Р Е
Ш Е Н
И Е № 80
18.11.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На тридесет и първи октомври през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Наталия Т.,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията АНД № 203 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Ю.М., ЕГН: **********,***, против Наказателно постановление № 19-0275-000313/17.05.2019г. на Началник група към ОДМВР – Разград, РУ Исперих, с което за нарушене на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. Счита НП за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като моли за неговата отмяна изцяло. Твърди, че в обстоятелствената част на НП и АУАН нарушенията не са описани съобразно изискванията на закона, липсвало подробно и ясно описание на нарушението и конкретно изложение на фактическите обстоятелства, не е била посочена и датата на прекратяване на регистрацията на съответното МПС. Счита, че наказващият орган неправилно е еквалифицирал деянието като такова по чл. 140 ал. 1, вместо направо по чл. 175 ал. 3 ЗДвП. На последно място твърди, че липсват доказателства за субективния елемент на деянието. Позовава се и на принципа „не два пъти за едно и също нещо”, тъй като междувременно било издадено срещу него НП № 19-0275-000280/14.05.2019г. от ОДМВР Разград, РУ Исперих, на основание чл. 638 ал. 5 КЗ за същото нарушение, на същата дата, при еднакви обстоятелства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощения защитник адв.А.Т. *** поддържа жалбата и излага подробни съображения.
За въззиваемата страна – ОДМВ – Разград, не се явява представител. С изпращане на жалбата по реда на чл.60 от ЗАНН ангажира писмено становище за потвърждаване на наложеното наказание.
За РП – Исперих, редовно призовани, не се явява представител
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 07.03.2019г. екип от служители на РУ - Исперих – свидетелите С.С.М. и Д.Н.Д., извършвали проверка по спазване на правилата за движение по пътищата в с.Хърсово, обл.Разградска. Около 10.10 часа, по улица „Ал.Стамболийски”, пред дом № 5, спрели за проверка движещ се лек автомобил, марка „Опел Вектра” с рег.№ А 7319 ВР, управляван от жалбоподателя СейнурМехмедов. При извършена справка в системата на КАТ било установено, че автомобилът не бил собственост на водача, а на трето лице - Стефан Димитров Недялков, ЕГН:********** и бил със служебно прекратена регистрация на основание на чл.143 ал. 10 ЗДвП – поради това, че не е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. За констатираното административно нарушение проверяващите органи съставили на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 227 от 07.03.2019г., по който жалбоподателят не е възразил. Само обяснил, че му се налагало да пътува и тъй като нямал друг автомобил, използвал този. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/.
Разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта – свидетелите С.М. и Д.Д., потвърждават изцяло пред съда фактическите констатации, описани по-горе.
Служебно е изискана информация от Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Разград относно регистрацията на л.а. „Опел Вектра” с рег.№ А 7319 ВР, от която се установява, че на 24.03.2017г. служебно е прекратена регистрацията на автомобила на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП – поради уведомление от Гаранционен фонд за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В последствие, на 13.08.2018г. служебно е възстановена регистрацията при уведомление от ГФ за валидна застраховка „ГО“. На 12.02.2019г. е отбелязано ново прекратяване на регистрацията, отново на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП – при уведомление от ГФ за липса на валидна застраховка „ГО“, а от 19.04.2019г. автомобилът е спрян от движение. Уведомлението на ГФ е № 65525/18.01.2019г., като същото е получено в поделение на Сектор „Пътна полиция“ Бургас на 10.02.2019г.
От направена справка в сайта на Гаранционен фонд, публично достъпна в интернет, е видно, че към 13.08.2019г. за процесния автомобил е направена задължителна застраховка „ГО“, валидна от 11.08.2018г. до 11.08.2019г., но същата е била прекратена на 28.11.2018г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на наказващия орган. В процесното НП е цитирана заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с която АНО обосновава правомощията си при съставяне на наказателни постановления. Цитираната заповед е служебно известна на съда във връзка с произнасяне и по други административнонаказателни дела и със същата действително Министърът на вътрешните работи е упълномощил в т.2.11 изрично началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР на обслужваната територия да издават НП по ЗДвП. Процесният АНО – Георги Димитров Патриков на длъжност Началник група към ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“ Разград, попада сред цитираните длъжностни лица, компетентни да издават НП. Колкото до факта, че срещу жалбоподателя било издадено и друго НП - № 19-0275-000280 от 14.05.2019г. от същия АНО, но позовавайки се на друга заповед - на директора на ОДМВР Разград, след да се отбележи, че видно от приложеното по делото НП същото е за нарушение на разпоредба от Кодекс за застраховането. Съгласно разпоредбата на чл. 647 ал. 2 КЗ за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 НП се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая очевидно Георги Патриков е бил упълномощен от директора на ОДМВР Разград да съставя и НП за нарушения по цитираната разпоредба от КЗ.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че неправилно в АУАН, а в последствие и в НП, е посочена като нарушена правната норма на чл. 140 ал. 1 ЗДвП, вместо само нормата на чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП, следва да се отбележи следното: Разпоредбата на чл.140 ал. 1 ЗДвП е императивна и всички участници в движението следва да се съобразяват с нея. Нарушаването й, т.е. когато по пътищата, отворени за обществено ползване, водач управлява моторно превозно средство и ремарке, които не са регистрирани и не са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, води до приложението на санкционната норма на чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДвП се явява материалноправна и правилно актосъставителят и АНО са квалифицирали деянието като нарушение именно на тази норма.
Колкото до възражението на жалбоподателя, че в НП било налице противоречие и непълнота между изложеното в обстоятелствената част и диспозитива, съдът намира същото за неоснователно. Както в АУАН, така и в НП кратко, точно и ясно е описана фактическата обстановка. Действително не е посочено от коя дата е прекратена регистрацията на процесното МПС, но това е въпрос по същество и в доказателствена тежест на въззиваемия и по никакъв начин не опорочава НП. Още повече, че изрично е посочено на какво правно основание е прекратена регистрацията на автомобила.
Относно възражението на жалбоподателя, че с процесното НП е нарушен принципа „не два пъти за едно и също нещо“ – както вече беше посочено НП№ 19-0275-000280 от 14.05.2019г. е било издадено за нарушение по Кодекс за застраховането, а процесното НП е за нарушение по ЗДвП. В този смисъл налагането на две отделни наказания за двете нарушения е законосъобразно и по никакъв начин не нарушава цитирания основен принцип.
При преценката дали жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му с процесното НП административно нарушение, съдът следва да обсъди събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Категорично се установи, че на процесната дата жалбоподателят действително е управлявал „Опел Вектра” с рег.№ А 7319 ВР, който не е бил негова собственик, а на лицето Стефан Димитров Недялков – неговото име е било изписано на СРМПС, което водачът е представил на контролните органи. Автомобилът е бил с поставени регистрационни табели на местата, определени за това – обстоятелства, които се установяват от свидетелските показания. При извършената проверка в автоматизираната системата на КАТ полицейските служители установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 15 ЗДвП – поради факта, че няма сключена валидна застраховка „ГО“. И при самата проверка свидетелите констатирали, че за автомобила продължава да липсва сключена застраховка „ГО“. Св.С.М. преценил, че управлявайки автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация, водачът е осъществил административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП и му съставил АУАН, въз основа на който било издадено и НП.
За да е съставомерно административното нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП следва да са налице елементите от фактическия състав както от обективна, така и от субективна страна. В настоящия случай не се събраха доказателства за наличието на субективния момент на деянието – а именно дали лицето, което е управлявало процесното МПС е знаело, че автомобилът е с прекратена регистрация. Видно от данните по делото автомобилът е собственост на трето лице. Регистрацията му е била прекратена на 12.02.2019г., което се установява от служебно изисканата справка от ОДМВР – Разград, но по делото липсват каквито и да било доказателства, че собственикът, а още по-малко жалбоподателят като водач на процесното МПС, са знаели за прекратяването на регистрацията му. В хода на административноназателното производство АНО не е събрал доказателства за това кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил уведомен съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ – "Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка" и кога същия този контролен орган имащ задължение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. В хода на административнонаказателното производство, както и в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция не са събрани доказателства, че жалбоподателят, който не е собственик на процесното МПС, е управлявал същото със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент на административното решение, не може да се предполага, а тежестта по установяването и законодателят е възложил на наказващия орган. Твърденията на св.С.М., че жалбоподателят е знаел, че колата е с прекратена регистрация, тъй като гражданската отговорност била изтекла отдавна и не била подновявана, не са достатъчни за да обосноват извод в тази насока. Знанието за липса на валидно сключена застраховка „ГО“ у водача на МПС предполага нарушение на разпоредби на Кодекс за застраховането, но не и знание за прекратена регистрация на автомобила, още повече,че регистрационните табели са били на съответните за това места.
С оглед изложеното се налага извода, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 3 пр.1 ЗДвП, поради което НП следва да бъде отменено.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0275-000313/17.05.2019г. на Началник група към ОДМВР – Разград, РУ Исперих, с което за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП, на С.Ю.М., ЕГН: **********,***, са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200.00(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6(шест) месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: