Решение по дело №3269/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                           Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 269 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на М.Х.М.:

- 48 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Х.М.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 05.12.2015 г., плюс законната лихва от 05.12.2015  г. до окончателното изплащане;

- 133,20 лева – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2. на адвокатско дружество „Ч., П. И И.“ – 1 327,20 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 920,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. М.М. е със съдебен адрес - адвокат С.Ч.,*** - а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска на М.Х.М. срещу З. „Б.И.“ АД по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Х.М.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 05.12.2015 г., за разликата над 48 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА М.Х.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД 6 338,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 960,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 16.03.2016 г. М.М. заявява, че на 05.12.2015 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починал нейният син Х.А.. Виновен за настъпването на ПТП е бил К.Ш..

 

[7] От смъртта на Х.А. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които тя оценява на 200 000,00 лева. Гражданската отговорност на К.Ш. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***).

[8] Б.И.не е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Затова тя моли съда да осъди ответника да ѝ заплати 200 000,00 лева обезщетение (исковата молба, л. 3-7).

 

2. На ответника

 

[9] Ответникът Б.И.е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Б.И.заявява, че:

1. е налице случайно деяние;

2. К.Ш. не е причинил ПТП;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. Х.А. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като:

а. се е движил по пътното платно без да се съобрази с приближаващите моторни-превозни средства (МПС);

б. вървял е попътно по платното, а не срещу движението. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 38-39).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАTA, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че М.М. е била родена на *** г. На 01.10.1960 г. се е родил синът ѝ Х.А. (акт за смърт, л. 9; удостоверение за родствени връзки, л. 10). Той е имал семейство от съпруга и пет деца, с които е живеел в село Н., а майка му е живеела в близкото село Климент заедно с една от сестрите му. Разстоянието между двете села е било около два километра. Х.А. е посещавал майка си, а тя е разчитала на него (показанията на свидетелите Е. и Н., л. 165-168, както и на свидетелите Ш. иХ., л. 232-236).

 

[11] На 05.12.2015 г. около 18:00 часа (в тъмната част на денонощието) Х.А. се е движил по път извън населено място в посока от с. Климент към с. Н., общ. Каолиново, обл. Шумен. Този участък от пътя се е състоял от две пътни ленти. От двете страни на платното е имало банкет, който от страната на движение на пешеходеца е бил широк един метър. Х.А. се е движел спокойно, с около 4,4 км/ч, по пътното платно, непосредствено до банкета (заключение на вещото лице Д.Х., л. 193-216; показанията на свидетеля Ш., л. 176-179 ).

 

[12] В същото време К.Ш. е управлявал лек автомобил "Фолксваген Пасат" с около 70-80 км/ч. в посоката на движение на Х.А.. К.Ш. е забелязал Х.А. от поне 75 метра и е намалил скоростта на движение на 60 км/ч. В лентата за насрещно движение е наближавал друг автомобил. К.Ш. е поддържал тази скорост и след като е подал звуков сигнал, на който Х.А. не е реагирал, той е решил да го заобиколи. В този момент отстоянието между автомобила и пешеходеца е било 27,05 метра. След като е изминал 0,6 метра от началото на маневрата, пешеходецът е направил няколко крачки косо наляво и напред. Така Х.А. се е озовал пред предната дясна част на автомобила. По този начин на около 1,6 метра вдясно от левия край на платното за движение автомобилът е ударил Х.А. (заключението на вещото лице Х., л. 193-216; показанията на свидетеля Ш., л. 176-179 ).

 

[13] Когато К.Ш. е забелязал Х.А., опасната зона за пълно спиране на лекия автомобил е била 36,89 метра. В момента, в който Х.А. е променил посоката си на движение и е навлязъл навътре в платното, отстоянието до лекия автомобил при всички възможни скорости на движение е било по-малко от опасната зона за спиране. За да не настъпи удар с пешеходеца при внезапното му навлизане вляво, скоростта на лекия автомобил е трябвало да е равна или по-малка от скоростта на движение на пешеходеца (заключението на вещото лице Х., л. 193-216).

[14] К.Ш. е имал възможност да намали скоростта си и да изчака преминаването на движещия се в насрещната лента автомобил преди да предприеме заобикаляне на пешеходеца. Той е могъл да спре, ако едновременно с предприемане на маневрата за смяна на лентата на движение се е движил със скорост по-ниска от 51 км/ч за различните варианти на движение на пешеходеца (заключението на вещото лице Х., л. 193-216).

 

[15] В резултат на удара Х.А. е получил множество травми, между които и тежка черепно-мозъчна, която е причинила смъртта му.  (заключението на вещото лице М., л. 143-145). М.М. е преживяла тежко смъртта му (показанията на свидетелите Е. и Н., л. 165-168, както и на свидетелите Ш. иХ., л. 232-236). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на К.Ш. е била застрахована при ответника Б.И..

 

[16] М.М. не дължи държавна такса и е била представлявана безплатно от адвокат (л. 228). Тя е заплатила: 750,00 лева за вещи лица (л. 57-59, 110, 190); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 5). Б.И.е заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 61, 182); 90,00 депозит за свидетел (л. 62); 15 600,00 лева възнаграждение на адвокат (л. 224-226).

 

2.              Спорни по делото обстоятелства

 

[17] Спорно по делото е било дали ищцата е поддържала връзка с починалия ѝ син и дали те са били в добри отношения. В тази връзка са събрани показанията на две групи свидетели, които са противоположни. Свидетелите, доведени от ответника - Н.М.и Д.Е.- са майка и син. Те са заявили, че Х.А. не е бил грижовен човек, като не се е грижел за майка си, нито за децата си (протокол от с.з. от 08.12.2017 г., л. 232-236). Останалите свидетели, доведени от ищцата, са заявили, че Х.А. е поддържал връзка с майка си, която му е гостувала често. Според тях ищцата е разчитала на сина си и е преживяла тежко смъртта му (показанията на свидетелите Е.,Н., л. 165-168, и свидетелите Ш.,Х., л. 232-236).

 

[18] Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца. Доведените от ответника свидетели са заявили, че нямат никаква връзка с водача на лекия автомобил, а съдът установи, че това не е така. Самата Н.М.е заявила при повторния ѝ разпит, че дъщеря ѝ е омъжена за сина на К.Ш.. След като веднъж са дали неверни данни по делото, съдът смята, че достоверността на показанията на тези свидетели е под съмнение и затова не им вярва. Ето защо съдът приема за установено, че Х.А. е поддържал връзка с майка си, която е разчитала на него и е преживяла тежко смъртта му.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[19] М.М. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм)        

 

1.1.        По предпоставките за уважаването на иска

 

[20] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Възходящите и низходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищцът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

         

[22] Съдът установи, че:

1. Х.А. е син на М.М.;

2. Х.А. е участвал в процесното ПТП;

3. ПТП е причинило смъртта му;

4. виновен за настъпването на ПТП е бил К.Ш., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при Б.И.;

5. ищцата е преживяла тежко смъртта на сина си Х.А.;

6. Б.И.не е заплатил обезщетение.

 

[23] Ето защо са налице предпоставките за уважаването на иска за неимуществени вреди. Затова съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 05.12.2015 г. 

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.^[2]).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3]; Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към 05.12.2015 г. Х.А. е бил на 55 години, а майка му М.М. е била на 91 години. Х.А. е поддържал връзка с майка си, която е живеела в село на два километра от неговото и му е гостувала често. Ищцата е разчитала на сина си и е преживяла тежко смъртта му.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[6] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015         г.^[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[8].

 

[30] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът откри три решения, чиито предмет е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово пълнолетно дете, като смъртта е настъпила в периода 2013-2015 г. С тях са били определени следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 120 000,00 лева – едно решение за събитие от 2015 г.[9] и второ решение за събитие от 2013 г.[10];

- 150 000,00 лева – едно решение за събитие от 2014 г.[11].

 

1.1.        [31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 120 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от М.М..***

 

1.1.1.      че е налице случайно деяние

 

[32] Случайно деяние е осъществено, когато в опасната зона за спиране на МПС е увредено лице, което със своето неправомерно поведение е създало  опасността, която водачът на МПС е опитал да предотврати чрез спасителна маневра. Освен това е необходимо опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) начини, а именно намаляване на скоростта или спиране на МПС (т. 4 и т. 5 на ТР № 106/31.10.1983 г. по н. д. № 90/82 г. на ОСНК на ВС).

 

[33] Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (пак там).

 

[34] Съдът установи, че водачът на лекия автомобил е забелязал движещия се по пътното платно пешеходец от поне 75 метра. В момента, в който го е забелязал, К.Ш. е намалил скоростта си на движение на 60 км/ч. При тази скорост опасният път на автомобила е бил 36,98 метра.

 

[35] Наличието на пешеходец в непосредствена близост или на самото платно на път, извън населено място, в тъмната част на денонощието, винаги представлява опасност за движението. Точно затова К.Ш. е намалил скоростта си, след като е възприел Х.А. на пътя.

 

[36] Тази опасност е била още по-голяма предвид приближаването на автомобил в лентата за насрещно движение. Ето защо К.Ш. е следвало да е още по-предпазлив и да не разчита на това да заобиколи Х.А., а да намали още скоростта, с която се е движел или дори да спре. Той е имал възможност за това, защото е бил на 75 метра отстояние, когато е възприел Х.А., а опасната зона за спиране е била 36,98 метра. Затова съдът приема, че К.Ш. сам се е поставил в невъзможност да реагира при рязката смяна на посоката на движение на Х.А.. Ударът е бил предотвратим, ако лекият автомобил се е движел със скорост равна или по-ниска от скоростта на пешеходеца. Поради това не е налице случайно събитие.

 

1.1.2.      за съпричиняване на ПТП

 

[37] Б.И.е възразил, че Х.А. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като той: а. се е движил по пътното платно без да се съобрази с приближаващите МПС; б. е вървял попътно по платното, а не срещу движението. Възраженията са основателни.

 

[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.) . Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[39] Съгласно чл. 113, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, извън населените места пешеходците могат да пресичат платното за движение като, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Съдът установи, че Х.А. е навлязъл рязко в платното за движение, по което в този момент се е движел автомобилът, управляван от К.Ш.. Ако той не бе навлязъл на платното, ПТП не би настъпило (отговор на въпрос 2 от заключението на вещото лице Х., л. 215). Поведението на Х.А. не е било съобразено с приближаващото превозно средство. Ето защо по този начин действията на Х.А. обективно са в причинна връзка с настъпилите вреди.

 

[40] Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; 2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.

 

[41] Съдът установи, че ако Х.А. се е движел в пътната лента за насрещната посока, ПТП не би настъпило (отговор на въпрос 9 от заключението на вещото лице, л. 141). Ето защо това поведение на Х.А. също е във връзка с произшествието и с причинените му вреди.

 

[42] При преценка на приноса на всеки от участниците в ПТП, съдът съобразява, че шофирането само по себе си представлява дейност, която е източник на повишена опасност. Затова лицата, упражняващи тази дейност, следва да я извършват с повишено внимание, особено към по-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Това важи с още по-голяма степен при наличието на пешеходец по извънградски път, по който автомобилите се движат с по-висока скорост. Същевременно съдът установи, че Х.А. се е движел попътно на движещите се автомобили и рязко е навлязъл навътре в платното за движение. Това поведение на Х.А. е пряка причина за реализирането на произшествието. Затова съдът определя процент на съпричиняване от 60.

 

[43] Предвид приетия процент на съпричиняване, съдът намалява дължащото се обезщетение на 48 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на М.М. 48 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[44] М.М. търси разноски. Тя е направила такива за 755,00 и е била представлявана безплатно от адвокат. От претендираните разноски 200,00 лева са били заплатени за назначената съдебно-психиатрична експертиза. Ищцата се е отказала от нея в първото по делото заседание. Ето защо този депозит не е изразходван и сумата не следва да се възлага на насрещната страна, а може да бъде поискана обратно на основание чл. 4б от Закона за държавните такси.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на М.М. за 48 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на ищцата 133,20 лева разноски по делото. Съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат С.Ч. 1 327,20 лева (200 000,00-100 000х0,02+3 530,00х48 000,00/200 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Б.И.следва да заплати и 1 920,00 лева държавна такса по сметка на СГС.

 

[46] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 340,00 лева и е заплатил 15 600,00 лева адвокатско възнаграждение.

         

[47] Ищецът е възразил, че е прекомерно адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Съдът приема, че е прекомерно възнаграждението от 15 600,00 лева, което Б.И.е заплатил на адвокат М.Г.. За да приеме това съдът съобрази цената на иска, правната и фактическа сложност на делото, както и това, че то е приключило в рамките на три заседания. Затова съдът приема, че дължащото се адвокатско възнаграждение при пълно отхвърляне на иска е 8 000,00 лева.

 

[48] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 152 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Б.И.6 338,00 лева разноски по делото (250,00+90,00+8 000,00х152 000,00/200 000,00).

 

Съдия: