РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. Д., 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230100424 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от П. М. В., ЕГН **********, с адрес: град
Д., ул. „****“ № 2, вх. В, ет. 7, ап. 19, срещу „Стар пост“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 73, с която се иска уволнението на ищеца да бъде признато за незаконно и
заповед № 609/23.11.2022 г. на управителя на „Стар пост“ ООД да бъде
отменена.
Предявен е и акцесорен иск за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност – „шофьор куриер“ в „Стар пост“ ООД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника по
трудов договор № 509/02.07.2021 г. на длъжност – „шофьор куриер“. На
29.12.2022 г. е получил заповед № 609/23.11.2022 г., с която му е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване на работа
в продължение на повече от два последователни работни дни.
Сочи се, че обясненията на ищеца не са взети предвид от
работодателя. Оспорва се твърдяното от работодателя нарушение. Изрично се
изтъква, че в периода от 24.10.2022 г. до 28.10.2022 г. ищецът е бил на работа
и е изпълнявал трудовите си задължения.
Заявява се също, че работодателят не е анализирал всички относими
доказателства при налагане на наказанието.
1
Ищецът се явява лично пред първоинстанционния съд и с
процесуалния си представител – адвокат М. Г.. Последната заявява, че
поддържа исковете, като излага аргументи за незаконосъобразност на
уволнението.
Ответната страна не е депозирала отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание ответникът се представлява от управителя
Десислава Вълкова, която пледира за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа
страна:
От приложения по делото трудов договор № 509/02.07.2021 г. се
установява, че на 02.07.2021 г. П. М. В. е бил назначен в „Стар пост“ ООД на
длъжността „шофьор-куриер“ към офис Д., ул. „****“ № 13 (л. 23). Договорът
е сключен за неопределено време със срок на изпитване от шест месеца.
Страните не спорят, че и към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е заемал същата длъжност.
Сред задълженията на ищеца по длъжностна характеристика (л. 60-
62) са да управлява повереното му МПС и да доставя пратки на офиси и
куриери към съответния офис и страната; да приема пратките от мениджъра
на съответния офис срещу подпис; да пренася пратките по най-краткия и
безопасен маршрут; да доставя пратката на получателя в указания от
мениджъра срок и да му я предава срещу подпис, удостоверяващ
получаването , като отбелязва датата и часа; отбелязва в документа важни
важни обстоятелства, поради които не може да се осъществи доставката;
връща в офиса пратките, които не могат да бъдат доставени и др.
Приложен е констативен протокол за установяване на извършено
дисциплинарно нарушение № 41/28.10.2022 г. (л. 65). В същия е отразено
изявлението на служителката на ответното дружество Г.Р.И, че ищецът не се
е явявал на работа в периода 24.10.2022 г. – 28.10.2022 г. Приложено е и
извлечение от информационна система, от която е видно, че за периода от
24.10.2022 г. до 28.10.2022 г. МПС с рег. № СВ0449КВ не е бил в движение
(л. 66).
Със заповед № 600/31.10.2022 г. е открита процедура за налагане на
дисциплинарно наказание на П. В., тъй като не се е явил на работа пет
последователни работни дни за периода от 24.10.2022 г. до 28.10.2022 г. (л. 6).
На ищеца е указано, че в рамките на работния ден, в който му е връчена
заповедта, следва да депозира писмени обяснения до управителя на
работодателя – Десислава Вълкова.
П. В. е представил писмени обяснения на 21.11.2022 г., когато е
получил и заповед № 600/31.10.2022 г. (л. 56 и 57). Заявил е, че в процесния
период от 24.10.2022 г. до 28.10.2022 г. е доставял пратки до адреси в гр. Д. на
2
физически и юридически лица.
Въз основа на констативния протокол и извлечението е издадена
заповед № 609/23.11.2022 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поради неявяването му на работа в периода от
24.10.2022 г. – 28.10.2022 г. (л. 63). Същата е връчена на П. В. на 29.12.2022 г.,
видно от приетата по делото обратна разписка (л. 64).
П. В. е представил известие за доставяне и обратна разписка, от които
се установява, че на 27.10.2022 г. и 25.10.2022 г. е доставил пратки на ЗП С.И.
