо място, съдът счита, че не следва да се изследва въпросът
дали в случая се касае за „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т.43 ДР на ЗУТ,
при който намира приложение на разпоредбата по чл.151, ал.1, т.1 ЗУТ, по
силата на която не се изисква разрешение за строеж при текущ ремонт, или за
основен такъв по смисъла на § 5, т.42 ДР на ЗУТ, за който е необходимо
разрешение на компетентния орган. Дори в процесната хипотеза извършените
СМР да могат да се квалифицират като „основен ремонт“, а по делото е
безспорно между страните, че разрешение за строеж не е издавано на ищцата,
което би ангажирало административната отговорност на страната, това е
неотносимо към настоящия гражданскоправен спор. Съдебната практика
безпротиворечиво приема, че въпросът кога един строеж е незаконен и
подлежи на премахване, се решава от техническите органи като в случая
подобен административен акт липсва. Същевременно, незаконният строеж
подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от
компетентните органи, каквото в случая също не е налице. Съответно,
евентуалната незаконност на строежа е правно ирелевантна, доколкото няма
влязла в сила заповед за събарянето му, поради което не е осъществена
хипотеза, при която да се счете, че извършения ремонт не подлежи на
заплащане /В този смисъл са Решение № 238 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1012/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 308 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
271/2012 г., I г. о., ГК/. Предвид гореизложеното, възраженията на ответната
страна в противния смисъл се явяват неоснователни.
Както вече беше посочено, по делото се установява наличието
единствено на два самостоятелни обекта в сградата и съгласно чл.3 ЗУЕС
приложение следва да намери разпоредбите на ЗС. Когато етажите в сградата
са само два, уредбата на отношенията следва да се извърши по правилата за
съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за
начина на поддържане на общата сграда. Ето защо отношенията между
етажните собственици следва да се уредят според правилото на чл.30, ал.3 ЗС
– всички съсобственици участват в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с дела си в нея. По делото безспорно се установява, че ищцата е
извършила ремонт на покрива на сградата без съгласието на ответниците.
Съгласно трайната съдебна практика отношенията между етажните
собственици в случаите на направен от някой от тях ремонт на общи части на
сградата без съгласие на другия се урежда по правилото на чл.61, ал.2 ЗЗД за
водене на чужда работа без пълномощие, съгласно което ако работата е била
предприета уместно и е била добре водена и в собствен интерес, то
заинтересуваният отговаря да размера на обогатяването си. Както вече се
отбеляза, в случая по делото се доказа, че ремонтът на покрива на сградата е
бил предприет уместно от ищцата и е извършен с добро качество, несъмнено
и в неин интерес. Предвид горното са налице предпоставките на чл.61, ал.2
ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответниците до размера на
обогатяването им, което в случая съвпада с припадащата се, съобразно
притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на сградата,
част от пазарната стойност на извършените СМР. Не е спорно между страните
и обстоятелството, че преди да започнат ремонтните дейности ищцата не е
4
получила изричното предварително съгласие на останалите съсобственици.
Съответно, с оглед дела на всеки от ответниците в общите части, а
именно по 1/3 от половината, или по 1/6 ид.ч., същите дължат на ищцата част
от сторените от нея полезни разноски.
При определяне на дължимите суми съдът съобрази както
представените от ищцата частни свидетелстващи документи – фактури и
платежни нареждания (лишени от материална доказателствена сила), но най-
вече приетите по делото съдебно-техническа експертиза вх.№ 2805/06.03.2024
г., изготвена от в.л. А. Д. Н., допълнителна СТЕ вх.№ 7687/26.06.2024 г,
изготвена от същото вещо лице, както и допуснатата тройна съдебно-
техническа експертиза вх.№ 12688/05.11.2024 г., изготвена от инж. Е. В. Л.,
инж. А. П. Ц. и инж. П. Д. Г..
Настоящият състав приема за доказано, че заплатената от ищцата като
възложител по договор за СМР от 12.08.2022 г., сключен с изпълнителя
„ЕМДИБИЛД“ ООД, сума в размер на 14 800 е платена на дружеството за
извършените строителни дейности по процесния покрив. Това се възприема и
в заключението на в.л. Н., което съдът кредитира в тази му част. Размерът на
уговорената сума е съобразен с пазарните цени за този вид дейност,
следователно се приема, че ищцата е действала в най-добър интерес на
съсобствеността при сключване на договора.
