№ 453
гр. Дупница, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100291 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Банка ДСК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, е предявила срещу Ю. Б. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
9182.95 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022г. до окончателно
изплащане на вземането; 3947.02 лв.-договорна лихва за периода от 21.03.2019г. до
23.06.2022г.; 298.88 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.03.2019г. до 23.06.2022г.;
30.62 лв.-законна лихва за забава за периода от 24.06.2022г. до 06.07.2022г. и 120.00 лв. -
разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
807/07.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 1280/2022г. по описа на Районен съд-Дупница. Претендира
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че на 23.11.2017г. между страните е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит от
банката в размер на 10000.00 лв. (десет хиляди лева), със срок за издължаване 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване.
Съгласно постигнатите между страните договорки сумата от кредита, се усвоява
еднократно, чрез посочената в т.4 от договора разплащателна сметка, разкрита в „Банка
ДСК“ АД, с титуляр кредитополучателя, като кредитът се погасява чрез същата
разплащателна сметка с месечни вноски за главница и лихва, с падежна дата 20-то число на
месеца, съгласно погасителен план, в който се съдържа информация за общата дължима
1
сума. Годишният процент на разходи по кредита е 11,22.
Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,20% годишно или
0,03 % на ден, формиран от стройността на 6 месечен „Софибор“, 0,268%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 9,932%, при изпълнение на условията по програма „ДСК Партньори плюс“,
подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на Условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на
неизпълнение, променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити,
в размер на 6-месечен „Софибор“ към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13,182 %.
Банката е изпълнила поетият с подписването на договора ангажимент, като на
23.11.2017г. по разплащателната сметка на кредитополучателя е преведена сумата от
10000.00 лева. От своя страна кредитополучателят не е спазил уговорката от договора за
кредит за издължаване на кредита в посочените срокове и суми, като напълно е
преустановил плащанията след 12.7.2019г.
С оглед липсата на погашения по кредита, банката е предприела действия по
съдебното събиране на вземането, като до кредитополучателя е изпратена покана-
уведомление с изх.№0020-20-02205/15.06.2022г. за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, връчена на 24.6.2022г. чрез ЧСИ В. А., с рег.№742.
На 07.07.2022г. Банката е депозирала заявление с искане за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, на основание извлечение от счетоводните книги за
заемна сметка №11/24898360. В образуваното ч.гр.д. №1280 по описа за 2022г., на
07.07.2022г. Районен съд Дупница е издал Заповед №807 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
претендираните суми.
На основание издадените по ч.гр.д.№ 1280/2022г. на Районен съд Дупница Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист с молба от 21.07.2022г., Банката е образувала срещу
ответника в кантората на ЧСИ В. А., с рег.№742 и с район на действие ОС-Кюстендил,
изпълнително дело №654/2022г., в което изпълнително производство Поканата за
доброволно изпълнение, ведно със Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв
от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва автентичността на представения с
исковата молба Договор за кредит за текущо потребление, като иска съда да задължи ищеца
да представи същия в оригинал. Счита, че ответникът не е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва предявения иск и по размер.
2
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от
фактическа и страна следното:
С исковата молба е представен Договор за банков потребителски кредит за текущо
потребление на физическо лице, усвояван чрез разплащателна сметка, сключен между
страните на 23.11.2017г., в гр. Дупница, съгласно който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 10000.00 лева. Приложени са
към исковата молба общи условия на банката, както и погасителен план, които ответникът е
подписал лично и представляващи неразделна част от договора.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена по разплащателна
банкова сметка с ІВАN: ВG85SТSА93000024450029 с титуляр Ю. Б. Д. в „Банка ДСК” АД на
23.11.2017г.
Кредитополучателят Ю. Б. Д. е извършил общо плащания по
Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2017г. в размер на 2158.54 лв., в т.ч.
разпределени от банката за погаяване на: главнични задължения - 817,05 лв.; договорни
лихви - 1340,74 лв. и санкционираща лихва върху главница - 0,75 лв.
Последното плащане от страна на кредитополучателя е извършено на 12.07.2019г., с
него са погасени задължения по погасителни вноски с пореден № 15 с дата на падеж
20.02.2019г., № 16 с дата на падеж 20.03.2019г. и № 17 с дата на падеж 20.04.2019г. -
частично платена възнаградителна лихва.
Размерът на непогасените задължения по кредита е 13 582.01 лв. /тринадесет хиляди
петстотин осемдесет и два лева и една стотинка/ и разделен на главница, договорна лихва,
лихва за забава, такси и разноски към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -
07.07.2022г., в т.ч. по компоненти на дълга, е както следва:
1. Главница 9 182,95 лв., от тях:
- редовна главница - 1930,57 лв.;
- предсрочно изискуема главница - 7 252,38 лв.
2. Договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2019г. до 23.06.2022 г.-
3,947,02 лв., от тях:
- редовна изискуема договорна лихва от 20.04.2019г. до 20.06.2022г.-3933,57 лв.;
-предсрочно изискуема договорна лихва от 20.06.2019г. - 23.06.2022г.-13,45 лв.
3. Обезщетение за забава/санкционна лихва, която е дължима до дата на предсрочна
изискуемост - 298,88 лв.
4. Законна лихва за забава от 24.06.2022г. до 07.04.2022г. - 33,16 лв.
5. Такса изискуемост-120,00 лв.
Приложена е към исковата молба покана, с които е обявена предсрочната изискуемост
3
на кредита, връчени от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл.422, вр. с чл.
415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД - за съществуването на парично вземане, за което
на ищеца е издадена в заповедно производство по ч.гр.д. 1280/2022г. по описа на Районен
съд-Дупница заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК, но са му били дадени
указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си, заради
връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление,
което същият е сторил.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането-сключването на
договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на
задължение от ответника да върне заетата сума, както и размера на претенцията си. С оглед
на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено
сключването на процесния договор, сключен между страните, съгласно който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит, по разплащателна сметка с титуляр ответника.
Видно от изготвената експертиза и приложените по делото доказателства, ответникът
не е изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие с погасяването на главница и
лихва, поради което кредитът е станал изцяло изискуем в пълен размер преди подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК в заповедното производство.
Кредиторът е регистриран като банка. Предвид на изложеното, съдът намира, че в
процесния случай са приложими задължителните тълкувания, дадени в т.18 от ТР №4/2013г.
от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които предсрочната
изискуемост настъпва при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки:
уговорено в договора основание в този смисъл за едностранна промяна на условията по него
касаещи срока, както и упражняване на банката на правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем чрез изявление, което следва да е достигнало до длъжника. Видно от приетата като
доказателство по делото покана и констативен протокол към нея, се установява връчване на
поканата, с която Банката – ищец уведомява длъжника за обявената от нея
предсрочна изискуемост, поради забава в погасяването на задълженията по договора, по
реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. Неоснователни са възраженията на особения
представител на ответника, че предсрочната изискуемост на договора за кредите не е
надлежно обявена, понеже нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Нотариусът (или ЧСИ) връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл.
37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД. В определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на ВКС,
ІІ т.о., е прието, че съгласно чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, съгласно да получи съобщението. Прието е също, че доколкото прилагането на този
начин на връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за
да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да
4
са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова
връчване. В настоящия случай, това изискване е изпълнено. Удостоверяване надлежността
на връчването по посочения ред е направено върху самата покана.
Размерът на дължимата от ответника главница по сключения договор е изчислен от вещото
лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза.
Задължението за заплащане на договорната лихва страните са уговорили в чл. 8 от договора
и приложимите към него общи условия, съгласно който кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 10,20% годишно или 0,03 % на ден, формиран от стройността на 6 месечен
„Софибор“, 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 9,932%, при изпълнение на условията по програма „ДСК
Партньори плюс“, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на
Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.
Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение,
променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-
месечен „Софибор“ към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182 %.
В тежест на заемателя/кредитополучателя може да се възложи да заплаща възнаградителна
лихва по сключен договор за потребителски заем/кредит и това не протИ.речи на разпоредбите на
ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че
заемателят ползва неговите парични средства и тя има възнаградителен, а не наказателен характер,
поради което се дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят размера ù над
размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна)
е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдържанието на договора не може да протИ.речи на
повелителни норми на закона и в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки (арг. от чл. 288 ТЗ). С оглед характера
на процесния договор, неговата цел, съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може
да се счете за прекомерна, водеща до протИ.правно облагодетелстване и протИ.речаща на добрите
нрави. Видно от представеното с исковата молба и заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение от
счетоводните книги, същото е посочено коректно, така е издадена и заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК.
Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: вземането на това основание възниква при
наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото,
като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните договорка, предвиждаща
дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие при заплащането на погасителни вноски
и предвид изложеното от вещото лице, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита, съдът
намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както същата се
претендира с исковата молба, чийто размер е изчислен от вещото лице.
Задължението за заплащане на такси за обслужване на кредита е предвидено в чл. 17 от
договора за кредит и са дължими от кредитополучателя, поради което и с оглед заключението на
вещото лице, съдът приема иска за доказан и за сумата от 120 лева, представляваща начислени
такси за обслужване на кредита.
5
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК, и с
оглед направеното и ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски както в настоящото производство, в размер на общо 2350.62
лв., от които: 1623.15 лв.-внесен депозит за назначаване на особен представител, 355.88 лв.-
внесен депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ, 271.59 лв.-внесена
държавна такса и 100.00 лв.-за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, така и в производството по ч.гр.д.№
1280/2022г. на ДРС, в размер на общо 321.59 лв., от които: 50.00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение и 271.59 лв.-внесена държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК,
предявен „Банка ДСК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, срещу Ю. Б. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че ответникът дължи на дружеството-ищец, по сключения между страните
Договор за банков потребителски кредит за текущо потребление от 23.11.2017г., усвояван по
разплащателна сметка с титуляр ответника, следните суми: 9182.95 лв. (девет хиляди сто
осемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) - главница, ведно със законната
лихва, считано от 07.07.2022г. (датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда) до окончателно изплащане на вземането; 3947.02 лв. (три хиляди деветстотин
четиридесет и седем лева и две стотинки)-договорна лихва за периода от 21.03.2019г. до
23.06.2022г.; 298.88 лв. (двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) –
обезщетение за забава за периода от 21.03.2019г. до 23.06.2022г.; 30.62 лв. (тридесет лева и
шестдесет и две стотинки)-законна лихва за забава за периода от 24.06.2022г. до
06.07.2022г., и 120.00 лв. (сто и двадесет лева) - разходи при изискуем кредит, за които
суми са издадени Заповед за изпълнение № 807/07.07.2022г. и Изпълнителен лист
№747/07.07.2022г. по ч.гр.д.№ 1280/2022г. по описа на Районен съд-гр.Дупница.
ОСЪЖДА Ю. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19, сумата от 2350.62 лв. (две хиляди триста и петдесет лева и шестдесет
и две стотинки) – направени разноски по настоящото дело, както и сторените разноски по
ч.гр.д.№ 1280/2022г. по описа на ДРС, в размер на 321.59 лв. (триста двадесет и един лева
6
и петдесет и девет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7