№ 1083
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100501223 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх. №
25062618/08.04.2021 г. по описа на СРС, на А.М.. В., чрез особен представител адвокат
Л.М., срещу Решение № 20078193/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 5625/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 86 състав, с която се обжалва първоинстанционното
решение в отделни негови части, посочени във въззивната жалба като „части на стр. 4“, като
се моли да бъде отменено решението в частта му, в която съдът осъжда ответника А.М.. В.
да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца в размер по 162,50 лв. за всяко дете,
като бъде постановено заплащане на тази сума поравно от всеки един от родителите; да се
отмени изцяло решението в частта му, в която съдът осъжда ответника А.М.. В. да заплати
сумата от 1800 лв. на всяко дете - издръжка за периода 3.02.2019г. до 3.02.2020г.; да се
отмени изцяло решението в частта му, в която съдът осъжда ответника А.М.. В. да заплати
714,29 лв. разноски по делото; да се отмени изцяло решението в частта му, в която съдът
осъжда ответника А.М.. В. да заплати държавна такса в размер на 702 лв. по сметка на СРС.
Подаден е отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от малолетните
деца Д., Е. и Т.А. Б., действащи чрез тяхната майка и законен представител Т.Т.Т..
Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото, констатира следното:
Пред първата инстанция на ответника А.М.. В., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е
предоставена правна помощ и е назначен особен представител адвокат Л.Ц.М., който е
подал и въззивната жалба.
Видно обаче от представено пълномощно, подредено на лист 72 от гр. дело №
5625/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ответникът (въззивник в настоящото
производство) А.М.. В. е упълномощил адвокат М.Г.М., който да го представлява пред СРС,
86 състав, по гр. дело 5625/2020 г.
При това положение, въззивната жалба, депозирана от А.М.. В. е преждевременно
изпратена на СГС, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който да
събере дължимата държавна такса за въззивната жалба, депозирана от А.М.. В., която
държавна такса се дължи по сметка на Софийски градски съд и е в общ размер на 283.50 лв.
(175.50 лв. държавна такса за обжалването на първоинстанционното решение в частта за
1
текущата издръжка на трите малолетни деца, съобразно обжалваемия интерес – чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от ТДТ, събирани от съдилищата по ГПК, вр. чл. 18, ал. 1 от
същата Тарифа и 108 лв. държавна такса за въззивната жалба в частта й досежно
обжалването на първоинстанционното решение в частта му относно издръжката за
минало време – чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 1 от ТДТ, събирани от съдилищата по ГПК,
вр. чл. 18, ал. 1 от същата Тарифа).
Действително, към датата на постановяване на Определение № 20210837/10.11.2021
г. на СРС, 86 състав, с оглед определение на СГС от 03.11.2021 г. по ч.гр. дело №
13041/2021 г., с което СРС е отменил разпореждането си от 10.04.2021 г. относно дадени
указания на въззивника да представи доказателства за внесена държавна такса за въззивната
жалба, същото Определение № 20210837/10.11.2021 г. е било правилно, но с оглед
изменените обстоятелства относно упълномощаване лично от ответника А.М.. В. на адвокат
М.Г.М., което обстоятелство е съобразено от СРС при връчване на същия адвокат на
насрещната въззивна жалба, депозирана от малолетните деца чрез тяхната майка и законен
представител, въззивната жалба се явява преждевременно изпратена, преди за нея да е
събрана дължимата държавна такса.
В случая първоинстанционният съд погрешно не е събрал държавна такса върху
определената издръжка за минало време, но съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавни
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се
събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство,
върху обжалваемия интерес, поради което грешката на СРС, изразяваща се в пропуск на
първоинстанционния съд да събере държавна такса, дължима върху издръжката за минало
време, не следва да рефлектира върху размера на таксата, дължима за обжалването пред
въззивната инстанция.
Компетентен да събере тази държавна такса е администриращият жалбата съд, а
именно СРС, който следва да даде едноседмичен срок на въззивника да представи по делото
писмени доказателства за заплащане на дължимата държавна такса по сметка на Софийски
градски съд за въззивно обжалване в размер на 283.50 лв., както и да предупреди
въззивника А. М. В. за последиците от неизпълнение на дадените указания за внасяне на
държавна такса, а именно, че на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК следва връщане на
въззивната жалба, и да приложи при необходимост тези последици.
Отделно от това, първоинстанционният съд следва да досъбере и държавната такса,
дължима за първоинстанционното производство, като осъди А.М.. В. да заплати по сметка
на Софийски районен съд още 216 лв. – държавна такса върху издръжката за минало време
на трите малолетни деца.
С оглед на изложеното, производството по настоящото гражданско дело следва да
бъде прекратено, като делото се върне на СРС за изпълнение на указанията, съобразно
изложеното по-горе.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по въззивно гражданско дело № 1223 по
-ви
описа за 2022 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I
въззивен брачен състав.
-ти
ВРЪЩА гр.д. № 5625/2020 г. на Софийски районен съд, 86 състав, за изпълнение
на указанията, дадено в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3