Мотиви на Присъда № 4/18.01.2019год. по НОХДN 505/2017г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Окръжна
прокуратура – Русе е обвинила П.С.А. в това, че:
На
неустановена дата през периода м.март 2016г. – 09.05.2016г. в село Бръшлен,
обл.Русе, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на повече от
две малолетни лица – А.Д.А., родена на ***г.; Ю.М.Ф., родена на ***г. и Е.Е.Г.,
родена на ***г. - престъпление по чл.149, ал.5, т.1 вр.ал.1 от НК,
На неустановена дата през периода
м.март 2016г. – 09.05.2016г. в село Бръшлен, обл.Русе, извършил действия с цел
да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – А.Д.А., родена на ***г. - престъпление по чл.149, ал.1,
пр.1 от НК.
На неустановена дата през периода
м.март 2016г. - 09.05.2016г. в село Бръшлен, обл.Русе, извършил действия с цел
да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – Е.Е.Г., родена на ***г. - престъпление по чл.149, ал.1,
пр.1 от НК.
На неустановена дата през месец
декември 2015г. в село Бръшлен, обл.Русе, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – Т.Р.Г., родена на ***г., като блудството е извършено чрез
употребата на сила - престъпление по чл.149, ал.2, т.1, вр. ал. 1 от НК.
През периода 06.10.2015г. –
23.06.2016г. в село Бръшлен, обл.Русе и в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление – на 42 пъти, държал на следните компютърни системи порнографски
материали, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като
ненавършили 18 години, както следва:
1. На стационарен компютър марка
„HP“ , модел „DC 7700“, със сериен номер *** на логически дял, обозначен като
(С:) 25 броя фото /графически/ файла с наименования и данни, както следва:
- [000016].jpg, размер: 4 096,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000035].jpg, размер: 3 072,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [000041].jpg, размер: 2 560,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [000120].jpg, размер: 4 096,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 06.10.2015;
-
[000122].jpg, размер: 2 560, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
- [000146].jpg, размер: 3 584,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000604].jpg, размер: 5 120,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 18.06.2016;
- [000683].jpg, размер: 2 048,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000689].jpg, размер: 3 584,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [000717].jpg, размер: 3 584,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000720].jpg, размер: 3 584,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000764].jpg, размер: 11 776,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000991].jpg, размер: 31 232,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [002483].jpg, размер: 9 728, дата на
създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [002484].jpg, размер: 9 728,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [002623].jpg, размер: 11 264,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [002661].jpg, размер: 7 168,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [002732].jpg, размер: 12 288,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [004579].jpg, размер: 2 560,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [004637].jpg, размер: 7 680, дата
на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [004650].jpg, размер: 8 192,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: няма данни;
- [005185].jpg, размер: 4 096,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [005555].jpg, размер: 10 240,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [006136].jpg, размер: 10 240,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [006553].jpg, размер: 5 632,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015.
2. На стационарен компютър
/асемблирана компютърна система/ със сива на цвят кутия, със светло син на цвят
преден панел и залепен в долната част на предния панел стикер с текст „Intel
Inside Pentium 4“ на логически дял, обозначен като (С:) 17 броя фото
/графически/ файла с наименования и данни, както следва:
- [001912].jpg, размер: 55 296,
дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016;
- [001915].jpg, размер: 53 248,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016;
- [004178].jpg, размер: 17 408,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;
- [004447].jpg, размер: 31 232,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;
- [005330].jpg, размер: 10 240,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;
- [006366].jpg, размер: 11 776,
дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване: 25.05.2016;
- [006432].jpg, размер: 9 216,
дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване: 25.05.2016;
- [006460].jpg, размер: 7 168,
дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване: 28.04.2016;
- [010446].jpg, размер: 47 616,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 22.02.2016;
- [010492].jpg, размер: 20 480,
дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване: 25.12.2015;
- [013419].jpg, размер: 23 552,
дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016;
- [013569].jpg, размер: 24 064,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;
- [015281].jpg, размер: 16 896,
дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване: 28.04.2016;
- [015308].jpg, размер: 48 640,
дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване: 25.05.2016;
- [015309].jpg, размер: 46 592,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 25.05.2016;
- [015344].jpg, размер: 18 944,
дата на създаване: 22.02.2016, дата на изтриване: 25.02.2016;
- [015354].jpg, размер: 18 432,
дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване: 24.12.2015.
- престъпление по чл.159, ал.6,
пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съвместно за разглеждане в
наказателното производство е приет граждански иск, предявен с писмена молба –
л.111 и 112, т.1 от съд. п/во (уточнен по съдържание относно цифровото изражение на конкретно
твърдяното престъпление по обвинителния
акт – да не се счита за посочена ал.5 на чл.149 от НК – в с.з. на 26.01.18г. –
отразено в портокол на л.120, т.1 от съд. п/во и изменен по съдържание относно претендирана сума – от 50 000,
на 10 000 лева – отразено на л.123, т.1 от съд. п/во ), предявен от Т.Р.Г. (със съгласието на особения
представител адв.И.) срещу подсъдимия П.С.А., с който се претендира да заплати на Т.Р.Г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени на Г.
от престъплението по чл.149, ал.2, т.1, вр. ал. 1 от НК извършено по отношения
на нея, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до
окончателното й изплащане.
В производството Т.Р.Г. е
конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител, а в
качеството на нейн повереник – адв.А.И., която е и особен представител (АК – Русе).
Съвместно за разглеждане в
наказателното производство е приет и граждански иск, предявен с писмена молба –
л.103-105, т.1 от съд. п/во, от Ю.М.Ф. (със съгласието на родителите й – М. А.Ф. и М.В.П.) срещу подсъдимия П.С.А., с който се претендира да заплати на Ю.М.Ф. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, причинени на същата от престъплението по
чл.149, ал.5, т.1, във вр. ал.1 от НК, извършено по отношения на нея, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането (посочената датата
09.05.2016год.) до
окончателното й изплащане, както и се претендира подсъдимия да заплати на
същата разноски направени за повереник в производството.
В производството Ю.М.Ф. е
конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител, а в
качеството на нейни повереници – адв.С. ***), а от съдебно заседание на 26.06.18г. занапред
– и адв.М.Р. – Пълномошно на л.431, т.2 от съд. п/во.
Прокурорът поддържа всяко от
обвиненията. Пледира за определяне на съответни наказания лишаване от свобода
за отделните престъпления, както и наказание глоба за престъплението по чл.159, ал.6, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
като на основание чл.23 от НК на подс.А. бъде наложено общо, най-тежкото
наказание лишаване от свобода (осем
години лишаване от свобода съобразно предлаганото от прокурора), както и към него да се присъедини наказанието глоба, комулативно
предвидено за престъплението по чл.159, ал.6,
пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК (предлага
се да е в размер на 1000 лева). Да се
постанови изтърпяването на наказанието лишаване от свобода при първоначален
строг режим. Пледира и за отнемане в полза на държавата на двата стационарни компютри, описани в
приложението към обвинителния акт.
Повереника на гражданския ищец и
частен обвинител Т.Р.Г. (адв.А.И.) поддържа
гражданския иск и обвинението в тази му част. Пледира за присъждане в цялост на
претенцията по иска.
Един от двамата повереници на
гражданския ищец и частен обвинител Ю.М.Ф. (адв.М.Р.) поддържа гражданския иск и обвинението в тази му
част. Пледира за присъждане в цялост на претенцията по иска, както и за
присъждане на направените разноски за повереници.
Защитниците на подс.А. (адв.А.С. и адв.Д.Т.), развиват съображения за
установеност въз основа на съвкупността, на различна фактология в сравнение с
наведената по обвинението (като се акцентира на считаното от тях, че съвкупноста заявена в подкрепа на
обвинението се явява компрометирана по
съдържание, за разлика от тази, подкрепяща версията на подсъдимия), както и за несъставомерност по
всяко от твърдените обвинения – поради липса на изискваните за съставомерността
на блудството прояви на подсъдимия по отношение лицата сочени за пострадали с
обвинението, които да го обективират такова за всяка от тях в съответната
квалификация, наведена с обвинението, съответно и на изискваното психологично
отношение. По идентичен начин – несъставомерност на установеното по фактите в
съответната му част, и към престъпление по чл.159, ал.6, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Пледират за цялостно
оправдателна присъда и цялостно отхвърляне на претенциите по гражданските
искове.
Подсъдимия
дава обяснения, в които развива версия за обективно нереализиране на действия,
насочени към половата неприкосновеност на лицата, сочени за пострадали с
обвинението, както и липса на субективно негово отношение в твърдения по
обвинението смисъл, съответно и по идентечин начин – за неосъществяване
съобразно устатовеното по фактите, и на деятелност, квалифицирана с обвинението
като престъпление по чл.159, ал.6,
пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Пледира за оправдателна присъда.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия А. е роден на ***г***. Завършил висше образование специалност
„Зооинжинерство“ в ВИЗВМ – Стара Загора, женен, не бил осъждан към момента на
процесните събития.
Съпругата
на подсъдимия – св.Л.Х.А., имала наследствена къща намираща се в село Бръшлен,
обл.Русенска, на ул.“***. От години
подсъдмия живеел предимно в къщата в Бръшлен, като работел в село Голямо Враново,
а в следващи отделни отрязъци от време в периода септември 2009год. до
2014год., общо две години и три месеца подсъдимия работел на различни длъжности
в професионална гимназия по селско стопанство „А. Кънчен“, в кв.“Образцов
цифлик“. През 2015 и 2016год. продължавал да пребивава и живее сам, предимно в
къщата в село Блъшлен, като 2016год. няколко месеца работел в кооперацията на селото
като комбайнер. Съпругата и сина му С. П. А. живеели в апартамента им в гр.Русе
на ул.“***, а посещавали къщата в Бръшлен спорадично – обикновено в някой от
почивните дни.
Подсъдимия А. проявявал силен
сексуален интерес (имал
сексуално влечение) към деца и по-конкретно към
малолетни и непълнолетни момичета. Тази особеност у него обаче, не представлява психично заболяване „разстройство на сексуалното влечение“ по
смисъла на Международната класификация
на болестите – Десета ревизия (съобразно съответния експертен извод в цитираната по-долу експертиза,
достигнат по анамнестични данни, събрани от подсъдимия и съпругата му), подсъдимия не покрива медицинските
критерии на това заболяване. Един от
начините по който подсъдимия удовлетворявал този си силен сексуален интерес,
бил да разглежда порнографски материали, на които били заснети или били
изобразени графически, лица, изглеждащи като ненавършили 18 - годишна възраст. За
целта ползвал два компютъра - стационарен компютър, който се намирал в къщата в
село Бръшлен и стационарен компютър, който се намирал в апартамента в гр.Русе (иззети впоследствие – част от
веществените доказателства по делото). На всеки от компютрите била инсталирана операционна
система Microsoft
Windows XP Professional. Подсъдимия последователно във
времето, боравейки със съответния компютър, със съответната команда изтеглял от
интернет или от други външни носители на информация (като флаш памет, външен диск или
други възможни), множество
фото и графически файлове с детска порнография и така ги записвал като
информация (създавал ги
като файл) върху
твърдия диск на съответния компютър и по-конкретно на логически дял, обозначен като
(С:) –
диск С. В резултат на това файловете се намирали и престоявали (били държани) на съответните компютърни системи – на единия и съответно на другия
компютър. За
периода от 06.10.2015г. – 23.06.2016г. след като изтеглял тези файлове,
те престоявали определено време на логическия дял С в твърдия диск на
съответния от двата посочени компютри, след което на същата дата, а за част от файловете - на друга следваща
дата, подсъдимия или
променял местоположението на дадения файл в съответния компютър – от
логически дял С, на друг логически дял, папка, директория, или го изтривал изцяло (напълно) от компютъра. И в двата случая, последицата била, че при последвалото вече в хода на
разследването експертизиране на двата компютъра, съобразно възможностите на ползвания
специализиран софтуер за възстановяване на изтрити фотофайлове, датата на едното (промяна местоположението на файла) или другото (цялостно изтриване на файла от
компютъра) възможни
действия, се обективирала в изводите на нарочните експертизи като дата, на която файла бил изтрит, което
било възприето и от обвинението. Във всеки случай, част от файловете – описани
непосредствено по-долу, се намирали на логически дял С на съответните два компютри за
период, по-дълъг от един ден. Конкретно, в резултат описаните действия на
подсъдимия, на стационарен компютър марка „HP“ , модел „DC 7700“, със сериен
номер *** на логически дял, обозначен като (С:), били държани 25 броя фото /графически/ файла с наименования и
данни, както следва:
- [000016].jpg, размер: 4 096,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000035].jpg, размер: 3 072, дата
на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [000041].jpg, размер: 2 560,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [000120].jpg, размер: 4 096,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 06.10.2015;
-
[000122].jpg, размер: 2 560, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
- [000146].jpg, размер: 3 584,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000604].jpg, размер: 5 120, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 18.06.2016;
- [000683].jpg, размер: 2 048,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000689].jpg, размер: 3 584,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [000717].jpg, размер: 3 584,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000720].jpg, размер: 3 584,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000764].jpg, размер: 11 776,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [000991].jpg, размер: 31 232,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [002483].jpg, размер: 9 728, дата на
създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [002484].jpg, размер: 9 728,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [002623].jpg, размер: 11 264,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [002661].jpg, размер: 7 168,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [002732].jpg, размер: 12 288,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [004579].jpg, размер: 2 560,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [004637].jpg, размер: 7 680,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [004650].jpg, размер: 8 192,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: няма данни;
- [005185].jpg, размер: 4 096,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [005555].jpg, размер: 10 240,
дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
- [006136].jpg, размер: 10 240,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
- [006553].jpg, размер: 5 632,
дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015, а на
Стационарен компютър /асемблирана
компютърна система/ със сива на цвят кутия, със светло син на цвят преден панел
и залепен в долната част на предния панел стикер с текст „Intel Inside Pentium
4“ на логически дял, обозначен като (С:), били
държани 17 броя фото /графически/ файла с наименования и данни, както
следва:
- [001912].jpg, размер: 55 296,
дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016;
- [001915].jpg, размер: 53 248, дата на създаване: 13.06.2016, дата на
изтриване: 23.06.2016;
- [004178].jpg, размер: 17 408,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;
- [004447].jpg, размер: 31 232,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;
- [005330].jpg, размер: 10 240,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;
- [006366].jpg, размер: 11 776,
дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване: 25.05.2016;
- [006432].jpg, размер: 9 216,
дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване: 25.05.2016;
- [006460].jpg, размер: 7 168,
дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване: 28.04.2016;
- [010446].jpg, размер: 47 616,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 22.02.2016;
- [010492].jpg, размер: 20 480, дата на създаване: 24.12.2015, дата на
изтриване: 25.12.2015;
- [013419].jpg, размер: 23 552,
дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016;
- [013569].jpg, размер: 24 064,
дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;
- [015281].jpg, размер: 16 896,
дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване: 28.04.2016;
- [015308].jpg, размер: 48 640,
дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване: 25.05.2016;
- [015309].jpg, размер: 46 592,
дата на създаване: няма данни, дата на изтриване: 25.05.2016;
- [015344].jpg, размер: 18 944, дата на създаване: 22.02.2016, дата на
изтриване: 25.02.2016;
- [015354].jpg, размер: 18 432,
дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване: 24.12.2015.
Съдържанието на всички тези
файлове било снимки, които изразявали открито сексуално поведение, изразяващо
се в похотливо показване на половите органи, полово сношение, мастурбация,
фелацио, кунилингус и други видове сексуални действия. За създаването на тези
фотоматериали са използвани лица от женски и мъжки пол, които изглеждат на
такива, ненавършили 18 години. Тази оценка се прави от множество признаци, установяващи
се от визиално възприеманото съдържание на материалите, а именно – момичетата
са с детски или юношески ръст и телосложение. Липсва окосмяване в областта на
подмишниците и пубиса или се наблюдава само начална проява на такова.
Развитието на гърдите е без видими прояви на развитие над гръдния кош или само
с начални видими прояви над гръдния кош. Външните срамни устни изглеждат
неразвити. При лицата от мъжки пол определящо за определяне на видимата им
възраст са ръстът, телосложението, големината на пениса и тестисите.
Междувременно, в същия общ
времеви период на изтегляне и държане за известно време на тези
порнографски материали на компютрите (за месец октомври 2015год. множество такива действия на
компютъра, намиращ се в къщата в село Бръшлен), подсъдимия възползвайки се от
обстоятелствата при пребиваването си в селото, започнал да удовлетворява силния си сексуален интерес към малолетни и
непълнолетни момичета и по друг начин. По-конкретно – чрез извършване на действия
по отношение на малолетни деца – момичета, живеещи в селото, с които действия
възбуждал и удовлетворявал своето полово желание по отношение на такива деца.
Първи по време обект на секуалното
му влечение към малолетни момичета, станала свидетелката Т.Р.Г.. Същата е родена на ***год., като през месец ноември
2015год. заживяла в село Бръшлен, в
къщата на баба й - св.Т.Г.Г. и мъжът с който последната живеела на семейни
начала. Къщата се намирала на ул.“*** в селото. Детето започнало да ходи на
училище в гр.Сливо поле, като било в шести клас.
Един ден през месец Декември 2015год. около 6,30 часа сутринта (конкретно неустановена дата от
доказателствата по делото), св.Т.Р.Г. минавала по пътя покрай къщата на ул.“***, отивайки към
спирката, от която да хване автобуса за гр.Сливо поле за училище. По това време
подсъдимия се намирал в къщата и бил сам. Преминавайки детето видяло, че на
входната врата за двора имало табела с надпис „Зла котка“. На детето му станало
любопитно, загледало се в надписа, доближило се към входната врата и започнало
да го разглежда. В този момент, подсъдимия излязъл през входната врата на
къщата, като бил облечен само с тениска (бил гол в долната част на тялото), отишъл до входната врата и
питал св.Г. какво има. Тя отвърнала, че просто била дошла да прочете добре
надписа, и че там пишело „Зла котка“. Подсъдимия потвърдил това и преценявайки,
че ситуацията е добра, за да удовлетвори нагона си (с възможни действия да възбуди и задоволи
половия си интерес към малолетни момичета), отворил портата и поканил св. Г.
да влезе в къщата, казвайки й „Ела да ти покажа котката“и тръгнал обратно към
къщата. Казал й, че тъкмо се обличал за работа. Св.Г. се почувствала неудобно
от това, че вижда гол до кръста мъж, но в нея надделяло любопитството да види
котката, не мислела, че ще се случи нещо различно и се доверила на подсъдимия,
като тръгнала след него. Така двамата влезли в къщата. Подсъдимия започнал за
кратко да се прави, че действително търси котка, а в последствие и куче. В един
момент подсъдимия започнал да се опипва между краката си, което било видяно от
св.Г.. Едновременно с това подсъдимия я попитал „Ти виждала ли си такова зайче
?“. Тя отговорила, че и да е виждала, това не е негова работа (при въпроса му св.Г. видяла половия
член на подсъдимия и разбрала, че той задава въпроса във връзка с него). Подсъдимия казал на св.Г., че
това се казвало „***, целунал я по бузите и й казал, че искал да го пипа по половия
член. Подсъдимия хванал силно едната ръка на св.Г. над китката и я издърпал към
гениталиите си, при което допрял ръката й до члена си. На св.Г. й станало
неприятно, дръпнала се силно и избягала от къщата. Не споделила с никого за
случилото се. Причината за това било, че не искала да притеснява баба си, а и
защото знаела, че дядо и много я обича и предполагала, че ако разбере за
случилото се, ще се ядоса много и ще последва физическа разправа с подсъдимия.
Детето се страхувало, че ако това се случи, дядо му може да пострада.
Едновременно с това, след този случай с детето Т.Г., подсъдимия А. държал в периода
от 22.02.2016год. до 25.02.2016год., този път на компютъра намиращ се в
семейния апартамент в гр.Русе, един от поредните файлове, представляващ
порнографски материал, за създаването на който се използвани лица, които
изглеждат като ненавършили 18 години (конкретно файла [015344].jpg, размер: 18 944, дата на
създаване: 22.02.2016, дата на изтриване: 25.02.2016). (Тази проява е част от предходноописаната
деятелност, квалифицирана с диспозитива на присъдата като продължавано
престъпление по чл.159, ал.6, пр.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК).
В следващ по време период от
време и по – конкретно периода месец
март 2016г. – 09.05.2016год. обект на сексуалното влечение на подсъдимия
към малолетни момичета, станали и децата А.Д.А.,
Ю.М.Ф. и Е.Е.Г.. Свидетелката А.Д.А. е родена ***год. като имала по-малък
брат – св.А.Д.А., роден на ***год. Обръщали
се към него с името „П.“. Свидетелката Ю.М.Ф. е родена на ***г., като имала
по-малък брат – св.В.М.Ф., роден на ***год. Свидетелката Е.Е.Г. е родена на ***год. Децата
живеели с родителите си в същото село, в къщи недалеч от къщата на подсъдимия. Подсъдимия
живеел трайно там, като ходел и на работа в кооперацията на селото. В останалото
време стоял в къщата и в двора, където имало и гараж и механизъм за повдигане
на автомобили и някои инструменти, като подсъдимия отвреме – навреме правил
ремонт на някой автомобил. Петте деца често се събирали заедно и играели в
района на улицата и в близост до двора на подсъдимия, тъй като мястото им
харесвало за игра – имало парк в който си били направили една къщичка и често
ходили там.
Един ден в началото на месец март
2016г. св.А.А. (П.) занесъл при подсъдимия един
мотор, за да му направи някакъв ремонт и така се запознали, при което подсъдимия му казал да повика кака си. Той
предал това на св.А.А. и тя също отишла при имота на подсъдимия. Междувременно,
по него време подсъдимия създал контакт и със св.Е.Г.. Това станало, като при
случай, в който карала колело по улицата покрай къщата му, подсъдимия я срещнал,
казал й, че каплата била крива и предложил на свидетелката да я поправи. Тя се
съгласила, подсъдимия взел колелото в двора си и го поправил. Като се запознала
по този начин с подсъдимия, св.Г. малко след това завела там и приятелката си
св.Ю.Ф.. Освен това св.Е. А. разказал за подсъдимия и на приятеля си св.В.Ф..
Петте деца и преди това играели заедно, и след като се запознали с подсъдимия
започнали често да ходят в имота на подсъдимия. Той се отнасял добре към тях,
обръщал им внимание, а освен това на децата им харесвало, че в двора и гаража
имало интересни за тях неща - някои съоръжения, машини и инструменти, както и
се ремонтирали автомобили. Започнали да ходят почти всеки ден там, като
подсъдимия им оправял колелетата, играел с тях, разрешавал им да влизат в двора
му, в автомобила му, където те се правели че го управляват. Също ги черпел ги с
бонбони, давал им да ядат от плодове в двора, в някои случаи им давал неща от
скарата, често им давал пари – по няколко лева, да си купят нещо от магазина,
давал им да стрелят с харпун и въздушен пистолет. Освен това им давал достъп и до къщата, като
те или някой от тях влизали в стаите й. Подс.А. казал на децата да идват
следобед при него, след като се е връща от работа, но в някои от дните те
отивали там и по-рано, прескачали оградата и си играели и сами в двора, в
отсъствие на подсъдимия. Като се
сближили по този начин с подсъдимия и им харесвало да играят там, през месец
Март 2016год. и занапред във времето, почти ежедневно (обикновенно в следобедните часове) децата започнали да посещават
дома на подсъдимия. Наричали го „чичкото“ или „чичо П.“. Всъщност подсъдимия
неслучайно проявявал такава отдаденост към децата - така ги предразположил да го посещават често,
и така да има възможността да хваща, опипва момичетата по различни места по тялото,
да ги милва и да ги целува, за да възбужда и удовлетворява по този начин сексуалното
си влечение към деца от женски пол. Едновременно с това, още при първоначалните
идвания на децата при подсъдимия и така и през целия период докато те се
намирали в двора му или къщата му, подсъдимия постоянно им отправял намеци,
въпроси, предизвиквал разговори от сексуално естество, както и извършвал и конкретни
действия от сексуално естество. Често питал момичетата дали са обути с гащи,
носят ли бикини (например един
път казал на св.А.А., че на Ю. и личало че носи бикинни). Те казали, че не знаят какво е
бикини и подсъдимия им обяснил, че били като пликчета, но малко по-широки. Имало
случай, при който Св.Ю.Ф. забелязала, че подсъдимия А. оглежда нея и св.А.А. по
задните им части. Тогава подсъдимия ги питал дали знаели как се правят деца.
Св.А. казала, че не знаела и подсъдимия им казал, че това ставало като „хуя
влизал в путито и излизало някакво бяло гълъбче“ и че искал да им покаже и им
предложил да влязат в една стайчка от постройките, за да им го покажел за какво
ставало на въпрос – това, с което се правят бебетата. Те не се съгласили. Освен
това, често пъти докато докато две от момичетата – свидетелките А.А. и Ю.М. били
в близост до подсъдимия А., той ги гледал и си вкарвал ръката под гащеризона, с
който бил облечен и се опипвал в областта на половия член. Св.А. го питала защо
прави така и той им обяснил, че „му се ***“, че всеки мъж го правел, имало нещо
в половия му член което трябвало да се изпразни и той всяка вечер го правел, че
така трябвало. Наред с това, подс.А. казал на момичетата, че гърдите на Ю. били
по-големи от тези на А..
При едно от посещенията на децата в
двора на къщата му, в периода месец Март 2016год. – 09.05.2016год. (от доказателствета по делото не
се установява конкретната дата), те както обикновено играели там. Подсъдимия им предложил да ги вдига и
смъква от оградата, за да проверят кой най-много тежи. Те се съгласили и подсъдимия
последователно започнал да ги вдига нагоре като ги хващал през мишниците, за да
стъпят на оградата и послед ги смъквал обратно, като при смъкването конкретно
на момичетата, ги хващал за дупетата и така ги опипвал. Така вдигнал на
оградата, след това смъкнал от нея, един или по два пъти всяко от децата А.А. и
Е.Г., В.Ф. и А.А.. Насочил се и към Ю. Ф., за да я вдигне и смъкне по същия
начин, протегнал си ръцете за да я хване и да я вдигне, но тя се отдръпнала и
така показала, че не иска. Затова подсъдимия не успял да вдигне и смъкне и нея,
за да я опипа. Казал на децата, че най-много тежала А.. Освен това при
вдигането на Е.Г. я опипал в областта на гърба, както и по косата. Свид.А.А.
виждайки това казала на подсъдимия, че не било хубаво да го прави.
Междувременно, в същия период по описания начин подсъдимия вдигал и смъквал
децата от оградата поне още един или повече пъти, при честите им посещения в
двора.
На друг ден в периода месец Март 2016год. – 09.05.2016год. (от доказателствата по делото не
се установява конкретната дата), децата отново били при имота на подсъдимия. Те поискали да ги разходи с
автомобила си извън селото и да им даде да го покарат. Подсъдимия се съгласил и
ги извел с джипа си извън селото по черен път. В колата били А.А., брат й А.А.,
Е.Г., Ю. Ф. и брат й В.Ф.. Подсъдимия им казал, че който искал да кара,
трябвало да сяда в него. Всъщност подсъдимия преценил, че това едновременно е
добра възможност да се възползва, за да възбуди половия си нагон /половото сн
желание/, чрез физически контакт с момичетата. Първо по този начин, докато
подсъдимия се намирал на шофьорската седалка, един след друг карали най-малките
- св.В.Ф. и св.А.А.. След това за да кара колата, в краката на подс.А. седнала и св.А.А.. Това станало по-точно като
св.А.А. седнала в областта между и частично върху краката на подсъдимия (върху слабините му) при което се облягала на корема
му и тялото му назад. Св.А.А. управлявала
автомобила, движейки волана му, а подсъдимия сменял скоростите и натискал
нужните за движението му педали. Докато момичето било по този начин в него,
подсъдимия видимо се зачервил. Едновременно извършвал и посочените действия,
необходими за движението на автомобила, при което тялото му се движело в
определена степен, било във физически контакт и се търкало, особено в слабините,
със задните части и гърба на момичето. Св.В.Ф. забелязал промяната в подсъдимия
и го питал защо бил станал така червен, а подсъдимия му отговорил, че станало
така, защото А. била тежка. След като св.А.А. приключила с карането на
автомобила, дошъл редът на св.Ю. Ф.. Тя
обаче казала, че не иска да сяда в подсъдимия, а да кара автомобила сама.
Подсъдимия и дал възможност и си сменили местата, при което св.Ф. карала сама
автомобила, а подсъдимия стоял на предната седалка на пътника и й давал
указания.
Децата карали по същия начин автомобила и друг, следващ
ден в периода месец Март 2016год. – 09.05.2016год. (от доказателствата по делото не
се установява конкретната дата). Тогава в колата били св.Ю.Ф., брат й св. В.Ф. и св.Е.Г.. В една от посоките управлявала св.Е.Г., при което била седнала
в подсъдимия, намиращ се на шофьорското място. По - точно подсъдимия си бил
разтворил краката и св.Г. била седнала между тях в образуващото се по този
начин малко място в предната част на седалката. Фактически по този начин
задните й части се опирали в областта на половия член на подсъдимия и корема
му. Св.Г. управлявала така автомобила, движейки волана му, а подсъдимия сменял
скоростите и натискал нужните за движението му педали. Докато момичето било по
този начин в него, подсъдимия бил във физически контакт и се търкал, особено в
слабините по задните части и гърба на момичето, освен което по същото време,
докато управлявал с една ръка автомобила сменяйки скоростите, с другата милвал
св.Г. по косата. Чрез този физически контакт с детето и действия се възбуждал
полово.
Един
ден, докато за пореден път децата се намирали в двора му, подсъдимия извикал
момчетата (свидетелите В.Ф.
и А.А.) в къщата и там в една от стаите
им показал на компютъра си еротични снимки и филми – с частично облечени и с
голи момичета. След време А.А. разказал за това на сестра си – свидетелката А.А..
Тя го споделила със св.Ю. Ф. и при един такъв следващ случай, когато подсъдимия
и момчетата били влезли отново в къщата, двете ги последвали, за да видят какво
правят. Заварили ги като в стаята с компютъра и на него, подсъдимия пак
показвал на свидетелите А.А.В.Ф. такива снимки и клипове. Като видял момичетата
в стаята, подсъдимия им предложил да останат и те да гледат, но те оказали и
излезли обратно на двора.
В периода в който се случвали
описаните събития, подсъдимия А. няколко пъти обяснявал на децата, че не трябва
да разказват на родителите си за разговорите от сексуално естество (за правенето на деца, за
бикините, за „***“, и т.н.), също за това, че си пипал „***“, че им дава пушката, харпуна и колата да
играят, както и да карат колата, също че им дава пари. Казал им, че не трябвало
да разказват за тези неща, защото щяло да има разправий, ще им се скарат
родителите им, и щели да им забранят да ходят при него. Посъветвал ги да им
казват само, че играели в двора. На практика до един момент станало именно така,
като децата споделяли с родителите си само, че играят в двора на един чичко,
без да обясняват нещо повече.
Междувременно, подс.А. и в
периода, в който извършил описаните конкретни действия спрямо малолетните
момичета А.А., Ю. Ф. и Е.Г. в двора на къщата в Бръшлен и в автомобила (месец март 2016год. –
09.05.2016год.) държал на
компютъра, намиращ се в семейния апартамент в гр.Русе, два от поредните
файлове, представляващи порнографски материал, за създаването на който са
използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години – това били
файловете [006460].jpg, размер: 7 168, дата на създаване: 28.04.2016, дата на
изтриване: 28.04.2016; [006460].jpg, размер: 7 168, дата на създаване:
28.04.2016, дата на изтриване: 28.04.2016. Тези прояви са част от
предходноописаната деятелност, квалифицирана с диспозитива на присъда като
продължавано престъпление по чл.159,
ал.6, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В
един от началните дни на месец Май 2016год. свидетелите В.Ф. и Ю.Ф. играели на
улицата пред къщата им, заедно със свидетелите А.А., Е.Г. и А.А.. Майката на В.
и Ю. (св.М.П.) била в къщата, в близост, когато
през отворения прозорез чула какво си говорят. Св.Е.Г. казала на В., че ако не
направи каквото му е казала, щяла да каже на майка му и баща му какво му бил
пуснал чичкото да гледа, и то два пъти. До момента свидетелката П. знаела общо,
че децата освен в парка в къщичката, която били направили, ходели да играят и в
двора на къща в близост при човек, на който казвали „чичкото“, също че бил
поправил колелото на сина й В.. Като чула този разговор св.П. излязла при
децата, като общо ги питала ходят ли там да играят и какво правят. св.А.Г.
казала, че ходели при чичкото, че той ги разпитвал какви гащи носят сега и
какви носели навремето. Св.П. се притеснила от чутото и казала, че според нея
трябвало да поговорят с този човек. Св.А.А. казала, че майката на Е. била
казала същото (междувременно
Е. била разказала на майка си същото и тя й била казала, че не трябва да
продължава да ходи при къщата на подс.А.). Вечерта св.П. казала за това на
съпруга си – св.М.Ф. и двамата решили да проведат по - конкретен разговор само
с дъщеря си Ю., а за момента да не питат за това В., тъй като бил по-малък и
искали да го щадят. Ю. потвърдила горното пред тях, както и им разказала, че
подс.А. опипвал А. и Е., целувал Е., а на момчетата показвал на компютъра си
голи жени. Също, че обяснявал на нея и на А. как се правели деца, и конкретно,
че „***“. До момента св.М.Ф. също знаел само, че децата му и други техни
приятели ходят често в двора на подсъдимия, че им поправял колелетата и играели
там, но лично не бил се запознал с него, нито знаел нещо по-подробно за
случващото се. След като вечерта разбрали тези конкретни неща родителите на Ю.
и В. били много обезпокоени от узнатото и решили да се посъветват с кмета на
селото как да действат. Следващия ден родителите на Ю. и В. отишли при него (св.Д.П.), разказали му узнатото. Той се обадил
на някого от полицията по телефона за информация, след което ги посъветвал да
сигнализират полицията за случая, и по-конкретно в управлението в гр.Сливо
поле. След това св.М.Ф. отишъл последователно при родителите на децата А.А. и А.А.
(свидетелите М.М. и Д.Б.) и на детето Е.Г. (свидетелите Е.Н. и С.И.). Разказал на св.М.М. какво е
научил от дъщеря си и за опасенията, които имал и от преди за това, което се
случва докато децата се намирали при подсъдимия. Също така, че е съобщил на
кмета и той го посъветвал да сигнализира полицията, както и, че на другия има
намерение да отиде в Сливо поле и да подаде жалба срещу подс.А.. Св.М. поискала
от децата й А. и А. да й кажат имало ли такива неща, за които разказвал М.Ф.
докато се намирали при подсъдимия, но първоначално децата отрекли защото били
притеснени от случващото се, а и преди всичко се страхували баща им да не ги
набие, тъй като отпреди им заявявал, че нямат работа да играят там – при
подсъдимия. По-късно вечерта обаче А. разказал само на майка си, че „чичкото
само им показвал на компютъра едни снимки с голи жени“, както и че питал
момичетата какъв цвят им е бодито, но не искал да го види, а А. на въпрос за
случващото се докато били с автомобила на подсъдимия, разказала само на майка
си, че при карането на колата Е. сядала в подсъдимия, но не насила, а тя била
поискала това, за да се учи.
Св.М.Ф. разказал и на родителите Н.
и И. какво е разбрал и, че е съобщил на кмета, и той го посъветвал да
сигнализира полицията, както и, че на другия ден има намерение да отиде в Сливо
поле и да подаде жалба срещу подс.А.. Св. С.И. поискала дъщеря й да й разкаже
какво правят децата, като са при подсъдимия, разказвайки й какво узнала от
бащата на Ю. и В.. Е. казала на родителите си, че имало гледане на компютъра на
подсъдимия на някакви момичета по бикини и сутиени, че чичкото пускал на В. и П.
„порно“ в къщата, че децата се качвали на оградата, като чичкото ги опипвал,
като ги потупвал по дупетата, сваляйки ги от оградата. Също така, че подсъдимия
им предлагал да ходят на басейн по плувки, че може да е казал как се правели
деца, но тя не е била там.
Междувременно, още същата вечер
родителите М.Ф., М.М. и Е.Н. се разбрали да отидат в районното управление на
полицията в гр.Сливо поле и да подадат жалби
срещу подсъдимия А., във връзка с това, което били разбрали за
действията му спрямо децата им.
Така и направили, като на 10.05.2016год. сутринта отишли заедно в РУ Сливо поле, където
били приети от полицейския служител св.Б.Д., работеща по него време като
инспектор Детска педагогическа стая. Всеки от тримата попълнил Заявление, както
и саморъчно Обяснение (приложени на л.9 до л.14, п.1 от ДП). Всеки от тримата родители бил
много притеснен за децата си, за това което всеки от тях бил узнал до момента,
описали го пред св.Д. чрез заявленията и обясненията си, както и всеки от тях
заявил на св.Д. и това, че се опасява от сексуални посегателства от страна на
подсъдимия към децата им и занапред. При действията в полицейското управление
бил и св.С.В. – служител на криминална полиция.
Във връзка със Заявленията, в РУ Сливо
поле била образувана полицейска преписка и св.Д. продължила работа по тях, като
в следващите дни последователно снела устни и писмени обяснения от децата
отново в управлението, след което и от подсъдимия А.:
Всяко от децата, в потвърждение на посоченото
от родителите им, разказало пред св.Д. (било и написано в писмени
обяснения, съставяни от Д. на компютър или саморъчно от съответно дете) за действията на подс.А., описани
по-горе.
Така, на 11.05.16г. св.Д. снела устни
обяснения от св.А.А., след което А. написала и саморъчни такива (Обяснение на л.18, п.1 от ДП). Майката на св.А. – св.М. М.
била в управлението, но не присъствала в стаята на св.Д. при самото снемана на
обясненията. По същия начин, но на 13.05.16г. обяснения дал и св.А.А., като
писмените били изготвени саморъчно от св.Д., а А. си написал името и ги
подписал (л.19, п.1 ДП).
На 12.05.2015г. св.Д. снела устни
обяснения от св.Е.Г. в присъствието на майка й св.С.И.. Св.Д. набрала на
компютър заявеното от детето, след което разпечатания документ (Обяснение) бил подписан от нея и майка й. (Обяснение на л.15, п.1 от ДП).
На 17.05.2016г. били снети
обяснения (устни и
писмени)
и от свидетелите Ю.Ф.
и В.Ф.. Баща им ги довел в управлението (св.М.Ф.), но за да не се притесняват от
присъствието му по време на самото
снемане на обяснения, не присъствал в стаята на св.Д.. Св.Ю.Ф. написала сама
Обяснение (л.16, п.1 от
ДП), а св.Д. набрала на компютър
заявеното от В.Ф., след което разпечатания документ (Обяснение) бил подписан от него. (Обяснение на л.17, п.1 от ДП).
На 01.06.2016г. след призоваване, подс.А. се явил в РУ Сливо поле, при св.Б.Д., като при
нея бил и друг полицейски служител – св.П.П.. Св.Д. запознала накратко подс.А.
с факта, че са подадени заявления и с обстоятелствата в тях за негови действия
срещу децата. Подсъдимия бил поканен да даде обяснения по този повод, ако иска.
Подсъдимия се съгласил и отговорал на канкретни въпроси от страна на полицейските
служители, след което написал и обяснение (приложено на л.20, п.1 от ДП). След конкретни въпроси, подсъдимия
заявил, че познава въпросните родители и деца. Казал, че понякогоа децата
идвали да играят в неговия двор, че имало случаи в които бил в двора на маса, правил
барбекю и за да не го гледат само децата, им давал пари да си купят нещо. Не
отрекъл, че возил някои от децата с автомобила си „Дайхатсу Фероза“ около село
Бръшлен (заявил, че това станало два пъти), като само той го управлявал,
децата били единствено на седалката за пътника до него или отзад, без някое от
тях да е било на коленете му. Отрекъл да е пускал компютъра си на децата да
гледат (въобще, както и съответно да им е
пускал порно), както и
отрекъл да е опипвал някое дете или деца. Във връзка с въпросите за компютъра
му, служителите питали подсъдимия дали е съгласен да предостави компютъра си
доброволно, за проверка, за което щяло да бъде съставен протокол. Той категорично
отказал това. След като написал и саморъчното си обяснение. Веднага след това,
св.Д. съставила на основание и по реда на чл.65 от ЗМВР протокол за писмено
предупреждение (л.21, п.1 от ДП). Подсъдимия се запознал с него и
го подписал, както го подписал и св.П.. Съгласно протокола подсъдимия бил
предупреден да не извършва блудствени действия с лица, ненавършили 14 - годишна
възраст – Е.Г., Ю.Ф., В.Ф., А.А.,***, и да не извършва други престъпления от
общ характер спрямо горепосочените лица и техните семейства.
На 02.06.2016г. св.Д. изготвила
писмена Справка за извършената проверка и с писмо от същата дата изпратила
събраните писмени материали по нея, в това число и уведомления от същата дата
до тримата родители, податели за Заявления, в Окръжна прокуратура – Русе (л.5 до л.28, п.1 от ДП). Там на 09.06.2016год. било
образувано процесното досъдебно производство
- срещу подс.А., с работна насоченост извършено блудство през месец март
2016г. по отношение на повече от две малолетни лица – А.А., Ю.Ф. и Е.Г. (Постановление на л.4, п.1 от ДП).
Междувременно, подс.А.
продължавал да изтегля и да държи на компютъра си, намиращ се в семейния
апартамент в гр.Русе, поредни файлове, представляващи порнографски материал, за
създаването на който са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18
години и по-конкретно във времето следващо подаването на заявления от
посочените родители на децата (след 10.05.16г), което продължило
и във времето следващо деня, в който бил призован в РУ Сливо поле и му били
снети обяснения във връзка с тях (след 01.06.16г.). – Това
били файловете: [006366].jpg,
размер: 11 776, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване: 25.05.2016;
[006432].jpg, размер: 9 216, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016; [015308].jpg, размер: 48 640, дата на създаване: 25.05.2016, дата
на изтриване: 25.05.2016; [001915].jpg, размер: 53 248, дата на създаване:
13.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016; [004178].jpg, размер: 17 408, дата
на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016;[004447].jpg, размер:
31 232, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;[005330].jpg, размер: 10 240, дата на създаване: 13.06.2016, дата на
изтриване: 13.06.2016; [013569].jpg, размер: 24 064, дата на създаване:
13.06.2016, дата на изтриване: 13.06.2016; [013419].jpg, размер: 23 552, дата
на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016; [001912].jpg, размер:
55 296, дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016. Тези
прояви са част от предходноописаната деятелност, квалифицирана с диспозитива на
присъдата, като продължавано престъпление по чл.159, ал.6, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На 30.06.2016г. било извършено претърсване и изземване в къщата в село Бръшлен, област Русенска , ул.“***, в
която живеел подсъдимия. Бил установен и иззет стационарен компютър марка „HP“, модел „DC 7700“, със сериен номер ***,
както и други вещи. Било установено наличие и на харпун и газов пистолет, които
не били иззети. За иззетото подсъдимия написал в протокола на съответното
място, че били негови лични вещи. (Протокол на л.135-137, п.1 ДП и препис на л.140-141). Същия ден било извършено
претърсване и изземване и в апартамент в град Русе, жк“ ***, ползван от подсъдимия
и семеството му. Там бил установен и иззет стационарен
компютър /асемблирана компютърна система/ със сива на цвят кутия, със
светло син на цвят преден панел и залепен в долната част на предния панел
стикер с текст „Intel Inside Pentium 4“ и други вещи. По идентичен начин,
подсъдимия записал в съдържанието на протокола, че вещите, и конкретно
компютъра бил негов /протокол и препис на л.140-144, п.1 ДП/.
