Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Марияна
Маркова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 413 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
и. д. директор на ТД на НАП - София е наложил на жалбоподателя „С.к.“ ООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Недоволен от така наложеното му
наказание жалбоподателят по изложените в жалбата правни доводи моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не е изпратил представител.
Р.п.– П.Т.– Р. редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения
срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
По делото се установява, че на
11.07.2019 г., в 09,30 ч., при извършена проверка на търговски обект по смисъла
на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – къща за гости, ресторант, бар и плувен басейн, находящи се на адрес: гр. Радомир, кв. 300, стопанисван и
експлоатиран от „С.к.“ ООД, се е установило, че в търговския обект са
установени монтирани, технически изправни, функциониращи, с изградена
дистанционна връзка с НАП 3 бр. фискални устройства, като чрез фискално
устройство, описано под номер 1, се отразяват продажби от ресторант и нощувки.
Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗДДС данъчната ставка е 20% за облагаемите доставки,
освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни
заведения, вкл. предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем
на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер на 9%.
Съгласно разпоредбите на чл. 27,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите.
На място било констатирано от
представен отчет от фискалната памет за периода 01.05.2019 г. 11.07.2019 г., че
в устройството има отразен оборот само на данъчна група „Б“ (20%) и няма
отразен оборот по данъчна група „Г“ (9%). Видно било от представени копия от
регистър за настаняване за посочения период, че имало отразени общо 12 гости. „С.к.“
ООД не е отразило в касовия апарат продажбите по данъчни групи според вида на
продажбите, поради което актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на
жалбоподателя „С.к.“ ООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на
основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
По делото са разпитани в
качеството им на свидетели актосъставителят Г.Д.П. и
свидетелят по акта И.И.В., които потвърждават
фактическата обстановка, така, като е описана в съставения АУАН. Наред с това,
свидетелката П. сочи, че при проверката е констатирано, че всички приходи са
били регистрирани в групата, в която се регистрират приходи, обложени с 20%
ДДС, като нарушението е, че няма регистрирани приходи с 9% ДДС, които
най-вероятно са регистрирани като такива с 20% ДДС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на
чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите,
тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства.
От правна страна:
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, установи следното от правна
страна:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати процесуални нарушения, които са накърнили правото на
защита на жалбоподателя, от което следва, че обжалваното
НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено само
на формално основание. Това е
така, тъй като при съставянето
на АУАН актосъставителят е квалифицирал извършеното
от жалбоподателя нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, но без да посочи на
коя от изброените в чл. 27, ал. 1 от Наредбата хипотези се позовава. Едва в
издаденото впоследствие НП е посочено, че се касае за нарушение на т. 4 на чл.
27, ал. 1 от Наредбата. При това положение съдът намира, че с тези си действия актосъставителят неминуемо е ограничил правото на защита на
жалбоподателя, като последният е бил поставен в невъзможност да разбере за
какво нарушение му е повдигнато административнонаказателно
обвинение. Така посоченото нарушение според настоящия съдебен състав
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук и до
невъзможност нарушението да бъде установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо,
защото по този начин се
засяга правото на защита на
нарушителя, тъй като на същия е
повдигнато административнонаказателно обвинение,
което не е било ясно формулирано и по този начин жалбоподателят е бил лишен
от възможността адекватно да организира защитата си. В случая липсата на съставомерни елементи и на относими
към тях факти е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото
на защита на наказаното лице.
Наред с това, обаче, настоящият
съдебен състав споделя и основния довод в жалбата, че извършеното от касатора административно нарушение е маловажно такова и са
налице законовите предпоставки за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, като
нарушителят не следва да се наказва и бъде предупреден, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. по тълк.
д. № 1/2007 г. на ВКС, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция на понятието
„маловажен случай“, поради което приложимите критерии се извеждат от легалното
определение на „маловажен случай“ в чл. 93, т. 9 от НК – случай, при който
извършеното административно нарушение с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
В случая се касае за административно
нарушение, което не накърнява фиска, като при
извършената проверка в процесния обект не са
констатирани каквито и да е други нарушения. При извършената проверка от
контролните органи е установено, че макар и всички приходи да са били
регистрирани в групата, в която се регистрират приходи, обложени с 20% ДДС и
няма регистрирани приходи с 9% ДДС, последните вероятно са регистрирани като
такива с 20% ДДС, т. е. жалбоподателят е внесъл повече ДДС от дължимото. По
делото няма данни санкционираният търговец да е бил наказван преди това за
други нарушения по ЗДДС, които обстоятелства сочат на значително по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид,
поради което осъщественото деяние следва да се квалифицира като „маловажен
случай“.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното № .г. на и. д. директор на
ТД на НАП - София, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № .г. на и. д. директор на ТД на НАП - София, издадено срещу „С.к.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:***, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на
чл. 27, ал.
1, т. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, на основание
чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: