РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. гр. Димитровград, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101313 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът „Йеттел България“ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД и ответника Д. М. И. били сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на които последния бил абонат на дружеството.
Съгласно Договор за мобилни услуги от 30.01.2020г. за ползване на мобилен номер
++359********* абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал + 15,99 лева, с
промоционален месечен абонамент в размер на 12,99 лева за срок от 24 месеца или до
30.01.2022г. Наред с това, ответникът сключил и Договор за лизинг от 15.04.2020г.,
съгласно който взел мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 8T 64 GB Dual Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски от по 20,89 лева, съгласно уговорен
погасителен план, с право след изтичане на този срок, срещу заплащане на допълнителна
сума от 20,89 лева, да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Въз основа на първия
от посочените по-горе два договора, Д. И. ползвал предоставяните от ищеца мобилни
услуги, като потреблението му било фактурирано по клиентския номер на абоната
*********. За потребените от ответника услуги за периода от 15.05.2020г. до 14.10.2020г.
ищецът издал общо 5бр.фактури на обща стойност 110,53 лева. Доколкото той не изпълнил
задълженията си по договора мобилния оператор прекратил едностранно индивидуалните
договори на Д. И.. След прекратяване на отношенията операторът издал Крайна фактура
№**********/15.11.2020г., в която били начислени за плащане сумата от 50,11 лева-
дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; сумата
от 355,13 лева- незаплатени лизингови вноски и сумата от 110,53 лева- незаплатени
1
далекосъобщителни услуги. Общата сума по крайната фактура възлиза на стойност 515,77
лева. Датата на деактивация на процесния абонамент била 06.07.2020г. След датата на
деактивация на процесния абонамент, на абоната била изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която бил посочен общия размер на неплатените задължения. Даден бил 10-
дневен срок за заплащане на процесната сума, като са му указани последиците от
неизпълнението- а именно, че процесните договори за предоставяне на мобилни услуги ще
бъдат прекратени. Поканата за изпълнение била доставена на абоната –длъжник.
Неизпълнението на ответника на задълженията му по договорите обусловило правото
на мобилния оператор да ангажира договорната му отговорност, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент в размер
на 50,11 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната
програма за ползвания номер. Наред с това, поради прекратяване на договора за мобилни
услуги, ответникът дължал на ищеца останалите неплатени месечни вноски за
предоставеното му мобилно устройство- 16бр.лизингови вноски в размер на общо 334,24
лева, дължими за периода от м.ноември 2020г. до м.март 2022г. Тъй като абонатът не върнал
мобилното устройство на оператора след прекратяване на договора, той дължал и
допълнителна сума за него в размер на 20,89 лева.
За така посочените задължения ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д.
№913/2022г. по което била издадена заповед за изпълнение против ответника за сумата от
110,53 лева- незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
355,13 лева- незаплатени лизингови вноски и 50,11 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху тях, считано от
22.07.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и деловодни разноски в размер
на 205 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при исловията на чл.47 ал.5
от ГПК, поради което съдът указал на ищеца възможността за предявяване на настоящия
установителен иск за вземането си. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Д. М. И., че дължи на „Йеттел България“ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД сумите, за които е издадена Заповед
№427/25.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№913/2022г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените
разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответникът Д. М. не депозира отговор на исковата молба. Редовно призован за
проведеното на 27.04.2023г. публично съдебно заседание по делото не се явява и не взема
отношение по предявените против него искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от
30.01.2020г., сключен между „Теленор България“ЕАД и Д. М. И., ответникът е станал
абонат на ищцовото дружество по абонатен план „Тотал +“ с предпочетен №+359*********
2
за срок от 24 месеца. Месечният абонамент за първоначалния срок на Договора бил 12,99
лева, а след изтичане на този срок- 15,99 лева. Изрично било договорено между страните, че
в случай на прекратяване на Договора преди изтичане на срока, по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за всяка Сим-карта,
по отношение на която е налице прекратяване: а.неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б.В случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или
по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатена от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
На 15.04.2020г. между същите страни бил сключен и Договор за лизинг, съгласно
който на ответника било предоставено за ползване мобилно устройство XIAOMI Redmi Note
8T 64 GB Dual Black с мобилен номер ++359*********. Лизингополучателят се задължил да
плаща на лизингодателя обща лизингова цена в размер на 480,47 лева, като това трябвало да
стане на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 20,89 лева. Ответникът имал право
да придобие собствеността на мобилното устройство, като заплати допълнително сумата от
20,89 лева в срок от най-малко 10 дни преди изтичане на договора за лизинг. В противен
случай, той дължал връщане на мобилния телефон на лизингодателя в едномесечен срок от
изтичане срока на договора. Посочено е, че срока на Договора за лизинг бил 23 месеца, от
датата на подписването му от страните. В чл.4 от Договора било посочено, че с
подписването му лизингополучателя декларира и потвърждава, че лизингодателя му е
предал устройството във вид и състояние годно за употреба. В ОУ на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, подписани от
страна на ответника, се предвижда, че при разваляне на договор за лизинг по вина на
лизингополучателя, последния дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и
неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг,
както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг в
т.ч.задължения за неустойки и др.
На 15.06.2020г. ищецът е издал фактура №**********, като за отчетен период от
15.05.2020г. до 14.06.2020г. на ответника с кл.№*********, е начислено задължение за
плащане на месечни и еднократни такси от 12,98 лева и вноска за лизинг 20,89 лева, като
общото задължение по фактурата с ДДС е 33,87 лева. Задължението е трябвало да бъде
платено до 30.06.2020г.
3
Съгласно фактура №********** от 15.07.2020г., издадена от „Теленор
България“ЕАД, за предоставени му мобилни услуги през периода от 15.06.2020г. до
14.07.2020г. ответника дължи за месечни и еднократни такси -3,90 лева, като и вноска за
лизинг 20,89 лева. Дължимата сума по тази фактура, ведно със задължението от предходен
период 33,87 лева, е в общ размер на 50,86 лева. Срокът за плащане на задължението по тази
фактура е до 30.07.2020г.
Видно от фактура №**********/15.08.2020г., издадена за периода от 15.07.2020г. до
14.08.2020г. от „Теленор България“ЕАД, Д. М. И. дължи за вноска за лизинг сумата от 20,89
лева, както и задължение от предходен период 50,86 лева, като общо дължимата по тази
фактура сума е 71,75 лева. Срокът заплащане на задължението по тази фактура е до
30.08.2020г.
На 15.09.2020г. ищецът е издал фактура №**********, като за периода от
15.08.2020г. до 14.09.2020г. ответника дължи плащане на лизингова вноска от 20,89 лева,
ведно със задължения от предходен период 71,75 лева или общо 89,64 лева. Срокът за
плащане на задължението по тази фактура е до 30.09.2020г.
Съгласно фактура №**********/15.10.2020г., „Теленор България“ЕАД, за периода от
15.09.2020г. до 14.10.2020г. Д. И. дължи лизингова вноска от 20,89 лева, ведно със
задължение от предходен период в размер на 89,64 лева, или общо сумата от 110,53 лева.
Срокът за плащане на задължението по тази фактура е до 30.10.2020г.
Видно от фактура №**********/15.11.2020г., издадена от ищцовото дружество, за
периода от 15.10.2020г. до 14.11.2020г. ответникът дължи неустойки предсрочно
прекратяване на договори за услуги 50,11 лева, вноска за лизинг 355,13 лева и задължения
от предходен период 110,53 лева, като общо дължимата по тази фактура сума е 515,77 лева.
Срокът за плащане на задължението е до 30.11.2020г.
От представената с исковата молба Последна покана за доброволно плащане от
11.07.2020г., изпратена от „Теленор България“ЕАД до Д. И., се установява, че ответника е
уведомен, че общата стойност на задълженията му за предоставени услуги по сключени
договори възлиза на 407,23 лева. При неплащане на дължимата сума мобилния оператор
предупреждава, че ще прекрати договора за предоставяне на мобилни услуги, както и към
горепосочената дължима сума ще добави неустойка в размер, съгласно сключения между
страните договор. Наред с това, всички лизингови вноски по договора за лизинг щели да
станат предсрочно изискуеми.
Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си
по процесните фактури, на 21.07.2022г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на Д. М. И.. Образувано
било ч.гр.д.№913/2022г., по което на 25.07.2022г. съдът издал Заповед №427 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Д. М. И. да заплати в полза
на заявителя сумата 110,53 лева, представляваща дължими и неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 355,13 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски, 50,11 лева- неустойка за предсрочно прекратяване договорен
4
абонамент, ведно със законната лихва върху тях, считано от 22.07.2022г. до окончателното
изплащане на сумите лева,, както и деловодни разноски, от които 25 лева- платена държавна
такса и 180 лева- адвокатски хонорар. Тази заповед за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен
интерес да предяви против него настоящия иск за установяване на своето вземане.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№427/25.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№913/2022г.
По делото не се спори, че ответникът е страна по процесните договори за мобилни
услуги и за лизинг Не се оспорва от негова страна, че е получил от ищеца мобилния
телефон, съгласно договора за лизинг, както и че през процесния период е ползвал
далекосъобщителни услуги, предоставени му от мобилния оператор. От страна на ответника
Д. М. И. не се оспорват твърденията на ищеца ,че не е заплатил посочените суми за
предоставени му мобилни услуги в процесните фактури, нито пък е заплатил дължимите
лизингови вноски за предоставеното му на лизинг мобилно устройство. Няма спор и
относно това, че падежа на задълженията по процесните фактури е настъпил преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Безспорно
установено е и обстоятелството, че срокът на действие на процесните два договора е изтекъл
на 30.01.2022г., съответно на 15.04.2022г., т.е. също преди образуване на ч.гр.д.№913/2022г.
по описа на РС-Димитровград на 22.07.2022г.
Спорно по делото е спазени ли са законовите изисквания за едностранно
прекратяване на сключените договори от страна на ищцовото дружество и отправено ли е
било до ответника предизвестие за това. Налице ли са били предпоставките за обявяване на
Договора за лизинг за прекратен и за обявяване за предсрочно изискуеми на дължимите
лизингови вноски, като уведомен ли е бил надлежно абоната за тези обстоятелства.
На първо място, от представените по делото фактури №№**********/15.06.2020г.,
**********/15.07.2020г., **********/15.08.2020г., **********/15.09.2020г. и
**********/15.10.2020г. се установява, че ответникът е следвало да заплати на ответното
дружество такси за предоставени му мобилни услуги през периода от 15.05.2020г. до
14.10.2020г., както и лизингови вноски, в размер на общо 110,53 лева. Въпросните пет
фактури са били издадени за текущи ежемесечни задължения на ответника към мобилния
оператор за предоставени мобилни услуги и лизингови вноски, като те се дължат на
основание сключените между страните договори и следва да бъдат плащани всеки месец без
да е необходимо същите договори да бъдат прекратявани едностранно и без задълженията
по тях да бъдат обявявани на ответника за предсрочно изискуеми. Доколкото въпросното
задължение за плащане на предоставени от мобилния оператор на абоната мобилни услуги и
лизингови вноски за период на потребление от 15.05.2020г. до 14.10.2020г., не е било
5
платено от Д. И. в уговорения от страните срок в договорите, то предявения иск против
ответника за сумата от общо 110,53 лева се явява основателен и доказан, като следва да се
признае за установено, че той дължи същата на ищеца.
Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за лизинг от 15.04.2020г.
ответникът е получил от ищеца мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 8T 64 GB Dual
Black, като за период от 23 месеца е трябвало да плаща лизингова вноска от 20,89 лева
месечно, според уговорения погасителен план по лизинговия договор. Лизинговата цена,
която трябвало да плати ответника е общо в размер на 480,47 лева. Срокът на Договора за
лизинг бил 23 месеца, считано от 15.04.2020г., т.е. до 15.03.2022г.
От страна на ответникът по делото не се представиха доказателства, че същия е
изпълнявал горепосочения договор и е внасял в уговорения срок дължимите лизингови
вноски за периода от м.юни 2020г до м.март 2022г. Съгласно представения погасителен план
към Договора за лизинг за този период ответникът е следвало да заплати на ищеца сумата от
общо 459,58 лева или 22 месечни вноски. Наред с това, съгласно процесния договор /чл.1
ал.2/, той имал право да закупи устройството след изпълнение на условията по него, както и
след заплащане на допълнителна сума от 20,89 лева. В случай, че лизингополучателят не
упражни правото си по ал.2, устройството подлежало на връщане в срок от 1 месец след
изтичане на срока на договора.
В настоящият случай, срокът на Договора за лизинг е изтекъл на 15.03.2022г., като по
делото не бяха представени доказателства от страна на ответника, че в горепосочения
едномесечен срок, т.е. до 15.04.2022г. той е върнал на ищеца мобилното устройство.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано в съда на 22.07.2022г.,
като самата заповед за изпълнение е издадена 25.07.2022г. Към тази дата е бил настъпил
падежа на дължимите от ответника лизингови вноски за периода, претендиран от ищеца, а
именно от м.юни 2020г. до м.март 2022г. Задължението за плащане на вноските през този
период е настъпило без ищеца да е бил длъжен да прекратява договора за лизинг или да ги
обявява на ответника за предсрочно изискуеми. Предвид това, че след изтичане на срока на
Договора за лизинг- 15.03.2022г., ответникът не е върнал лизинговото мобилно устройство
на мобилния оператор, нито е внесъл дължимата за придобиване на собствеността му
допълнителна вноска от 20,89 лева, то той дължи на ищеца всички останали неплатени
лизингови вноски за времето от м.юни 2020г до м.март 2022г. на обща стойност 459,58 лева.
От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 104,45 лева, представляваща начислени
лизингови вноски за периода от м.юни 2020г. до м.октомври 20202г. по процесните пет
фактури издадени за периода от м.юни 2020г. до м.октомври 2020г., като остатъка от
дължимите лизингови вноски за периода от м.ноември 2020г. до м.март 2022г. е в размер на
355,13 лева. Предвид изложеното, съдът счита, че предявения иск се явява основателен и
доказан и в частта му по отношение на претендираната от ищеца сума от 355,13 лева,
представляваща неплатени 17бр.месечни лизингови вноски, дължими по сключения между
страните Договор за лизинг от 15.04.2020г., съгласно който на ответника е бил предоставено
за ползване мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 8T 64 GB Dual Black.
6
На последно място, ищецът претендира съдът да признае за установено, че ответника
дължи неустойка в размер на 50,11 лева за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 30.01.2020г. за ползване на мобилен номер ++359*********, равняваща се на
три месечни абонаментни такси от ползваната абонаментна програма.
За да бъде уважена исковата претенция за плащане на неустойка за прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги, ищецът следва да докаже, че е налице такава
уговорка за заплащане на неустойка, както и че договора е бил прекратен по вина на
ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването на последната
предпоставка, от което следва извода, че не е възникнало в полза на ищеца правото да
начислява претендираната неустойка. От събраните доказателства не се установява кога са
били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която
е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое намерение.
Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора
е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като
същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
В тази връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на
договора не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне
се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл.
19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора
от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на
автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От
това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие
настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението
до длъжника. В случая по делото не се твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до
абоната и последния да е получавал писмено предизвестие за прекратяване на договора.
Дори ищецът да е изпращал кратки текстови съобщения до ответника за заплащане на
дължимите месечни суми това не може да замести изричното изявление за прекратяване на
договора. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до
услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на
услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът не установи в хода на производството по делото, че е
уведомил ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на
подаване на исковата молба, поради което липсва основание за възникване на неустоечното
вземане.
Предвид това, съдът намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срока му, като не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената неустойка
7
по него в размер на 50,11 лева. Ето защо, съдът счита ,че предявения иск в тази му част и за
горепосочената сума, представляващи неустойка за прекратяване на договора за мобилни
услуги, сключени с ответника се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на изложеното следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответника Д. М. И. дължи на ищеца „Йеттел България“ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД, по Договор за мобилни услуги от 30.01.2020г. и
Договор за лизинг от 15.04.2020г. сумата от 110,53 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и лизингови вноски за отчетен период от 15.05.2020г. до 14.10.2020г., и
сумата от 355,13 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 15.04.2020г., по силата на който Д. М. И. е взел на лизинг мобилно устройство XIAOMI
Redmi Note 8T 64 GB Dual Black, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №427/25.07.2022г.
по ч.гр.д.№913/2022г. по описа на РС-Димитровград, като иска за сумата от 50,11 лева,
представляваща неустойка за прекратяване на Договора за мобилни услуги от 30.01.2020г.,
следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от
предявения иск, а именно в размер на 275,37 лева.
На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по ч.гр.д.№913/2022г. по описа на РС-Димитровград, в
размер на 185,08 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. И., с ЕГН **********, от
***************************************** че ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД
/предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, действащо
чрез пълномощника си адв.Виолета Петкова Герова, със съдебен адрес в гр.София,
бул.“България“ №81, ет.8, ап.22, по Договор за мобилни услуги от 30.01.2020г. и Договор за
лизинг от 15.04.2020г., сумата от 110,53 лева /сто и десет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски за отчетен период от
15.05.2020г. до 14.10.2020г., и сумата от 355,13 лева /триста петдесет и пет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за мобилно
устройство XIAOMI Redmi Note 8T 64 GB Dual Black, ведно със законната лихва, считано от
22.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№427/25.07.2022г. по ч.гр.д.№913/2022г. по описа на РС-Димитровград, като иска за сумата
от 50,11 лева, представляваща неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги от
8
30.01.2020г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 275,37 лева /двеста седемдесет и пет лева и
тридесет и седем стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 185,08 лева
/сто осемдесет и пет лева и осем стотинки/ разноски по ч.гр.д.№913/2022г. по описа на РС-
Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9