Решение по дело №1530/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260038
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20193100901530
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………/…....07.2020г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                      СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1530 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Р.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, В.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, К.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Х.С., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. П.С.В.,***" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците обезщетение в размер на по 200 000 лева за ищците Р.Г.Т. и В.Ц.Т. и по 50 000 лева за ищците К.В.Т. и Ю.Х.С., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна – Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.М.А. при управление на л.а. „***“ с рег. №***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; както и обезщетение за забава в размер на по 3500,28 лв. върху главниците в размер на 200 000 лева за периода от 16.07.2019г. до 16.09.2019г. и в размер на по 875,07 лв. върху главниците в размер на 50 000 лв. за същия период.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2017г. около 14,00 часа по главен път 1-9 Варна - Бургас в района на местност „Крушките", обл. Варна, С.М.А. при управление на МПС - л.а. „***" с per. № ***, в посока от гр. Долни чифлик към гр. Варна, нарушил правилата за движение чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което осъществил ПТП с пострадало лице Г. В.Т. /32 години/, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - 3,4 -метилендиоксиметамфетамин /MDMA/, метилендиокситамфетамин /MDA/ и канабис. При ПТП-то Г. В.Т., получил съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, част от която е и несъвместимата с живота травма на мозъка с разкъсване на главния мозък и пълно прекъсване на връзката между него и гръбначния мозък, при наличие на които смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо. Тежките травматични увреждания са възникнали по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари или натиск с/върху детайли на МПС. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2314/03.09.2017 г.;

С така описаното деяние С.М.А. осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал.З, предл.2, б."Б" вр. ал.1, б."В" от НК, за което му било наложено наказание с Решение № 162 от 21.08.2018 г. по ВНОХД № 223/ 2018 г. по описа на ВАпС, влязло в законна сила на 12.09.2018 г.

Автомобилът, с който е извършено ПТП-то, марка „***", модел „***", собственост на Л.Р.К. с рег.№ ***с водач С.М.А. бил застрахован по риска „Гражданска отговорност" за периода от 24.01.2017г. до 23.01.2018г. с полица № 02/117000356936 на ЗД „БУЛ ИНС" АД.

Твърди се, че всички ищци са имали създадена трайна емоционална връзка с пострадалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания. Между ищците Р.Г.Т. (майка), В.Ц.Т. (баща), К.В.Т. (по-малък брат), Ю.Х.С. (живееща на семейни начала с починалия Г. В.Т.) и починалия при ПТП-то лице Г. В.Т. приживе са съществували изключително близки и сърдечни отношения, обичайни за семейството, в което са съществували отношения на силна привързаност и взаимопомощ. Сочи се, че причинените на ищците болки и страдания са пряка последица от ПТП-то на 03.09.2017г. и с оглед на младата възраст на починалия, трайните му и сърдечни отношения с всеки един от ищците, изключителната привързаност и всеотдайност към тях, мъката от преждевременната му загуба е непреодолима. Излага се, че пострадалият и неговите родители са се радвали на щастливи и хармонични взаимоотношения, съпреживявали са заедно всички етапи в образователното, личностното и професионалното му развитие. Травмата от загубата на сина, който приживе е бил не само основна и движеща сила в семейството, но и активен, дружелюбен, изграден като личност, която се е радвала на всеобщо уважение и привързаност на съседи, близки и роднини е толкова силна за неговите родители, че причинените от загубата психически стрес и негативни преживявания все още не могат да бъдат преодолени. Вследствие на стреса майката Р.Т. получила рецидив по повод карцином на дясната млечна жлеза след претърпяна операция през 2008г. и след нови и сложни онкологични операции е инвалидизирана със 100% трайна неработоспособност. С по-малкия брат К. също били с изключително близки отношения, като пострадалият бил грижовен по-голям брат, който винаги бил пример и опора в живота на брат си. Не по-малка била загубата и на ищцата Ю.С., с която пострадалият живеел във фактическо съжителство и за която внезапната загуба била още по-непреодолима поради предстоящите планове да встъпят в брак и да заживеят в ново жилище, което Г. Т. ремонтирал в периода преди катастрофата.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „***", модел „***", с рег.№ ***. Възразява за недопустимост на предявените искове поради липса на приключила процедура за произнасяне пред застрахователя по чл.496 от КЗ, като твърденията са за неизтекъл срок по чл.498, ал.3 от КЗ. Възразява за съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва претенциите за неимуществени вреди по основание, като сочи липса на доказателства за дълбока емоционална връзка с пострадалия, както и по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в страната.

В допълнителната искова молба се сочи, че отношенията между страните не са уредени по извънсъдебен ред не поради бездействие на ищеца, а поради определяне от застрахователя на обезщетение в нисък размер, който е счетен от ищеца за недостатъчен. Оспорват се възраженията за съпричиняване чрез позоваване на съдебните актове на ВОС и АС – Варна, в които се сочи, че установената концентрация на алкохол в кръвта е близо до долната граница на лека степен на алкохолно опиване в стадий на елиминация, при която въздействието върху организма е незначително. Оспорва се също така и приложения метод на изследване на концентрация на алкохол в кръвта като остарял и ненадежден.

С допълнителния отговор се поддържат направените възражения за липса на деликт, на причинна връзка между деянието и твърдяните вреди, за наличие на съпричиняване, както и оспорване на размера на предявените искове като превишен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: настъпване на ПТП на 03.09.2017г. около 14,00 часа по главен път 1-9 Варна - Бургас в района на местност „Крушките", обл. Варна, между л.а. „***" с per. № ***, управлявано от С.М.А. и пострадалото лице Г. В.Т. като велосипедист; срещу водача на гореописания автомобил е било образувано НОХД № 60/2018 г. по описа на ОC - Варна, по което с присъда от 21.03.2018г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б", вр.ал.1, б.“В“; наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника за лек автомобил л.а. „***" с per. № ***.

Приети са по делото заверени преписи на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2314 от 03.09.2017г., на присъда №28 от 21.03.2018г. по НОХД №60 по описа за 2018г., с която С.М.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.54 от НК и решение №162/21.08.2018г. по ВНОХД №223 по описа на ВАпС за 2018г. Приети са като доказателства също съдебно-медицинска експертиза №I-143/2017, автотехническа експертиза, назначени и приети в рамките на досъдебното производство.

Приети са по делото също и препис-извлечение от акт за смърт на Г. В.Т., издаден на 04.09.2017г., удостоверение за наследници от 26.06.2019г., експертни решения, издадени от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр.Варна на Р.Г.Т. на 12.10.2017г., 19.03.2018г. и от 04.02.2020г.

Представени са също застрахователна претенция от ищците до ответното дружество, входирано на 01.07.2019г., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Г. Т., както и отговори от застрахователя, видно от които на Р.Т. и В.Т. е определено обезщетение в размер на 20 000 лв., а на К.Т. и Ю. С. е отказано изплащане на обезщетение.

От заключението по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че с оглед отчетения по метода Видмарк алкохол в кръвта на пострадалия е 0.20 той практически е трезв, отчетеното количество не дава функционални промени, не повлиява възприятията и преценката за обстановката. Видно от заключението той е могъл да поддържа праволинейно движение и е имал адекватна преценка в коя част на платното се придвижва. Велосипедистът не е могъл да възприеме приближаващия автомобил, тъй като е ударен в гръб. Според вещото лице поради силата и механизма на травмата е без значение дали е бил с каска.

От заключението по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че произшествието е настъпило в дясната лента за движение в посока запад – изток от АМ „Черно мора“ към м-ст „Крушките“, в дясната страна на платното не е наличен банкет, като част от клоните на растенията навлизат в платното за движение; налице са множество неравности, както и следи от ремонт на пътната настилка, мястото на удара е на около 1,50м от десния ръб на платното за движение. Според вещото лице около две секунди преди удара колата и велосипедистът са се намирали на разстояние 13 м един от друг и водачът е имал пряка видимост към велосипедиста. Ако водачът е предприел аварийно спиране в този момент, би спрял безопасно до мястото на удара. Минималната скорост на лекия автомобил е била 55 км/ч, а велосипедистът се е движил с около 30 км/ч. Видно от заключението лекият автомобил е пресякъл косо дясната лента за движение, поради което той би пресякъл траекторията на движение на велосипедиста, независимо в коя част на лентата за движение се намира. Съобразно заключението не се установява велосипедистът да е бил със светлоотразителна жилетка или каска, което не е оказало влияние относно възможността да бъде възприет, тъй като произшествието е настъпило през светлата част на деня, при ясно време с добра видимост, както и че с оглед на получените травми наличието на каска не би предотвратило леталния изход. .

