Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. С., 27.01.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в публично заседание на
тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
при участието на секретар Кр.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9735 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано е по искове, предявени с
искова молба вх. № 15832/07.04.2010г. по
регистъра на Софийски районен съд, изпратена по компетентност на Софийски
градски съд в частта по искове на Н.В.Д.,
ЕГН ********** и А.И.Д., ЕГН **********
със съдебен адрес:*** срещу П.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Търговски дом, ет.2, кантора № 246, с която са
поискали от съда на основание на чл. 45 и
сл. от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
5 чл. 9 от ЗН да осъди ответника да
заплати ищеца Д. в личното й качество
сумата от 15 000 евро, отделно
на всеки от ищците като наследник на И. Д. сумата от по 7500 евро, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 07.04.2010г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от
противоправно поведение на ответника, продал на 29.12.1999г. без пълномощия
собствения на ищеца Д. и на наследодателя на ищците И. Д. недвижим имот,
който в последствие бил продаден на
ІІІ-ти лица и ищците загубили собствеността върху апартамент № 32, гр.С., ж.к.“*******“,
бл. ***, вх.Б, като ищците претърпели
вреди в размер на пазарната стойност на имота; на ищеца Н.Д. сумата от сумата
от 988,37лв., представляващи лихва
върху главницата от 22500евро за периода
от 19.01.2010г. до 06.04.2010г. включително; на ищеца А.Д. – сумата от 329,44лв., представляващи лихва върху главницата от
7500евро за периода от 19.01.2010г. до
06.04.2010г. Посочили са, че процесиня имот бил собствен на ищеца Д. получен по
делба на имоти, това било семейното жилище на ищеца Д. и на съпруга й И. Д.,
като за продажбата му е било нужно пълномощно и от двамата съпрузи, сделката от
1999г. била сключена без надлежно упълномощаване за адв. Г. , продажната цена
от 17 666,30лв. не им била предадена. И. Д. не бил упълномощил адв. Г., а Н.Д.
не го била упълномощила да продава имота, за сделката узнали едва през октомври
2009г. , поради което и погасителната давност не били изтекли. Заявили са че
няма сделка по упълномощаване нито договор за поръчка между ищците и ответника,
поведението му е деликтно и на това основание предявяват исковете си. Ответникът бил изпаднал в забава на плащането
на сумата с връчването на 19.01.2010г. на покана за доброволно изпълнение и оттогава
дължал лихва за забава. Претендирали са разноски.
Ответникът в предоставения му срок е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че бил упълномощен от ищеца Д. и от И. Д. да продаде имота,
изпълнил възложената работа без да се отклонява от поръчката и предал
продажната цена на лицата, посочени от упълномощителите, евентуално исковете
били погасени по давност. Посочил е, че е представлявал ищцата Д. по делото за
делба № 2242/1992г. на СРС, 62-ри състав, по което процесния имот бил поставен
в дял на ищеца Д., тя го била упълномощила със заверено в консулска служба
пълномощно № 716/23.09.1999г. да продаде имота. Оспорил е претенцията на ищците
за разноски за адвокат, като е посочил, че такова възнаграждение не е платено,
то било предмет на разпределяне на разноски и по делото на СРС, 24-ти състав, а
и размер на същото било прекомерно.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
прието неоспорено от страните удостоверение за наследници № 2623/24.09.2009г.,
издадено от СО, район Илинден, съгласно което И. Г. Д. е починал на
08.05.2000г., като е оставил наследниците по закон съпругата си Н.В.Д. и сина
си А.И.Д..
По делото е
приет неоспорен от страните протокол от 27.09.1999г. по дело № 2242/1992г. на
СРС, 60ти състав, съгласно който страна по делото е била Н.Д., тя е била
представлявана от адв. П.Г. , като е одобрена спогодба, съгласно която Н.Д. е
получила в свой дял апартамент № 32 , гр.С., ж.к.“**** И.“ бл. ***, вх.*, ет. *
с пазарна цена от 13 000 000лв., както и празно дворно място в с.Б..
с пазарна цена от 5500лв., а за уравнение на дела на другия съделители – О.Б.(представлявана
от Д.Б.) , Х.Т. (представлявана от Д.Б.) и Б.Д., Н.Д. се е съгласила да им плати сумата от по
2905000лв. на всеки.
По делото е
прието пълномощно с нотариално заверени подписи, удостоверяванията на които е
извършено на 20.05.1998г. от нотариус при втори РС-С., съгласно което Н.Д. е упълномощила адв. П.Г. да я
представлява по дело № 2242/1992г., СРС, 60ти състав предмет на което е делба
на имоти№ 32 , гр.С., ж.к.“**** И.“ бл. ***, вх.*, ет. * , както и празно
дворно място в с.Б.., като подписва и спогодби с цел придобиване на
апартамента, като при нужда от плащане за уравняване на дяловете да извърши
същото от името и за сметка на Н.Д..
По делото е
приета разписка, издадена от Д.Б. като пълномощник на Х.Т. , съгласно която на
27.09.1999г. по дело 2242/1992г. е получил сума по споразумението от
27.09.1999г. в размер на 1500 щатски долара.
По делото е
приета разписка, издадена от Д.Б. като пълномощник на О.Б., съгласно която на
27.09.1999г. по дело 2242/1992г. е получил сума по споразумението от
27.09.1999г. в размер на 1500 щатски долара.
По делото е
приет неоспорен от страните нотариален акт № 108, том ІІ, рег. № 21483, дело №
292/29.12.1999г., носещ подпис за страните по него и за нотариус, съгласно
който на 29.12.1999г. Н.Д. и съпругът й И. Д., представлявани от пълномощник П.Г. по пълномощно № 716/23.09.1999г. на
Консулство на РБ в Канада-Торонто, е продал на Е.С.К. апартамент № ** , гр.С.,
ж.к.“**** И.“ бл. ***, вх.*, ет. * за сумата от 17 666,30лв., която сума
пълномощникът на продавачите е заявил, че е получил напълно и в брой от
купувача преди подписването на нотариалния акт.
При съставянето на нотариалния акт нотариусът е посочил, че му е
представено пълномощно № 716/23.09.1999г.
По делото е
приета неоспорена от страните разписка от 29.12.1999г., съгласно която
ответникът е получил сумата от 17 666,30лв. от С.К. като цена на продадения апартамент № 32 гр.С.,
ж.к.“*******“ бл. ***, вх.Б, ет. 3.
По делото са
приети пълномощни с нотариално заверени подписи от 05.04.1991г., от
21.04.1992г., молба, съгласно които Н.Д.
и И. Д. са упълномощили С.К. да открива и закрива техни банкови влогове, да
тегли суми, като са го определили и за пазител на жилището гр.С., ж.к.“**** И.“
бл. ***, вх.Б, ет. 3, ап. 32., на 23.04.2009г. ищцата Д. е оттеглила
пълномощното за К. за разпореждане с банкови сметки.
По делото е
приета разписка от 30.12.1999г., съгласно която С.К. е получил от ответника
17666,30лв. което е цената на гр.С., ж.к.“**** И.“ бл. ***, вх.Б, ет. 3 и се е
задължил да я изпрати на продавачите в Канада.
По делото е
прието писмо от Генерално консулство на
Република България в Торонто, Канада, изх.№ 459/05.10.2009г., съгласно което
при направена проверка на пълномощно № 716/23.09.1999г. е установено, че на
23.09.1999г. в консулството са били заверени три пълномощни под № 716, като и
трите са от Н.Д., в дневника е записана извършената от консула заверка, не се
съхраняват самите пълномощни, защото в този период такива копия не са правени,
като на
По делото
ищците са представили и е прието писмо от 25.10.2009г., с което ищците са
заявили пред ответника че ищцата е била негова клиентка, че той е продал
апартамента за 17 666,30лв., но не им предал сумата, поради което я дължи.
По делото е
приет неоспорен от страните протокол от 13.03.2007г. по дело № 22/2005г. на
СГрС, І-7 състав, съгласно който ответникът е бил разпитван като свидетел и е
завил, че е бил пълномощник на Н.Д. и на И. Д. , бил упълномощен да продаде ап.
32, ет.3, вх.Б, бл. ***, ж.к.“*******“, гр.С. от тях и продал имота с
нотариален акт № 108/29.12.1999г. при цена посочена от упълномощителите,
купувачите били Е. и К., но цената била платена от бащата на Е. – С.К. , това
била сумата от 17666,30лв., която К. предал на Г. и Г. я предал на Д. чрез
лице, което те му посочили.
По делото е
приет нотариален акт № 9/24.01.2007г. носещ подписи на страните по него и на
нотариус, съгласно който Е. и К. К.и са продали гр.С., ж.к.“*******“ бл. ***,
вх.*, ет. *, ап. ** на С.К..
По делото е
прието влязло в сила на 28.09.2015г. решение по дело № 16048/2010г. на СРС,
24-ти състав, с което са отхвърлени исковете на ищците срещу ответника ,
основани на същото поведение на ответника, на което са предявени и процесните
искове (предявени са били с една искова
молба, но са изпратени по подсъдност на СРС), като е прието, че ответникът не е
провел противоправното поведение, от което се претендират вредите, тоест имал е
пълномощия за сключването на договора за
покупко-продажба по нотариален акт № 108/1999г.
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че
пазарната стойност на имота към декември 1999г. е 16 760лв., към април
2010г. е била 58740лв., а към момента е 68 770лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание с чл. 45 и сл. чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 5 и чл. 9 от ЗН – претенция за обезщетение за
претърпени от ищеца Д. в
личното й качество за сумата от 15 000 евро
главница и отделно лихва, както и от двамата ищци като наследници на
И. Д.– всеки от ищците в размер на по
7500 евро и лихва върху
нея, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ответника продал собствен на ищцата Д. и на
наследодателя на двамата ищци недвижим имот без пълномощия в следствие на което
имот бил препродаден втори път и ищци загубили собствеността върху апартамент №
32, гр.С., ж.к.“*******“, бл. ***, вх. Б , и така претърпени от тях вреди били
в размер на пазарната стойност на същия.
При този иск в тежест на ищците да установят извършване на деликт по
чл. 45 от ЗЗД от ответник, тоест виновно негово конкретно противоправно поведение в
причинна връзка от което да са настъпили вредите, тоест че поведението на
ответник е решаващо за настъпване на
вредите, родствени
връзки на ищците и И. Д., че ищцата Д. и сперих Д. са били съсобственици на имота и
че в следствие на поведението на ответника са загубили собствеността върху
същия. Следва да докажат и активно поведение за събиране вземанията, както и
стойност на вредите към момента на претърпяването им.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже, че проведеното от него поведение съответства на правила –че е бил
упълномощен да сключи договора за покупко-продажба от ищцата Д. и съпруга й И. Д.
като не се е отклонил от поръчката, че по така сключения договор за продажба само
част от сумата останала в него - 4500 щатски долара, която предал на посочените
от продавачите лица по повод на споразумение по дело за делба на СРС, 60-ти
състав, 500 щ.д. били за нотариално изповядване на сделка, вписване, снабдяване
с документи за същата и разходи за тях, че сумата от 5000 щ.д. е предал на
посочено от продавачите – ищеца и съпруга й,
лице, че между две последователни действия на ищците за събиране на
вземанията е изтекъл определен период от време и така задълженията са погасени
по давност.
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само
вината се презумира от закона. Ищецът
следва да установи по делото при условия на пълно и главно доказване както
конкретно поведение на ответник, противоправността на същото, претърпените
вреди, но и обстоятелството, че поведението на
ответник е решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата. Такава
връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно
произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие или
бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е противоправно, като
деецът може да носи за същото административна, наказателна или дисциплинарна
отговорност, които се носят наред с гражданската такава. Деликтната отговорност
по чл. 45 от ЗЗД се ангажира за
увреждащо спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и на
правнозначими негови интереси.
Деликтната отговорност е
несъвместима с договорната такава. В хипотези, в които страните са обвързани от
договорното правоотношение, не е възможно да се ангажира деликтна отговорност
на някоя от тях за проведено от нея поведение, което е част от дължимото по
договорното правоотношение. Двете отговорности не могат да съществуват
кумулативно, ако са с основание едно и също поведение на ответника. При
оплаквания от поведение, което е част от договорно правоотношение между
страните може да се ангажира само договорна отговорност, но не и деликтна
такава.
В конкретния случай по делото не е
установено, че ответникът е провел противоправно поведение, което да попада в
хипотезата на чл. 45 от ЗЗД. Приетият по делото нотариален акт № 108/1999г. е
официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена
сила в частта за удостоверените с него от нотариус обстоятелства. Действително,
този нотариален акт обективира правна сделка, тоест не е констативен. Този
характер на нотариалния акт не означава , че същият не обективира и констатации
на нотариуса за проявени пред него факти. Такива факти, които нотариусът с този
нотариален акт удостоверява са явяването на лицата пред него, представените от
тях документи. В конкретния случай нотариалния акт сочи, че ответникът е
действал при сключването на сделката като пълномощник на продавачите по
пълномощно № 716/23.09.1999г., което е представено пред нотариуса и е част от
документите по нотариалното дело. Това удостоверяване на нотариуса е официален
удостоверителен документ, доказателствената му сила е следвало да бъде
опровергана от ищците, но това не е направено по делото. При така установеното
съдът приема, че ответникът се е легитимирал пред нотариуса като пълномощник на
ищците с пълномощно № 716/23.09.1999г., тоест такова пълномощно съществува.
Съдът приема, че доказателство, че такова пълномощно е съществувало е и
удостоверяването на консулството на Република България в Торонто Канада от
05.10.2009г. То също е официален удостоверителен документ и установява, че на
23.09.1999г. са заверени три пълномощни всяко едно под № 716 и те са от Н.Д.. Съдът
приема, че изявлението на нотариуса, обективирано в нотариалния акт, че ответникът е имал представителна власт по
отношение на продавачите при сделката по
нотариален акт № 108/1999г., също обвързва съда с доказателствена сила и в
тежест на ищците е било да я опровергаят. Материалната доказателствена сила на
нотариалния акт важи спрямо всички. Правните изводите на нотариуса се
различават от констатациите на нотариуса за конкретни факти, но това не означава
, че тези правни изводи са лишени от значение. В тежест на оспорващия правения
извод на нотариуса е да опровергае извода на нотариуса (В този смисъл проф. Ж.С.,
Нотариалният акт“, изд.Фенея, 2004г. стр. 241;
Тълкувателно решение № 11/21.03.2013г. на ОСГК на ВКС). В конкретния
случай нотариалния акт № 108/1999г. съдържа изявление на нотариуса, че
представеното пълномощно № 716 удостоверява
валидна представителна власт на ответника по отношение на продавачите по
сделката за продажба на имота. Ищците не са ангажирали доказателства по делото
, които да опровергаят това изявление на нотариуса, а в тяхна тежест е било да го направят, поради
което и съдът приема, че при сключването на процесната сделка ответникът е бил
валидно упълномощен от продавачите да продаде имота. Валидното упълномощаване
препятства извод, че проведеното от ответника поведение по повод на сделката от
1999г. е противоправно, поради което и твърденията на ищците в обратния смисъл
съдът приема за неоснователни. Към горното следва да се добави, че поведението
на ответника, от което ищците се оплакват е отречено и с постановеното по дело № 16048/2010г. на СРС,
24-ти състав. Това дело е между същите страни, основанието на исковете е същото
поведение на ответника, което е основанието и на исковете, предявени по
настоящото дело, поради което и силата на пресъдено нещо на това решение
обвързва настоящия състав. Действително, претенциите по двете дела са различни ,
но това се дължи на въведените от ищците по двете дела различни характер и
размер вредите. Доколкото, обаче, поведението, от което ищците твърдят, че са
претърпели вредите и по двете дела е едно и също, като съобрази и че страните
по двете дела са идентични, то съдът приема, че силата на пресъдено нещо на
решението на СРС, 24-ти състав в частта за липсата на противоправно поведение
на ответника обвързва настоящия състав. Силата на пресъдено нещо обхваща всички
елементи от спорното право (част от правоотношение), което е предмет на делото.
Такъв елемент на спорното право е основанието му. В случая основанието на
спорното право по настоящото дело и това на спорното право, предмет на делото
на СРС, 24-ти състав са идентични, поради което и решението на СРС, 24-ти
състав по дело 16048/2010г. обвързва настоящия състав в частта за липса на
противоправно поведение на ответника. При така възприето съдът приема, че по
делото не е установено ответникът да е провел противоправно поведение за което
ищците са намели твърдение.
Съдът приема, че по делото е
установено, че продавачите по договора по нотариалния акт № 108/1999г. са били
обвързани от валидна сделка по упълномощаване по пълномощно № 716/1999г.
Съображения за този извод съдът изложи по-горе. По делото се установи, че с
нотариалния акт № 108/1999г. ответникът е реализирал дадените му пълномощия,
поради което и съдът приема, че между продавачите по нотариалния акт № 108 и
ответника освен упълномощителна сделка е възникнал валидно и договор за поръчка
с предмет представителство при сключване на договор за продажба на апартамент №
32 , ет. *, вх.*, бл. ***, ж.к.“С.“, гр.С.. Наличието на валидно правоотношение
по упълномощителна сделка и по договор за поръчка изключват възможността поведението
на ответника във връзка с тези сделки да се квалифицира като деликтно. При така
възприето съдът приема, че и на това основание предявените искове на деликтно
основание са неоснователни.
Към горното следва да се добави, че дори д се
приеме обратното - че вземане за деликтно обезщетение е възникнало за ищците,
то исковете са неосноветлни поради погасяването им по давност. При деликта
погасителната давност започва да тече от откриването на дееца – чл. 114, ал. 3
от ЗЗД. В случая още при сключването на сделката от 1999г. авторът на
поведението, от което ищците се оплакват, е бил известен, поради което и от
този момент е започнала да тече погасителната давност от 5 години, като тя е изтекла
преди предявяване на процесните искове.
С оглед гореизложеното съдът приема
че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема
че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ищците и те
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника общо 500лв. разноски за
адвокат при съотношение от ¾ в тежест на Н.Д. (375лв) и ¼ в тежест на А.Д. (125лв).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете, предявени с искова
молба вх. № 15832/07.04.2010г. на Н.В.Д., ЕГН ********** и А.И.Д., ЕГН ********** със съдебен
адрес:*** срещу П.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, Търговски дом, ет.2, кантора № 246, с която са поискали от съда
на основание на чл. 45 и сл. от ЗЗД ,
чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 5 чл. 9 от ЗН да осъди ответника да заплати
сумите както следва: ищеца Н.Д. в
личното й качество сумата от 15 000
евро, а в качеството й на наследник на И. Г. Д. сумата от 7500
евро, ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на исковата
молба - 07.04.2010г. до изплащането й; на
ищеца А.Д. като наследник на И. Г. Д.
сумата от 7500 евро, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба - 07.04.2010г. до изплащането й, представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди от противоправно поведение на ответника, продал
на 29.12.1999г. без пълномощия собствения недвижим имот - апартамент № 32, гр.С.,
ж.к.“*******“, бл. ***, вх.*, в резултат на което ищците загубили собствеността
върху имота и претърпели вреди в размер на пазарната стойност на имота; на
ищеца Н.Д. сумата от 988,37лв.,
представляващи лихва върху главницата от 22 500евро за периода от 19.01.2010г. до 06.04.2010г. включително; на ищеца А.Д.
сумата от 329,44лв., представляващи лихва върху главницата от
7500евро за периода от 19.01.2010г. до
06.04.2010г.
ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН **********
със съдебен адрес:*** да заплати на П.И.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, Търговски дом, ет*, кантора № ***, на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 375лв (триста седемдесет и пет лева), представляващи разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН **********
със съдебен адрес:*** да заплати на П.И.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, Търговски дом, ет.*, кантора № ***, на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 125лв.
(сто двадесет и пет лева), представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: