РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Пазарджик, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500260 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
І.Развитие на съдебното производство.
Районен съд В. е сезиран с искова молба , подадена от Л. П. М., ЕГН **********, с адрес
гр. В., ул. „Ф.Г.“ № 1, против Териториално поделение-Държавно горско стопанство
„А.“, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление на дейността гр. В., бул.
„С.“ № 125.
С Решение № 55/16. 02. 2023г. на районен съд В. ,постановено по гр. д. № 601/2022г. по
описа на същия съд исковете са уважени изцяло .Осъден е ответника да заплати в полза на
ищеца сторените съдебно – деловодни разноски .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Териториално поделение-Държавно горско
стопанство „А.“,ЕИК *************,подадена чрез пълномощника на страната. Във
въззивната жалба се твърди ,че решението на районния съд е неправилно, като
незаконосъобразно и необосновано . Във въззивната жалба се прави искане да се отмени
решението на районния съд и спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като
се отхвърлят предявените искове. Страната не сочи нови доказателства пред въззивната
инстанция .
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден
чрез пълномощника на страната .В писмения отговор се оспорва въззивната жалба с
1
твърдения за неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението на
районния съд , като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без
уважение, като неоснователна . Страната не сочи нови доказателства пред въззивната
инстанция .
ІІ. Правни изводи .
При служебната проверка на съда относно валидността и допустимостта на съдебното
решение при условията на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция установи следното :
Решението на районния съд е валидно ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от
закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания за
прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решението на районния съд е процесуално допустимо ( няма основания за обезсилване на
съдебното решение , при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районен съд Пещера е сезиран с три обективно ,кумулативно съединени иска , с правно
основание на исковете по чл. 344 ал. І т. 1, 2 и 3 от КТ , а именно :
-конститутивен иск за признаване на уволнението ,като незаконно и неговата отмяна ;
-конститутивен иск за възстановяване на предишната робата ;
-осъдителен иск за обезщетение за времето през което ищеца е останал без работа,
поради уволнението .
Според задължителната съдебна практика на ВКС , постановена по реда на чл. 290 от ГПК(
виж Р. № 665/ 01. 11. 2010г. по гр. д. № 242/ 2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 216/ 03. 07. 2014г. по гр. д. №
64/ 2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 459/ 27. 10. 2011г. по гр. д. № 1532/ 2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р.
№ 158/ 01. 07. 2013г. по гр. д. № 1008/ 2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 23/ 02. 02. 2016г. по гр. д. № 4553/
2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;Определение №906/ 29. 09. 2017г. по гр. д. № 1834/2017г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС), при спор относно законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание , съдът ,
който разглежда спора няма право да се произнася по основания за
незаконосъобразност на дисциплинарното наказание , които не се посочени , като
обстоятелства , на които се основава предявения иск. В исковата молба ищеца е длъжен
да изложи обстоятелства относно незаконосъобразността на наказанието , които
представляват част от изискването за редовност на исковата молба по чл.127 ал.1т. 4 от
ГПК. Съдът е длъжен да се произнесе само по основанията за незаконосъобразност , които
са посочени в исковата молба . Посочените от ищеца основания могат да бъдат
допълвани след предявяване на иска и в хода на съдебното производство с нови факти ,
на които те се основават. Нови основания за незаконосъобразност на уволнението , които
не са посочени в исковата молба не могат да се правят в хода на производството пред
първоинстанционния съд. Такива основания не могат да се навеждат за първи път във
въззивната жалба или в хода на въззивното производство.
1.Повъзражението за това ,че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
е издадена от некомпетентен орган ( заместник директора на ТП ДГС, който не е разполагал с
правомощията на работодател към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
2
Възражението е неоснователно .
Според утвърдената съдебна практика на ВКС е допустимо делегиране на работодателска
правоспособност при прекратяване на трудовото правоотношение,чрез
упълномощаване,извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 ал.1
от КТ. Във всички случаи, когато титуляра отсъства поради отпуск,болест или командировка
неговите правомощия се упражняват от друго , упълномощено от него лице ( в този смисъл виж
ТР № 6/ 11. 01. 2013г. по т. д. № 6/2012г на ОСГК на ВКС и Р. № 390/20. 01. 2012г. по гр. д. № 139/2011г. на ІІІ-
то гр. отдз. на ВКС).
От представените писмени доказателства се установява, че ДГС „А.” е териториално
поделение на Южноцентрално държавно предприятие (ЮЦДП) Смолян. Държавните
горски стопанства и държавните ловни стопанства са „работодатели“ по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на Кодекса на труда и чл. 174 ал. 1 т. 6 от ЗГ. Съгласно чл. 173 ал. 2 от ЗГ
териториалните поделения на държавните предприятия( ДГС и ДЛС) се представляват от директори.
Според чл. 29, ал. 1, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на „Южноцентрално
държавно предприятие“, утвърден със Заповед № РД 04-5/10.10.2017 г., изменен със Заповед
№ РД 49-71/10.04.2018 г. и Заповед РД49-372/30.10.2019 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, директорите на териториалните поделения сключват и прекратяват
трудовите договори с работниците и служителите на съответното поделение.Установено е
по делото, че Заповед № 3 /30.05.2022 г., с която трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, е издадена по време, когато директорът на ТП ДГС „А.“ е бил в
законоустановен отпуск за времето от 27.05.2022 г. до 03.06.2022 г., видно от Заповед № ЗО-
01-262/16.05.2022 г. С тази заповед е определено по време на отсъствието му да го
замества инж. Ц.Х.,зам-директор на ТП ДГС „А.“, който е подписал заповедта за
уволнение. По силата на длъжността, която заема и издадената заповед за заместване,
заместник директорът придобива правомощията да осъществява работодателската власт
по време на заместваното, независимо, че в самата заповед не е посочен обема на
правомощията по време на заместване ( виж чл. 29, ал. 4 от Правилника). Това е необходимо,
само ако на заместника са възложени определени правомощия или ако правомощията на
директора са разпределени върху повече от един заместник, което в случая не е налице.
2.По възражението за това ,че не е спазена процедурата по приемането на ново щатно
разписание .
Възражението е неоснователно .
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или
служителя ,поради съкращаване на щата (на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ) възниква след
решение на съответния компетентен орган на предприятието . Според чл. 8, ал. 4 от
Правилника за организацията и дейността на Южноцентрално държавно предприятие
(ПОДЮЦДП) с правомощието да променя щатното разписание на Централното
управление и на териториалните поделения на предприятието разполага Управителния
съвет на държавното предприятие , по предложение на Директора на териториалното
поделение ( виж чл. 29, ал. 1, т. 8, б.„б“ от Правилника). Тази процедура в конкретния казус е
спазена.
По предложение на работодателя за оптимизиране на щатното разписание на
3
предприятието (виж писмо изх. № 7229/25.11.2021 г.) е поискана промяна в щатното разписание ,
като се закрие длъжността „лесничей по лова“ и се разкрие нова длъжност „началник
ловностопанска дейност“. По направеното предложението е взето Решение от
управителния съвет на ЮЦДП Смолян с Протокол № 25 от 26. 11. 2021г., с което
предложението за промяна на щатното разписание е уважено. Изготвеното ново щатно
разписание от ТП ДГС „А.”, в сила от 01.12.2021г., е утвърдено от директора на
ЮЦДП Смолян.
3.По възражението за липсата на реално съкращаване на щата .
Възражението е основателно .
Според утвърдената съдебна теория и практика по въпроса за реалното съкращаване на щата
,такова е налице при следните предпоставки :
-промяната в щатното разписание на предприятието да е извършена от органа , който има
право да определя структурата на предприятието и да извършва промени в щатното
разписание ;
-съкращаването на щата да е извършено по законоустановения ред;
-трудовата функция на съответстващата длъжност да е премахната( да не съществува ) ,
което означава следното:
-трудовата функция въобще да е заличена ;
-да е разпределена( възложена ) за изпълнение между други служители или работници
в предприятието ;
-да е възложена за изпълнение на външни лица или фирми ;
-на мястото на съществуващия щат ,но със заличена трудова функция, да е създадена
или да са създадени нови длъжности със съвсем различни трудови функции от
заличената ;
Промяната в щатното разписание трябва да предхожда или най- късно да съвпада с
уволнението ,което означава , че уволнението трябва да съвпада или да следва промяната в
щатното разписание.
Установено е по делото ,че по щатно разписание към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно това от 01.12.2021 г. са предвидени шест
длъжности „старши лесничей ГТУ“, една длъжност „лесничей по лова“ и девет
длъжности „лесничей“, Преценката за идентичност на трудовите функции следва да се
извърши с оглед на естеството на възложената работа и от свойствените задължения за
длъжността.Същественото е има ли разлика в трудовите функции с оглед характера и
естеството на възложената работа за длъжността. Изводът за идентичност не може да се
изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на
трудовите задължения по длъжностна характеристика (в този смисъл виж решение № 7 от
01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о на ВКС).
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че длъжностите“лесничей
по лова „и „лесничей не са сходни помежду си , тъй като са налице различия както по
отношение на изискването за притежаване на професионален опит, така и относно
трудовите функции по длъжностните характеристики на двете длъжности.
4
Въз основа на представените по делото длъжностни характеристики на
длъжностите“лесничей по лова“ и „началник ловностопанска дейност“,районния съд е
стигнал до правилния извод за сходството между двете длъжности и липсата на реално
съкращаване на щата. Няма промяна в основните задължения по
длъжностната характеристика, които се свеждат до организация и контрол на
мероприятията по стопанисване и охрана на дивеча и рибата. Действително, на длъжността
„Началник ЛСУ“ са възложени и ръководни функции, което обаче не променя
съществено естеството на работата. Според длъжностната характеристика функциите по
провеждане таксация на дивеча, на ветеринарно профилактични мероприятия, на редовните
наблюдения на рибата и дивеча и провеждане на селекцията им, на доставките на фуража,
на мероприятията за ограничаване на щетите върху горското стопанство, са запазени.
