№ 1027
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110216557 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ 351952 от 05.11.2024г. по описа на СРС от В. З. З.
с ЕГН ********** и адрес в гр.София, кв.“Враждебна“, ул.“2“, № 17, ет. 1, ап.1, чрез адв. Е.
Х. с адрес в гр. София 1000, бул. Патриарх Евтимий, № 36Б срещу Наказателно
постановление N 24-4332-023413/04.10.2024г., издадено от началник група в ОПП към
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. З., редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Х. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения,
последната от името на доверителя си поддържа изцяло жалбата. Моли , съдът да отмени
процесното НП, като сочи, че на доверителят му не е бил връчен талон за медицинско
изследване.
Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО, в
1
което се сочи , че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Липсват
аргументи по съществото на делото, като се навеждат общи твърдения за законосъобразност
на обжалвания акт.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на В. З. З. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-4332-
023413/04.10.2024г., издадено от началник група в ОПП към СДВР , е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 13.09.2024 г. около 03:25ч. св. Димитър Георгиев – полицай в 05 РУ СДВР в
присъствието на св. Салих Члаков, съставил АУАН серия GA, № 1299896/13.09.2024г. на В.
З. З. с ЕГН ********** за това , че ''на 13.09.2024г. около 03:25 часа, в гр. София, кв.
''Враждебна'' по ул. „3-та“, с посока на движение от ул. ''58-ма'' към бул. ''Ботевградско шосе''
управлява лек автомобил ''Мерцедес С 320 ЦДИ'' с рег. номер СВ 3306 МЕ, собственост на
Бисерка Трайкова .При покана водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 5710, с № ARBA 0135''.
В АУАН било описано също, че водачът е запознат със ЗПАМ № 2293-1504 от
13.09.2024г. по описа на 05 РУ СДВР и , че му е издаден ТМИ с № 264007, придружен от 8
броя холограмни стикера с номера А101164, от които 7 броя връчени на водача с
направление УМБАЛ Св.Ан
Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
АУАН бил връчен на В. З. З. с ЕГН ********** , който го подписал и посочил, че
има възражения .
Въз основа на посочения АУАН на 04.10.2024г. началник група в ОПП към СДВР,
издал Наказателно постановление N 24-4332-023413/04.10.2024г., с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба"
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
2
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е описано ясно и
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна
квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвинението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".
Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние,
както е в настоящия случай.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или"
следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с
обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи
довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
противоправността на извършеното.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения
индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.
3
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че В.
З. З. с ЕГН ********** , в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по
установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и
проверката за управление на МПС след употреба на алкохол и нарконтични вещества или
техни аналози.
Съставът на нарушението и в двете му форми включва изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
бездействие.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени
задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол и нарконтични вещества, без да е налице уважителна
причина за това.
Безспорно е , че жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се
изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол, както беше вече посочено, а
последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца. В същото време,
тези последващи довършването на нарушението обстоятелства, могат да доведат до
отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.
Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в
съответствие с предвиденото в закона.
Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.
В случая обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , което
е довело до съществен порок , кйто е било невъзможно да се отстрани от АНО , а е следвало
производството да бъде прекратено.
В АУАН е описано обстоятелство, което не отговаря на обективната действителност,
а именно, че на жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване с № 264007,
придружен от 8 броя холограмни стикера с номера А101164, от които 7 броя връчени на
водача с направление УМБАЛ Св.Ана.
Видно от представения по делото талон за медицинско изследване с № 264007,
същият не е връчен на жалбоподателя, като липсва и свидетел на евентуален отказ от
получаване.
При липсата на редовно издаден и връчен талон В. З. З. с ЕГН ********** е бил
обективно препятстван да се яви в МБАЛ Св.Ана и да даде кръвна проба за химическо
изследване, като по този начин неправомерно е бил лишен от правото да се възползва от
отпадане на противоправността и наказуемостта на обективирания отказ.
4
Контролният орган е бил длъжен да осигури ако не явяването на жалбоподателя в
медицинско заведение, то поне да обезпечи документално тази, дадена от закона
възможност.
При това положение съдът счита, че процесуалното нарушение е съществено и
следва да доведе до отпадане на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на жалбоподателя, който е поискал своевременно присъждането на такива.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите от защитата
процесуални действия , съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност,
направено от процесуалния представител на АНО
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 24-4332-023413/04.10.2024г., издадено от
началник група в ОПП към СДВР, с което на В. З. З. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на В. З. З. с ЕГН ********** сумата от 1000 лева ,
представляваща разноски по делото за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5