Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1955
17.05.2019 година, град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско
отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на седемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 20139 по описа на съда за 2018г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от М.Р.Р. срещу „ДЗИ общо застраховане" ЕАД,
за заплащането на сумата от 4000 лева- обезщетение за имуществени вреди-
тотална щета, на лек автомобил „****“ с рег. № *****, ведно със законната лихва
от 08.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 05.05.2018г. на в гр. П., в
западното пътно платно на моста на А., настъпило пътнотранспортно произшествие
между неговото МПС и лек автомобил „****“, с валидна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите при ответника. Виновен за инцидента бил водачът
на лек автомобил „****“, който блъснал автомобила на ищеца в задната част,
вследствие на което превозното средство отскочило и се ударило в спрелия пред
него автомобил. Предявил претенция към
ответника, който отговорил, че е налице тотална щета и следва да му бъде
платено обезщетение от 1800 лева. Счита обезщетението за прекомерно занижено.
Сочи, че към момента е прекратил регистрацията на автомобила. Иска присъждането
на посочената по- горе сума, ведно със законната лихва. Претендират разноски.
Ответникът в срок подава отговор на
исковата молба,
с който се признава претенцията до сумата от 1800 лева. Не оспорва, че е имало валидна
застраховка гражданска отговорност за лек автомобил „****“, механизма на ПТП и
вината на застрахования при него водач. Твърди, че след извършения оглед е
преценил, че е налице тотална щета. Оспорва претенцията за законната лихва.
Иска претенцията да бъде отхвърлена в оспорената й част. Претендира разноски.
С определение от о.с.з на
17.04.2019г. размерът на претенцията
е намален на сумата от 3282 лева, като за разликата до 4000 лева производството
е прекратено поради отказ.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С
доклада на делото, обективиран в определение от 15.02.2019г. на
основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като признати
или
ненуждаещи
се от доказване бяха отделени обстоятелствата, че ответникът е бил
застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност на МПС „****“ с рег. № ***** към дата 05.05.2018г., че
ищецът е собственик на лек автомобил „****“ с рег. № *****, че е предявил претенция
за заплащането на обезщетение пред ответника, че застрахователят е определил
претенцията като тотална щета, тъй като стойността за възстановяване на вещта
надвишава пазарната й цена, че ищецът е прекратил регистрацията на превозното
средство, че е било определено обезщетение в размер на 1800 лева, както и
настъпването на посоченото в исковата молба ПТП по твърдения от ищеца
механизъм. Тези обстоятелства се установяват и от приложените към исковата
молба документи. Предвид горното спорен остава единствено размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.
390 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите необходими за ремонт надвишава 70% от действителната му
стойност. Според изготвената САТЕ, общата стойност на необходимите средства за възстановяване
на увредения автомобил, в т. ч. разходи за труд и части, надхвърля
сумата от 16193.16 лева. След извършено проучване, експертът сочи, че
средната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП е била
в размер на 3282 лева. С оглед изложеното, действително разходите за
възстановяване на автомобила надвишават 70% от неговата действителна стойност,
поради което е налице тотална щета по смисъла на закона.
В
приетото заключение вещото лице посочва средна стойност на автомобила в размер
на 3282 лева и стойност на запазените части в размер на 3496 лева. При
изслушването му в о.с.з. уточнява, че последната стойност е изчислена на база
продажбата на частите като работещи компоненти, за неопределено време, за която
ще бъде необходимо и място за съхранение на автомобила. Вещото лице посочва, че
при продажбата на автомобила за вторични суровини, собственикът би могъл да получи
около 400 лева.
При
така събраните доказателства претенцията се явява основателна до сумата от 2882
лева, която представлява разликата между средната пазарна цена на МПС и
стойността на запазените части към момента, а именно 400 лева.
Другата
посочената от вещото лице стойност на запазените части, не може да бъде
възприета като определяща за размера на обезщетението, тъй като тя не отразява
стойността на запазените части към настоящия момент. Освен това за реализирането
й е необходимо неопределено време, място за съхранение и специални знания при
разглобяване и предлагане, който не са отчетени от вещото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест
на ищеца. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценяване. В този смисъл е Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС
по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д.
№ 1069/2010 г., II т. о., ТК. След като стойността на обезщетение трябва да
бъде равна на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се закупи друго със същото качество, ищецът не би могъл да получи цялата сума и
същевременно да остане собственик на запазените части. При такава хипотеза
ищецът би се обогатил неоснователно, защото получава обезщетение в размер на
пазарната стойност и ще може да реализира допълнителни средства от продажбата
на запазените части или предаването на автомобила за вторични суровини. В този
смисъл е и практиката на ВКС по конкретни казуси за определяне на обезщетение
при установена тотална щета: Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. 865/2012г. и
Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г.
Ето защо претенцията е основателна за 2882
лева, а за разликата до 3282 лева следва да се отхвърли. Не следва да се
приспада сумата от 1800 лева, защото въпреки данните за определянето на такова
обезщетение от ответника, не се установява неговото плащане.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с
чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От
представения опис на документи по претенция (лист 7) е видно, че ищецът е
уведомил застрахователя на 08.05.2018г. и от тази дата дължи законна лихва.
По разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 561.99 лева разноски за ДТ, САТЕ и адв.
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената и прекратената част от претенцията.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следа да бъде присъдена сумата
от 12.19 лева за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление*****, да заплати на М.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2882.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди- тотална щета, на МПС „****“ с рег. № *****,
от реализирало се на 05.05.2018 г. в гр. П., на моста на А. пътно-транспортно
произшествие, по вина на водача лек автомобил „****“
с рег. № ****, по сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната
лихва върху сумата от 08.05.2018г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница
за разликата НАД 2882.00 до 3282.00 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на М.Р.Р., ЕГН **********, сумата
от 561.99 лева- разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА М.Р.Р., ЕГН **********,
да заплати на „„ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 12.19 лева- разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.