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите Н.п.Р., П.н.Д. и С.П.Ж./всички без родство и дела със страните/, от чиито показания се установява, че близките на Г. са преживели много тежко загубата, майка му била съкрушена, рязко се влошило здравословното й състояние. Според свидетелите Г. бил много добър човек, помагал на семейството си както финансово, така и с морална подкрепа. Всички били потресени от смъртта му и към момента все още не са преживели загубата. Свидетелите заявяват, че от 2015г. са били заедно с Ю., като Г. живеел при нея в нейния апартамент, както и в къщата на майка си в с.Здравец, планирали да заживеят заедно в апартамент, който Г. ремонтирал.

По искане на ответната страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля С.М.А., водач на л.а. „***" с per. № ***, от чийто показания се установява, че преди инцидента предприел изпреварване на два последователно движещи се автомобила, като при прибиране в дясната лента гумите се спукали от рязката маневра, колата се завъртяла и така поднесла вдясно. Преди удара не е видял велосипедиста, разбрал, че го е ударил, защото усетил удар, преди колата да започне да се блъска в дърветата.

По искане на ответната страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля А.Т., очевидец на произшествието, от чийто показания се установява, че преди инцидента е шофирал по пътя от Аспарухово към Бургас, когато на около 100м отпред видял велосипедист, който се прибрал плътно вдясно, щом чул колата на свидетеля. При преминаване покрай някакъв храст свил леко вляво към средата на платното, свидетелят карал бавно, натиснал спирачки и видял, че го изпреварва друг автомобил с висока скорост, който поднесъл, преди да се прибере в дясната лента и започнал да се върти, при което ударил колоездача.

 

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

 Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по  чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. „***" с per. № *** и Бул Инс" АД не е спорно между страните. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязла в сила присъда №28 от 21.03.2018г. по НОХД №60 по описа за 2018г. С.М.А. е признат за виновен за това, че на 03.09.2017г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „***" с ДК №***нарушил правилата за движение на чл.25, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Г. В.Т., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества -  престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.54 от НК.

Въведено е в отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалия. Твърденията са, че колоездачът е управлявал велосипеда с алкохол в урината 0,7 промила, че не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, че велосипедът не е бил оборудван със светлоотразители, колоездачът не е ползвал светлоотразителна жилетка и предпазна каска, не е ползвал разположения отдясно на посоката на движение пътен банкет.

Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във всички случаи в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.

За установяване на изложените в отговора твърдения, на които се основават възраженията за съпричиняване, са ангажирани гласни доказателства и са поставени задачи на вещото лице по САТЕ. От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че действително не се установява пострадалият да е ползвал светлоотразителна жилетка и светлоотразяващи елементи на велосипеда, но наличието им не е оказало влияние относно възможността да бъде възприет, тъй като произшествието е настъпило през светлата част на деня, при ясно време с добра видимост. Установява се също, че с оглед на получените комбинирани травми наличието на каска не би предотвратило леталния изход. От показанията на свидетеля Т., очевидец на произшествието, се установява, че на конкретния пътен участък не е налице банкет, като дори растителността отстрани на пътя навлиза върху пътното платно, поради което именно пострадалият се е отклонил леко вляво. Доколкото формулировката на  чл.80, т.2 от ЗДвП визира конкретната възможност, а не фиксира определено разстояние от дясната граница на пътното платно, в настоящата ситуация с оглед наличието на растителност, навлизаща върху платното, пострадалият е изпълнил задължението да се движи възможно най-вдясно. Видно от свидетелските показания, дори и в предходен момент да е бил близо към средата на платното, при приближаване на автомобила на свидетеля се е прибрал плътно вдясно и само наличието на храсти е наложило да се отклони леко вляво. Следва да се има предвид също заключението по САТЕ, видно от което произшествието би настъпило независимо дали в този момент велосипедистът се е намирал непосредствено до дясната граница на пътното платно, като разликата би била единствено в коя част на велосипеда би настъпил удара.

Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия. Предвид липсата на ангажирани от ответната страна доказателства, водещи до извод за извършени от пострадалия такива действия или бездействия, съдът счита твърдението за съпричиняване за недоказано.

При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

За установяване на твърденията за претърпени неимуществени вреди от ищцовата страна са ангажирани свидетелските показания на Н.п.Р., П.н.Д. и С.П.Ж./всички без родство и дела със страните/, от които непротиворечиво се установява, че цялото семейство на Г. Т., както и приятелката му Ю., са били потресени и много са страдали от неговата неочаквана смърт. Установява се, че Г. е бил в прекрасни отношения с всички членове на семейството си, подкрепял ги е морално и финансово, помагал е на всеки с каквото може, обединявал е семейството.

Майката и бащата са сред най-близките на починалия (по смисъла на Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление №5/24.ХI.1969г.), които се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/ Конкретно по отношение на майка му Р.Т. от гласните доказателства е видно, че е била съсипана и съкрушена от загубата на сина си и към момента не е преживяла травмата. Разболяла се е сериозно, с тежка диагноза и усложнения. И до настоящия момент не се е съвзела, говори постоянно за Г., какво е било и какво е щяло да бъде. По отношение на бащата В.Т. се установява, че са били в добри отношения с Г., който го е подпомагал финансово. Както всички близки, бил потресен от смъртта му.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което била причинена смъртта на Г. Т., в резултат на което ищците Р.Т. и В.Т. претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание поради внезапната загуба на сина си. Същевременно от събраните доказателства се установява, че преживяната психическа травма е с различна тежест и интензитет по отношение на двамата родители. Докато при Р.Т. се установява продължително и дълбоко страдание от непрежалимата загуба, съпроводено с влошаване и на здравословното състояние, довело до негативна промяна в начина на живот, по отношение на В.Т. не се установява да е преживял състояние, различно или по-тежко от обичайното при загуба на близък човек, нито да е претърпял негативни изменения в психиката или поведението през кратък или продължителен период от време, като по отношение на настоящото му състояние не са ангажирани доказателства.

Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, намира, че предявеният иск от Р.Т. е основателен за сумата от 150 000 лв., която съдът приема за справедлива с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът отчита изпитаната от ищцата тежка психическа травма, която е понесена още по-тежко поради внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на сина й, с когото, видно от свидетелските показания, емоционалната връзка е била силна и ненакърнена. Претенцията на ищеца В.Т. настоящият състав намира за основателна в размера на 70 000 лв., която е съобразена със степента, в която се установяват от събраните доказателства страданията на ищеца от внезапната смърт на сина му.

Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на ищците Р.Т. и В.Т. от обезщетяване. За разликата до претендираната сума от 200 000 лева за всеки от тях, имайки предвид и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира претенциите за надценени, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

При преценка относно основателността на претенцията на брата на починалия К. се имат предвид както обсъдените по-горе свидетелски показания, относими за всички членове на семейството, така и конкретно се установява, че Г. много му е помагал и го е подкрепял като по-голям брат. К. приел много тежко загубата на брат си, според свидетелите и досега говорел какво е било, какво е щяло да бъде, ако не се беше случило това.

С ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В случая се установява, че Г. и брат му са били в близки отношения, между тях е съществувала силна привързаност, Г. е подкрепял по-малкия си брат във всяко отношение, което обуславя и страданието, изживяно от К. при внезапната смърт на брат му, с когото са били в прекрасни отношения и на когото е разчитал. Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди по отношение на ищеца К.Т., намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 30 000 лв., която съдът приема за справедлива с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. За разликата до претендираната сума от 50 000 лева, имайки предвид и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира претенцията за неоснователна.

 

При преценка относно основателността на претенцията на ищцата Ю.С. следва да се отговори на въпроса дали може да се приеме, че в случая е налице хипотезата на фактическо съжителство по смисъла на Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС. Според дефиницията на чл. 2, § 1, буква "а" от Директива 2012/29/ЕС във фактическо съжителство е лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство. По отношение на този факт събраните в хода на производството свидетелски показания не са еднозначни, не се установява по безспорен начин дали са съжителствали на съпружески начала, доколкото от съвкупния анализ на показанията се установява, че Г. е живял предимно в с.Здравец, понякога във Владиславово при баща си, също и в апартамента на Ю., като показанията се различават също и относно периода, през който са живели с Ю. заедно – от 2015г. или от 2016г. Не се установява, а не се и твърди да са били регистрирани с постоянен или настоящ адрес в едно и също жилище. Налага се извода, че преди инцидента не е било налице дълготрайно и установено съжителство, а по-скоро Г. е пребивавал част от времето в апартамента на Ю.. Еднозначно се установява, че са планирали да заживеят заедно с новото жилище, закупено от майка му, което Г. е ремонтирал, като сключат граждански брак или във фактическо съжителство, като и по този втори въпрос свидетелските показания са разнопосочни. С оглед на изложеното се налага извода, че не е безспорно доказано наличието на фактическо съжителство между починалия и ищцата Ю.С., обуславящо материална легитимация по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди съобразно искането от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане.  

С оглед изхода от спора по главните искове на ищците Р.Т., В.Т. и К.Т., следва да бъдат разгледани и претенциите за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая ищците са уведомили застрахователя за събитието, настъпило на 03.09.2017г., със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано на 01.07.2019г. Застрахователят  се е произнесъл по заявлението с отговори от 16.07.2019г. Не са изисквани допълнителни документи по чл. 106, ал.3 КЗ. Същевременно съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Поради липсата на данни да е предоставена на застрахователя банкова сметка, ***, че застрахователят не е изпаднал в забава и дължи заплащането на законна лихва само от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане по отношение на сумите, за които е заявил готовност да изплати застрахователно обезщетение, тоест по 20 000 лв. за ищците Р.Т. и В.Т..

С оглед на изложеното претенциите за обезщетение за забава се явяват основателни и следва да бъдат уважени, както следва: за ищцата Р.Т.  - 2275 лв., изчислена върху сумата от 130 000 лв., представляваща разлика между дължимото обезщетение от 150 000 лв. и определеното от застрахователя в размер на 20 000 лв., за периода от 17.09.2019г. до датата на завеждане на иска 16.09.2019г.; за ищеца В.Т. – 875 лв. върху сумата от 50 000 лв., представляваща разлика между дължимото обезщетение от 70 000 лв. и определеното от застрахователя в размер на 20 000 лв., за периода от 17.09.2019г. до датата на завеждане на иска 16.09.2019г.; за ищеца К.Т. – 525 лв. върху сумата от 30 000 лв., за периода от 17.09.2019г. до датата на завеждане на иска 16.09.2019г. За останалата част до претендираните размери следва да се отхвърлят претенциите като неоснователни.

 

Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представените договори за правна защита и съдействие, както и съобразно уважената част от исковете в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер 6530 лв., изчислена по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г.

Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени 7333 лв. пропорционално на отхвърлената част от предявените искове съобразно представения списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесени депозити за вещи лица и за призоваване на свидетели, както и адвокатски хонорар в размер 14046,01 лв. с ДДС.

Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 10 147 лева, както и 200 лв. заплатен от бюджета на съда депозит по СМЕ.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна – Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.М.А. при управление на л.а. „***“ с рег. №***, ведно със законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2275 лв./две хиляди двеста седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.09.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 200 000 лева главница, както и до размера от 3500,28 лв. обезщетение за забава.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна – Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.М.А. при управление на л.а. „***“ с рег. №***, ведно със законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 875 лв./осемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.09.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 200 000 лева главница, както и до размера от 3500,28 лв. обезщетение за забава.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна – Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.М.А. при управление на л.а. „***“ с рег. №***, ведно със законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 525 лв./петстотин двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.09.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 50 000 лева главница, както и до размера от 875,07 лв. обезщетение за забава.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ю.Х.С., ЕГН ********** с адрес: ***, срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за заплащане на сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна – Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.М.А. при управление на л.а. „***“ с рег. №***, ведно със законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и за обезщетение за забава в размер на 875,07 лв. за периода от 17.09.2019г. до 16.09.2019г., с правно основание чл.432 от КЗ

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.С.В.,***, сумата 6530 лева за проц.представителство, съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

 

ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, В.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, К.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Х.С., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 7333 лв. за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 10147 лева, както и 200 лв. заплатен от бюджета на съда депозит по СМЕ, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: