№ 18798
гр. София, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110128226 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Ф.И., против Д.
С. П., ЕГН **********, с адрес в ..., като наследник на Д. М. В., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че Д. М. В., в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес .../инсталация **********, е бил потребител на топлинна енергия за
битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г.,
според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен
срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно
след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че
процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ПМУ Инженеринг“ ООД
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени осъдителни искове против наследниците на Д. М. В. за осъждането им да
заплатят сумата от 3 638,45 лв. (три хиляди шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет
и пет стотинки), от която а) 3 262,45 лв. (три хиляди двеста шестдесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. май 2020 г. - м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, б) 303,77 лв. (триста
и три лева и седемдесет и седем стотинки) – мораторна лихва върху главницата за потребена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., в) 61,14 лв. (шестдесет и един
лева и четиринадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и г) 11,09 лв. (единадесет лева и девет стотинки) – мораторна лихва върху
1
главницата, представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 27.04.2023 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
само искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като сочи, че
ответницата е погасила изцяло останалите задължения – лавници, лихви и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не представя писмен
отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажира
доказателства.
Ответницата не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание.
Подпомагащата страна не изразява становище по предявените искове и не изпраща
законен или договорен представител в откритото съдебно заседание. Представя писмени
доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния топлоснаден имот, а
този факт се установява и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства
по делото нотариален акт и удостоверение за наследници.
Горното мотивира съдът да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период Д. П. е била собственик на топлоснабдения имот и ползвател на доставената от
ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на
предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
По делото е приет като доказателство договор № Д – О – 63 от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „ПМУ Инженеринг“ ООД, с който на последното дружество му е възложено
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г.
Ответницата не оспорва доставката на топлинна енергия и предоставянето на услуга
за дялово разпределение за процесния период, нито тяхната стойност. Напротив, тя заплаща
претендираните главници, мораторните лихви и разноските и признава основателността на
претендираното от ищцовото дружество вземане, както и размера му.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото
погасява изцяло задълженията на Д. П.. Погасяването на задължението от страна на
ответницата е обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на
производство, което на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе при
постановяването на крайния съдебен акт. Същото обуславя неоснователност на исковите
претенции.
2
По разноските:
Ответницата отговаря за разноските, направени от ищцовото дружество в настоящето
производство, тъй като е заплатила задълженията си след образуването на исковото
производство. Д. П. е заплатила разноските, направени от ищеца за държавна такса, поради
което в нейна тежест следва да бъдат възложени само разноските за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. против Д. С. П., ЕГН **********, с адрес в ... искове за
осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 638,45 лв. (три
хиляди шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), от която а) 3 262,45
лв. (три хиляди двеста шестдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2020 г. - м.
април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, б) 303,77 лв. (триста и три лева и седемдесет и седем
стотинки) – мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., в) 61,14 лв. (шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки)
– главница, представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и г) 11,09 лв.
(единадесет лева и девет стотинки) – мораторна лихва върху главницата, представляваща
стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 100 лв. (сто лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3