Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 24.04.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 30.03.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар:Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6613 по описа на съда за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба,
подадена от „С.” ООД, с ЕИК:********и съдебен адрес:***, чрез адв. А.Т., срещу В.К.Б., с
ЕГН:********** и адрес: ***, са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца както следва:
-сумата от 100 000,00лв., представляваща част от сумата
от 2528 946,00лв., представляваща пълния размер на причинените от ответника
вреди в качеството му на длъжностно лице в „С.” ООД при извършено длъжностно присвояване
в периода 21.01.2013г.- 02.07.2013г.
-сумата от 16814,88лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 100 000лв. за периода 02.07.2013г.- 25.02.2015г.
-законната лихва върху главницата от 100 000лв., считано от
датата на исковата молба -25.02.2015г. до окончателното плащане на сумата.
С молба от 13.03.2018г. ищецът е
направил изменение на иска за главница по реда на чл.214 ГПК, като е увеличил същия до целия му размер от 2 422 142,33
лева (два милиона четиристотин двадесет и две хиляди сто четиридесет и два лева
и тридесет и три ст.), представляваща общия размер на причинената вреда, от
която 1 558 416,19 лева (един милион петстотин петдесет и осем хиляди
четиристотин и шестнадесет лева и деветнадесет ст.), представляваща общата
стойност на неполученото гориво и сумата от 863 726,14 лева (осемстотин
шестдесет и три хиляди седемстотин двадесет и шест лева и четиринадесет ст.),
представляваща заплатен от ищеца акциз за неполученото гориво.
Ищецът твърди, че на 01.07.2004 г. ответникът В.К.Б. е сключил трудов договор № 21/01.07.2004г. с ищцовото дружество, като е назначен на длъжност „стоковед”. С допълнително споразумение № 107 or 01.05.2008г. към трудовия договор, ответникът Б. е назначен на длъжност „ръководител транспорт” в отдел „Експедиция и складово стопанство”. Трудовото правоотношение с ответника Б. е прекратено на 10.08.2013г., поради съмнения за злоупотреба в поверения му отдел „Експедиция и складово стопанство” - причина мотивирала ищцовото дружество да извърши всестранна и задълбочена проверка на дейността му в дружеството.
При проверката ищецът установил, че за последните шест месеца до
напускането на служителя В.Б., последният е отклонявал камиони пълни с гориво,
идващи от Гърция, които е продавал на „свои клиенти”. За извършените
злоупотреби, ответникът е създавал документи и е заверявал, че същите са
получени в склада, като „акцизният отдел” ги е включил в счетоводната програма
за стоково-материална отчетност. Така ответникът причинил на ищеца процесните вреди.
В законоустановения срок ответникът В.К.Б. е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорва исковете по основание и размер и иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът оспорва че
„носи отговорност и отчетност за стоков и документов
оборот; контрол и отчетност за складовите наличности от горива и масла."
Твърди, че в качеството му „Ръководител транспорт'",
на която длъжност е преназначен от 01.05.2008 година, не е материално отговорно
лице, не е складодържател на петролни продукти.
Неговата длъжностна характеристика, като „Ръководител транспорт" показва,
че същият не е отговорен за документния и стоков оборот на петролните продукти
в ищцовото дружество., респ. в данъчен склад с
идентификационен номер B********. Ответникът оспорва при изпълнение на
трудовите си задължения да е причинил умишлено вреда на ищеца, изразяваща се в
липси на стоково-материални ценности, поради което не носи пълна имуществена
отговорност съгласно чл.203 ал.2 от Кодекса на труда. Ответникът оспорва като
голословни твърденията в исковата молба, че
е отклонявал камиони пълни с гориво,
идващи от Гърция, които е продавал на" свои клиенти", че е създавал
документи за получени в склада стоково-материални ценности, че е създавал
стоково-материална отчетност. За тези твърдения не са представени към исковата
молба никакви доказателства. Твърди, че не са представени доказателства към
исковата молба за задълженията на ответника по Закона за акцизите и данъчните
складове. Предвид гореизложеното иска отхвърляне на исковете като
неоснователни.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и
следва да се произнесе по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ за вреда,
причинена от работника или служителя умишлено отговорността се определя от
гражданския закон. При причинена
в резултат на престъпление /независимо дали умишлено или по непредпазливост/
вреда, каквато в случая се претендира за обезщетяване на основание влязла в
сила присъда за престъпление по чл. 203 от НК спрямо ответника, приложимата
норма е тази на чл. 45 от ЗЗД. При това положение спорът не е трудов, а
граждански, поради което и с оглед цената на иска и на основание чл. 104, т. 4, пр.1 от ГПК
компетентен да го разгледа като първа инстанция е окръжният съд.
По основателността:
За да възникне имуществена отговорност на работника или служителя за обезщетяване на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203, ал. 2 КТ е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. служителят да е полагал труд по трудово правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя; 2. умишлено противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; 3. имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работодателя и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са закономерна, присъща, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника. Всички обективни и субективни материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на пълна имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203, ал. 2 КТ, следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от работодателя- ищец .
С влязла в сила
присъда по НОХД № 978/2017г. на Софийският
градски съд, НО, 16 с-в. подсъдимият В.К.Б. е признат за виновен в това, че при
условията на продължавано престъпление с 42 отделни деяния през периода от
21.01.2013г. до 2.07.2013г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице -
ръководител транспорт във фирма „С." ООД - е присвоил чужди движими вещи
горива (бензин и дизел) общо в размер 1 334 418 литра на обща стойност 1 558
669,85 лева, собственост на „С.” ООД, ***, поверени му да ги пази и управлява,
като присвояването е в
особено големи размери, представляващо особено
тежък случай и за улесняването му е било извършено и друго престъпление по чл.
311, ал. 1 от НК. Престъплението е с основание чл. 203, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т.
1 вр. чл. 311. ал. 1 вр.
чл. 201. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в присъдата по НОХД № 978/2017г. на Софийският градски съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В процесния случай
ответникът е бил признат за виновен в извършване на длъжностно присвояване,
поради което елемент от състава на престъплението е качеството на ответника
„длъжностно лице“ в ищцовото дружество през процесния период. Елемент от състава на престъплението е и
вредата, която е причинена, а именно присвоени са чужди движими вещи горива
(бензин и дизел) общо в размер 1 334 418 литра на обща стойност 1 558 669,85лв.
Извършено е умишлено резултатно престъпление, елементите от фактическия състав
на което се припокриват с фактическия състав на деликта
по чл.45 ЗЗД.
В съответствие с диспозитивното
начало и доколкото ищецът претендира сумата от 1 558 416,19 лева, представляваща общата стойност на неполученото
гориво, то същата следва да му бъде присъдена изцяло. Претендираната
в настоящето производство сума е по-
малка от сумата, установена като
присвоена в наказателното производство, но е релевантна за осъждането на
ответника.
Видно от заключението по приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, процесните
горива са под режим на движение на акцизни стоки. С протокол за осъществени
контролни дейности на лица, извършващи търговия с акцизни стоки №2014БГ005800Р001-2/04.02.2014г.,
издаден от МФ-АМ-ТМУ Столична са установени липса на горива на обща стойност 1
368 251,33лв. без ДДС. В счетоводството на дружеството тези липси са
осчетоводени. Дължимият акциз за горепосочените горива е заплатен от
дружеството и е в размер общо на 863 726,14лв., които също са отразени в
счетоводството на ищцовото дружество като разход.
Съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 863 726,14 лева,
представляваща заплатен от ищеца акциз за неполученото гориво, доколкото същата
вреда е причинена реално на ищцовото дружество от
длъжностното престъпление, извършено от ищеца. Действително същата сума не е
постъпила в патримониума на ответника, но
представлява реално причинени на ответника вреди, резултат от деянието на
ответника. Съгласно чл.45 ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети цялата претърпяна
от ищеца загуба.
Видно от заключението по приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
законната лихва върху главницата от 100 000лв. за периода 02.07.2013г.-
25.02.2015г. е в размер на 16814,89лв. В
съответствие с диспозитивното начало и доколкото
ищецът претендира 16814,88лв., то и съдът намира, че искът следва да бъде
уважен в изцяло претендирания размер.
На основание чл.86 ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдена и законната
лихва върху главницата от 100 000лв., считано от датата на исковата молба
-25.02.2015г. до окончателното плащане на сумата.
С молбата от 13.03.2018г., с която ищецът е направил
изменение на иска за главница по реда на чл.214 ГПК, същият не е направил
искане за присъждане на законната лихва върху увеличения размер на главницата.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 69600лв. за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на особен представител, държавна такса и експертизи.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 92885,69лв., представляваща дължимата се но невнесена от ищеца държавна такса за настоящето производство.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.К.Б., с ЕГН:**********
и адрес: ***, да заплати на „С.” ООД, с ЕИК:********и
съдебен адрес:***, чрез адв.
А.Т., по обективно съединени искове с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45 ЗЗД следните суми:
- сумата в размер от 2 422 142,33 лева (два милиона
четиристотин двадесет и две хиляди сто четиридесет и два лева и тридесет и три
ст.), представляваща общия размер на причинената вреда в качеството му на
длъжностно лице в „С.” ООД при извършено длъжностно присвояване в периода
21.01.2013г.- 02.07.2013г., от която 1
558 416,19 лева (един милион петстотин петдесет и осем хиляди четиристотин и
шестнадесет лева и деветнадесет ст.), представляваща общата стойност на
неполученото гориво и сумата от 863 726,14 лева (осемстотин шестдесет и три
хиляди седемстотин двадесет и шест лева и четиринадесет ст.), представляваща
заплатен от ищеца акциз за неполученото гориво.
-сумата от 16814,88лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 100 000лв. за периода 02.07.2013г.- 25.02.2015г.
-законната лихва върху главницата от 100 000лв., считано от
датата на исковата молба -25.02.2015г. до окончателното плащане на сумата.
-сумата от 69 600лв., представляваща направени разноски в
настоящето производство за адвокатско възнаграждение, възнаграждение
на особен представител, държавна такса и експертизи.
ОСЪЖДА В.К.Б., с ЕГН:********** и
адрес: ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 96885,69лв., представляваща дължима държавна
такса за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: