РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. В., 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110107603 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
срещу М. М. И., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна
сумата от общо 849,07 лв., представляваща сбор от задължения за неплатени абонаментни
такси, неустойка и лизингови вноски към номера + ***, +***, +*** и +***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 13.11.2017г. между страните бил сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по абонаментен
план „Интернет 15.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и
промоционален такъв за 13,99 лв. Ответникът не изпълнил задължението си по договора в
размер на 43,74 лв. – неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.11.2018г. до
14.02.2019г. С оглед на това е начислена неустойка в размер на 48,97 лв. – три месечни
абонаментни такси. На 13.11.2017г. бил сключен и договор за лизинг за устройство - *** за
обща лизингова цена в размер на 231,67 лв. По договора ответникът дължи заплащане на
сумата от 81,69 лв. за отчетен период от 15.11.2018г. до 14.04.2019г. Поради
неизпълнението е начислена и сума от 63,18 лв. – разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната лизингова цена.
На 15.11.2017г. по повод Договор за мобилни услуги с номер +*** е сключен договор
за лизинг за устройство – Н.*Б. за цена от 208,07 лв. По този договор ответникът дължи
заплащане на сумата от 85.08 лв. На 29.05.2018г. е сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 30,99“.
Задължението по този договор е 33,38 лв. – главница, 77, 46 лв. – неустойка и 58,47 лв. –
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена.
На 23.12.2017г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с номер +***
за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 24,99“. Задължението по този договор е в
размер на 29,81 лв., 62,64 лв. – неустойка. Сключен е и договор за лизинг за устройство
1
С.Г.Д.* **** б.. По договора за лизинг ответникът дължи сумата от 92,17 лв. – лизингови
вноски за период от 15.11.2018г. до 14.01.2019г. Начислена е и сумата от 95,67 лв. -
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена.
На 23.12.2017г. между страните е сключен и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 20,99“.
Дължимата сума по договора е 24,52 лв., както и 52,47 лв. – неустойка.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Излага се, че исковата претенция е неоснователна. Сочи се, че са неправилни изводите, че
договори били прекратени едностранно от ищеца, поради неизпълнение на задълженията.
Липсва отправено предупреждение по реда на чл. 87 ЗЗД. Липсват доказателства за
стандартната цена на устройствата, за които са сключени договорите за лизинг. Сочи се, че
уговорените неустоечни клаузи са нищожни, защото противоречат на добрите нрави.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По така предявения иск ищецът следваше да установи в условията на пълно и главно
доказване, че страните са се намирали в облигационна обвързаност по силата на сключени
помежду им Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, точното си изпълнение по
тези договори и размера на дължимите от ответника суми. В тежест на ответника бе да
установи точното изпълнение на договорните си задължения, както и направените
правоизключващи възражения.
Установява се от представения по делото Договор за мобилни услуги от 13.11.2017г.,
че между страните е сключен договор с абонаментен план „интернет 15,99“, за номер +***, с
месечен абонамент от 15,99 лв. Сключен е и договор за лизинг от 13.11.2017г. за апарат
таблет ***. Лизинговата цена е била уговорена в размер на 231,67 лв. Потребителят се е
подписал върху Договора за мобилни услуги и Договора за лизинг, като подписът не е
оспорен в производството.
Установява се от представения по делото Договор за мобилни услуги от 15.11.2017г.,
че между страните е сключен договор с абонаментен план „тотал 24,99“, за номер +*** с
месечен абонамент от 24,99 лв. Сключен е и договор за лизинг от 15.11.2017г. за устройство
N. * B.. Лизинговата цена е била уговорена в размер на 208,07 лв. Потребителят се е
подписал върху Договора за мобилни услуги и Договора за лизинг, като подписът не е
оспорен в производството. На 29.05.2018г. е сключено допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с номер +*** със стандартен месечен абонамент от 30,99 лв.
Споразумението е подписано от ответника, а подписът не е оспорен в производството.
Установява се от представения по делото Договор за мобилни услуги от 23.12.2017г.,
че между страните е сключен договор с абонаментен план „тотал 24,99“, за номер +***, с
месечен абонамент от 24,99 лв. Сключен е и договор за лизинг от 23.12.2017г. за апарат S.
G. J* **** B.. Лизинговата цена е била уговорена в размер на 210,57 лв. Потребителят се е
подписал върху Договора за мобилни услуги и Договора за лизинг, като подписът не е
оспорен в производството. Видно от заявление за смяна на номер ответникът е сменил
номер +*** с номер +***.
Страните са подписали и приложение към Договор за мобилни услуги от 23.12.2017г.
с абонаментен план „тотал 20,99“, за номер +***, с месечен абонамент от 20,99 лв. Подписът
не е оспорен от ответника в производството.
По делото са приложени издадени от ищеца фактури, както следва:
За отчетен период 15.11.2018г. до 14.12.2018г. общата дължима сума за плащане е в
размер на 192,96 лв.
За отчетен период 15.12.2018г. до 14.01.2019г. общата дължима сума за плащане е в
размер на 463,87 лв.
За отчетен период 15.01.2019г. до 14.02.2019г. общата дължима сума е в размер на
2
21,77 лв.
За отчетен период 15.02.2019г. до 14.03.2019г. общата дължима сума е в размер на
3,79 лв.
За отчетен период 15.03.2019г. до 14.04.2019г. общата дължима сума е в размер на
166,68 лв.
Следователно дължимата сума от ответника за периода от 15.11.2018г. до 14.04.2019г.
е в общ размер на 849,07 лв.
Представени по делото са и ОУ на Т.Б. ЕАД.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът успя да установи
в условията на пълно и главно доказване, че с ответника са се намирали в облигационна
обвързаност по силата на сключени помежду им Договори за мобилни услуги и Договори за
лизинг, точното си изпълнение по тези договори и размера на дължимите от ответника
суми.
От своя страна ответникът не успя да установи надлежно изпълнение на своите
задължения.
Неоснователно се явява твърдението на ответника, че в случая неправомерно
едностранно са прекратени сключените между страните договори. В т. 19б, т. В от ОУ на
ищеца е посочено, че Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане
на сроковете за плащане по индивидуалния договор. Именно поради липса на доказано
плащане от страна на ответника ищецът е прекратил договорите си с ответника, като в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 87 ЗЗД.
Неоснователно е и твърдението на ответника, че уговорените в договорите
неустоечни клаузи са нищожни. Същите са в размер на три месечни абонаментни такси. От
01.07.2016г., по споразумение между мобилните оператори и КЗП, при прекратяване на
договорите за мобилни услуги преди тяхното изтичане се дължи неустойка в размер на три
месечни абонаментни вноски. Тази клауза не противоречи на закона и добрите нрави,
поради което няма нарушение на ЗЗП.
Следва да се посочи, че възражението на ответника за липса на доказателства за
реалната цена на лизинговите устройства е основателно. Не е ясно от събраните
доказателства по делото каква би била реалната цена на ***, N. * B. и S. G. J* **** B. без
абонамент, поради което исковата претенцията за сумата от 217,32 лв. се явява недоказана и
неоснователна.
В останалата си част предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените
разноски в настоящото исково производство и предхождащото го заповедно производство
по ч.гр.д. с номер 844/21г. по описа на ВРС в общ размер на 825,89 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. ИВ., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., ж.к. „В.“ **, вх. *, ет. *, ап. ***, дължи на „Т.Б.“ ***, ЕИК ***,
сумата от общо 631,75 лв. (шестотин тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща сбор от задължения за неплатени абонаментни такси, неустойка и
лизингови вноски към номера + ***, +***, +*** и +***, по силата на сключени между
страните Договори за мобилни услуги от Договори за лизинг от 13.11.2017г, 15.11.2017г. и
23.12.2017г., както следва:
131,45 лв. (сто тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, от които 43,74 лв. за номер + ***, за периода
3
от 15.11.2018г. до 14.02.2019г., 33,38 лв. за номер +*** за периода от 15.11.2018г. до
14.12.2018г., 29,81 лв. за номер +*** за периода от 15.11.2018г. до 14.12.2018г. и 24,52
лв. за номер +*** за периода от 15.11.2018г. до 14.12.2018г;
241,36 лв. (двеста четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки) – сбор от
неустойки, дължими поради прекратяване на сключените между страните Договори за
мобилни услуги и Договори за лизинг, поради неизпълнение;
258,94 лв. (двеста петдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) –
лизингови вноски, а именно 81,69 лв. – вноски по Договор за лизинг с номер + *** за
периода от 15.11.2018г. до 14.04.2019г., 85,08 лв. – вноски по Договор за лизинг с
номер +*** за периода от 15.11.2018г. до 14.01.2019г. и 92,17 лв. – вноски по Договор
за лизинг за номер +*** за периода от 15.11.2018г. до 14.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 631,75 лв., дължима от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 25.01.2021г. в съда до окончателното
изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. с номер 844/2021г. по описа на Районен съд – В..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу М. М. ИВ., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., ж.к. „В.“ **, вх. *, ет. *, ап. ***, да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че М. М.
И., ЕГН **********, дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 217,32 лв. (двеста и
седемнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща сбор от разликите в цената
на мобилните устройства ***, N. * B. и S. G. J* **** B. без абонамент и цената на
мобилните устройства, определена в сключените между страните Договори за лизинг от
13.11.2017г., 15.11.2017г. и 23.12.2017г., поради неоснователност на претенцията.
ОСЪЖДА М. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. „В.“ **, вх. *, ет. *, ап.
***, да заплати на „Т.Б.“ ***, ЕИК ***, сумата от общо 825,89 лв. (осемстотин двадесет и
пет лева и осемдесет и девет стотинки), включващи в себе си държавна такса, депозит за
особен представител и адвокатско възнаграждение за настоящото производство и
предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 844/2021г. по описа на ВРС, с
оглед частичната основателност на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4