Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.С., 21.11.2016
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Анелия Маркова
мл.с. Мария Долапчиева
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело №
10197 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.05.2016
г. по гр.д. № 68807/2014 г., СРС, І ГО, 47
с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу В.В.И., ЕГН
********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
установяване, че В.В.И., ЕГН ********** дължи сумата от 944,75лева главница, стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.02.2012г. до м.04.2013г. и 107,91
лева лихва за забава за периода от 31.03.2012г. до 15.05.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410
от ГПК по гр.дело № 32761/2014г. на Софийски районен съд , 47-ми състав. Осъдил е "Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на В.В.И., ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 500 лева, платено адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор Г. Х.Б., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Ж.Ж. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че
неправилно районният съд е приел, че ответникът В.И. не е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ/сега чл.153,
пар.2 а от ДР на ЗЕ/. След прекратяване на брака между В.И. и К.Р., считано от
2009 г., процесният имот става в обикновена съсобственост при квоти 1/3 за В.И.
и 2/3 за К.Р.. Без значение е обстоятелството, че със съдебното решение е
предоставено право на ползване на К.Р., тъй като същото одобрява постигната
спогодба между страните и не поражда вещно правни последици по отношение на
ползването. Ето защо ищецът е в
облигационни отношения за 1/3 от имота с В.
В.И..
Моли съда да постанови решение, с което да отвмени
процесното в частта, в която са отхвърлени исковете за сумата от 944,75 лв.
главница и 107, 91 лв. лихва за периода до 31.03.2012 г., ведно със законната
лихва както и в частта на разноските, като неправилно и незаконосъобразно и постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение и в настоящето
производство.
Въззиваемият В.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адв. В.К. от САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество частично основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответниците В.В.И. и К.Г. Р. за сумата в размер общо от 3 157,98
лв., от които 2834,25 лв. главница за незаплатена ТЕ за периода от м.02.2012 г. до м.04.2013 г., 323,73 лв.
законна лихва за забава от 31.03.2012 г. до 15.05.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното плащане на задължението. Претендира
разноски.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците са потребители по смисъла на §1, т.42 (отм.) ЗЕ и чл.153, ал.1
ЗЕ на топлинна енергия за топлоснабдения имот като негов собственик, поради
което е обвързан от общите условия на ищеца съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, като не е
упражнил правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ да предложи специални условия. За
процесния период за този имот е доставяна топлинна енергия, поради което
ответната страна дължи заплащане на цената за нея, като съгласно общите условия
потребителят следва да заплаща топлинната енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася задължението, след което изпада в
забава за него. Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна
енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение според Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването. Съгласно приложимите
ОУ ако резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане от потребителя, тя се прибавя като задължение към първата дължима
сума за процесния период, а ако резултатът е сума за възстановяване на
потребителя, тази сума се приспада от просрочените задължения, като се започне
от най-старото. Със заявление вх.№ 3130307/16.06.2014 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответниците/ В.В.И. и К.Г. Р./, което не е влязла в сила по отношение само на В.В.И., тъй като само
той е подал възражение
срещу нея. Претендира разноски..
Третото лице помагач не оспорва исковете.
СГС констатира следното:
В хода на съдебното производство, в открито съдебно заседание на 09.02.2016
г., СРС е констатирал, че ответницата К.Г. Р. не е подала възражение срещу
издадената заповед по чл.410 ГПК в заповедното производство, поради което за
нея не е налице правен интерес от предявянене на исковете.
Ето защо е върнал исковата молба
на „Т.С.“ ЕАД в частта на обективно съединените искове с правно снование чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД срещу К.Г. Р. за претенидраните срещу
нея суми, а именно: 1889,50 лв. главница,
ведно със законната лихва за периода от 16.06.2014 г. до плащане на вземането, лихва от 215,82 лв. за периода
31.03.2012 г. до 15.05.2014 г. и 269, 13
лв. разноски по делото за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК. Постановил е да се издаде изпълнителен лист
срещу К.Г. Р. в заповедното производство за посочените суми.
При тези данни правилно
производството е продъжило само спрямо ответника В.В.И., чрез пълномощника си по делото адв. В.К. от САК. В срока по чл. 131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор,
в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42/отм./, но действал за
процесния период от
ДР на Закона за енергетиката/. Легално определение на потребител на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди е дадено в § 1, т.
42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн.
ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ.
бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./, съгласно който „потребител
на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице -собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Според
сега действащите разпоредби, чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно н.а. № 61, дело 43 от 1999 г., В.И. и К.И. се явяват съсобственици
на процесния недвижим имот.
По делото е депозирано
решение от 19.12.2008 г. по гр.д. № 240/2008 г. на СРС, ІІІ ГО, 90 състав, с
което се прекратява брака между В.В.И. и К.Г. И. и се утвърждава постигнатото
между тях споразумение. В точка 6 от споразумението е прието семейното жилище,
находящо се в гр.С., ж.к.“**********“, ул.“********** да се ползва от жената, а
в т.8, че този недвижим имот след развода остава в обикновена съсобственост
между страните при квоти 1/3 ид.ч. за В.В.И. и 2/3 ид.ч. за К.Г. И..
При
тези данни настоящият състав приема, че ответникът В.В.И. се явява потребител на топлинна
енергия по смисъла на горецитираните правни норми, тъй като същият е
съсобственик на процесния топлоснабден имот при квота 1/ 3 ид.ч. от него. Както
правилно е отбелязъл въззивникът, без значение е обстоятелството, че със съдебното решение е предоставено
право на ползване на К.Р., тъй като същото одобрява постигната спогодба между
страните и не поражда вещно правни последици по отношение на ползването и не представлява
предоставяне вещно право на ползване.
Ето защо ищецът „Т.С.“ ЕАД е в облигационни отношения
за 1/3 от имота с В. В.И., като
цитираните суми в решението на СРС обхващат именно 1/3 от главницата и лихвите.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение
ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139
-чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването /
отм./, Наредба № 2
от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год.,
отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Пред въззивната
инстнация са били допуснати и приети СТЕ и ССЕ, на основание т.3 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, тъй като същите
неоснователно не са на били допуснати от районният съд, които СГС кредитира.
От СТЕ се установява, че сумата за доплащане от изравнителните сетки за процесния период възлиза на
2185,34 лв., като всички суми за тЕ са без предишни неплатени и просрочени суми
и без начисляване на лихви към тях. Вещото лице счита, че за период 05.2012
г.-04.2013 г. изчислената сума за БГВ е занижена. Посочило е сумата за
доплащане само на главницата в размер на 295,84 лв.
Съгласно ССЕ,
за процесния период няма данни за плащания от ответната страна в полза на ищеца
на суми по претендираните задължения, начисленото задължение на ответната
страна към ищцовото дружество за процесния период за топлинна енергия
(отопление и топла вода) е в общ размер от 2 581,64 лв., от които
2 246,54 лв. главница и 335,10 лв. закщонна лихва до 15.05.2014 г. След
приспадане на присъдените задължения на К.Г. Р. в общ размер от 2 105,32
лв., от които 1 889,50 лв. главница и 215,82 лв. законна лихва до
15.05.2014 г. и разноски от 269,13 лв., остават задължения за В.В.И. в общ
размер от 476,32 лв., от които главница
от 357,04 лв. и лихва до 15.05.2014 г. в размер на 119, 28 лв.
Няма данни по делото
ответникът да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорил
изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови
разпределения в установените срокове, поради което, съдът намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен от СТЕ начин в съответствие с
нормативната уредба. Освен това, няма данни ответникът да е заявил надлежно възраженията си
срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите
условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 70,
ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.
Фактът
на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена се установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети,
извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, от заключението на ССЕ.
Ответникът
не твърди, а и от данните по делото не е видно, че за процесния период е погасил задължението си чрез плащане, поради
което дължи законна лихва по чл.86 ЗЗД, която следва да бъде в размер на 107, 91 лв., както е посочен в
заповедното производство, а главницата от 357,04 лв.
Ето защо решението на СРС
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 357,04
лв. до 944,75 лв. главница, в частта в която е отхвърлен иска за сумата от
107,91 лв. и да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми в тези размери.
При този
изход на спора ответникът дължи разноски за първата инстанция в размер общо от 164,15
лв., а за заповедното производство се
следват разноски от общо 60,82 лв. съобразно уважената част от иска.
Ищецът
дължи на ответника разноски в размер на 274 лв. съобразно отхвърленат част от
иска.
В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора и предявената претенция въззиваемият следва да заплати на въззивника юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, разноски за двете допуснати експертизи
и държавна такса от общо 339 лв. съобразно уважената част от иска.
От своя
страна въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за
настоящето производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 166,04
лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 14.05.2016 г. по гр.дело № 68807/14г.
на СРС, І ГО, 47 състав, с което СРС е отхвърлил предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу В.В.И., ЕГН
********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
установяване, че В.В.И., ЕГН ********** дължи сумата над 357, 04 лв. до 944,75 лева главница, стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.02.2012г. до м.04.2013г. и сумата от 107,91 лева лихва за забава за периода
от 31.03.2012г. до 15.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.дело № 32761/2014г. на
Софийски районен съд, 47-ми състав, както и в частта на присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** срещу В.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника по делото адв. В.К. от САК, със съдебен адрес:*** искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД, че ответникът В.В.И., ЕГН **********
дължи на ищеца „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******** следните суми: сумата от 357, 04 лева главница, стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.02.2012г. до м.04.2013г. и 107,91
лева лихва за забава за периода от 31.03.2012г. до 15.05.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410
от ГПК по гр.дело № 32761/2014г. на Софийски районен съд, 47-ми състав.
ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адв. В.К. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление-***, представлявано от Изпълнителния директор Г. Х.Б., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Ж.Ж. направените разноски за първата
инстанция в общ размер от 164,15 лв. и 60,82 лв. за заповедното производство,
Потвърждава решението в останалата част.
ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адв. В.К. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление-***, представлявано от Изпълнителния директор Г. Х.Б., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Ж.Ж. направените разноски за втората инстанция в общ
размер от 339 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление-***,
представлявано от Изпълнителния директор Г. Х.Б. да заплати на В.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адв. В.К. от САК, със съдебен адрес:***
направените разноски за първата интанция в размер на 274 лв., а за настоящето
производство в размер на 166,04 лв.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Нелбо инженерингс” ООД, гр. С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.