Разследването по образуваното
досъдебно производство продължавало и като част от него вече били разпитани значителната
част от родителите, св.Д., както и децата (в това число в т.нар.“синя стая“
в присъствието на съдия).
Подсъдимия А. продължавал да живее
в къщата в село Бръшлен. На
25.05.2017год. около 19 – 19,30 часа св.М.М. и децата й били при къщата
на св.Т.Г., като баба й и първата правели компоти. Децата искали да играят на
ластик и в тази връзка се разбрали Т.Г. да
отиде да вземе ластика от къщата на А.А.. Къщата се намирала в близост до тази
на подс.А.. По това време подсъдимия се намирал на пътя в участъка пред двора на
къщата му.
Св.Т.Г. тръгнала като вървяла
пеша. При преминаването й по пътя подсъдимия я видял и я заговорил, като й
казал, „о, котенце, ела да те пипна отттук, оттук, ако може даже оттук“,
едноврмеменно с което посочвал с ръката си към гърдите й, дупето й, и половия й
орган. Също, че искал да я целува и й казал „ Не ми се сърди“. Св.Г. се
уплашила много от възможността за други действия, станало й и неприятно и
веднага избягала от мястото и отишла при къщата на А.А., плачейки. Кучетата
започнали да лаят. В момента в къщата бил само бащата на А.А. – св.Д.Б.. Той
излязъл от къщата и видял на дворната врата св.Г., която плачела и треперела.
Затова й казал да влезе в двора и я питал какво е станало. Св.Г. разказала за
действията на подсъдимия, и че се страхува. По конкретно заказала, че
подсъдимия искал да я пипа и целува, сочейки гърдите си и между краката си. В
това време подс.А. също дошъл при къщата на св.Б. като бил разбрал, че детето е
там. Подсъдимия дошъл за да се информира какво става с Т. – опасявал се да не
настъпят неблагоприятни последици за него ако детето разкаже за действията му
малко преди това и решил да реализира някаква разправия със св.Д.А., която да
обяснява присъствието му там. Започнал да вика нещо на св.Б., във връзка с за
някакъв предходен случай в селото. (св.Б. имал отношение към
предходен конфликт между подс.А. и св.М.Ф. в селото на 14.02.17г., станал
предмет на НЧХД1986/17г. по описа на Районен съд – Русе, приключило по време на
висящността на настоящото дело с присъда № 16/08.02.18г. с приложение на
реторсия при лека телесна повреда).
Св.Б. му казал, че детето е много
уплашено, да се махне от там, и подсъдимия временно се отдръпнал от мястото.
Малко след това дошъл отново, при което св.Б. пак успял да го отстрани и решил
да сигнализира полицията за случващото се. Тъй като нямал телефона на
съответния районен полицай, отишъл при едни комшии и казал да се обадят на
полицията. това станало, като една жена –
М. Й., всъщност се обадила по телефона с тази молба на кмета на селото – св.Д.П.,
казвайки му че пред къщата на Д.А. имало скандал. Св.П. веднага заедно със
съпругата си (св.А.П.) тръгнал с колата си към мястото,
а междувременно след като били чули силните викове и лай на кучета, натам отишли
последователно и св.М.М. и съседката, която се обадила на кмета и съпруга й, а
малко по-късно и бабата на Т.Г. (св.Т.Г.). Св.П.
разбрал от намиращите си при къщата на св.Д.А., че Т.Г. се скрила в нея, защото
била много уплашена от действия на подс.А. – когато минавала покрай дома на
последния, той й предложил да я целува и опипва по интимните места. Св.П. видял
детето и възприел, че плачела, била напрегната и прибледняла. Тогава св.П. се
обадил по телефона на кварталния инспектор на селото, както и на дежурния на РУ
„Полиция“ гр. Сливо поле и съобщил за случая. След минути подс.А. отново дошъл
при събралите се пред къщата на Д.А.. Започнал да отправя словесни обвинения към
св.П., че симпатизирал на дадена партия, защитавал само турци и цигани,
изразявал пак и някакво недоволство към от св.Д.А. във връзка с предходни
случаи.
В това време пристигнали
полицейски служители от РУ – Сливо поле (свидетелите Б.Б. и Н.А.). Разбрали от св.Т.Г. и баба й
какво се случило (описаното
във фактологията горе). След като получили съгласие от св.Д.П., разпоредили в кметството на
селото да отидат за снемане на обяснения по случая сътоветните лица. Св.П. закарал
с колата си до там съпругата се, както и Т.Г. и баба й. Докато били в колата, Т.Г.
разказала и за предходния случай с подсъдимия (през месец Декември 2015год), при което баба й, а и
останалите в колата разбрали за него.
Така, още на 25.05.2017год., в кметството на село Бръшлен, по
новообразуваната полицейска преписка, били снети обяснения от св.Т.Г., от баба
й Т.Г., от св.П., св.Д.Б., съседката М. М., както и от подс.А. (на последния от полиц. служител св. Н.А.) – обясн. приложени на л.35-41,
п.1 от ДП. Св.Б. съставил срещу подсъдимия Протокол за полицейско
предупреждение съгласно съдържанието му, да не извършва блудствени действия
спрямо малолетни и непълнолетни лица (протокол на л.42, п.1 от ДП). При снемане на обясненията му, подс.А. отрекъл да е извършвал спрямо св.Т.Г.
действията, заявени от нея същия ден по-рано, визирани във фактологията
по-горе. На 26.05.17г. св.Б.
съставил Докладна записка за действията по случая. На същата дата, полицейските
служители св.Д. и св.С.В. ***, където учела св.Т.Г. и на място същата разказала
пред тях и за случая с подс.А. през месец Декември 2015год – с надписа „Зла
котка“). Св.Д. написала казаното в
писмено Обяснение (л.41, п.1 от ДП), след което на 29.05.17г.
съставила Справка във връзка с работата по тази преписка и материалите по нея
били изпратени в Окръжна прокуратура – Русе с мнение за присъединяване към
предходната (писмо и
материали на л.31-46, п.1 ДП). Това било направено съгласно
Постановление от 30.05.17г., след което А. бил привлечен като обвиняем,
разпитан и задържан, първо полицейски на 31.05.17г., а от 02.06.17. – по
съдебен ред (л.71-78 и
л.87 – 89, п.1 ДП).
По време на разследването била
назначена и изготвена Комплексна съдебно психиатрична - психологична експертиза,
съгласно изводите на която, потвърдени и от експретите в съдебно заседание при
разпита им при приемането й (л.492
- 494, т.2 от СП), подсъдимият П.С.А. не се води на учет в Център
за психично здраве – Русе ЕООД и не страда от психични заболявания, към момента на извършването на
деянията е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. По смисъла на
Международната класификация на болестите – 10 - та ревизия, А. не страда от
разстройство на сексуалното влечение (не страда от такова психично заболяване). Същият не страда от психично
заболяване и е психически годен да участва в досъдебното производство. Подсъдимия е в състояние
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за
досъдебното производство.
По време на разследването били
назначени и изготвени отделни Комплексни съдебно психиатрични и съдебно
психологични експертизи съгласно изводите на която, потвърдени и от експертите
в съдебно заседание при разпита им при приемането на всяка от тях (л.445 - 454, т.2 от СП), въпреки малолетието им тогава, и конкретното си
физическо и психическо състояние, свидетелите А.А., Ю.Ф., Е.Г., А.А. и св.В.Ф., не са били с нарушени годности
да възприемат фактите, които са от съществено значение за делото и да дават
достоверни показания за тях, ако желаят. Експертите не откриват
патопсихологична склонност (в клиничния смисъл на понятието) към преувеличаване
и фантазиране на фактите по делото, а отчетените на моменти разминавания в
показанията на свидетелите и споделеното от тях по време на експертното интервю
се тълкуват като защитен механизъм, предвид възрастта им. Последното се изяснява по –подробно и при разпитите в съдебно заседание при
приемане на експертизите, включително и в други аспекти. Според експертното мнение при
посочените свидетели е налице съответствие между физическо и психическо
развитие.
По време на разследването били
назначени Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза и
относно св.Т.Г. съгласно изводите на която, потвърдени и от експретите в
съдебно заседание при разпита им при приемането й (л.455-457, т.2 от СП), тя не се води на диспансерен учет в
Център за психично здраве - Русе ЕООД.
От наличната медицинска документация е видно, че св. Г. е провела осем поредни
лечения в ДЮЦ при ЦПЗ – Русе и едно в УМАБЛ – Варна по повод следните диагнози
– Шизофрения. Параноидна шизофрения; Други смесени разстройства на поведението
и емоциите; Генерализирани разстройства в развитието. Синдром на Asperger.
Според експертното мнение (в частност потвърдено с допълнителни аргументи изрично и в заседание), при изготвянето на експертната оценка не били установени
клинични маркери, които да покриват диагностичните критерии на Шизофрения,
параноидна форма. Експертите са достигнали до извода, че при св. Г. е налице: „Други смесени разстройства на поведението и емоциите“ в следствие от преживяно
травмено събитие или серия от травмени събития (разпит на експерти при приемане
на е-зата – л.454 – л.458, т.2 от съд. п/во). Въпреки малолетието и
конкретното си физическо и психическо състояние, тя не е била с нарушени годности правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите, които са от значение за делото към периода
м.декември 2015 г. – м.юни 2016г., 25.05.2017 г. и да дава достоверни показания
за тях, ако желае. Преживяванията, описани от св.Г., касаещи факти, свързани с
инкриминирания период (в материалите по делото и получените анамнестични данни)
са структурирани правилно, не се отчитат патопсихологични белези за склонност
към преувеличаване или фантазиране на факти, касаещи преживения период. Достигнат е извод за съответствие между
физическото и психическото развитие при св. Т.Г..
Съгласно назначените, изготвени и
приети
по делото Съдебна техническа и Комплексна съдебно - техническа и
аудиовизуална художествена експертизи (л.174 – л.270, п.2 от ДП), както и поясненията дадени при разпитите на съответния експерт при
приемането на всяка от тях (л.494 – л.498, т.2 от СП) в иззетите стационарни компютърни системи, ползвани
от подс.А. - веществени доказателства по
делото, са открити множество фото файлове с порнографски материали, за създаването на
които са използвани лица, изглеждащи като ненавършили 18 години. При изготвянето на
експертизите било установено, че файловете са изтрити и възстановяването им е
извършено чрез специализирани компютърни програми, като са посочени дати на
създаване и изтриване на файловете. На стационарен компютър марка „HP“ , модел „DC 7700“,
със сериен номер S/N: CZC7201 VPN, на логически дял, обозначен като (С:), били
открити общо 36 фото (графични)
файла с порнографски материали, имащи отношение към предмета на производството. Снимките отразяват
открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите
органи, полово сношение, мастурбация, фелацио, кунилингус и др. За създаването им са използвани лица от женски
и мъжки пол, които изглеждат като ненавършили 18 години. Момичетата са с
детски или юношески ръст и телосложение. Липсва окосмяване в областта
на подмишниците и пубиса или се наблюдава само начална проява на такова. Развитието на
гърдите е без видими прояви на развитие над гръдния кош или само с начални
видими прояви над гръдния кош. Външните срамни устни изглеждат неразвити. При лицата от мъжки
пол определящо за определяне на видимата им възраст са ръстът, телосложението,
големината на пениса и тестисите.
На стационарен компютър (асемблирана
компютърна система) със сива на цвят кутия, със светло син на цвят преден панел
и залепен в долната част на предния панел стикер с текст „Intel Inside Pentium
4“ на логически дял, обозначен като (С:), били установени 19 фото графични
файла, имащи отношение към предмета на разследване. Снимките отразяват открито
сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи,
полово сношение, мастурбация, фелацио, кунилингус и др. За създаването са използвани
лица от женски и мъжки пол, които изглеждат като ненавършили 18 години. Момичетата са с
детски или юношески ръст и телосложение. Липсва окосмяване в областта
на подмишниците и пубиса или се наблюдава само начална проява на такова. Развитието на
гърдите е без видими прояви на развитие над гръдния кош или само с начални
видими прояви над гръдния кош. Външните срамни устни изглеждат неразвити.
Поясненията, дадени от експертите при разпитите им при приемане на експертизите, по конкретни
обстоятелства, обуславящи изводите за държане на конкретните файлове на
съответния компютър и данните за продължителността на това състояние, съответно
и от какво се предпоставя експертната информация за
дата на изтриване на съответен файл, са обективирани и във фактологията по-горе
в тази й част, както и обсъждани в съответна степен и в анализа и правните
изводи по-долу.
Тази фактическа обстановка, както
и експертни изводи, съдът приема за доказана, съответно установени, от част от
обясненията на подсъдимия А. - съответстващата
на останалата част от доказателствената съвкупност - извън очертаната по-долу
като недостоверна – дадени по време на съдебното следствие (трикратно – прот. на л.498 –
л.506; на л.551 и на л.617 и 618, т.2 от съд. п/во) и част от приобщените към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.113-117, папка 1 от ДП); от показанията на Т.
свидетелката Т.Р.Г. - дадени по
време на съдебното следствие –л.292 - 303, т.2 от съд. п/во и тези, приобщени
към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.48-51, п.2 от ДП); от показанията на свидетелката А.Д.А. – дадени по време на съдебното
следствие – л.323-324, т.2 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият
материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.2-5, п.2 от ДП); от показанията на свидетелката Ю.М.Ф.
- дадени по време на съдебното следствие – л.196-202, т.1 от съд. п/во и тези,
приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство (л.7-10, п.2
от ДП); от част от показанията на
свидетелката Е.Г.Г. - дадени по
време на съдебното следствие – л.393-399,т.2 от съд. п/во и в цялост от тези, приобщени
към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.12-16, п.2 от ДП); от показанията на свидетеля В.М.Ф.,
дадени по време на съдебното следствие – л.380 - 388, т.2 от съд. п/во и тези,
приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство (л.18-20, п.2
от ДП); от значителната част от
показанията на свидетеля А.Д.А., дадени по време на съдебното следствие – л.324-328,
т.2 от съд. п/во и цялостно от тези, приобщени към доказателственият материал
по делото, дадени на досъдебното производство (л.23-26, п.2 от ДП); от показанията на свидетелката Б.Т.Д.
- дадени по време на съдебното
следствие – л.177-191, т.1 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият
материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.27-32 и л.61-63, п.2 от ДП); от показанията на свидетеля Д.Г.П.
– дадени по време на съдебното следствие – л.214-218, т.1 от съд. п/во и тези,
приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство (л.56-58, п.2
от ДП); от значителна част от показанията
на свидетеля М.С.М. - дадени по време на съдебното следствие –
л.225-233, т.1 от съд. п/во и от част от тези, приобщени към доказателственият
материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.33-35, п.2 от ДП); от показанията на свидетеля Д.А.Б. - дадени по време на съдебното следствие – л.222-225, т.1 от съд. п/во и тези,
приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство (л.59-60, п.2
от ДП); от
част от показанията на свидетелката С.С.И. - дадени по време на съдебното следствие –
л.312-320, т.2 от съд. п/во и част от тези,
приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство (л.36-39, п.2
от ДП); от част от показанията на
свидетеля Е.Г.Н. - дадени по време
на съдебното следствие – л.400 - 405, т.2 от съд. п/во; от показанията на
свидетеля М.А.Ф. - дадени по време
на съдебното следствие – л.202 - 209, т.1 от съд. п/во и тези, приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.40-42, п.2 от ДП); от показанията на свидетелката М.В.П.
- дадени по време на съдебното следствие – л.192 - 196, т.1 от съд. п/во; от
показанията на свидетеля П. Минков П. - дадени
по време на съдебното следствие –
л.541 - 545, т.2 от съд. п/во; от
показанията на свидетелката Т.Г.Г. - дадени по време на съдебното следствие –
л.306-312, т.2 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият материал по
делото, дадени на досъдебното производство (л.53-55, п.2 от ДП); от показанията на свидетлката А.А.П.
- дадени по време на съдебното следствие
– л.218-221, т.1 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият материал
по делото, дадени на досъдебното производство (л.64-66, п.2 от ДП); от част от показанията на
свидетеля С.В.Д. - дадени по време на съдебното следствие – 438 – 441 и л.549,
т.2 от съд. п/во; от показанията на свидетеля Б.Г.Б. - дадени по време на
съдебното следствие – л.537-541 и л.597-599, т.2 от съд. п/во; от показанията
на свидетеля С.В.Д. - дадени по време на съдебното следствие – л.545-549, т.2
от съд. п/во; от част от показанията на свидетеля Н.Р.А. - дадени по време на
съдебното следствие – л.613-616, т.2 от съд. п/во; от част от показанията на
свидетеля Д.П.И. - дадени по време на съдебното следствие – л.441-443, т.2 от
съд. п/во; от част от показанията на свидетеля В.Т.В. - дадени по време на
съдебното следствие – л.443-444, т.2 от съд. п/во; от част от показанията на свидетелката
М.С.Н. - дадени по време на съдебното следствие – л.385 - 388, т.2 от съд.
п/во; от част от показанията на свидетелката Л.Х.А. - дадени по време на
съдебното следствие - л.234 – 239, т.1
от съд. п/во, от изводите на Комплексна съдебно психиатрична - психологична
експертиза и установяващото се при
разпитите на експертите, при приемането й в съдебно заседание, относно подс.А.
/л.71-78, п.2 от ДП/.; от изводите на Комплексни съдебно психиатрични - психологични
експертизи и установяващото се при
разпитите на експертите, при приемането им в съдебно заседание, относно всеки
от свидетелите А.А., Ю.Ф., Е.Г., А.А., св.В.Ф. и св.Т.Г. /Е-зи на л.86 – 166,
п.2 от ДП/, от Съдебна техническа експертиза № 195 и разясненията по изводите й
при разпита на експрета при приемането й в съдебно заседание /л.175-194, п.2
ДП/; от Комплексна съдебно-техническа и аудиовизуална - художествена експертиза
/л.199 – 270, п.2 от ДП/ и разясненията по изводите й при разпита на експрета
при приемането й в съдебно заседание /л.494-497, т.2 от съд. п/во/; от Писмо и
приложени към него документи по преписка вх.№ 453000-631/2016г….по описа на РУ
- Сливо поле /л.5 – л.21, п.1 ДП/, от справка по отношение собственик на МПС
/л.25, п.1 от ДП/; от Уведомления до податели на заявления /л.26 до 28, п.1 от
ДП/; от Постановление от 30.05.17г. на РОП /л.29, п.1 от ДП/; от Писмо и
приложени към него документи по преписка вх.№ 453р-2745/17г. по описа на РУ -
Сливо поле /л.31 – л.46, п.1 ДП/; от удостоверение за граждански брак и
Удостоверение за раждане /л.93 и 94, п.1
от ДП/; от Протокол за претърсване и изземване и препис от същия /л.132-137,
п.1 от ДП/; от Протокол за претърсване и изземване и препис от същия
/л.140-144, п.1 от ДП/; от съдържанието на лист хартия, приложен в найл. плик
към протокол за разпит от 07.07.16г. на св.В.Ф. /л.21, п.2 от ДП/; от
Удостоверение за раждане относно Т.Г. /л.52, п.2 от ДП/; от Молба от 04.07.17г.
отсв.Е.Г.Н. и Постановление от 04.07.17г. на РОП /л.67 и 68, п.2 от ДП/; от справка
за заявления на /л.9, п.3 от ДП/; от разпечатки от НБД“Население“ за децата –
л.11 – 17, п.3 от ДП/; от Приемо –предавателен протокол на веществено
доказателство /л.72, п.3 от ДП/; от Приемо – предавателен протокол на
веществено доказателство /л.74, п.3 ДП/; от Служебна характеристика на
подсъдимия /л.113, т.1 от съд. п/во/; от служебно изготвени копия на 2 бр.
справки /л.166 – л.170, т.1 от съд. п/во/; от съдържанието на лист хартия,
приложен на л.289, т.1 от съд. п/во; от Справка на л.337, т.2 от съд. п/во; от Веществените
доказателства по делото и конкретно двата описани по-горе компютри, иззети от
село Бръшлен и гр.Русе, от Справка за съдимост, декларация и автобиография
относно подс. А. /л.80-83, п.1 от ДП/.
Изложената фактология се
установява в значителната си част при липса на противоречие въз основа на
посочената доказателствена съвкупност (обстоятелствата по които се явява противоречие са
отчетени по – долу и взето решението на съда дъобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК) – въз основа на цялата гласна,
както и подкрепяща я по съответните елементи писмена и от експертен характер
доказателствена информация за хронологията на събитията – основни от които са
показанията на децата, техните родители и полицейските служители, работели по
съответните случай, така както са изложени в приетото по фактите, както и в
същата насока, както и невлизащата в противоречие с горната фактолотия част от
обясненията на подс.А.. Съответно в потвърждание на фактите, така както са
визирани по-горе, в частта им, по която не се установява противоречие в
съвкупността, източник са и всички останали описани гласни доказателства /с
източник отчетените по-горе показания на свидетели/, както и съответстващите
на, и разкриващите съответните моменти и обстоятелства по същата данни в наличните
по делото писмени доказателствени средства – протоколи и други, както веществени доказателства и
изводи, следващи от цитираните експертизи.
Във връзка с това, по хронология
на приетата даденост по фактите, несъмнено въз основа на комплекса от досатъчно
убедителни и при липса на противоречие в съдържанието им доказателстевни
източници се установяват обстоятелствата касаещи личността, семейното положение
и обичайното местопребиваване на подсъдимия (в село Бръшлен в съответната къща), предходно, както и в процесния
перод от време, както и битието му по същото време. В този смисъл преки
източници са неговите обяснения, показания на св.Л. А., за прецеснооотносимото време - показанията
на децата, както и на други свидетели, включително и такива имащи косвен
характер - а именно – на свидетелите Д., М., И., М.Ф., Л.А., Т.Г., Д.П., Д.А., М.П.,
А.П., Е.Н., М.Н., С.Д., В.В. и Д.И., в часта им съдържаща данни по тези
обстоятелства. На следващо място, без да е спорно, въз основа на приетата по
делото нарочна експертиза отновно него, както и заявеното от експертите И. и Д.
в съдебното следствие при приемането й, се установяват обстоятелствата, отчетени
по фактите, за липса на психично заболяване у подсъдимия и конкретно на
заболяването „разстройство на сексуалното влечение“ по смисъла на актуалната Международна класификация на
болестите – Десета ревизия – че подсъдимия не разкрива медицинските критерии на
това заболяване. В частност, несъмнено /отново въз основа на съдържанието на
самата експертиза в частта „Данни от психиоатричното изследване“, както и
изрично декларирано и от експертите в заседание /л.492 и л.493, т.2 от ДП/, се
установява, че извода за това бил достигнат въз основа на дадената информация
от подсъдимия, както и от неговата съпруга /св.Л.А./, при т.нар. интервюиране –
по анамнестични данни, изхождащи от тях двамата, и освен това – въз основа
данните за детството и житейското развитие на подсъдимия (при липса на данни за развитие, различно
от обичайното и регистрации в ЦПЗ – Русе и проведени лечения към
специализиранеи психиатрични служби).
На
следващо място, несъмнено въз основа на комплекса от категорични и убедителни,
и при липса на противоречие в съдържанието им, доказателствени източници се
установяват и самите факти (описани в началната част по обстановката, както и като продължаващо
състояние през целия процесен период по въведеното обвинение за реализирани
блудства, а и след приключването им), така както това продължаващо състояние е описано горе,
свързани с държане в процесния период по съответното обвинение за отделни
файлове относими към съставомерността за отделни периоди, съставляващи общият
такъв (06.10.2015г. – 23.06.2016г. в
село Бръшлен, обл.Русе и в гр.Русе) на намиращите се по него време и в негово владение, два
процесни компютри, в гр.Русе и село Бръшлен, на конкретни материали (графически материали – файлове), и в частност, че тези материали се явяват
порнографски, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като
ненавършщили 18 години, последната хараткетистика по смисъла на чл.159, ал.6,
пр.1, вр. с чл.93, т.28 от НК. Тя сигурно следва
и се установява въз основа изводите на изготвената и приета по делото Комплексна
съдебно - техническа и аудиовизуална - художествена експертиза /л.199 – 270, п.2 от ДП/ и разясненията
по изводите й при разпита на експерта при приемането й в съдебно заседание. В
тази насока изводите и разяснението категорично определят, че процесноизведените
файлове /освен това и разпечатани като визуално възприемано съдържание/ следва
да се преценят именно като такива – изразяващи открито сексуално поведение,
похотливо показване на половите органи, полово сношение, мастурбация, фелацио,
кунилингус и други видове сексуални действия, както и за създаването на тези
фотоматериали са използвани лица от женски и мъжки пол, които изглеждат на
такива, ненавършили 18 години. Тази оценка е направена от множество признаци,
установяващи се от визуално възприеманото съдържание на материалите и
по-контретно – от това, че момичетата са с детски или юношески ръст и
телосложение, че липсва окосмяване в областта на подмишниците и пубиса или се
наблюдава само начална проява на такова, че развитието на гърдите е без видими
прояви на развитие над гръдния кош или само с начални видими прояви над гръдния
кош, че външните срамни устни изглеждат неразвити, и в частност, че при лицата
от мъжки пол определящо за определяне на видимата им възраст са ръстът,
телосложението, големината на пениса и тестисите. тази многообразност и
еднопосочност на тези признаци и на изводимото от тях, обуславя преценката на
съда да кредитира и приема за обосновани изводите на експертизата, в това число
и поради убедителното и аргументиране и от експерта А. в съдебно заседание по
тези изводи, а и в цялост. Източник за самото фактическо наличие
на конкретизираните както във фактологията, сътоветно и в диспозитива на присъдата файлове /съответни
за всеки от двата компютъра/ са изводите и съдържанието на изготвените и
обективиращи това две поредни експертизи /от експертите И. и Халаджов/, както и
дадените допълнителни разяснения по тях по време на разпитите им, както и
индиректно – и обясненията на подс.А. (л.115, п.1 от ДП, съответно и на л.132-137, п.1 от ДП и
л.140-144, п.1 от ДП и л.503, 504 и 506, т.2 от съд. п/во/, както и също обясненията
му и в допълнение същия факт на установяването на компютрите в ползваните от
подс.А. по това време два имота /и ясната информация в самите протоколи в този
смисъл, изхождаща от самия подсъдим в съдържанието им/, се установява сигурно
посредством факта на установяването им, изземването им от тези имоти
/обективирано в съставените протоколи за претърсване и изземване – л.132-137,
п.1 от ДП и л.140-144, п.1 от ДП/. Допълнително – индиректно наличиетно на
компютър, ползван именно от подсъдимия А. /обясн. на същия на л.502, т.2 отсъд.
п/во по този въпрос/, намиращ се в село Бръшлен, по време предхождащ
изземването му, се установява и посредством показанията на св.Д., както и на практика
пряко и от показанията на всяко от разпитаните по делото деца в качеството на
свидетели. Самата технология на хронологията на качване и съответно обясняване
данните за дата на създаване и дата на изтриване на съответните файлове, така
както това е описано по фактите, приети за установени горе, достатъчно
категорично се установява от експертните изводи, както и разясненията на
експертите по двете нарочни експертизи в съдебно заседание, обозначени по-горе
като местоположение по делото, а косвено в общ порядък същото се потвърждава и
посредством обясненията на подс.А. в тази им част /л.132-137, п.1 от ДП и
л.140-144, п.1 от ДП и л.503, 504 и 506, т.2 от съд. п/во/.
Несъмнено
установени на следващо място се явяват обстоятелствата, свързани с данните
самоличност, съответно възраст на, и започнало с начало месец ноември 2015год. живеене
на св.Т.Г. ***, в семейството на баба й св.Т.Г., конкретното местоположение на
къщата спярмо тази на подсъдимия, и в частност, че обичайния /най – къс и
удобен/, начин по който същата се придвижвала от домът им до спирката, от която
ползвала автобус до училището в село Сливо поле, се явявал преминаването при
движението им, през улицата на която се намирала къщата на подсъдимия, така,
както тези обстоятелства са конкретизирани в обстановката горе. Източник по тях
са цитираните документи, касаещи самоличността и предоставените права спрямо
отглеждането и семеството, в което живеело детето, показанията на същото, на св.Т.Г.,
на всяка от останалите деца по съответни елементи, показанията на свидетелите П.
и П., на Д., а и изхождащи и от останалата значителна част от гласната
съвкупност и общо, за самото наличие на
св.Т.Г. в селото.
Следвайки хронологията на събитията,
отчетени в обстановката горе, за случилото се през месец Декември 2015год. с Т.Г.,
доказателствената съвкупност се явява с противоречиво съдържание, предвид което
същото е обект на анализ по - долу в мотивите, в частта им по чл.305, ал.3,
изр.2 от НПК.
Несъмнено от съвкупността (даннните са самоличност в
цитираните горе документи за всяко от децата А.А., Ю.М., Е.Г., А.А., В.Ф. и
техните показания, както и на родителите им, а индиректно и на полиц. служители
в тази им част, както и на свидетелите П. и П., а и обясн. на подсъдимия в тази
им част и общо и от други от свидетелите – М.Н., Л.А. и С.Д.) се установяват в съответните
елементи, обстоятелствата свързани с възрастта на посочените деца, факта, че
живеели в село Бръшлен, включително в процесния по хронология период /месец
март 2016год. – 09.05.2016год./, за трайното наличие на подсъдимия в къщата му
в същото село, за битието му там, за начина, по който в началото на периода
постепенно се запознал с посочените деца и последвалото често посещение на
имота му от същите, където играели, съответно в какво се изразявала играта, отношението,
разговорите и поведението на подсъдимия към тях, в какво се изразявало (писаното на л.11 от мотивите), изградилото се положително
отношение на децата към него въз основа на това и факта на започналото почти
ежедневно посещение в двора на къщата на подсъдимия. Конкретно за частта от
поведението на подсъдимия, така както е описано по фактологията по предизвикване
от негова страна и провеждането на разговори с децата от сексуално естество, за
технологията на половите актове и забременяването, за бельото им и гениталните
им зони, както и опипването на собствените си генитали пред тях, съвкупността
съдържа противоречие, предвид което същото е обект на анализ по-долу в
мотивите, в частта им по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. Последното се отнася и за
частта от фактологията, описваща конкретните съставомерни действия на подс.А. в
периода март 2016г. – 09.05.2016год. по отношение на децата А.А., Ю.Ф. и Е.Г.,
както и на също други отделни дати в същия период по отошение на А. А. и Е.Г.
/последните при управлението на автомобила/.
Без противоречие от съвкупността
се установява самия факт на двукратното наличие /в два различни, неустановени
конкретно по делото дни в посочения перид/ на съответно описаните деца за всяка
от дати в автомобила на подсъдимия, и извършваните действия по управление на
автомобила на сътоветните дати от съответно дете /първия път по хронологията св.В.Ф.,
А.А., св.А.А. и св.Ю.Ф., а втория - св.Е.Г.
(за конкретния начин по който това
се случвало е налице противоречие, решено по –долу, в частта на мотивите по
чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, а последното се отнася и за действията на
подсъдимия, свързани с показване на еротични снимки на свидетелите Ф. и А.,
както и за указанията му към децата за кое от случващото се докато са при него,
да не разказват на родителите си).
При липса на противоречие в съвкупността
се установяват следващите по време факти визирани по-горе /през месец май
2016г. /– обстоятелствата и последователността при които св.М.П., а след това и
други от родителите на децата, узнали от тях конкретни действия на подсъдимия,
така както са изрично описани по съдържание в мотивите в тази им част – л.14 и
15/, също несъмнено се установяват и последвалата реакция и действия на родителите, в частност факта на подаване на
10.05.2016год. на Заявления конкретно от свидетелите М.Ф., М.М. и Е.Н. и
последвалото снемане на обяснения, в това число и писмени от същите в РУ Сливо
поле, и съдържанието на съдържащото се в Заявленията оплакване – за сексуални
посегателства от страна на подсъдимия към децата им, съобразно това което били
узнали до момента от децата си. По тези обстоятелства източник на доказателства
са общо показанията на децата в тази им част – св.В.Ф., Ю.Ф., Е.Г., А.Г. и А.А.,
и преки по отношение на установеното от децата им, и последвалите техни
действия – показанията на родителите – свидетелите М.П., М.Ф., С.И., Е.Н., Д.Б.
и М.М., а освен това и показанията на свидетелите Б.Д. и св.С.В., възпроизвеждащи
служебно узнатото при действията по започналата проверка въз основа Заявленията,
за съдържанието на отразеното в последните, както и заявено устно пред тях от
страна на всеки от тримата родител – свидетелите Ф.М. и Н.. Факта на подаване
на заявленията следва и формално от наличието им, завеждане и съответно и
прилагане към образуваната преписка, в това число отново показанията на всички
посочени родители, на св.Д. /подробно разкриващи съдържанието на заявеното/,
както и обективирано от съставените обяснения /при визираната в обстановката
горе конкретика/, и показанията на децата в тази им част, определят за
несъмнени и обстоятелствата по снемане на обяснение и от тях на последователни
дати в периода 11.05 – 17.05.2016г., и съдържанието на заявеното от тези деца
за действията на подс.А., станали предмет на делото.
Без противоречие в съвкупността се
изясняват и обстоятелствата свързани с призоваване и явяване на подс.А. в РУ
Сливо поле на 01.06.16г., това, че бил запознат от св.Д. със съдържанието на
подадените заявления и конкретните оплаквания направени с тях, за конкретни негови
действия спрямо децата на родителите, податели на заявленията, също факта на снемането
на обяснения от подсъдимия и заявеното от последния в тях пред св.Д. и св.П.П.,
така както са конкретизирани по фактологията. В частност за поисканото
предаване на компютъра на подс. намиращ се в къщата в село Бръшлен и неговия
отказ да го направи доброволно, както и факта на съставен протокол по ЗМВР,
съдържанието му и това, че подс.А. се запознал с него. По тези обстоятелства
еднопосочен източник са показанията на свидетелите Д. и П., както и самото
наличие на съставените при настъпването им обяснение, протокол за
предупреждение /л.20 и 21, п.1 от ДП/, както и в общ порядък обясн. на подс.А.
в тази им част /л.504 и л.505, т.2/. Несъмнени са и обстоятелствата по
последвалата служебна дейност на св.Д. /съставена справка и приложени документи.
относно проверката и извършваните й в ОП
- Русе/, последвалото образуване на процесното досъдебно производство,
както и извършените на 30.06.16г. претърсвания и изземвания на различни вещи от
къщата в село Бръшлен и апартамента в гр.Русе, значение по предмета на делото
от които имат двата компютъра, част от веществените доказателства по делото,
така както тези обстоятелства са конкретизирани по фактологията. Източници за посоченото
по съответните елементи са показанията на св.Д. и Пенчен, самото наличие на
съответните документи и данните за служебното им движение /л.5 до 28, п.1 от
ДП, Постановление на РОП от 09.06.16г./л.4, п.1 от ДП/, обясн. на подс. в тази
им част, протоколите за претърсване и изземване /л.135-до 144, п.1 от ДП/.
Следващ несъмнено установен факт /от самите протоколи за действията в ДП/,
както и от показанията на родителите им, а и на самите деца, е проведеният
разпит на децата в досъдебната фаза /в
т.нар. „синя стая“ в присъствие на съответни родители.
На следващо място, по
хронологията, изложена във фактическата обстановка по-горе, сигурно от
съвкупността се установява факта, че подс.А. продължавал да живее в къщата в
село Бръшлен, където се намирал и конкретно на 25.05.2017год., както и това, че
на същата дата в селото се намирала и св.Т.Г.. Източник са множеството гласни
/обясн. на подс, показанията на св.Т.Г., на Т.Г., М., Б. на св.Д., на П., П., Б.,
в общ порядък – и от показанията на св.А. и други/ и писмени доказателства
/протокол за предупреждение, обяснения – л.35-42, п.1 ДП/. От същите източници,
за съответните елементи от случилото се на тази дата, несъмнено се установява
факта, че около 19 - 19,30 часа св.Т.Г. се намирала при къщата на св.М.Ф. и М.П., заедно с децата на св.М. и със св.Т.Г., че
първата се отправила към къщата на св.Д.Б., и че отивайки там преминала пеша
пред къщата на подс.А., както и, че в същия момент, последния също бил там,
както и това, че подсъдимия я възприел – видял – последното следаващо от показ.
на св.Т.Г., както и обясн. на подс.А. (за конкретно случилото се в последвалия кратък времеви
период съвкупността дава противоречива доказателствена информация, като
съображенията на съда да приеме за установено именно описаното във
фактологията, са изложени по-долу в мотивите, в частта им по по чл.305, ал.3,
изр.2 от НПК).
Без противоречие отново както от
посочените непосредствено по-горе, гласни, така и писмени доказателства и процесуални,
документи, обективиращи самия факт на образуване и действия при втората по ред
полицейска преписка /л.31-46, п.1 от ДП/, се установяват и всички следващи по
хронология обстоятелства, така както са конкретизирани по обстановката – за
последвалото отиване на св.Т.Г. при къщата на св.Д.Б., състоянието й, и
съдържанието на казаното от нея за случилото се, действията на свидетеля,
последвалото пристигане на подсъдимия и съдържание на заявеното от него на
място, поисканото и получено съдействие от полиц органи, последвалото идване на
подс. отново при имота на св.Б. когато там имало вече и други лица, в това
число полиц. служители, участието в
ситуацията и на други лица, узнатото от тях за случилото се и техните действия
по случая /така както са описани във фактическата обстановка/, съответно и
последвалите действия по случая в РУ Сливо поле, в това число и снемане обяснения.
от подсъдимия, изявленията му, и факта, че бил съставен по отношение на него и
му станало известно съдържанието и на протокол за предупреждение по реда на
ЗМВР.
При липса на данни, внясящи и
минимално съмнение в обективността и компетентността на експертите и
съответност на използваните методи на експертните изследвания /поради което и
описаните по-горе експертизи се приемат от съда за правилни и пълни в отговор
на зададените им въпроси/, се установяват и обстоятелствата, заявени посредством изводите на всяка
от приетите по делото отделни Комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи с обект състоянието и отговори на въпросите относно вменяемост и
способност за участие в производство и способността за свидетелстване –
възприемане на факти и даване на достоверни показания/обяснения за тях-
последното за подсъдимия /при случай, че това се желае/, на всяко от децата, свидетели
по делото, както и за липсата на патопсихологична склонност у децата за
преувеличаване и фантазиране, а освен това – че отчетени разминавания в
показанията им, се тълкуват като защитен механизъм предвид възрастта им. В
частност вменяемостта и способността за участие в производство и способността
за свидетелстване – възприемане на факти и даване на достоверни показания се изясняват по сигурен начин от
изводите конкретно и за св.Т.Г., които както и допълнителния комплекс от убедителни
разяснения по тях при приемането на експертизата в с.з ./л.455-458, т.2 от съд.
п/во./ и доказателствена информация, обективираща също така категорично
положителни отговори за психиатрична и психологична годност на същата в аспекта
на изискваните качества по чл.144, ал.2, т.5 от НПК, при участието й в
събитията, предмет на делото, както и вече в качеството на свидетел в
наказателното производство. Наред с това, сигурния извод, че установеното у
свидетелката „Друго смесено разстройство на поведението и емоциите“, не
нарушават тези годности липсват белези за склонност към преувеличаване или
фантазиране на факти, касаещи преживения период. Някой елементи от този комплекс са конкретизирани
и по – долу в мотивите, при обсъждане показанията на свидетелката.
Несъмнено, въз основа изводите на
приетите по делото Съдебнот-техническа и Комплексна експертиза и следващото от
заявеното при разпита на съответните експерти, които ги изготвили, се установяват
всички обстоятелства, свързани с държането /от времето от дата на създаване до
дата на изтриване/ на конкретно описаните във фактологията файлове, за
преценката на данните, свързани с изтриване на съответния файл на конкретна
дата – в резултат на какво действие на лицето, боравило със съответния компютър,
експертната програма отчита файла за изтрит, както и несъмнено се установяват
като даденост обстоятелствата, даващи характеристика на информацията, съдържаща
се във всеки от файловете, визиран в обвинението като порнографски материал, за
създаването на който са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18
години.
Както бе посочено, в
доказателствената съвкупност се установява противоречие по обстоятелствата от
изложената фактология, значими за предмета на делото (за описаните физически контакти на подсъдимия с децата
при наличие и на останалите признаци за квалифициране на извършеното като
блудства, както и държането на порнографски материали при наличие и на
останалите признаци за квалифициране на извършеното към тази форма на разврат,
въведени с обвинението). Освен това, противоречие в съвкупността се явява и за отделни
обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимия спрямо децата, които не е
криминализирано, но поради спецификата си (отново с развратен характер, има насоченост
отново към същите малолетни лица от женски пол и протекло в същия времеви
период), следва да е предмет на оценка,
тъй като стои в унисон със съставомерните прояви и спомагат за сигурната преценка на стойността на
доказателствените източници, разкривайки един
комплекс от развратна деятелност (съставомерна и некриминализирана) от страна на подсъдимия в периодите на въведеното обвинение.
За да открои и изложи решението си по тези
обстоятелства, обективирано в приетата за установена по-горе фактическа
обстановка, съдът констатира и условно определя две основни групи от
съвкупността, с противоречиво съдържание по тях. Като първа група определя показанията на децата –
свидетелите Т.Г., А.А., А.А., Ю.Ф.В.Ф. и значителната част от показанията на св.Е.Г.,
както и показанията на свидетелите Т.Г., Д.Б., М.Ф. и М.П., А.П. и Д.П., П.П., С.Д.,
Б.Б. и съответстващите на изводимото от тази част от съвкупността за част от
спорните обстоятелства, показания на свидетелите М.М., С.И. и Е.Н. и следващото
от изводите на експертизите с обект психичните и психологични характеристики на
децата, свидетели по делото и с обект двата компютъра иззети от Бръшлен и Русе. Въз основа на първата група се
установява фактологията, каквато е приета от съда за настъпила и е залегнала в
изложената фактическа обстановка, и конкретно съставомерните физически
съприкосновения на подсъдимия с момичетата, както и разяснения към децата от
сексуално естество – за половите актове и забременяването, обсъждане на бельото
на момичетата, пускането на еротични снимки и филми на компютъра пред момчетата
и показаната да наблюдават и дошлите момчета, действията му по самозадоволяване
пред тях, а освен това и съставомерните обстоятелства по държане на
порнографски материали, така както всички тези обстоятелства са конкретизирани
в приетото по фактите. Като втора група съдът определя друга част от източниците в частта им, съдържаща противна по съдържание на
установеното от първата група, доказателствена информация за посочените
обстоятелства, а именно – обясненията на подс.А., показанията на М.Н., С.Д., В.В.,
Д.И., Л.А. и конкретна част от показанията на св.М., конкретна част от
показанията на св.С.И., и конкретна част от показанията на св.Е.Н.. Изразява се
основно в отричането от страна на
подсъдимия да е извършвал подобни действия
и поведение спрямо децата, и да е съзнавал изтеглянето на съответните
компютри на порнографски материали от този вид, съответно и да е съзнавал факта
на държането им, както и навеждащата се също в обясненията му (и обслужвана по съответен начин и
в показанията на посочените към тази група свидетели) версия, за преднамерено реализирани
(поради някакво решение на децата,
извън детето Т.Г., да дават лъжлива информация за случилото се, а и давление
върху тях за това, от страна на св.Ю.Ф., и върху родителите им – от страна на св.М.Ф.) условия за уличаване на подсъдимия
в извършването им.
Обсъждайки относимите
доказателства от значение по така очертаните спорни обстоятелства, и оценявайки
качеството на доказателствената съвкупност в тези две условни групи
доказателствени източници, съдът приема за достоверна /поради което и базира
фактологията, установена по делото на нея/ първата група, и съответно
констатира недостоверност на, поради което
и отхвърля втората група. Съображенията на съда за това решение,
съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК са следните:
За да приеме за достоверен
източник първата група, съдът отчита комплекса, състоящ се от оценка на качеството на съдържането на
доказателствените източници – тяхната убедителност и потвърждаване на имащите
пряк характер от останалите, самата хронология на установяване на информация за
развратните действия на подсъдимия спрямо децата и за реакцията на родителите
им (обсъдено и отделно за св.Т.Г.) и в частност предпоставките за
началото на този процес (на деня, предхождащ подаването на заявленията от трима от родителите) и множество други белези въз
основа съвкупността, допълнително разкриващи достоверността на тези
доказателствени източници, и от друга страна белези и констатации, опровергаващи
и разкриващи наведените противни твърдения по основните факти във втората група
от съвкупността. Освен това, в този
комплекс съдът отчита и установеното за системност на развратни прояви от
страна на подсъдимия в целия времеви период, а и такива извън него (втория случай с Т.Г., описан по
фактологията), и
съответно различни проявления на разврат и извън съставомерните, които приема
за също така категорично доказани. В последния аспект, и двата установени вида
прояви (явяващи се съставомерни и такива,
които не са криминализирани, но също имащи такава специфика), се явяват взаимно допълващи се
и логични като едновременна даденост, като проявление, присъщи именно на лице,
имащо сексуален интерес и влечение към деца.
На първо място за този комплекс
съдът придава изключително значение на информацията за проявите на подсъдимия,
установяваща се от показанията на децата, разпитани във вече образуваното
наказателно производство в качеството на свидетели. Като се визират децата
освен Т.Г., е видно, че всяко от тях на практика няколкократно заявявало
съответни обстоятелства за случващото се във времето, през което били при
подсъдимия в процесния период от време, така, че соченото за конкретно действие
се потвърждавало като описано по специфичен за възрастта начин от всяко от
другите деца, възприело действието или по идентичен начин явило се обект на
такова действие. Наред с това, с това, съответно
на възрастта им, на психологичните особености, отчетени за всяко от тях и приетото в експертните обсъждания и разяснения (частта по б.“б“ от съотв. е-за и
пояснение-напр. от експерта К., отразено на л.445 и 446, т.2 от съд. п/во) включително и за реализиране на
защитно поведение при констатиране на отделни разминавания в елементи на
отделните споделени факти за събитието (поради преживени срам и вина), както и обичайното за тази
детска възрастта притеснение за споделяне на подобни преживени обстоятелства в
пълнота пред родителите, е установеното по делото за не пълна еднаквост на заявеното
за случилото (при сравнение
между казаното от всяка конкретно дете, както и времево спрямо момента на
събитията за които дават информация). Едновременно
с това, в случая въпреки констатиращи се за някой от децата отлики в
обстоятелствеността и пълнотата на описаното за съставомерни действия на
подсъдимия, в сравнение с по-рано заявеното, съвкупната даденост и съдържание
на цялостната информация, изхождаща от децата разкрива последователност, което е
белег за истинността й, и поради това по категоричен начин разкрива именно
приетото по фактите, които са основни за предмета на делото. Тази констатация в
частност индиректно компрометира и определя за недостоверни и самите обяснения
на подсъдимия, с които той отрича тези си действия. В частност, посредством
показанията на св.Д. (които се явяват производни за още първоначално заявеното от А.А., А.А., Ю.Ф.,
В.Ф. и Е.Г., малко след подадените от родителите им заявления до полицията), сe установява, че децата в него
момент са дали изключително конкретна и подробна информация за действията на
подсъдимия по физическо съприкосновение спрямо тях, явяващи се с правна същност
блудства, така и за множеството други действия отново със сексуален контекст,
също така описани в обстановката горе. В частност, описаното от децата /и възпроизведено
в показанията на св.Д. и в двете фази на процеса, особено подробно в съдебната
фаза/ специфично поведение на подсъдимия, поради своето съдържание и само по
себе си предпоставя извода /едновременно това и като индиция, опровергаваща
твърдението от някои източници от втората група за решение на децата да излагат
несъстояли се факти за случващото се при подсъдимия/, че същите действително
били обект на това физическо поведение, съответно възприели сексуалните описания
и намеци, на които автор бил именно подсъдимия, а не някаква тяхна измислица. Така
например съвсем не се явява съответно, същите да са автори на соченото по
запознаване с технологията на половите актове при което ”***“ и пипайки се под гащеризона
„***“ и ги карал да не казват на родителите си „ как се прави бебе и как си е ***“,
също, че „на момичетата в оная работа се пъхала на момчетата оная работа“ .
/показания на л.30-31, п.2 от ДП и л.185, т.1 от съд п/во/. Децата /тук отново се обсъждат
всички освен Т.Г./ като хронология и конкретна
степен на обстоятелственост на практика трикратно давали информация за действия
на подсъдимия,
явяващи се съставомерни по предмета на делото, при което независимо от
горепосочената характеристика за различна пълнота в описанието на случилото се,
тази точно информация се явява последователна, която констатация определя
информацията за достоверна. Илюстрация на това, както и на предходнопосоченото
за определени обясними отлики в пълнотата и изчерпателност на даваната от
децата информация (освен Т.Г.) следва от съпоставянето на
съдържанието й, заявено пред Д. и вече като пряк доказателствен източник –
показанията им, дадени по време на досъдебното производство, в т.нар.“синя
стая“ и в съдебното следствиe:
В този смисъл относно установеното
от Е.Г. - възпроизведеното от св.Д. – за конкретен ден - за казаното от А. на Е.Г., че чичкото искал
да им види дупетата, че чичкото я хванал /Е./ под мишниците и я вдигнал нагоре.
Вдигнал и А. по мишниците. Ю. не искала и избягала. Вдигнал по няколко пъти Е.
и А., казвайки им , че ги вдига за да види кой колко тежи…Всеки път когато
вдигал Е., Чичкото я плясвал по дупето..., съответно за автомобила - ….чичкото
и казал да седне на коленете му и докато я учил да кара, неговите ръце били
поставени на коленете й, и понякога на кормилото.. /показ. на л.29, п.2 от ДП/
идентични са показанията на св.Д. и в съдебното следствие. От показанията на
св.Е.Г. на досъдебното производство – „Чичо П. ни вдигаше нагоре и после ни
смъкваше…..започна да вдига всичките и каза, че най-.много тежи А.. Той искаше
да ни вдига…Всеки ден когато ходихме при него го правихме…Само мене ме беше
опипал по дупето, като ни сваляше. Също така правеше с А., П., Ю. и В.“ Това
беше докато ни смъкваше. Той всяко дете пипаше по дупето…..Това не го правеше
всеки път. Когато ни смъкнеше и всяко дете го хващаше за малко, като закачка….“,
съответно за автомобила –…“Аз карах няколко пъти. Аз, П. и В. сядахме в чичкото
да караме..“/л.14 и 15, п.2 от ДП/. От показанията в съдебното следствие
– за автомобила – …“Аз съм карала колата също, но с него, като бях в краката му.
Той се отдръпваше и имаше малко празно място на самата седалка…Искам да кажа,
че аз не съм сядала в него, а съм сядала ей така на празното място, което
показвам /свидетелката е седнала на стол в залата с раздалечени крака, като се
вижда съответна част от стола между тях и същата посочи с ръката си това място
между краката си/. На това място, което Ви посочих, аз седях, когато карах
колата…“ /л.393-396, т.2 от съд. п/во/.
В този смисъл относно установеното
от А.А. - възпроизведеното от св.Д.
– че същата потвърдила казаното от другите деца за това, че Чичкото ги
возил на джипа си, като А. също управлявала автомобила, че подсъдимия им казал,
че били много хубави, вдигал ги с ръце във въздуха, като казал на А., че
гърдите на Ю. са по-големи от нейните…возил ги на джипа, като А. също
управлявала автомобила, По време на управлението Чичкото я пипал по коленете и
краката“… /л.31 и 32, п.2 от ДП/. идентични са показанията на св.Д. и в
съдебното следствие. От показанията на св.А.А. на досъдебното производство
– ….“Чичо П. вдигаше Е., хващаше я под мишниците и я вдигаше нагоре….Мен само
веднъж ме вдигна. И Е. я опипа един път по гърба и по косата, като я вдигаше,
Това го прави само веднъж - два пъти. Аз му казах чичо П. недей така и той ме
пита защо. Аз му казах, че не е хубаво така…“, за автомобила - ….“чичо П. пита
кой е наред“, аз казах аз Аз седнах върху него, карах по половиния път и като
станах децата казаха на чичкото ти си много червен. Беше червен по лицето“…/л.4,
п.2 от ДП/. От показанията в съдебното следствие – …„Не си спомням като
ни возеше с колата, къде съм сядала…Не се сещам за тези неща които прочетохте.
Не се сещам за пипането за това което прочетохте за колата…Не си спомням за
тези неща в момента.“…/л.323-324, т.2 от съд. п/во/.
В този смисъл относно установеното
от Ю.Ф. - възпроизведеното от св.Д.
–..“На следващия ден отишли отново с Е., А. и момчетата и тогава Чичкото
вдигнал на ръце Е. и А., като пипнал Е. по дупето. Няколко пъти вдигал Е..
Чичкото искал и нея да вдигне, но тя не се съгласила…Няколко пъти с Чичкото
извън селото карали колата му, като останалите деца сядали в него, а тя карала
сама.“…/л.30 и 31, п.2 от ДП/. идентични са показанията на св.Д. и в съдебното
следствие. От показанията на Ю.Ф.
на досъдебното производство - ....“Понякога заглеждаше А. и мене отзад и ни
разпитваше как се правят деца, вдигаше ни…Чичо П. когато ги вдигаше А. или Е. и
ги свали и ги пипна по дупето, също искаше да им пипа и косата. Това само
веднъж го бях видяла…..Возил ни е всички в тази кола – мен, А., брат ми, Е., П...….С
Е., П. и брат ми караха сядаха на седалката пред него“…./л.8-10, п.2 от ДП/.
От показанията в съдебното следствие – …“Исках да карам сама, защото не ми
беше удобно да стоя в него. Не исках. А всички други, дори и момичетата, сядаха
в него….Бях забелязала, че докато повдигаше А. и Е., когато ги сваляше, ги
пипаше по дупето. Искаше да вдига и мен, но аз не исках и бягах, дърпах се…Мен
чичкото не ме е вдигал. Вдигаше А. и Е.. Доколкото си спомням, вдигна А. един
път, а Е. два пъти. Каза ни, че иска да разбере колко тежим. Хващаше ги за
подмишниците и ги вдигаше нагоре, и след това ги пускаше обратно. Докато ги
вдига, не ги опипваше, но след като ги свали, ги пипаше по дупето. Пипаше ги за
кратко, не си е задържал ръката…Във връзка с въпрос на подсъдимия отговарям, че
той мен не ме е докосвал с пръст. Опитвал
се е – когато искаше да ме повдига, се протягаше към мен, но аз не исках и се
дърпах, и той спираше“….. Не исках да сядам като другите в краката на
чичкото, за което разказах по-горе, докато карам колата, защото не ми беше
удобно да сядам в него. Просто ми беше некомфортно да седна в него. Просто
когато виждах, че някой друг сяда в него, той винаги си слагаше ръцете на
коленете му и просто не исках да си слага ръцете на моите колене, не исках да
ме пипа. Не исках да ме вдига като
другите, за което разказах, защото
видях, че когато ги вдига тях, ги пипа по дупето и не исках да стане същото и с
мен Дори да не беше ги пипал, пак нямаше
да искам да ме вдига. Просто не исках“…./л.198-199, т.1 от съд. п/во/.
В този смисъл относно установеното
от А.А.: възпроизведеното от св.Д.
–…“В обясненията си А.А. потвърди казаното от В.Ф.“.. /л.31, п.2 от ДП/.
Идентични са показанията на св.Д. и в съдебното следствие. От показанията на В.Ф. на досъдебното производство -
....“Ю., кака ми А., аз и В. карахме джипа му…Кака и Ю. не искаха чичкото да ги
бута и затова караха сами. Той ги буташе с една пръчка...Чичкото ме е бутал мен
и Е...“/л.25, п.2 от ДП/.“… От
показанията в съдебното следствие – …“Много не помня кой къде сядаше. той
само чичкото караше колата….не помня дали някои от нас е въртял волана…Не помня
дали се е случвало като кара джипа да ги е хващал и притискал към себе си
другите деца… Момичетата не караха джипката, само сядаха отзаде..“ /л.325-326,
т.2 от съд. п/во/.
В този смисъл относно устатовеното
от В.Ф. - възпроизведеното от св.Д.
–…“В. потвърди казаното от другите деца, като той лично е видял как Чичкото
целува Е. по бузите, как ги вдига нагоре, като него също го е вдигал, хващайки
го под мишниците. Ю. и другите момичета Чичкото ги хващал за дупетата, но той
не знаел защо.“…/л.31, п.2 от ДП/. Идентични са показанията на св.Д. и в
съдебното следствие. От показанията на
В.Ф. на досъдебното производство - ....“Той вдигаше А., мене, и кака
ми, и Е.. Пипаше по задника Е. и А.….Аз също съм карал, бях седнал върху него.
П. също, също и А.. Когато А. седна
върху него, за да кара, чичкото стана червен като домат. Аз го попитах защо е
станал червен, той ми каза, защото А. е тежка…. Когато аз и П. сядахме в него,
чичкото не ставаше червен. Кака ми караше колата сама“… От показанията в
съдебното следствие – …“…Като карах колата, бях седнал върху него
/свидетелят посочва подсъдимия/. Той седеше на шофьорското място и аз седнах
върху краката му… А. караше колата малко по-бавно, а пък П. засилваше….А. даваше
газ полека. Тя караше, като беше седнала в него – в П.. А. кара колата, като
беше седнала върху него, върху краката му назад по към тялото му, облегната към
него…..А. седеше ей така /свидетеля показва кръгообразни движения с ръцете си в
участъка на слабините си и част от корема/…П. пипаше А. и Е. по дупетата, както
съм казал… Спомням си и това, което съм казал, че П. ставаше червен като домат,
така беше.“…/л.380-388, т.2 от съд. п/во/.
Илюстрираното дотук за
последователността на информацията от децата, изцяло с източник същите
показания /на св.Д. - възпроизвеждащи изявленията им/, както и техните лични
при двукратно даване на показания в двете фази на процеса/ изцяло се отнася и
за всички останали действия на подсъдимия, които имат съща така развратен
характер, но не са криминализирани, поради което съдът приема за достоверен
източник на посочените деца показанията им и по тези имащи отношение за
предмета на делото обстоятелства – описаните във фактологията намеци, въпроси,
предизвикване на разговори от сексуално естество и такива действия – питал
момичетата дали носят бельо, дали са обути, носят ли бикини, инициирал разговор
за това дали знаели как се правят деца и разяснявал, че това ставало като „хуя
влизал в путито и излизало някакво бяло гълъбче“. установеното от показанията на
св.А.А. и Е.Г., че освен това им предложил да им покаже какво било то, както и
да им покаже това с което се правели бебетата. Освен това, както ясно следва от
показанията на повечето от децата /съответно възприели и това поведение на
подсъдимия /същия си вкарвал ръката в гащеризона и се опипвал по половата област,
особено в присъствието на свидетелките А.А. и Ю.М./, в което време ги
наблюдавал. При техния интерес защо го прави, той отговарял, че „така му се ***“,
разяснявал че всеки мъж правел това и в половия член имало нещо, което трябвало
ежедневно да се изпразва, той така правел и така трябвало. Освен това, казвал
на момичетата, че били много хубави, и ги гледал, бъркайки си в гащеризона,
защото така му ставало приятно. Също видно от показанията им, често коментирал
видимите полови особености на момичетата, например сравнявайки гърдите им /че
св.Ю.Ф. била с по-големи гърди от тези на А.А./, и давайки становище, че някоя
била обута с едно или друго бельо, също, че някоя била най-хубава от всичките
/св.Е.Г./.
Самата специфичност и начин на
описване на тези действия /а не само описаните по физическо съприкосновение с
момичетата – при вдигането им и при возенето в автомобила/ в показанията на
децата /освен необсъжданите за момента показания на св.Т.Г./, както и взаимно
потвърждаване и допълване от тях, съответно на това какво са възприели, за кое
от тях съответното дете е било обект на въздействие от страна на подсъдимия, придава
качеството на истинност и индивидуален произход на заявеното от всяка от тях. Едновременно
с това, самото съдържание на показанията на децата изключва и възможността да
са резултат от външно, недобросъвестно влияние върху тях /както се твърди за
св.Ю.Ф./, или пък общо взето решение съвкупно да лъжат уличавайки подсъдимия, които
версии са внушавани от страна на еволюиралите в позицията си родители Е.Н., и
донякъде М.М. и С.И., а и от показващата цялостно поведение по обслужване
тезата на подсъдимия, свидетелка М.Н. (съдържанието на които доказателствени източници е
обсъдено и оценено и по-долу, отново като недостоверно).
На следващо място, като значим
белег за достоверността на съдържанието именно на първата група от доказателствената
съвкупност по основните обстоятелства – за съставомерното развратно поведение
на подсъдимия и друго такова, но ненаказуемо /и изводимо от това,
недостоверност на втората и най-вече имащите пряк характер обяснение на
подсъдимия в отричане на такова поведение/, съдът отчита и специфична даденост,
следваща сигурно от доказателствената съвкупност, а именно: Установява се, че
за проявите на подсъдимия, с развратно според съвкупността съдържание, се
констатират две направления доказателства – по-точно източниците,
представляващи преки доказателства за престъпното му поведение и допълнително
за също развратно поведение, но непопадащо под санкцията на НК, произтичат от
два напълно независими помежду си, основни преки доказателствени източника.
Съдът визира от една страна показанията на всички деца, освен детето Т.Г., и от
друга страна – показанията на самата Т.Г.. Последната дава доказателствена
информация за такова поведение на подсъдимия при случай през месец Декември 2015/предмет на делото съгласно обвинението
като блудство с малолетно лице, извършено чрез употреба на сила/ и за случай на 25.05.17г., следващ по
време останалите блудства с пострадали съгласно обвиненията Ю.Ф., А.А. и Е.Е..
Освен това, съдът съобразява и очевидното обстоятелство /ясно извеждано от
всички доказателства по делото в определена степен, и особено в показанията на
децата, родителите им, в това число на Т.Г. и баба й/, че поради различни
причини, св.Т.Г. не била в компанията на, и в приятелски отношения с което и да
е от другите деца, нито в значима степен с което и да е отделно от тях. Последните
на практика били ежедневно заедно, и за разлика от св.Т.Г., с
благоразположението на подсъдимия, станали близки с него посещавайки го
редовно, за да играят в имота му. Така установените отлики в житейски
ситуираното положение на св.Т.Г. спрямо останалите деца и подсъдимия, ги
поставят и в потенциално различни възможни позиции по отношение свързаните с
последния процесни събития. И тук следва да се отчете ясно следващият от някой
гласни източници, определени като втора група /свидетелите Н., М. и Н./ опит да
се компрометират показанията на децата /извън тези на Т.Г./ с внушението, че преди
да бъдат разпитани в полицейския участък, всъщност били повлияни от Ю.Ф. или
просто се наговорели помежду си, да излъжат и съответно на това заявили неотговарящи
на действителността, а нарочно уличаващи подсъдимия обстоятелства за различни развратни
действия и провеждани разговори с такава тематика. Ако само хипотетично това
внушение се приеме за почиващо на реалността, то явно би се явило в дисонанс с
факта, че друго лице, също определящо се за източник на пряка информация /св.Т.Г./,
заявява в производството посредством показанията си, а и цялостното си
обективирано и от другите доказателствени източници поведение след втория по
време случай, реализирането на абсолютно същите по характер действия на подсъдимия по него време и място (развратно поведение, насочено към
дете от женски пол, за каквото свидетелстват и останалите деца). Ще рече, доказателствена
информация, която се твърди за компрометирана, се потвърждава и от друг
доказателствен източник, за който подобни компрометиращи истинността на
излаганото твърдения, не са налице. Тази констатация всъщност е белег за
истинност и на другата група източници –
показанията на останалите деца, за идентично по вид поведение на подс.А. в
процесното време. Извън това, по-долу са изведени и допълнителни съображения,
обусловили решението на съда да кредитира показанията на св.Т.Г. по събитията, по
които станала обект на действията на подсъдимия, така както са визирани във
фактологията, съответно за следващото от това решение за отхвърляне, поради
недостоверност, обясненията на подс.А. в тази им част, както и показанията на
св.С.Д. относно случая на 25.05.17г.
