№ 554
гр. Смолян, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500385 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.274 във вр. с чл.229т.4 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба от Ю. С. Т., депозирана
чрез пълномощника му адв.Н. П., срещу разпореждане№650/02.11.2022година, постановено
по гр.д.№227/2021година по описа на ДРС, с което е спряно производството по делото на
основание чл.229 ал.1т.4 ГПКдо приключване гр.д.№280/2021година по описа на ДРС с
влязло в законна сила съдебно решение.
Във въззивната частна жалба е направено оплакване за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане поради факта, че страни по гр.д.№280/2021година по описа на
ДРС са 13 ищци, нито един от които не естрана по настоящето дело и 5 души ответници,
трима от които са страни по гр.д.№227/2021година по описа на ДР, в производството по
което дело има само един ищец и един ответник.Твърди се също,че постановеното решение
по гр.д.№169/2018 година по описа на ДРС е влязло в законна сила и спрямо ответника И. Т.
се ползва със сила на пресъдено нещо и на основание чл.297 ГПК е задължително за съда,
който го е постановил за всички съдилища и институции и за ответниците Д.И. Т., С.А.Г. и
А.И.в Т., спрямо които се ползва със сила на пресъдено нещо и нямат правен интерес от
предявените искове по чл.108 ЗС и чл.537 ал.2 ГПК.Твърди още,че споровете не са едни и
същи, тъй като по настоящето дело спора е за заплащане обезщетение по чл.31ал.2 ЗС и за
разпределение на реално ползване по чл.32 ал.2 ЗС, докато по гр.д.№280/2021година-
ревандикационен иск по чл.108 ЗС и акцесорен иск по чл.537 ал.2 ГПК.
В срок не е депозиран писмен отговор от ответника по въззивната частна жалба.
Окръжният съд, след като взе в предвид изложените в частната жалба оплаквания и
след като провери правилността на атакуваното разпореждане(би трябвало да бъде
1
определение) съобрази следното:
Частната въззивна жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, имаща
право на жалба,срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима, поради което
пристъпи към разглеждане нейната основателност.
Пред районен съд гр.Девин е образувано гр.д.№227/2021година въз основа на искова
молба от Ю. С. Т., против И. А. Т., в която излага фактически твърдения ,че с влязло в
законна сила съдебно решение по гр.д.№ 169/2018година по описа на Девинският районен
съд по предявен от него иск с правно основание 124 ал.1 ГПК и ревандикационен иск с
правно основание чл.108 ЗС, срещу ответниците А.И.в Т., Д.И. Т. и С.А.Г. (последните
двама конституирани впоследствие) е прието за установено по отношение на ответниците,
че И. А. Т. е собственик на ½ идеална част от имот пл.№376, с площ 551 кв.м,образуващ
УПИ- VІІ-376,кв.46 по ПУП н с.Змеица,утвърден със заповед №А-220/04.07.1990 година и е
осъден ответника да предаде на ищеца държането на ½ идеална част от имота,
осъществявана без правно основание. В протокол за принудително отнемане на недвижим
имот-въвод във владение от 01.06.2021 година по изп.дело 24/2021година по описа на СИС
при Девински районен съд съдия изпълнителят е осъществил въвод във фактическо
владение Ю. С. Топалов и отстранен досегашния владелец И. А. Топалов по отношение ½
идеална част от имот пл.№377 с площ 551 кв.м., образуващ УПИ VІІ -377, кв.46 по ПУП на
с.Змеица. Изложени са твърдения, че достъпът е осъществен чрез смяна патронника на
металната врата откъм ул.Виденица, с което обосновава правен интерес от предявяване на
иска по чл.31 ал.2 ЗС да получи обезщетение по съдебен ред от ответника, който заградил
имота и използвал построената в него едноетажна паянтова постройка, равняващ се на 120
лева месечно от дължиимя пазарен наем от лишаване ползването от имота, както и е
предявен иск по чл.32 ал.2 ЗС за разпределение ползването на имота.
Постъпила е молба на 18.10.2022година от адв. Ж. Ч. като пълномощник на
ответника И. Т., с която е направено искане за спиране на производството по настоящото
дело, на основание чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК, тъй като в Районен съд- Девин се разглежда
друго гр. дело № 280/2021г. по описа на съда за същия имот, с правно основание чл. 108 от
ЗС и чл. 537 от ГПК, насрочено за 10.11.2021г., решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора.
На 25.10.2021г. е постъпило становище от адв. П., който счита молбата за спиране
производството по гр.д.№ 227/2021г. по описа на РС-Девин за неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение като излага съображения, че в Определение № 7/09.01.2013г. на
ВКС по ч.гр.д.№ 666/2012г., I г.о.,ГК е посочено,че: ”Спирането на делото на основание
чл.229, ал,1, т.4 от ГПК, следва да се извърши при наличие на друг спор между същите
страни, който има преюдициално значение за спорното материално право по разглежданото
дело. Този спор следва да е висящ и решението по него да е от значение за разрешаването на
тази претенция...”. Твърди, че в РСДевин не е налице друг висящ спор между същите
страни, решението по който да е от значение за разрешаване на претенциите на доверителят
му по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.32, ал.2 от ЗС. Твърди, че към исковата молба по настоящото
2
гр.дело е приложен официален препис от Решение № 88/25.03.2019г., постановено по гр.д.№
169/2018г. по описа на РС-Девин, с което предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС
са уважени изцяло. Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло с Решение №
339/01.08.2019г., постановено по ВГД № 181/2019г. по описа на ОС-Смолян, което не е
допуснато до касационно обжалване с Определение № 313/15.06.2020г., постановено по
гр.д.№ 4776/2019г. по описа на ВКС I г.о., в частта, с която са уважени исковете по чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС. Следователно тази част от решението на РС-Девин е влязла в
законна сила, като спрямо ответника И. А. Т. се ползва със сила на присъдено нещо. На осн.
чл.297 от ГПК, тази част от решението на РС-Девин е задължителна за съда, който го
постановил /това е РС-Девин/ така и за всички други съдилища, учреждения и общини в
Република България. Влязлата в сила част от Решение № 88/25.03.2019г. по гр.д.№
169/2018г. по описа на PC-Девин се ползва със сила на присъдено нещо спрямо ответниците
по това дело Д.И. Т., С.А.Г., А.И.в Т. - ищци по гр.д.№ 280/2021г. по описа на PC-Девин,
които нямат правен интерес от исковете по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК. Твърди, че
гр.дело № 280/2021г. по описа на PC-Девин е образувано след гр.д.№ 227/2021г. по описа на
РС-Девин, а решението по по-късното дело няма да е от значение за разрешаване на
исканията на доверителят му по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.32, ал.2 от ЗС. Това е самостоятелно
основание за отхвърляне на молбата за спиране на първото дело. В о.с.з. на 11.10.2022 г. адв.
Ж. Ч. - пълномощник на ответника И. Т., заявява, че предвид заключението на вещото лице
по допуснатата допълнителна експертиза, че имота по гр. дело № 280/2021г. по описа на РС-
Девин е идентичен с имота по настоящото дело, моли съда да спре производството по
настоящото дело, на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като изхода на другото дело има
значение за настоящото дело. В о.с.з. на 11.10.2022 г. адв. П.- пълномощник на ищеца Ю. Т.
моли съда да отхвърли искането за спиране на производството по делото на посоченото
правно основание като неоснователно, тъй като в РС- Девин според тях не се разглежда
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, с който съдът е
сезиран по настоящото дело. Поддържа подробно изложените съображения в писмено
становище до съда от 22.10.2021г.
Към постъпила на 13.10.2022г. молба от адв. П.пълномощник на ищеца Ю. Т., се
представя искова молба от 04.08.2021г., въз основа на която е образувано гр. дело №
280/2021г. по описа на РСДевин, като излага съображения, че от тази искова молба е видно,
че по гр.д.№ 280/2021г. по описа на PC-Девин, има 13 ищци (нито един от тях не е страна по
гр.д.№ 227/2021 г. по описа на PC-Девин) и 5 души ответници (трима, от които не са страни
по гр.д.№ 227/2021г. по описа на PC-Девин), докато по гр.д. № 227/2021г. по описа на РС-
Девин, има само един ищец-Ю. С. Т. и само един ответник-И. А. Т., с което обосновава
извод, че страните по двете дела не са едни и същи.
Решаващият районен съд приема, че производството по делото на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК следва да бъде спряно до приключване на гр. дело № 280/2021г. по описа на
PC - Девин. Приема също така за вярно, че по гр.д.№ 280/2021г. по описа на PC-Девин, има
13 ищци и 5 ответника, измежду който Ю. С. Т. и И. А. Т., който са страни в настоящото
3
производство с правно основание чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК за имот, който е идентичен с
този по настоящото дело. Следователно при наличие на друг спор между същите страни
(макар и в гр.д.№ 280/2021г. по описа на PC-Девин да участват и други лица) и за същия
имот, решението по който има преюдициално значение за спорното материално право по
настоящото дело.
Настоящият въззивен състав приема, че атакуваното разпореждане е
незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено. Неправилно районен съд се е
произнесъл по молбата за спиране с разпореждане.
Спирането на делото представлява временно преустановяване развитието на исковия
процес, при което висящността на делото и значението на вече извършените процесуални
действия се запазват, но се забранява извършването на процесуални действия от съда и
страните, които са насочени към решаване на спора. За да бъде спряно делото в хипотезата
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да е налице връзка на обусловеност (преюдициалност)
между спряното дело и друго висящо дело, което се разглежда в същия или в друг съд. За да
бъде едно дело обуславящо е необходимо не само да има връзка между предметите на
делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се
позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото
дело.
От установеното по-горе по делото е видно, че е налице влязло в законна сила
съдебно решение с успешно проведени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК спрямо ответниците И. А. Т.,Д.И. Т. и Севдалина
Гадженакова, че ищецът Ю. С. Т. е собственик по давностно владение с начало 13.05.1975
година(на основание пр.квитанция 39701/13.05.1975година и протокол образуващ УПИ VІІ-
376,кв.46 ПУП на с.Змеица, утвърден със заповед 220/4.07.1990 година) и е постановена
ревандикация на ½ идеална част от имота по отношение ответника И. А. Т..
По гр.д.№227/2021година по описа на ДРС ищецът Ю. С. Т. е предявил искове по
чл.31 ал.2 ЗС за заплащане от ответника И. А. Т. обезщетение за неползване неговата ½
идеална част от съсобствения недвижим имот, както и е поискано разпределяне реалното
ползване на същия имот с обективно и субективно съединения иск по чл.32ал.2 ЗС.
От друга страна образуваното гр.д.№280/2021година по иск с правно основание
чл.108 ЗС е предявен съгласно изложеното в исковата молба от наследниците на И.Л. Т.
(К.А. Т.), за който се излагат твърдения, че е бил собственик на имот пл.№376,УПИ-376
кв.46 по плана на с.Змеица,утвърден със заповед 220/04.07.1990 година на основание
давностно владение в продължение на повече от 30 години от 1940 до неговата смърт през
1971 година, а след това - от неговите наследници. Излагат се твърдения, че процесният
имот е собственост на общия наследодател И.Л. Т., а не на неговия наследник И. И. Т..
Ищци по делото са тринадесет наследници на общия наследодател, а ответници – Ю. С. Т. и
И. А. Т..
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 год. по т. д. № 2/2014 год. и ТР № 8/07.05.2014
4
год. по т. д. № 8/2013 год. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата
спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите
ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.
5 на ТР № 7/31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и
със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие
на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
В случая е налице влязло в законна сила съдебно решение, с което са признати
права на собственост на ищеца по отношение ½ идеална част от процесния имот, което
обстоятелство на настоящия етап не може да бъде пререшавано, независимо от твърдяното
по гр.д.№280/2021година, че имотът е на общия наследодател, както и извършеното
оспорване на приходна квитанция №039701/13.05.1975година като способ за транслиране
право на собственост и изхода на спора по така образуваното гражданско дело.
Това е така, защото на основание чл. 299 ГПК, съдът е длъжен да зачете силата на
пресъдено нещо и да разгледа стоящия пред него правен спор, по отношение на който в
предходно производство е окончателно разрешен преюдициален въпрос, като се съобрази с
приетите за установени факти и обстоятелства. В тази връзка, обуславящи предявения иск
по чл. 108 ЗС въпросите за действието на оспорената квитанция, като способ за
придобиване чужд имот, за който има твърдения, че не е собственост на Община Доспат,
добросъвестността на приобретателите по нотариален акт № 94 том І, рег.№1256, н.д.
№/11.08.2017година и самите действия на разпореждане с недвижимия имот,
неконституиране наследниците на общия наследодател И.Л. Т. и неучастието им в спора
по гр.д.№169/2018година по описа на Девински районен съд, които въпроси обаче не са
предмет на висящото 227/2021година по описа на ДРС и наличието му в конкретната
хипотеза не представлява основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК.
Съгласно дадената по - горе дефиниция за преюдициалност на спора, възприета и в
съдебната практика, производството по възобновяване на наказателното дело не е
преюдициално за изхода на спора по спряното гражданско дело.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпореждане № 650/02.11.2022година,
постановено по гр.д.№227/2021година по описа на Девински районен съд, с което
производството по делото е спряно на основание чл.229ал.1т.4 ГПК до приключване гр.д.
5
№28082021година по описа на ДРС с влязло в сила съдебно решение като
незаконосъобразно постановено и ВРЪЩА делото на Девинския районен съд за
продължаване на следващите се процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6