и П. М. (л. 7).
По делото се събраха и гласни доказателствени средства. От
показанията на свидетелката Г. И. – служител на „Стар пост“ ООД, се
установи, че на същата е възложено да организира и контролира работата на
офиса на дружеството в гр. Д.. Г. И. разказа, че от управата на „Стар пост“
ООД в град София са я търсили през месец октомври. Питали я защо П. В. е
спирал служебния автомобил на всеки десет метра. Свидетелката изискала
разпечатка от „GPS“ системата и оттам станало ясно, че в периода от
24.10.2022 г. – 28.10.2022г. служебният автомобил на ищеца не се е движел. В
тази връзка свидетелката поясни, че е направила извод за неявяването на
ищеца на работа само въз основа на извлечението от „GPS“ системата. Не
може да заяви категорично дали П. В. е разнасял пратки в процесния период.
Не си спомня и на кои дати е проверявала офиса в град Д.. В телефонни
разговори ищецът ѝ казвал, че няма да работи определен ден.
Г. И. обясни, че е подписала констативен протокол за установяване на
извършено дисциплинарно нарушение № 41/28.10.2022 г. в град Варна, но
документът е бил съставен в град София.
Съдът счита, че показанията на свидетелката следва да бъдат
ползвани при формиране на фактическите изводи. Същите са ясни и
кореспондират с останалата част от доказателствата по делото.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и
отмяната му и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването на ищеца на
длъжността, която е заемал до уволнението.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е в тежест на
ищеца да докаже, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение, както и прекратяването на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е в тежест на
ответника да докаже, че уволнението е законно; че издадената заповед за
уволнение е мотивирана; че са изискани писмени обяснения от ищеца; че
ищецът е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения; че
3
тежестта на тези нарушения отговаря на наложеното наказание.
Законодателят е предвидил в полза на работодателя право да налага
дисциплинарни наказания на служителите си, когато установи, че са
извършили нарушения на трудовата дисциплина. Това право е израз на
дисциплинарната власт, която упражнява работодателят и е показател за
съществуването на йерархическа зависимост между страните по трудовото
правоотношение. В Кодекса на труда редът за налагане на дисциплинарни
наказания е уреден посредством императивни разпоредби с единствената цел
да се гарантира правото на защита на служителя.
Произнасянето на съда относно съществуването на правото на
работодателя да наложи на служителя си дисциплинарно наказание се
предпоставя от преценката за законосъобразност на самата процедура по
налагането му.
Именно поради тази причина в началото на изложението съдът дължи
произнасяне по възраженията на ищеца, относими към процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че производството е
било опорочено, то не е необходимо и въпросът извършено ли е процесното
нарушение от служителя да бъде изследван от съда.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – 193, ал. 1 от КТ.
Обясненията на служителя в дисциплинарното производство в най-пълна
степен гарантират правото му на защита, тъй като чрез тях може да представи
своята гледна точка и да направи възражения относно конкретното деяние, в
момент предхождащ налагането на наказание от работодателя. За да го
упражни пълноценно, е необходимо в поканата деянието да бъде
индивидуализирано в достатъчна степен по време и място на извършване, че
служителят да може да го отграничи от други подобни прояви. В конкретния
случай работодателят е изпълнил задължението си и е изискал писмени
обяснения от ищеца със заповед № 600/31.10.2022 г., като ясно е посочил
нарушението на трудовата дисциплина, за което следва да отговаря –
неявяване на лицето на работа в продължение на пет последователни работни
дни за периода от 24.10.2022 г. до 28.10.2022 г. Спазен е и преклузивният
срок по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът не
споделя становището на ищеца, че ответникът е нарушил процедурата по
дисциплинарно наказване като не е представил наличните доказателства на П.
В.. Законодателят не е предвидил такова задължение за
дисциплинарнонаказващия орган и бездействието му не би могло да опорочи
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ „Дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.“ Настоящият състав счита, че Заповед № 609/23.11.2022
4
г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
поради неявяването му на работа в периода от 24.10.2022 г. – 28.10.2022 г.,
отговаря на законодателните изисквания.
Съдът възложи в тежест на работодателя да докаже извършването на
процесното нарушение на трудовата дисциплина от служителя П. В.. Това е
така, независимо че дисциплинарното нарушение се извършва чрез
бездействие, защото работодателят е този, който се ползва от коментирания
факт. Този основен факт обаче остана недоказан. При това положение, с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ответната страна ангажира гласни доказателствени средства и
извлечение от „GPS” система в подкрепа на твърденията си за неявяване на
ищеца на работа в периода от 24.10.2022 г. – 28.10.2022 г. Неявяването на
работа предполага отсъствие от работното място и неизпълнение на
трудовите функции от служителя за определен период от време.
Свидетелката Г. И. заяви, че не помни кога е извършвала проверки на
офиса в гр. Д.. Обясни също, че изводите за неявяването на ищеца на работа
през процесния период се основават на извлечението от „GPS” системата,
проследяващо движението на служебния му автомобил и оплакванията на
клиенти. Стана ясно, че Г. И. не е възприела лично и непосредствено
отсъствието на ищеца от работното му място. Няма представа и дали е
изпълнявал трудовите си задължения през процесния период. Знае само, че
служебният му автомобил не се е движел в периода от 24.10.2022 г. –
28.10.2022 г.
Не само, че липсват преки доказателства, от които да се установи по
категоричен начин, че ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения в
периода от 24.10.2022 г. – 28.10.2022 г., но са налични и такива, доказващи
противоположната теза. Като писмени доказателствени средства са приети
известие за доставяне и обратна разписка, от които се установява, че на
27.10.2022 г. и 25.10.2022 г. ищецът е доставил пратки на ЗП С. И П.М..
Следователно, през процесния период, П. В. е изпълнявал трудовите си
задължения и дисциплинарната му отговорност не може да бъде ангажирана
за неявяване на работа в коментирания период. Ненавременното доставяне на
пратките е основание за търсене на отговорност от ищеца но за друго
нарушение, а не за това по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ следва да бъде уважен, като уволнението на П. М. В. бъде признато за
незаконно и Заповед № 609/23.11.2022 г. на управителя на „Стар пост“ ООД
бъде отменена.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е в тежест на
ищеца да докаже, че уволнението е признато за незаконно и наличието на
трудово правоотношение между страните, което би съществувало, ако не
5
беше незаконно прекратено.
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена
от изхода на делото по иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. След като обуславящият иск е основателен, то такъв се
явява и обусловения.
Ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „шофьор-куриер“
към офис Д., ул. „****“ № 13 при „Стар пост“ ООД.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е представил списък на разноските, като претендира
адвокатско възнаграждение от 960, 00 лева с включен ДДС.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 960, 00 лева –
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 100, 00 лева (по 50 лева за
всеки иск), определена съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
При тези мотиви, Районен съд Д.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на П. М. В., ЕГН
**********, с адрес: град Д., ул. „****“ № 2, вх. В, ет. 7, ап. 19, извършено
поради неявяване на ищеца на работа в периода от 24.10.2022 г. – 28.10.2022
г. и ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, Заповед № 609/23.11.2022 г. за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, издадена от управителя
на „Стар пост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 73.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. М. В., ЕГН **********, с адрес: град Д., ул.
„****“ № 2, вх. В, ет. 7, ап. 19, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на
длъжността „шофьор-куриер“ към офис Д., ул. „****“ № 13 при „Стар пост“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 73, която е заемал преди уволнението му със Заповед №
609/23.11.2022 г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“,
издадена от управителя на „Стар пост“ ООД.
6
ОСЪЖДА „Стар пост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 73 да заплати на П. М. В.,
ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. „****“ № 2, вх. В, ет. 7, ап. 19 сумата от
960, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. № 424 по
описа на Районен съд Д. за 2023 г.
ОСЪЖДА „Стар пост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 73 да заплати по сметка на
Районен съд Д. сумата от 100, 00 лева, представляваща държавна такса по
гр.д. № 424 по описа на Районен съд Д. за 2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д., в
двуседмичен срок от обявяването му – 24.08.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
7