При изпълнение на трудовите задължения като лесничей по лова ищецът също разполага с
ръководни функции, тъй като организацията и контрола на мероприятията по стопанисване
и охрана на дивеча, предполага и направлението на тези дейности.Еднакви са и
изискванията за образование и професионален опит. Не е променено мястото на работа.
Трудовите задължения и по двете длъжности е следвало да се изпълняват на територията на
ДГС „Селище“.На длъжността „лесничей по лова“ също са били йерархически подчинени
длъжностите „водач ловен туризъм“ и „дивечовъд“.
Следва да се отбележи и обстоятелството ,че , ответното предприятие не е оспорило
факта,че ищеца може да заеме новосъздадената длъжност, след като твърди ,че му
предложило заемането на длъжността . Няма данни по делото предложението да е
достигнало до М..
4.По възражението за нарушение на чл.333 ал. 3 от КТ.
Възражението е основателно.
Според цитираната правна норма , при съкращаване на щата , на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ,
работодателя може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието ,
през времето докато заема длъжността и 6 месеца след освобождаването му,само с предварителното съгласие на
синдикален орган , определен с решение на централното синдикално ръководство на съответната синдикална
организация.
Установено е по делото , че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
30.05.2022г. ищецът е бил председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в
ДГС „А.“ ,при което се ползва с предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ.Следва да се
отбележи ,че ДГС „А.“, макар да е териториално поделение към ЮЦДП Смолян, е
самостоятелен работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, при което специалната
закрила по чл.333, ал.3 КТ във вр. с §1, т.6 от ДР на КТ, обхваща и ръководството на
учредените към него синдикални структури.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ моментът, към който предварителната закрила
се осъществява е този на връчване заповедта за уволнение.
В случая предизвестието и заповедта за уволнение са връчени в един и същи ден, на
30.05.2022г., към която дата не е дадено съгласие на синдикален орган, определен с решение
на централното ръководство на КТ Подкрепа, макар такова да е поискано с писмо изх. №
03-249 от 28.04.2022г.
Според разпоредбата на чл.344 ал. 3 от КТ , в случаите , когато за извършване на уволнението се
5
изисква предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било поискано или не е била дадено
преди уволнението,заповедта за уволнение се отменя само на това основание , без да се разглежда спора по
същество . Независимо от тази разпоредба , както първоинстанционния съд,така и въззивния
съд разглеждат спора по същество.
С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК и във въззивната жалба ответната страна
възразява против това основание за незаконосъобразност на уволнението с твърдението ,че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение в ответното учреждение не е
съществувала синдикална организация на КТ „Подкрепа „, тъй като всички членове на
тази синдикална организация са били подали молби за присъединяване към синдикалната
организация на КНСБ. Твърди се ,че реално от 01. 04. 2022г. синдикалната организация на
КТ „Подкрепа „ не е съществувала, поради което не е било необходимо предварителното
съгласие на този синдикален орган.
Възражението е неоснователно по две съображения .
На първо място , това фактическо твърдение не е въведено от ответника с отговора на
исковата молба по чл. 131 от ГПК,поради което не подлежи на разглеждане от въззивната
инстанция ( виж чл. 266 ал. 1 от ГПК ).
Възражението е неоснователно и по съществото си , като се има предвид писмото на
работодателя изх. № 03-249/28. 04. 2022г. до председателя на синдикалната организация
на КТ „Подкрепа „ в предприятието . Ако ответното предприятие считаше,че към
момента на уволнението на ищеца синдикалната организация на КТ“Подкрепа „ е
престанала да съществува поради липсата на членове не би било необходимо съгласието на
такава синдикална организация за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца .
5. По възражението за липсата на извършен подбор при условията на чл. 329 ал. 1 от
КТ.
Възражението е неоснователно.
Според практиката на ВКС( виж Р. № 23 от 08. 04. 2020г. по гр. д. № 1853/2019г. на ІV-то гр. отд. на ВКС)
в случаите , когато се съкращава единствена бройка за длъжността или всички бройки с
еднородни трудови функции, извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка
на работодателя.Подборът се извършва между работници или служители, които
изпълняват близки или сходни длъжности. Отказът на работодателя да извърши подбор в
тези случаи не подлежи на съдебен контрол.
Задължителен подбор по критерийте,посочени в чл. 329 ал. 1 от КТ се извършва само,
когато длъжността се заема от повече от един работник или служител.
По делото е установено,че ищеца е заемал единствената длъжност „лесничей полова „,
поради което работодателя не е имал законовото задължение да извърши подбор с
работници или служители , които заемат близки или сходни длъжности.
Ще следва решението на районния съд, като краен логичен извод да бъде потвърдено ,тъй
като този извод съвпада с извода на въззивната инстанция относно законосъобразността на
уволнението по други съображения , изложени в мотивите на настоящето решение.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ще
следва да се осъди жалбоподателя да заплати в поза на ответника по въззивната жалба
сумата 1300 лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК
6
и чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55/16. 02. 2023г. на районен съд В., постановено по гр. д. №
601/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Териториално поделение-Държавно горско стопанство „А.“, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление на дейността гр. В., бул. „С.“ № 125, да
заплати в полза на ищеца Л. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Ф.Г.“ № 1,
сумата 1300 лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7