Относно стойността на вложените при ремонта материали, съдът дава
вяра на заключението по тройната съдебно-техническа експертиза, оспорено
от ищцата. Настоящият състав цени същото като компетентно и обективно
изготвено, наред с приложените към него (Приложения №1 и №2 към
заключението) скици на покрива. Според вещите лица стойността на
вложените строителни материали при ремонта на покрива на процесната
сграда към момента на извършването му – август – септември 2022 г. възлиза
на 14 909 лева. Към експертното заключение е приложена количествено-
стойностна сметка на обекта (КСС). В открито заседание инженерите
изготвили експертизата заявиха, че са извършили оглед на място и при
изчисленията си не са се ръководили от твърденията в исковата молба, а от
преките си наблюдения върху състоянието на покрива. Констатирали са, че в
подпокривното пространство се съхраняват неизползвани при ремонтните
дейности керемиди. Следва да се отбележи, че ответниците, в качеството им
на съсобственици на сградата, дължат на ищцата само съответните части от
сумата, с която са се обогатили, тоест разноските на ищцата за закупуване на
материали, които не са употребени при ремонта, не следва да бъдат
обезщетявани. Съдът не се солидаризира с особеното мнение на инж. П. Д. Г.,
който се позовава на неактуални Правилник за капитално строителство и
единни трудови норми в строителството.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че общата цена на
материалите и труда вложени в ремонта на процесния покрив през 2022 год.
възлиза на сбора от 14 800 лв. за труд и 14 909 лв. за материали или сумата от
29 709 лв. /двадесет и девет хиляди седемстотин и девет лева/. Следователно
исковете за заплащане на суми в размер на 6 784,11 лв. са частично
5
основателни до размера от 4 951,50 лв. /четири хиляди деветстотин петдесет и
един лева и петдесет стотинки/, съобразно квотите на ответниците в
съсобствеността.
По отношение на дължимите суми за ремонт на фасадата на сградата,
следва да се отбележи, че „фасада“ по смисъла на на § 5, т.55 ДР на ЗУТ е
външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на терена. Тя представлява
обща част от сградата по чл.38 от ЗС и към нея са относими горните
разсъждения относно основателността на претенцията за ремонта на покрива.
С исковата молба се претендира и сума в размер на 463,33 лева от всеки от
ответниците, съразмерно на припадащата му се идеална част от правата върху
първия етаж на сградата. В експертното заключение на в.л. Н., който
единствен е изследвал въпросите относно сторените разходи по ремонта на
фасадата, от установеното на място от експерта, стойността на услугите и
материалите вложени в този ремонт е изчислена на 2 876 лв. с ДДС. Съдът,
доверявайки се на посоченото от вещото лице, приема, че делът на всеки от
ответниците от тези разноски (по 1/6) възлиза на 479,33 лева. Ето защо и
съобразявайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът ще уважи исковете в пълния им размер от 463,33 лева. Относно
възраженията на ответната страна за недължимост на сумите поради уговорка
между страните ищцата да извърши ремонт на северната фасада, а
ответниците – на южната, съдът счита същите за недоказани. Ответниците не
сочат доказателства за това какви ремонтни дейности и на каква стойност са
предприети от тяхна страна, които да бъдат прихванати с ищцовата
претенция.
При така уважените искове, основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху сумите от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 22.11.2023 г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищцата на основание
чл.78, ал.1 ГПК съразмерно уважената част от иска, а именно 74,71%. Тя
представя списък на разноските по чл.80 ГПК /л.316 от делото/, в който са
включени: държавна такса – 964,09 лв., такси на Агенцията по вписванията –
16 лв., държавна такса – 50 лева, депозит за вещо лице – 250 лв., адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв от по 1 024,70 лв. за исковете
срещу всеки от тримата ответници; разноски за обезпечението на исковете,
както следва: парична гаранция – 900 лв., държавна такса по съдебното
изпълнение на обезпечителната заповед – 50 лв., държавна такса за опис по
изп. дело № 128/2023 г. на ДСИ – 53 лв., възнаграждение за вещо лице по изп.
дело № 128/2023 г. на ДСИ за извършване на описа – 100 лв., възнаграждение
за вещо лице в производството по изпълнение на обезпечителната заповед –
100 лв., такси по банкови преводи – 6 лв.
6
Според т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК
„направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход“. Доколкото в тълкувателното решение разноските не са
разграничени по отделни фази, то следва да се приеме, че се имат предвид
всички направени разноски в обезпечителното производство и в двете му фази
– както по допускане, така и по налагане на обезпечението, независимо пред
кой орган те са заплатени. В този смисъл и Определение №2827/20.09.2018 г.
по частно гр. дело № 4093 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд. В
случая би следвало да бъдат присъдени и разноските в обезпечителното
производство, но само доколкото са представени доказателства за
действителното им извършване. По делото е доказано единствено
заплащането от ищцата на сумата от 900 лв., представляваща опредЕ. от съда
гаранция за издаване на обезпечителна заповед. Ето защо съдът счита за
доказано извършени от ищцата разноски в размер на 2 180,09 лв., от които
дължими от ответниците при равни квоти са разноски в размер на 1 628,75 лв.,
или по 542,92 лв. от всеки от тях.
Видно от договор за правна защита и съдействие /л.5 от делото/ ищцата
е представлявана от адв. Г. М. в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
Исковете са уважени общо до размера от 16 244,49 лв., следователно на адв.
М. се дължи възнаграждение в размер на 1 862 лв. на осн. чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(1 300 лв. за интереса до 10 000 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.,
равняващи се на 562 лв.). По искането на пълномощника на ищцата да й бъде
присъдено и допълнително възнаграждение на основание чл.7, ал.9 от
Наредбата за участие в проведените пет открити заседания по делото в размер
на 1 250 лв. от всеки от ответниците, съдът счита същото за частично
основателно. На първо място, според посочената норма при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв. Тоест това допълнително възнаграждение се дължи
за проведените след второто открити заседания. В настоящия случай те са три,
но в проведеното на 11.09.2024 г. заседание не са събирани доказателства, а
единствено е изменен съставът на тройната експертиза. Съдът счита, че на
адв. М. следва да се определи допълнително възнаграждение в общ размер на
300 лв. или по 150 лв. за участието й в проведените на 03.07.2024 г. и
13.11.2024 г. открити заседания. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан
от предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл е постановено решение на СЕС от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 г., с което е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с
чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл че, ако се установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи.
7
На процесуалния представител на ищцата ще бъде присъдено
възнаграждение в общ размер на 2 162 лв., дължимо от ответниците.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците се дължат разноски с оглед
отхвърлената част от исковете – 25,29%. Видно от приложения по делото
договор за правна услуга /л.60/ тримата ответници са договорили и заплатили
на общия им процесуален представител адв. М. Евтимова-Г. хонорар в размер
на 1200 лв.Възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Ответниците са заплатили
150 лв. за експертизата изготвена от в.л. Н. и още 200 лв. /платени от Л. А./ за
допълнителната такава, както и 200 лв. /заплатени от В. А./ и 400 лв. /платени
от Л. А./ за тройната съдебно-техническа експертиза. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, съдът ще осъди ищцата да заплати общо на
ответниците сумата от 341,41 лв.,а на ответницата Л. А. отделно още 50,58
лв.,а на В. А.-101,16 лв.
В открито заседание на 13.11.2024 г. съдът определи крайния размер на
възнагражденията на вещите лица, изготвили тройната СТЕ, като задължи
ответниците в 7-дневен срок да довнесат дължимата сума от общо 1058 лв. По
делото не са представени доказателства за изпълнение на тези указания. С
настоящото решение съдът ще осъди ответниците да заплатят така опредЕ.та
сума.За ответниците,след плащане на горната,остава открита възможността с
допълнителна молба да поискат присъждане на тези разноски,респ.част от
тях,с оглед отхвърлената част от исковата претенция
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** от ***********, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. А. К., ЕГН **********, от *****, сумата в размер на 4 951,50 лв. /четири
хиляди деветстотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/,
представляваща част от сторените от Е. А. К. разноски за ремонт на покрива
на сграда с идентификатор 41112.500.369.1 построена в поземлен имот с
идентификатор 41112.500.369 по ККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: *******,
както и сумата в размер на 463,33 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща част от сторените от ищцата
разноски за ремонт на фасадата на същата сграда, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 22.11.2023 г. до окончателното им изплащане,
съответно на притежаваната от него идеална част от правото на собственост
върху общите части на сградата – 1/6 ид. част, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 4 951,50 лв. до пълния предявен размер за сумата от 6784,11 лв.
като неоснователен.
8
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** от ***********, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. А. К., ЕГН **********, от *****, сумата в размер на 542,92 лв. /петстотин
четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
разноски по делото съответни на притежаваната от него идеална част от
правото на собственост върху общите части на сградата – 1/6 ид. част и
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН ********** от **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. А. К., ЕГН **********, от *****, сумата в размер на 4 951,50 лв. /четири
хиляди деветстотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/,
представляваща част от сторените от Е. А. К. разноски за ремонт на покрива
на сграда с идентификатор 41112.500.369.1 построена в поземлен имот с
идентификатор 41112.500.369 по ККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: *******,
както и сумата в размер на 463,33 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща част от сторените от ищцата
разноски за ремонт на фасадата на същата сграда, считано от 22.11.2023 г. до
окончателното им изплащане, съответно на притежаваната от нея идеална
част от правото на собственост върху общите части на сградата – 1/6 ид. част,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4 951,50 лв. до пълния предявен
размер за сумата от 6784,11 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН ********** от **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. А. К., ЕГН **********, от *****, сумата в размер на 542,92 лв. /петстотин
четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
разноски по делото съответни на притежаваната от нея идеална част от
правото на собственост върху общите части на сградата – 1/6 ид. част и
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН ********** от ***********, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. А. К., ЕГН **********, от *****, сумата в размер на 4 951,50 лв. /четири
хиляди деветстотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/,
представляваща част от сторените от Е. А. К. разноски за ремонт на покрива
на сграда с идентификатор 41112.500.369.1 построена в поземлен имот с
идентификатор 41112.500.369 по ККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: *******,
както и сумата в размер на 463,33 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща част от сторените от ищцата
разноски за ремонт на фасадата на същата сграда, считано от 22.11.2023 г. до
окончателното им изплащане, съответно на притежаваната от нея идеална
част от правото на собственост върху общите части на сградата – 1/6 ид. част,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4 951,50 лв. до пълния предявен
размер за сумата от 6784,11 лв.като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН ********** от ***********, ДА ЗАПЛАТИ на
9
Е. А. К., ЕГН **********, от *****, сумата в размер на 542,92 лв. /петстотин
четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
разноски по делото съответни на притежаваната от нея идеална част от
правото на собственост върху общите части на сградата – 1/6 ид. част.и с оглед
уважената част на исковете
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** от ***********, В. С. А., ЕГН
********** от ********** и Л. С. А., ЕГН ********** от ***********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на адвокат Г. М., АК – Кюстендил с личен № **********, сумата
в размер на 2 162 лв. /две хиляди сто шестдесет и два лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** от ***********, В. С. А., ЕГН
********** от ********** и Л. С. А., ЕГН ********** от ***********, ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметката за вещи лица на Районен съд – Кюстендил сумата от
1058 лв. /хиляда петдесет и осем лева/, представляваща част от разноските за
възнаграждения на вещите лица по допуснатата по делото тройна съдебно-
техническа експертиза.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН **********, от *****, ДА ЗАПЛАТИ на А. С.
С., ЕГН ********** от ***********, В. С. А., ЕГН ********** от **********
и Л. С. А., ЕГН ********** от ***********, сумата в размер на 341,41/ триста
и четиредесет и един и четиредесет и един/лева, представляваща разноски по
делото с оглед отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН **********, от *****, ДА ЗАПЛАТИ на В. С.
А., ЕГН ********** от ********** сумата от 101,16 /сто и един и
шестнадесет/лева,а на Л. С. А., ЕГН ********** от ***********, сумата в
размер на 50,58/петдесет лева и петдесет и осем
стотинки/лева,представляваща сторените от всяка една от тях по отделно
разноски по делото с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10