На следващо място, оценката за
обективност и истинност на съдържанието на първата група от доказателствената
съвкупност се извежда и от установеното за конкретиката на повода и самия
начин, въз основа на които се стигнало до подаване на заявленията от родителите
на деццата /поставили и началото на събиране на информация от полицията за
процесните събития /извън тези с обект Т. Г./. Става ясно, че отключването на
този процес, станало с напълно случайния факт на дочут от св.М.П. разговор
между децата Е.Г. и В.Ф. и намесата на П., да разбере с какво би могъл да бъде злепоставен
според разговора синът й, въз основа на което децата дали конкретна информация
за случващото се при подсъдимия /за съставомерно и друго развратно негово
поведение/, което за първи път станало достояние на някой от родителите по делото /съдържанието
на показанията на всички родители категорично свидетелства за това/ и
по-контретно – за това че разпитвал момичетата какви гащи носят, че опипвал А.
и Е., целувал Е., на компютъра си показвал на момчетата голи жени, а на
момичетата обяснявал за бялото гълъбче и т.н. /изведено във фактолоията/. Започването
на този процес въз основа на тази случайна ситуация, е в крайно несъответствие
с тезата, внушавана в част от източниците на втората група доказателствени източници
за преднамереност, изграждане под външно влияние и от там неистинност на
заявеното от децата към родителите им същият ден, както и в дните последвали
подаването на заявленията от свидетелите М.Ф., Е.Н. и М.М., вече пред св.Д..
Освен това, внушаваната теза за
въздействие върху децата да разказват несъстояли се действия и поведение на
подсъдимия /тези определящи предмета на
делото/ се явява и безпочвена поради самия факт, че конкретно последно посочени
действия на подсъдимия били разказани от децата на родителите им още на същия
ден /а след заявленията ги разказали на практика отново, но по-обстоятелсвено
пред св.Д./, докато според показанията на св.М.Ф. и св.М.Н., своеобразното “наговаряне
да лъжат“ на останалите деца от детето Ю.Ф. се случило по следващ ден – по
време след подаване на заявленията от родителите. Тази теза се компрометира
допълнително и от собствената й несъстоятелност, тъй като в аспекта на актуалните
тогава отношения между децата и подсъдимия, подобно решение да излагат
неистини, с уличаващо подсъдимия съдържание, се явява антилогично. Това е така,
след като на практика подсъдимия бил предразположил децата /давайки им храна,
пари, условия да играят на различни места и с различни привлекателни за тази
възраст вещи и дейности – напр. водене в, и каране на автомобил/, така, че
имали положително отношение към него, изключващо мотив за някои от тях, вкл. и
за св.Ю.Ф., да им навреди по един или друг начин. Всъщност както бе посочено и по-горе, и самия детски
изказ и използания начин на описание за случилото се и споделени преживявания и
впечатления от децата по повод на съставомерните прояви на подсъдимия, за които
свидетелстват, е белег за липса на някаква преднамереност и необективност на
съдържанието им.
В пример на обратното, съдът
отчита единствено част от показанията на св.А.А. и по-конкретно дадените вече
по време на съдебното следствие. За него, както и майка му - св.М. М., а и за св.Е.Н. се установаво еволюция в
съдържанието на излаганото за случилото се, като оценката за последните двама се
съдържа по-долу в мотивите. Посредством показанията на св.М.М. за момента преди
подаване на заявленията, както и показанията на св.Д. за следващият момент при
снемане на обяснения пред нея, се установява факта, че детето А.А. посочило конкретни
съставомерни и други развратни действия на подсъдимия, каквито вече частично в
досъдебната фаза и изцяло в съдебната, не споделя, или отрича. От показанията
на св.М., както и на св.Д. (пресъздаваща заявеното от майката при
снемане на обяснение в момента на подаване на заявлението) се установява, че
св.А.А. разказал на майка си за това, че подсъдимия му показвал на компютъра
снимки с голи жени, че питал момичетата с какъв цвят е бельото им. По
хронология, също посредством показанията на св.Д. се установява факта на
заявяване от св.А.А. на същите обстоятелства, а и други /за вдигане нагоре, и
хващане под мищниците на момичетата, хващайки ги за дупетата/, идентично на
заявеното преди това от св.В.Ф. /показ. на св.Д. на л.31, п.2 от ДП/. По време
на досъдебното производство, вече в качеството на свидетел А.А. излага
показания в насока неизвършване на физически действия от подсъдимия към децата,
потвърждавайки единствено показването на голи жени на компютъра, и заявявайки
ново обстоятелство (очевидно разяснено
му от родителите му и основно имащата активна роля в офанзивата по оневиняване
на подсъдимия, св.М., както и св.Е.Н.), и по-точно за намерение на св.М.Ф.
да вземе 500 лева от подсъдимия, както и намерение на родителите му – св.М. и Б.,
да „оттеглят жалбата“. Освен това, в тези показания св.А.А. разкрива и
обстоятелства, свързани с интерес на подсъдимия за оттегляне на жалбата на св.М.
и разговори с нея и св.Д.Б. за това,
както и намерение за същото и у бащата на Е. /св.Е.Н./, тъй като „М. го
правел за пари“. Последните специфики на развитие на отношенията им с
подсъдимия и намерението на тази част от
подалите заявления родители, и особено версията за цялостната роля на „М.“
по уличаване на подсъдимия за действия по предмета на делото /св.М.Ф./ се
заявават вече особено настоятелно в
показанията на св. А.А. по време на съдебното следствие. Там вече свидетеля
заявява две едновременно изключващи се твърдения, даже и за факта на пускани от
подсъдимия еротични материали на компютъра пред децата /за което преди това
той, св.В.Ф., а и св.А.А. и Ю.Ф. дават категорична информация/ като след
приобщаване на показаниията от досъд. п/во пояснява, че действително
подсъсдимия направил това, отрича извършване на каквито и да е други действия
от подсъдимия, от пряко относимите към предмета на делото, набляга на положителните
качества на чичкото и проявявя и особена инициативност след прочитане на
показанията му, конкретизирайки /очевидно за да се постигне някаква еднаквост с
твърденията на св.Е.
Н. и св.М. за размер
на сумата/, че ставало дума не за 500, а за 5000 лева, а напоследък чуто – и
за 10 000 лева, които Мечо щял да вземе
по някакъв начин от подсъдимия. Допълва
и новото обстоятелство, че последното всъщност го бил чул лично от М. Тази част
от показанията на св.А.А. по своето съдържание и изказ очевидно не са
присъщи на дете, а което е по-важно изцяло по съдържание се явяват съгласувани
с променените, еволюирали в съдържанието си по същия начин показания на майка
му – св.М.М., а и на св.Е. Н. Очевидно са предпоставени
от влияние и изхождащи всъщност от посочените лица, със също
компрометирани в тази им част показания, което
определя необективност на твърдяното и предвид това, се отхвърлят от съда.
Освен това като обстоятелство, подкрепящо установеното
от първата група доказателствени източници
и в частност за съставомерните действия на подсъдимия спрямо децата, в това
число и през месец Декември 2015г. с обект св.Т. Г. (едновременно косвено
опровергаващо обясненията на подсъдимия, в частта, с която отрича извършването
на такива), съдът отчита самия факт на установена въз основа на
съвкупността системност на развратни прояви от страна на подсъдмия в
целия времеви период, в който са разположени деянията по обвиненията, а и
такав извън него (втория случай с Т.Г., описан по фактологията), и съответно
различни проявления на разврат и извън съставомерните, които приема за също
така категорично доказани.
Тези действия се установяват
като една логично проявяваща се, резонни за лице имащо сексуален интерес и
влечение към деца – първо по време държане (и винаги свързаните с
това действия по отворяне, разглеждане, изтегляне, и поставяне по този начин в
паметта на компютъра) на порнографски материали – с ползвани деца за създавеното
им; блудствено действие при употреба на
сила /по отношение Г. – отново развратно действие насочено към дете; будствено
действие извършено в периода март 2016г. – 09.05.16г. извършено срещу повече от
две малолетни деца /физически съприкосновения на конкретна дата, останало като
опит по отношение на едно от тях/ - отново към деца; блудствено действие
извърено на друга дата в същия времеви период физическо - съприкосновение
отново с малолетно дете – А.А.; блудствено действие извърено на друга дата в
същия времеви период - физическо съприкосновение отново с малолетно дете – Е.Г..
Отново развратна проява /поведението му и отправените към св.Т.Г. на
25.05.2017год. думи и знаци, изразяващи сексуални интерес и намерения на подсъдимия
към свидетелката. Също така, продължаващо изтегляне, поставяне в съответната
памет на компютъра и съответно явяващо се съставомерно държане за определено
време на порнографски материали, отново по съдържание с ползвани за създаването
им деца, в целия времеви период, което състояние всъщност и надхвърлило този
период – до 23.06.2016год. Освен това в процесния париод от време, подсъдимия в
присъствието на децата, извършвал и множеството описани във фактологията, също
развратни по своя характер и многообразни в тази насока действия – опивал се по
гениталите, предизвиквал разговори с децата и говорил пред тях за гениталните
им области и бельото, за технологията на половите актове и забременяването, за
начините на сексуално задоволяване на мъжете, за това, че се възбужда като ги
гледа /момичетата/, с което и на практика се задоволявал сексуално пред тях
/докато се опипвал под гащеризона при не един случай в приъствие на децата/,
показването на графични материали на част от децата /на момчетата/ снимки на
голи или разголени лица от женски пол. Цялата тази деятелност от битието на подсъдимия,
представляваща комбинация от два вида в аспекта на НК прояви
(явяващи се съставомерни и такива, които не са криминализирани, но също имат такава
специфика – несъмнено представляват разврат), се явяват взаимно допълващи си и
логични като едновременна даденост, като проявление именно на лице, имащо
сексуален интерес и влечение към деца. Многообразието на този комплекс от действия
като даденост, само по себе си е белег
за истинността на съдържанието на доказателствените източници, даващи конкретна
информация за съставляващите го съставомерни и други развратни действия на
подсъдимия, насочени към и касаещи винаги деца.
Освен вече посочените
дотук обстоятелства, разкриващи за достоверно съдържанито на източниците от
първата група от сувкупността, и съответно недостоверност на очевидно облужващите
защитна теза на подсъдимия, развита от св.А., св.М.Н., както и обективираната
като даденост в еволюцията на показанията на част от родителите на децата /основана
на твърдения в насока компрометиране установеното за цялостното, в това число
съставомерно развратно поведение на продсъдимия, така както е било заявено по
описания дотук начин от децата, като пряк източник на доказателства/ съдът
отчита в допълнение и следното: Тезата, развита вече в хода на образуваното
наказателно производство, посредством
показанията на свидетелите С.И., Е.Н. и М.М. в тази им част - за обстоятелства,
обуславящи неистинност на първо съобщената пред тях в определена степен
информация от децата за извършване от подсъдимия на явяващите се съставомерни и
други развратни действия спрямо тях, след това съобщена по – подробно и пред
св.Д. ***, се компрометира поради самата й несъстоятелност и антилогичност,
както бе обсъдено по-горе. Освен това, показанията на свидетелите М. и Е.Н., в
частта с която отричат да са им били
съобщени съставомерни обстоятелства от съответните им деца /в деня, предхождащ
подаването на заявленията/, се установяват за недостоверни, поради собствената
им непоследователност /съответно соченото в този смисъл в тяхното съдържание не
опровергава извода, следващ от останалата част от съвкупността, определена като
първа група доказателства/. Едновременно с това, тази непоследователност се
явява и като логично с оглед на развилите се след подаването на заявленията
отношения между лицата /точно родителите/, яващи се потенциални източници на информация
за процесните случаи и други лица, за който въз основа на съвкупността се
установява особена активнност в опит да повлияят на тези източници, така, че да
еволюират до там, че да заявяват себе си като подведени от собствените си деца
/при все, че както поради възрастта им, и самородния изказ на същите, и липсата
на каквито и да е обстоятелства, внасящи съмнение в инстинността на първо по
време изложеното от децата – пред самите тях, и пред св.Д./, да отрекат
сериозността на информацията, дадена от тях, след като въз основа на нея сизирали
полицейските органи срещу т.нар.“чичко“, както и да „забравят“ или да им е
трудно да си спомнят в заседание даже и съдържанието на самите заявления, които
подали като родители на тези деца – за точното оплакване в тях. Тази активност
била проявена от св.М.Н. и майката на подсъдимия (искайки от св.М., а
отделно и от бабата на св.Т.Г., всеки от тях да „оттегли жалбата си“- показания
на св.М. на л.233, пт.1 от съд. п/во, обективарано и в протокол за предявяване
на л.90 ,п.3 от ДП, идентично показания на св.Т.Г. – л.308, т.2 от съд. п/во и
в прот. за предявяване – л.93, п.3 от ДП), в същата от определен
момент очевидно се включил сериозно и св.Е.Н. и също така явно, активността
постигнала донякъде целта си, което и обяснява
добре факта, че съдържанието на показанията на тези родители /особено в
съдебното следствие/ изобилства от нелогичности, противоречиви помежду си
изявления за дадени съществени обстоятелства, както и свенливо поднасяните твърдения,
че действията на св.М.Ф. и заявеното за узнатото от децата му по случая, било
предпоставено от желанието на последния да се домогне до някаква сума от
подсъдимия по този начин, варираща от 1000 до 10 000 лева, според също така
вече „дочути“ и от други свидетели по делото слухове за същото /напр. от св.В.Ф.,
както бе отчетено по-горе за също недостоверно/. Явно последното се навежда с цел компрометиране
показанията на св.М.Ф., които всъщност съдът, по изложените малко по-долу
съображения, приема за максимално обективен и достоверен източник на
доказателствена информация за случилото се /наред с тази дадена от св.Д.Б.
имащи значение и за деянието с постр. св.Т.Г./ дадени от родител, участавщ в
камчеството на свидетел по делото. Поради тази
си специфика – непоследователни в
обсъжданата им част, и логичното обяснение да са даденост, показанията на
свидетелите М., Н. и И., в същата част не могат да бъдат приети за достоверни и
кредитирани. Илюстрация на посоченото например от показанията на св.М. в
съдебното следствие /л.225 – 233, т.1 от съд . п/во/ е противоречието относно
съобщеното от децата й А.А. и А.А. за действия на подсъдимия, от вида на
съдържащите се в подаденото от нея заявление – например отрича същите да са
потвърдили нещо от узнаното от св.М.Ф., след което сочи, че всъщност го
потвърдили /в частност без покритие остава също заявеното, че на следващо
място, заявлението не било продуктувано от реално узнатото от децата й, и
собствената й преценка за необходимост да се сизира полицията, а под давление
на М.Ф.. Последното пък стои в противоречие със следващо посоченото, че
всъщност узнала за процесните противоправни действия на подсъдимия спрямо
децата при случайно дочут разговор между тях /което се установява като
достоверно и прието по фактолотияга, в тази й част, вкл. и въз основа
показанията на св.П./. Освев това в противовес на твърдяното въздействие от
страна на св.М.Ф. за да подаде заявлението, независимо от предложената в
показанията й вариантност за това, узнала или не от децата си заявените в нея
обстоятелства, всъщност свидетелката не може и да пресъздаде съдържанието на
това заявление, сочейки в следващ момент, че за подаването му никой не и въздействал
и действието било въз основа на собственото й решение въз основа на чутото от
децата й. Тази непоследователност в показанията на св.М. обуславя решението на
съда да не кредитира визираната, стояща в обслужване на версията на подсъдимия
част. Едновременно с това, действително заявените обстоятелства от св.М. в РУ
Сливо поле, свързани с поведението на подсъдимия, както и факта, че техен
първоизточник били именно децата на св.М., и собствената й загриженост във
връзка с чутото, обективирана с подаденото заявление, по категоричен начин се
установяват, и въз основа на това приемат за установени въз основа показанията
на св.Д., пресъздаваща в наказателонто производство подробно всички тези
обстоятелства, както и останалата част от показанията на св.М., а и показанията
на св.Д.Б. – ясни, и последователни – за узнатото точно в този смисъл от децата
му А. и А., стоящи в съответствие с, и потвърждаващи същите обстоятелства.
Същата характеристика имат и
показанията на св.С.И.. Идентично на посоченото и за св.М., показанията на И. в
частта им с наведено твърдение за
обусловеност на подадената от съпруга й жалба /Е. Н./ не въз основа
узнатото от дъщеря им Е.Г., а под някакво влияние на св.М.Ф., както и частта
навеждаща твърдение за парична обусловеност на инициативата на същия да уведоми
родителите за действия на подсъдимия спрямо децата, като непочиващи на логиката,
поради тяхната неубедителност не могат да бъддат кредитирани в тази им част. Не
починва на логиката следващото според показанията й, че св.Е.Г. не съобщила за
нещо нередно в отношението на подсъдимия към децата /била отрекла извършването
на подобни действия като общо описаните от св.М.Ф. по отношение децата/, в
аспекта на последващото действие по подаване на заявление до полицейските
органи от съпруга й Е.Н.. Последния обаче не скрива в показанияата си, че това,
което написал в заявлението го узнал именно от дъщеря им св.Е.Г., а не и от св.М.Ф.
– показ. на л.402 и л.403, т.2 от СП. Това, освен, че опровергава показанията
на св.И. за противното, определя и като несъстоятелно /включително и предвид
сериозността на това, конкретно лице да подаде подобно оплакване срещу друго,
пред полицейските ограни/ заявеното от свидетелката незнание за причината
съпругът и да подаде заявление до РУ – Сливо поле. В същата част на показанията
си, св.Е.Н. описва и конкретни действия на подсъдимия, така както му били
съобщени от св.Е.Г. /че опипвал децата, когато ги хващал и свалял, при което ги
„потупвал с шамари по дупетата“, че подсъдимия пускал на В. и П. порно, което
като съдържание на възприетото и заявеното в полицията се обективира и посредством
показанията на св.Д. в тази им част /л.25, п.2 от СП/. и при липсата на данни,
внасящи и минимално съмнение за добросъвестността на излаганото от св.Д. и идентично
с реално възприетото, разкриват в пълнота съобщеното от св.Е.Г. на баща й, за
действията на подсъдимия, в деня преди подаване на зеявлението, и се ценят от
съда като обективиращи достоверно тази част от съставомерното поведение на последния,
явяващо се предмет на делото. Самото
съдържание на заявлението, подадено от св.Н. /установяващо се в производството
чрез показанията на св.Д., както и частта от показанията на св.Н., последвала
предявяването му в заседание – л.403, т.2 от съд. п/во/, стои в противоречие и
опровергава по този начин противно твръдяното по-рано от същия /в показ. отразени
на л.401/, че в него не се излагали обстоятелства, сведени единствено до ремонт
на колелета, даване на някакви пари от подсъдимия на децата, и разходка с
колата, за да хвърли болкука, а не и действия от вида, конкретизиран във
фактологията, поради което и тази част от
показанията се отхвърлят като недостоверен източник. С такъв характер е и
частта им, в която се излага твърдение за реализирана от децата завера в насока
даване на лъжлива информация за действия и поведение на подсъдимия спрямо тях
/очевидно се визират точно разратните имащи съставомерен характер и другите
такива установяващи се от вече посочените източници от първата група
доказателства/.
Както бе обсъдено и горе, твърдението за
въздействие от св.Ю.Ф. върху останалите деца, остава изолирано, опровергава се
от обсъдения комплекс обстоятелства, свидетелстващи за истинността на
съдържанието на източниците, разкриващи конкретиката на реализираните развратни
прояви от подсъдимия, като действително настъпили, а не явяващи се плод на
нечия недобросъвестна намеса за излагане от измислени такива, с цел
неоснователно уличаване на подсъдимия в извършването им. Всъщност, наред с
това, твърдението, че св.Ю.Ф. се уговорила с А. и Е. да лъжат за случващото се
при подсъдимия /което само по себе си се установява като недостоверно/, по конкретиката
си не компрометира заявеното от А.А. и Е.Г. пред родителите им за развратни
действия на подсъдимия, предмет на делото, тъй като те съобщили обстоятелствата в тази
насока /отразени след това и в заявленията подадени от родителите Н. и М./ по
време, преди подаване на заявленията, съответно преди времето на твърдяното
въздействие от страна на св.Ю.Ф. върху тези две деца – според твърденията на св.Н.
заверата станала след като се били върнали от РУ – Сливо поле.
Още по-малко за достоверен източник може да се считат показанията на св.М.Н.,
като решението за некредитирането им, освен косвено от следващата
недостоверност на тези на Ф. за същото, се налага и поради собствената им неубедителност,
така, че се разкриват като плод на желание за навеждане на лъжлива информация,
в опит да се компрометира внесе съмнение в съдържанието на доказателствените
източници, разкриващи престъпната деятелност на подсъдимия. Така например на
фона на очевидно добрата информираност на св.Н. за предмета на делото /следва
от обемните й излияния за принципно добрите характеристични данни на семейството
на подсъдимия, и от друга страна – странността и неадекватното според нея в
поведението на св.Т.Г. и властността и въздействието върху нея от страна на
баба й, както и за паричните интереси на св.М.Ф. спрямо подсъдимия, за което
според нея Ф. тръбял сред множество съселяни, вкл.и пред св.С. И. и т.н/, същата не научила за
какво всъщност се били разбрали да лъжат децата А., Ю. и В., както според
твърдението й, това и било споделило детето Е.Г.. Така заявената
неинформариност стои в дисонанс с факта, че именно св.М.Н. била инициатора и
реализирала предприетата офанзива 2 - 3 месеца след подаване на заявленията, в
опит да се компрометира или измени по съдържание официализираната до него
момент информация за престъпната деятелност на подсъдимия, събрана по време на
полицейските действия по образуваната проверка, както и вече в досъдебната фаза
на образуваното наказателно производство. Съдът визира установеното за опита й
да убеди св.С.И. и св.Т.Г., противно на вече заявеното пред полицейските органи
и в досъдебната фаза и противно на заявеното и от децата им, съответно внучка (първата по отношение на заявеното за случаите с подсъдимия и
децата, освен св.Т.Г., а втората за заявеното по случаите с Т.Г.), да дадат противни по съдържание
изявления, които даже била приготвила по съдържание и в писмен вид, при
последователното посещение на свидетелите. Изключително показателно в това
отношение е посоченото от свидетелите при предявяване на разследването /90 и
93, п.3 от ДП/, изяснено и потвърдено от тях, чрез обсъждането им в съдебно заседание.
Освен това става ясно, че единствено официализираното тогава действие в тази
насока /подадената от св.Е.Н. Молба от 04.07.17г. – л.68, п.2 от ДП с
изясняващо се от неговите показания съдъжание, както и основно – от Постановлениието на РОП, с
произнасяне по повод на нея-. предх. лист/ било инициирано отново именно от св.М.Н.,
като очевидно по отношение на него, опита се оказал успешен. Самия факт, че
свидетелките С.И. и св.Т.Г. отказали да извършат подобно действие, индицира
наред с горепосочените обстоятелства, истинност на съдържанието на съобщената
им от децата/съответно внучката информация за действията на подсъдимия, преди
подаване на заявленията, по време на снемане на обяснения в РУ Сливо поле,
както и за съответстващата й такава при следващите процесуални действия.
Както вече беше частично
отчетено, за да приеме за достоверен източник за действията на подсъдимия спрямо
децата, първата група от доказателствената съвкупност и приеме за установена
въз основа на нея именно изложената горе фактическа обстановка /наред със
следващото от първоначално съобщената информация от децата и техните родители и
показанията на св.Д./, съдът придава особено значение в този комплекс и на
показанията на св.М. Ф.. Прочита на съдържанието на този доказателствен
източник /както този по време на ДП – л.40-42, п.2 от ДП, така и по време на
съдебното следствие – л.202- л.209, т.1 от съд. п/во/, включително оценката на
изложеното в тях, в контекста на
наведените по адрес на автора му твърдения за негова недобросъвестна роля,
довело до неоснователно уличаване на подсъдимия за деятелността, предмет на
делото /съответно извън случаите с детето Т.Г./, обосновава решението на съда
да ги кредитира изцяло. За тази оценка освен вече отчетеното по-горе, съобразява
изключителната им последователност - за развитието на събитията по хронология,
в това число настъпилото във времето за узнаното от децата му, за последвалите
му срещи с другите родители и тяхната реакция, за личното решение на всеки от
тях да подаде заявление съобразно узнатото от съответните деца и за всяко
последващо обстоятелство, касаещо следващо събиране на информация за случилото
се от лицата, даващи пряка информация /децата/, както и максимално близката по
характер, но косвена информация, изхождаща от родителите за действията на
подсъдимия, предмет на делото. Изложеното в този смисъл е така логично и
взаимосвързано, че изключва и само по себе си, авторът му да преиначава, още
по-малко излага неотговарящи на действително възприетото от него и преживени
дадености от случилото се. В частност, съдържат изключително логично /поради
което и оправдава доверието, което
следав да бъдат оценени/ обяснение на установения от цялата съвкупност факт на
настъпила промяна в даваната информация за събитията при подсъдимия, от страна
на част от родителите и частично и от част от децата /Е., В. и А./. Показателно
в това отношение е особено частта им за предпоставките за, и влошаване на
отношенията през последвало подаване на заявленията време, за влошаване
отношенията между децата и оттам основно между останалите родители и св.М.Ф., за
случилото се при провеждане на разпитите в т.н. „синя стая“ и вече настоятелния
опит на част от другите родители (св.Е.Н. и С.И.) да „спасят“
подсъдимия, искайки и св.Ф. да отрече заявеното до момента. Установява се
логична съвместимост
на съобщеното за това им поведение, със
самия факт на явна промяна в съдържанието на излаганото от посочените родители
и частично и деца по съставомерните обстоятелства, предмет на делото, както и с
установеното поведение и съдържание на показанията на св.М.Н., обективиращи
именно това.
Показанията на св.А., в частта им, призвана да
компрометира във вече посочения смисъл показанията на св.М.Ф. (за желаниe на същия „да изкара едни пари –
5000 лева от съпруга й“), в частта, че била узнала от свидетелите М. и Н. да действия на същия, в
резултат на които те били уплашени от него и агитирани да подават жалба, а и в
частта им, в която възпроизвежда обстоятелства за разговор със св.С.Д.,
съдържанието му, сътоветно и заявеното по същия повод и от съпруга й (визиращи според твърдяното случая
с Т.Г. на 25.05.2017год.), се явяват опровергани от останалата част от съвкупността по тези
обстоятелства, в частност се опровергават и самите показания на св.С.Д. по
заявените в този смисъл обстоятелства /л.237 и л.238, т.1 от съд. п/во/ както и
обяснения и на подс.А. по тях. В останалата им част, показанията на св.А.
съдържат обща битова и характеризираща личността на подсъдзимия информация, която
по никакъв начин не влиза в противоречие или компрометира установяващите се обстоятелства
по делото, въз основа на първата група от съвкупността, поради което и не е
необходимо да й се отдава значение и не се дължи обсъждане. Конкретно посоченото
за искани пари от св.М.Ф., има за основа слухове /“някои казал в селото“ –
л.44, п.2 от ДП/, поради което и вече обсъденото дотук за лъжливото му
въвеждане като твърдение и от други източници, сигурно се опровергава от съвкупността. Заявеното за
узнато по създадена от страна на св.М.Ф. уплаха у свидетелите М. и Н. и
агитиране за подаване на процесните заявления (ще рече действието и съдържанието
на заявленията не обективирали тяхно решение и възприятия от разказаното им от
децата им), пряко се
опровергава от показанията на същите свидетели, като и двамата не заявяват нещо
подобно.
Показанията на св.В.В.
/л.443-444, т.2 от съд. п/во/ не допринасят за предмета на делото, не внасят и
съмнение в източници, обективиращи изложената по - горе фактическа обстановка
или в някакво отношение индицират подкрепа за приетата за недостоверна по съдържание
част от доказателствената съвкупност, поради което и не заслужават конкретно
внимание. Всъщност общо съдържат описание, на и без това категорично
установеното за честите посещения в процесния период от време на децата /извън Т.Г./
при имота на подсъдимия, за да играят.
Изцяло това се отнася и за
показанията на допуснатия също по искане на защитата и подсъдимия свидетел Д.И.
/л.441 -443, т.2 от съд. п/во/. Съответния полицай очевидно е ангажиран, за да
изложи някакви внушения в насока компрометиране качеството на част от
доказателствената съвкупност /от комплекса установяващ фактологията, приета за
даденост от съда/. Прави го обаче по особено несъстоятелен начин – базирайки се
на слухове, свързани с неясно каква конкретика, при която св.А.П. и някаква
неназована жена от Русе, в съдружие със св.М.Ф. следва да се очаква, че
извършили конспирация, свързана с предмета на делото, като основата, технологията
на тези твърдения, и факта че остават напълно изолирани, изключва да бъдат
приети за обективен източник и отчитани при решаване на делото по същество. Вече
съпоставката в показанията му за личните му разбирания относно родителските
реакции по принцип, с отново заявени слухове за искани пари от родители във
връзка с процесния случай в размер на 10 000 лева (визирайки сумата по настоящото
дело на част от пострадалите деца
срещу подсъдимия по граждански ред) до такава степен са нечистоплътни, че не заслужават
повече внимание в мотивите на съдебния акт. Следва само да се отчетат като
забележителни и наблюденията му, че през зимните периоди подсъдимия посещавал
къщата в село Бръшлен, „само заедно с кака Л., обикновено събота и неделя“,
очевидно насочвайки вниманието към установените обстоятелства по случая с Т.Г. на
конкретен ден през месец Декември 2015год. в съответен учебен /роботен ден/,
заявеното за които наблюдения, определено не внася съмнение в достатъчно
категоричната установеност въз основа на съответните доказателства по делото и на
това конкретно деяние извършено от подсъдимия, което със сигурност станало в
отсъствието на съпругата му.
Във връзка с последното, като се
визират доказателствените източници, даващи информация и за двата случая, при
които обект на действията на подсъдимия била св.Т.Г. (за случилото се на съответна, неустатовена
конкретно по делото дата през месец Декември 2015год. и на 25.05.2017год.) съдът на първо място отчита установеното
за качеството на показанията на явяващият се за тях пряк доказателствен
източник /показанията на св.Т.Г./, съответствието им с други такива, както и
допълнителни обстоятелства определящи тази част от съвкупността за именно
достоверен източник за случилото се, и отхвърля изводимо от това, както и от
съображения, следващи от самото им съдържание, като недостоверни в тази им
част, обясненията на подс.А. и обслужващите ги показания на св.С.Д. /последните
заявени със значение относно случая на 25.05.2017год./.
За да кредитира именно
показанията на св.Т.Г. за посечената част от фактологията, съдът на първо място
съобразява тяхната последователност и факта на идентично излагана информация за
слуичлото се както за случая, явил се предпоставка за установяване и на
предходната му деятелност - блудствените му действия през месец 2015г. спрямо
нея, въведени с обвинението/, така и за последните. Доколкото именно случилото
се на 25.05.2017год. отключило процеса по съобщаване на информация от
пострадалата и за предходното /съставомерно деяние/, съдът обсъждайки събитието
на 25.05.2017год., и за да кредитира именно следващото от първата група
доказателствени източници, съдържащи информация за него, съобразява факта на
установяваща се идентичност на заявеното от св.Т.Г., още от първия момент в
които дала информация за случилото се по хронология първо извън процесуално,
установяващо се посредством показанията на св.Д.Б./, а след това с идентична
конкретика – и пред свидетелите Т.Г., Д.П.,
А.П. и работилите по случая полицейски сулжители – св.Д., св.Б.Б. и св.С.В.,
след което и във вече образуваната полицейска проверка, и обективирано и в
писмено обяснение /дадено пред и пресъздадено отново от св.Д./, а след това и
вече по време на досъдебното производство – в показанията на пострадалата,
дадени на досъдебното производство и дадените в съдебното следствие. Конкретиката
на съобщената информация за случилото се на тази дата, а по същата хронология,
с начало момента в който след намесата на полицейските органи, пострадалата заявила
и конкретните обстоятелства за реализираното спрямо нея, блудство през месец
Декември 2015г. от същото лице /подс.А./ - по време на пътуването с автомобила
към кметсвото на селото /пред баба си и свидетелите Д. П. и А.П./ останала
еднаква по съдържание във всички тези моменти, обективиращи отношението на, и
заявеното от Т.Г. във връзка с поведението на подсъдимия и по двата обсъждани
случая, насочени срещу нея. Прочита на посочените източници категолично води до
извода за това свойство на изхождащата от св.Т.Г. информация за двете събития,
поради което то свидетелства за достоверността именно на изложеното в нея, и
съответно недостоверност на противно твърдяното в обясненията на подсъдимия,
компрометирани и изясняващи се за недостоверни в тези им части и поради
допълнително изложеното по-долу. На следващо място, като белег определящ установеното въз основа на извънпроцесуалната
и процесуална доказателствена информация, изхождаща от имащите характера на
пряк източник пострадала Г. за достоверно, съдът съобразява и изясненото за
личността й в насока, поначало предпоставяща надеждност на изхождаща от нея
информация, която психологична даденост се потвърждава и конкретно в аспекта на
настоящия случай, от изказа и недвусмислеността на информацията, давана от
свидетелката в целия период на протичане на посочената доказателсвена
хронология. Обективността на заявеното в
този смисъл, следва допълнитено и поради различната житейска свързаност на
източниците с нея /съответно отдалеченост от битието на пострадалата, така, че
не се внася и минимално съмнение в преднамереното му излагане. Така например, съдът
визира личната преценка на св.Д.П., че при разговор с Т.Г. същата е конкретна и
пунктуална, впечетлява го това, че се изразява много ясно, като свидетеля уточнява,
че при разговор с нея в думите и няма нюанси и двусмислици /показания на л.217,
т.1 от съд. п/во/, също заявеното по този въпрос и от св. Б.Б. – за много точно
и конкретно изразяване на св.Т.Г., с точните наименования при снемане на обяснения
за случилото се, че същата говорела много грамотно, което му направило
впечатление, обяснението й звучало като на възрастен човек и било много
подредено. Изключителна юлюстрация в същата насока се съдържа и в показанията
на друг от полицейските служители, пред който св.Т.Г. заявила информация за
случилото се при проведен разпит:…“Моите лични впечатления от нея
са, че по време на разказа, тя влизаше в много детайли, споменаваше много неща,
които според мен трябва да е запомнила. Защо Ви казвам това? Имах предварителен
разговор с педагог или някой друг, който беше от ръководството на училището,
преди разпита на ученичката от колежката Д., което винаги задължително се
прави. Съответния служител ми каза, че Т. е с по - особен характер, не помня
точните й думи, не го определи като психично заболяване, но каза, че е по -
особена. Нещо в поведението и каза, че е по - особено. На мен това ми направи
впечатление по време на разпита, като поведението и беше съвсем нормално и
адекватно. По моя преценка също, беше интелигентно дете и както Ви казах,
разказваше нещата в детайли. Аз, лично не видях нещо странно в поведението
и…….“Аз лично, във връзка с въпрос от прокурора, не съм останал с впечатление,
че казаното от Т. е предварително заучено“. В не по-малко категоричен идентичен
смисъл е и заявеното от св.Д.:…“Смятам, че тя е много
интелигентно дете. За време и място, и това, което разказа пред мен, смятам, че
като дете на нейните години си разказа това, което е било, точно, с нейни думи.
Известно ми е, че Т. има някакво заболяване, но не знам точно какво. Отнася се
към психиката. Направи ми впечатление, че се изразява и след като пет минути
след това пак я питаш за същото, го потвърждава, като не си украсява и измисля.
За някои неща казва, че не си спомня, като не се променя съдържанието на
показанията й. За това, което не е сигурна, казва „Не съм сигурна. Не
помня.”/л.191, т.1 от съд. п/во/.
Изцяло
следващото от посочената част от съвкупноста /обективирано и от самите
показания на св.Т.Г./ се подкрепя и от показанията на бабата на свидетелката – Т.Г., така, че посочената съвкупност от дадени
преценки за положителните в аспекта на добросъвестност и истинност на
излаганото, качества на изхождащите от пострадалата показания, както бе
посочено, индицира достоверността именно на този доказателствен източник и за
двете обсъждани събития, опровергавайки така противните твърдения в обясненията
на подсъдимия, отричащ настъпването им.
За
това решение в откроилото се противоречие в съвкупността /обясненията на подсъдимия,
отричащи въздействие върху пострадалата като описаното във фактите горе, и в
частност показания на св.С.Д. за случая на 25.05.2017год. от една страна и от друга показанията на св.Т.Г. и вече посочените други подкрепящи
тази фактология гласни доказателствени източници/, съдът отново в подкрепа
истинността на установеното от вторите, отчита и друго обстоятелство, а именно:
Достоверността следва от самия факт, че
установеното въз основа на съвкупността поведение
на св.Т.Г., по време, последвало случилото се на улицата пред двора на
къщата на подсъдимия и установеното за състоянието
й по същото време, както и в
следващия времеви период, в частност и при пристигането на подсъдимия при
къщата на св.Д.Б., а и по време на отиването в кметството на селото за снемане
на обяснения, сами по себе си обективрат и доказват реализирането именно на
такова въздействие върху пострадалата и именно от подсъдимия, каквото въз
основа на тази част от съвкупността е описано във фактологията. Следва да се
открои, че развивайки защитната си теза, в обясненията си подс.А. не отрича
преминаването на св.Т.Г. по улицата пред
къщата му на 25.05.2017год., но твърди, че не извършил каквото и да е спрямо
нея, като тя „бягала с високо вдигнати крака на място, тя винаги така си бягала
и , и отишла в посока към А.….…“ /обясн. на л.502, т.2 от съд. п/во/ и по
нататък обяснява факта на двукратното негово отиване именно към къщата, в която
живеели Д.Б. /А./ и М.М. с да изразява недоволството си от него, свързано с
предходен инцидент със св.М.Ф., както и във връзка с това, че подсъдимия не бил
назначен на работа /подозирал св.Б. за съпричастен по тези въпроси/. Съответно, съобразно твърденията на подсъдимия,
двете му последователни отивания при къщата на св.Б. /където в това време току-що
била дошла св.Т.Г./, нямало нищо общо със факта на преминаването й по-рано пред
къщата, както и заявените от нея, негови действия, при което я заговорил,
разяснявайки й с думи и жестове, че искал да я опипва по интивмни части, да я
целува и заявил желанието си да не му се сърди, с конкретиката визирана по
фактологията. Тази му теза съобразно установеното от съвкупността, а
вклюмително и поради самите му обективирани по делото действия в тяхната
хронология в аспекта на установеното за поведението и състоянието на св.Т.А. и
на факта, че отишла и се намирали в същия имот, се явява несъстоятелна,
противоречи на логиката и поради това визираните обяснения се установяват като недостоверни и се отхвърлят
от съда. Първо, формално соченото за обусловеност на отиването на подсъдимия в
къщата на св.Б. от някакви представи на подсъдимия за предходни конфликтни
ситуации между тях, въобще не се подкрепя от показанията на първия, като той не
сочи нищо подобно. От тях всъщност категорично се изяснява, че причина за
двукратното пристигане на подсъдимия била именно наличието на св.Т.Г. в имота
му, било свързано именно с предходно случилото й се, преди да поиска съдействие
от същия, за да се скрие, сочейки изрично, че била атакувана вербално от
подсъдимия с посоченото развратно поведение. В частност, изяснява се и също
опровергаващото тезата на подсъдимия обтоятелство, че същия при пристигането си
възприел наличието на Т., както и състоянието й /плачела/, а и това, че
подсъдимия отишшъл при него /при свидетеля/ виждайки, че там е Т. /показания на
л.222 и 224, т.1 от съд. п/во, както и бил изгонен от свидетеля от къщата,
именно поради това, че св.Т.Г. се страхувала от него. По този начин, освен пряко от показанията на св.Г.,
и възпроизвденото в показанията на св.Б., оплакване на пострадалата и потърсената
закрила в дома на Б., именно поради току - що реализирани развратни действия от
подсъзимия при преминаването й по улицата пред двора му, индиректно допълнително
установява връзка между двете събития. Освен това, самия факт, че подсъдимия
пристигнал в къщата на св.Б. почти веднага, след като там дошла пострадалата, в
това си състояние /разплакана, разтреперена, уплашена/ и с това категорично
изявление – за извършена преди секунди вербална сексуална атака от страна на
подсъдимия към нея, и сам по себе си е също индиция, че двете действия
/пристигането на пострадалата и неговото пристигане там/ са резултат от едно събитие с тяхно общо участие.
Както бе посочено, самото поведение на пострадалата, състоянието й, и
съобщените последователно във времето иидентични обстоятелства /в това число до
края на наказателното производство в съдебна фаза пред първата инстанция/ за
конкретно стореното от подсъдимия е комплекс, определящ достоверността на
съдържанието на доказателствените източници – пряк и допълнителите по тези
обстоятелства. В продължение на това, самото състояние /психологично и външно
видимо описано от свидетеля Б./ на свидетелката, съответства на съобщеното от
нея за току-що настъпило негативно преживяване от такъв характер, което и
индицира достоверност на съобщеното от пострадалата за него. Освен това, отново от покаазнията на св.Б., а
за втория път показанията на св. А.П. /л.65, т.2 от ДП/, а и на св.Т. Б. се сочи
и за ескалиране на преживяванията у пострадалата, при последователната
двукратна поява на подсъдимия в близост да нея, малко след процесното събитие. Едновременно
с това, въз основа показанията на св.Г., както и на всички останали посочени
свидетели, възпроизвеждащи узнатото за току-що случилото се, вкл. малко по
–късно и полиц. служители Б.Б. и С.В., се установява по сигурен начин /вкл. и от
обясн. на подсъдимия по отношение самото фактическо наличие на пострадалата на
улицата пред къщата му, точно по време преди да отиде при съседната къща на св.Б./,
че това негативно събитие, обективирано малко след това в поведението и състоянието
на Т.Г., настъпило в точно този кратък времеви отрязък от време – от момента, в
който тя преминавала пред къщата на подсъдимия, до момевта, в който тя намерила
убежище в къщата на св.Б., когато вече тази негативна промяна в нея била факт. При
това, налице е едновременна даденост на липсата на каквото и да е друго обяснение,
за настъпването на тази промяна у пострадалата и от друга страна на доказаност,
на напълно реззонна причина за същото, и то точно за така значителна по степен отрицателна
промяна у пострадалата – именно описаните развратни действия на подсъдимия в
този времеви отрязък на 25.05.2017год.
Подсъдимия, в подкрепа на своята
версия за неизвършване на каквито и да е действия спрямо св.Т.Г. на
25.05.2017год при преминаването й по улицата пред двора на къщата му, ангажира
в производството свидетеля С.Д., като съпоставянето на съдържанието на двата
доказателствени източника – показания му и обясненията на подсъдимия за
случилото се, се разкрива противоречия в твърдяното, така, че и двата източника
се разкриват като недостоверни в тази им част, в това число и води до оценката
за неистинност на твърдянато присъствие на св.Д. по време на събитието, а и на
което и да е друго лице. В обясненията си подс.А. твърди, че св.Д. се намирал с
него в двора на къщата му, където ремонтирали автомобил в съответен пригоден за
сервиз гараж /обяснения на л.502 и л.551, т.2 от съд. п/во, и пояснява /в обясн.
отразени на л.618, т.2 от съд. п/во, че „С. след второто му връщане от К. (както наименова св.Д.Б.) си заминал, и той – подсъдимия,
след това след 5-10 мин. отишъл пак в къщата на К.“. В противоречие с това и по-точно
твърдяното от подсъдимия, че св.Д. бил в двора по време, в което подсъдимия
отишъл при къщата на т.нар. кюрд /за първи път/, веднага след като св.Т.Г.
преминала по улицата пред имота на подсъдимия, св.Д. не свидетелства за подобно
действие на подсъдимия – по напускане на двора и отправянето му към къщата на св.Д.Б.
/показ. на л.439, т.1 от съд. п/во/, а вече в директно противоречие с
твърдението на подсъдимия за едновременното им наличие в посочения аспект,
свидетелства при допълнително проведения разпит, заявеното че „…“Него ден,
когато това момиченце мина и замина по улицата пред къщата по улицата, както
съм разказал, аз продължих да работя в двора заедно с П.….След това си тръгнах
за вкъщи. Да съм работил още половин, един час, но след това си тръгнах за
връщи….. Не се сещам друго да се е случило от момента, в който мина момичето и
аз си тръгнах. Като постоянно до моето тръгване, бях с П. в двора и работихме“ /показ
на л.550, т.2 от съд. п/во/.
Видно е, че освен до посоченото
противоречие с обясненията на подсъдимия, показанията на св.Д. стоят в
противоречие /и така сигурно се установяват като лъжливи/, с категорично установеното
по делото обстоятелство, че след преминаването на св.Т.Г. по пътя пред двора на
подсъдимия, противно на твърдяните възприятия от страна на този свидетел, освен
отпочналите придвижвания на подсъдимия към имота на св.Д.Б., в много по-кратък
период от соченото от св.Д., че продължавал да е там, се случила шумна разправия
/поради виковете на подсъдимия и на св.Б. в опит на последния да убеди
подсъдимия да се върне в имота си и не разстройва повече пострадалата/, в която
участавал самия подсъдим, и в която както става ясно от гласната съвкуппост, се
наложила намеса и на полицейски ограни, което станало също в рамките на
посоченото от св.Д. време. Ето защо, показанията му не могат да бъдат кредитирани,
и се установяват съответни само на предприетата офанзива за осигуряването му за
лъжесвидетелстване, в опит да обслужва тезата на подсъдимия, подкрепяна и от
св.А., твърдяща произволно, че била разбрала за присъствието на св.Д. към
случилото се на обсъжданата дата /показ. на л.237, т.1 от съд. п/во/.
Веднага следва да се отчете и друго конкретно
противоречие в източниците, обслужващи тази теза, свидетелстващо за неистинността
на твърдението за присъствие на лицето С.Д. по време на случая наведено в обясненията
на подсъдимия, съответно и за недостоверност на показанията на същия, а именно:
Според обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д., те двамата се намирали
в двора на къщата, през което време св.Т.Г.
„притичала“ пред двора, по улицата, а според обективираното пак от самите
обяснения на подсъдимия, негово изявление по повод на събитието, при снемане на
обяснения пред полицейския служител св.П.П., подсъдимия „се намирал в колата си
по време, когато Т. приминала през улицата и
нямало свидетел на това, което станало“.. /обяснения на подсъдимия в
съдебното следствие, последвали предявяването на съответното саморъчно оформено
обяснение /л.618, т.2 от съд. п/во/. Особено последното добре обяснява
визираната невъзможност за стиковане на информацията с така появилият се, вече
по време на съдебното следствие „очевидец“ на събитието на процесните дата и
място – св.Д., и напълно оправдава оценката за компрометираност на тази теза.
Едновременно с това, обстоятелството, че
действително е нямало свидетел на случилото се /освен самия подсъдим и
потърпевшата Т.Г./, следва се илюстрира и от факта, че подсъдимия едва в
съдебното следствие заявил присъствието на св.Д. като „очевидец“ на случилото
се, при положение, че бил наясно /вкл. и въз основа на втория поред съставен
протокол за предупреждение срещу него – за неизвършване на блудствени действия
спрямо деца/ за сериозността на уличаващите го събития, и очевидно както и
самия сочи, а и предвид факта на липса на подобна информация в показанията на
полицаите, работили по случая, а и липса на обективирано подобно писмено
изявление, подсъдимия не посочил този факт, който при положение, че се основава
на реалността, би бил в подкрепа на заявената версия за неосъществяване на
подобни развратните действия, визирани в обстановката спрямо св.Г. на
25.05.2017год. Както бе посочено и в началната анализна част на мотивите,
развратните действия на подсъдимия спрямо св.Т. А. на 25.05.2017год. се явяват
поредна проява от такъв вид спрямо деца, предмет на делото и допълнително и с
протичащата му дейсност с идентичен обект – държане на порнографски материали
/винаги свързано и с интереса към тях, търсенето и изтеглянето им от съответния
носител, така че да бъдат даденост – да бъдат в състояние на държане на носителя
на информация в съответните от двата компютри в село Бръшлен и в гр.Русе, а не
изолирано поведение. Тази констатация, както и отчетената обстоятелственост и
последователно съдържание на показанията на св.Т.Г. в цялото наказателно
производство и за предходния, престъпен акт по реализирано блудство през месец
Декември 2015год. така както е изрично описано във фактологията по-горе (качества за показанията й
следващи като от тях, така и от възпроизведеното за съобщените и за това деяние
факти от страна на св.Г. пред баба й, св.П. и П. – докато пътували към
кметството на селото по повод на последния по време случай, и последователно и
пред полиц. служители Д. и В.), сигурно обективира и неговото настъпване, така, че определя противното
заявеното от подсъдимия (изразяващо се само в декларацията му в обясненията, че през Декември
2015год. не познавал Т.Г.) за недосторено, поради което и в тази им част, те не се кредитират от съда.
Сведва да се отбележи, че закъснялото съобщаване на случилото се през месец
Декември 2015год. намира логично обяснения в показанията на св.Т. Г., както и
баба й и е разбираемо с оглед характера на преживяното и упражненото върху
свидетелката сексуално въздействие от страна на подсъдимия, и на следващо
място, поради явно основателното опасение, споделено от пострадалата, че чутото
е можело да предизвика реакция на живия по него време нейн дядо, така, че
същият да пострада търсейки сметка на подсъдимия, както и да притесни сериозно
и баба си (обяснено по
особено човечен начин в показанията, отразени на л.296, т.2 отсъд. п/во, както
и заявени в тези на баба й, след момента в който узнала за това предходно
поведение на подсъдимия – л.55, п.2 от ДП). Предвид това, значително
по-късното по време съобщаване на информация за случилото се блудство от
пострадалата, никак не компрометира и не внася съмнение в истинността на
съдържанието на източниците, установяващи настъпването му. В обобщение,
изяснява се всъщност, че развратното поведение на подсъдимия на 25.05.2017год. се явява и причината (поради повторяемостта на дееца и
жертвата), последната да съобщи и за
предходното - престъпно поведение на подсъдимия спрямо половата й
неприкосновеност, извършено през месец Декември 2015год.
Установеното от съвкупността за
държани файлове с порнографско съдържание, в това число изясненото за
необходимите манипулации, за да бъде даденост това състояние за всеки отделен
файл на съответния от двата компютри в периода на това обвинение, както и самата
същност на съдържанието им и несъмнения факт, че били ползвани именно от
подсъдимия, са обстоятелства, сигурно определящи изискваното съставомерно
субективно отношение на подсъдимия, противно на декларацията в обясненията му,
че информацията била едиствено разглеждана /а не и изтегляна от съответния
възможен носител и въз основа на това поставяна в паметта на съответния
логически дял на компютъра, както подробно са описани по-горе/, както и
едновременно, не съзнавал, че боравейки с компютъра, резултата бил същият да
запазва „част от информацията“ /л.115, п.1 от ДП/. Всъщност последното се
опровергава директно от установеното за самото наличие на установените файлове
за определен период от време и последващото им изтриване /чрез преместването им
на друго място в папка или деректория на паметта на компютъра, или напълно чрез
командата за това/. Предпоставя се
сигурно и от необходимостта за извършване на манипулации с компютъра /подаване
на съответни команди и изпълнение на поредица от действия при боравене с него,
визирани по фактологията/, необходими да настъпи това състояние на наличе на
файловете в съответната памет, както и действия, необходими в последствие тези
файлове да бъдат изтрити /така, че от един момент всеки конкретен файл от общо
четиридесет и двата, да бъде изтеглен от интернет, флашка, диск или
какъвто и да е друг носитетел на тази информация и това вече съставовмерно
състояние да продължи, до прекъсването му със следваща манипулация, подаване на
команда, с която държания фаил бил изтриван/, също обективирано в
експертизата и пояснено като технология и от експерта А. в съдебно заседание
при приемане на изготвената от него експертиза. Извън това, извода за знанието
по тези обстоятелства се подкрепя и от други два факта, установени за
поведението на подсъдимия. Първия е този, че по време след снемане на
обясненния от него в РУ Сливо поле /което станало на 01.06.16г./, при което
било поискано доброволно да предаде компютъра си, а втория следва от
експертизата, установяваща за изтрит на 18.06.2016год. файл с порнографско
съдържание /включен в обвинението, стоящ още от 16.10.15год. на този компютър –
в село Бръшлен/, като след изтриването му на 18.06.2016год. се констатира, че
занапред съставомерни файлове стояли и били изтривани само на компютъра,
намиращ се в апартамента в гр.Русе. Второто е самия факт, че подсъдимия отказал
да предаде компютъра си на полицейските ограни. Това поведение на подсъдимия
допълнително обективира знанието му за държани в компютрите файлове и неговото
авторство, в частност и в обсъждания субективен аспект, и по тази престъпна
деятелност.
Анализа
на писмените и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, налага по
безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият П.С.А. е годен субект на
престъпленията, a които е обвинен,
защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост. Това се
потвърждава изрично и чрез доказателства от експертен поръдък (изводите на Комплексна
съдебно-психиатрична-психологична експертиза – л.71 -78, п.2 от ДП, потвърдени
и разяснени и от експертите при приемането й – л.492-493, т.2 от съд. п/во). Съгласно извода по т.1 от същата, същият не страда
от психични заболявания, а съгласно т.3, не страда и конкретно от разстройство
на сексуалното влечение по смисъла на Международната класификация за болестите
– 10-та ревизия – подсъдимия не разкрива медицинските критерии на това
заболяване. Тази извод бил достигнат въз основа на дадената информация от
подсъдимия, както и от неговата съпруга /св.Л.А./, при т.нар. интервюиране – по
анамнестични данни, изхождащи от тях двамата, и освен това – въз основа данните
за детството и житейското развитие на подсъдимия (при липса на данни за развитие, различно от обичайното
и регистрации в ЦПЗ – Русе и проведени лечения към специализирани психиатрични
служби). Както е посочено и в анализната част горе, липсва
основание изцяло експертните изводи, вкл. и в посочената част, да не бъдат
приети за обосновани и правилни.
Едновременно с това, съдът приема за
категорично установено, че подсъдимия е лице имащо психологичната особеност,
изразяваща се в силен сексуален интерес, имал сексуално влечение към деца и
по-конкретно – към малолетни и
непълнолетни момичета. Точно тази негова природа по сигурен начин е обективирана
чрез доказателствената съвкупност (приетата
за достоверна първа група от нея), чрез самото съставомерно
и не такова поведение останало като разбратно поведение, спрямо децата и
свързаното с държане на порнографски материали на компютърни системи.
Действията му, описани във фактологията по отношение на децата и доказани от
визираната горе част от съвкупността, както и съдържанието на държаните
порнографски материали (достатъчно е и
само визуално те да се възприемат, освен, че са определени като такива от
съставомерна страна и относно ползването им за създаване лица – л.219 до л.261,
п.2 от ДП), са толкова красноречиви, че не
е необходимо допълнителна аргументация в тази насока.
Подсъдимият П.С.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149, ал.2,
т.1, вр. ал. 1 от НК, като на неустановена дата през месец Декември 2015г.
в село Бръшлен, обл.Русе, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна
възраст – Т.Р.Г., родена на ***г., като блудството е извършено чрез употребата
на сила.
Изпълнителното
деяние се изразило във физически контакт с тялото на св.Т.Г. на контретна дата
в посочените месец и година (след като си
възползвал от спиранета й пред имота му и я примамил в дома си) – в къщата всело Бръшлен я целунал по бузите, и
хващайки едната й ръка над китката и издърпвайки я към гениталиите си, допрял
по този начин ръката на пострадалата до члена си. Този физически контакт с
пострадалата, подсъдимия постигнал като използвал сила (дърпайки ръката на св.Т.Г.), я принудил да пипа половия му член – предизвикал
този резултат със сила. Тези действия били извършени от подсъдимия с цел
възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвъкупление, по отношение
на пострадалата Г., което им придава характер не просто на засягане на
телесната неприкосновенност, а на проява на плоскостта на половите отношения. На
датата на деянието, св.Т.Г. била лице, ненавършило 14-годишна възраст /била
12-годишна/, като е родена на ***г. С
момента на осъществяване на тези последователни и почти едновременни физически
контакти на подсъдимия с пострадалата, при това с изискваната съставомерна цел
по възбуждане и удовлетворяване на половото му желание, блудството било
довършено.
От субективна страна
подсъдимият А. е съзнавал съставомерните обективни признаци – че лицето, обект
на неговите посочени действия не е навършило 14 – години и е извършил тези
действия за възбуждане и удовлетворяване на половото си желение чрез физически
контакт с тялото на пострадалата. Самите му обективирани от съвкупността
действия – първоначалното целуване на посрадалата по бузите, опипвайки се между
краката си в това време така, че да се възпиеме това от пострадалата,
заговарянето й с въпроси, директно свързани с гениталиите му /била ли виждала
такова „зайче“/, и казаното от него, че това било „*** и начина, по който се
домогнал до следващ физически констакт, както и мястото, където той бил
осъществен – издърпвайки ръката й, с което я допрял до члена си (последното
е типично блудствено действие), илюстрират категорично,
обективират именно изискваното за блудството съставомерно психилогично
отношение – под тази форма подсъдимия целял да възбуди и удовлетвори своето
полово желание. Или деянието е било
извършено виновно, при съставомерната форма на вина пряк умисъл, тъй като
подсъдимият като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал общественоопасните му последици и искал
тяхното настъпване.
Цялостното обективно поведение на
подсъдимия навежда на извода за наличие у него в психологичен аспект, на предвидената
в закона специфична цел, обосноваваща и прекия умисъл.
Причини за извършването на
престъплението – почти пълна липса на волеви задръжки в сферата на сексуалните
отношения, в това число за постигане на половите желания по непротивоправен
начин, пълно игнориране на моралните и законови правила в обществото и то в
особено чувствителната и социално значима сфера на нормалното детство и полово
съзряване и психичното здраве на подрастващите в страната.
Подсъдимият
П.С.А. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.149, ал.5, т.1, във вр. ал.1
от НК, като на
неустановена дата през периода месец Март 2016г. – 09.05.2016г. в село Бръшлен,
обл.Русе, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвъкупление по отношение на повече от две малолетни лица – А.Д.А., родена на ***г.;
Ю.М.Ф., родена на ***г. и Е.Е.Г., родена на ***г.
Изпълнителното
деяние се на това усложнено по броя на засегнатите лица /повече от две
малолетни лица, а именнно посочените три/ в посочения времеви период, като по
отношение на две от тях било довършено /свидетелките А.А. и Е.Г., а по
отношение на третото – Ю.Ф. – останало във фазата на опита/. Било извършено на
конкретна дата (неустановяваща се точно от
съвкупността по делото) в посочения
времеви период в двора на имота му в село Бръшлен. Периода се очертава от
доказателствените източници относно началото – месец Март 2016г., свързан с времето, откогато децата, освен
детето Т.Г., започнали да посещават имота на подсъдимия, а относно края на
периода – датата на която действията на подсъдимия спрямо тях били узнати от
родителите, която дата сътоветно предхождала подаването на заявленията от трима
от тях /09.05.2016г./. Изпълнителното деяние се изразило във физически контакт
с тялото на всяка от свидетелките А.А. и Е.Г. – във времето на вдигането им и
смъкването им от оградата с ръце, подсъдимия една след друга хванал всяка от
тах през мишниците и при смъкването им обратно, хващал всяка от тях за
седалищните части /за дупетата им/ и така опипвал всяка от тях. Подсъдимия се
насочил и към св.Ю.Ф. с точно това намерение /да извърши същото и спрямо нея/,
протегнал си ръцете за да я хване и вдигне, при което тя се отдръпнала, така,
че показала на подсъдимия, че не желае това. С последното посъдимия започнал изпълнителното
деяние – започнал да реализира действия, присъщи и необходими към постигане на
физически контакт с Ю.Ф., но единствено нейното насрещно, противоположно
действие – отдръпването й от подсъдимия, препятствало, попречило за
довършването на изпълнителното деяние /постигането на искания от подсъдимия
физически допир и с тази свидетелка, така, както малко преди това на същата
дата, бил постигнал такъв със свидетелките А.А. и Е.Г./. Освен това, като
допълнителна проявна форма на изпълнителното деяние конкретно по отношение на
св.Е.Г. подсъдимия при вдигането й, я опипал в областта на гърба, както я пипал
и по косата.
Тези
физически контакти на подсъдимия с А.А. и Е.Г., и останалия във фазата на опит
по отношение на св.Ю.Ф. /действията с които били реализирани – хващането на
дупетата и по този начин опипвайки ги по отношение на първите две, опипването
по гърба и косата на Е.Г. и започнатите действия за реализиране на такъв
контакт и спрямо Юлией Ф./ били извършени от подсъдимия с цел възбуждане и
удовлетворяване на полово желание без съвъкупление, по отношение на всяка от
трите свидетелки, което им придава характер не просто на засягане на телесната
неприкосновенност на всяка от тях, а на прояви по отношение на всяка от тях, на
плоскостта на половите отношения, като представляват типични блудствени действия.
На датата на деянието, всяка от свидетелките А.А., Е.Г. и Ю.Ф. – първата родена
на ***г. /на 10 години/, втората родена на
***г. /на 10 години/ и третата – родена на ***г. /на 12 години/, били
малолетни лица. Съответно извършеното обуславя кмалифициращия това усложнено
деяние признак „блудставне с повече от две малолетни лица“. С момента на
осъществяване на тези последователни и почти едновременни физически контакти на
подсъдимия с пострадалите, при това с блудствена цел, блудството било довършено
/по отношение всяка от свидетелките А.А. и Е.Г./ и останало във фазата на опита
по отношение на св.Ю.Ф., единсвено поради насрещните действия, непозволили на
подсъдимия да реализира и по отношение на нея исканото от подсъдимия и
започнатото като изпълнение поведение, целящо физическо съприкосновение и с
нея. Съответно деянието по отношение на Ю.Ф. останало във фазата на опита,
поради независеща от волята на подсъдимия А. причина.
Реализираната срещу
трите малолетни лица усложнена престъпна деятелност от страна на подсъдимия (усложнено по
отношение бройността на засегнатите лица), квалифицира
извършеното блудство съобразно т.1, пр.2, от ал.5 на чл.149, вр . ал.1 от НК,
като недовършения опит със засегнато лице Ю.Ф., се отразява незначително на
комплексния характер и специфика на извършеното развратно поведение (спрямо трите лица,
както е въведено това обвинение), и същото се явява едно усложнено деяние,
квалифицирано на това основание.
От субективна страна подсъдимият А. е съзнавал
съставомерните обективни признаци – че всяко от трите лица, обект на неговите
посочени действия не е навършило 14 – години и е извършил тези действия, с цел
възбуждане и удовлетворяване на половото си желание чрез физически контакт с
тялото на всяка от трите пострадали, злоупотребявайки така с наивността и
желанието им за детска игра. Самите му обективирани чрез съвкупността действия
– осигурявайки си повод с първоначалното вдигане на две от пострадалите, да ги
смъква след това, той реализирал следващ физически контакт, като мястото,
където той бил осъществен – хващал момичетата за седалищните части, задържайки
си по този начин ръцете на това ерогенно място, ги опипвал по същото (последното
е типично блудствено действие), както и действията му,
целящи реализирането на същото и по отношение на третата пострадала, илюстрират
категорично, обективират именно изискваното за блудството съставомерно
психилогично отношение – под тази форма подсъдимия целял да възбуди и удовлетвори
своето полово желание по отношение на всяка от пострадалите. Макар и да не се
изисква като признак от значение за съставомерността, като изключително
показателен белег, че извършеното обслужвало именно такава цел на подсъдимия (а не
например само да изразява желание на подсъдимия да съдейства на децата да се
качат или слязат от някъде, или пък да само да сравни теглото им)
е следващото за личната оценка на едно
от засегнатите лица за случващото се – св.А.А., отразена във факта, че заявила
на пострадалия отрицателното си отношение към действията му, казвайки му, че
„не било хубаво да прави това“ визирайки момента в който подсъдимия опипвал св.Е.Г.
по седалището, гърба и косата, сваляйки я. Или деянието е било извършено виновно, при съставомерната форма на вина пряк
умисъл, тъй като подсъдимият като е съзнавал общественоопасният му характер,
предвиждал общественоопасните му
последици и искал тяхното настъпване. Цялостното
обективно поведение на подсъдимия навежда на извода за наличие у него в психологичен
аспект, на предвидената в закона специфична цел, обосноваваща и прекия умисъл
Причини за извършването на
престъплението – почти пълна липса на волеви задръжки в сферата на сексуалните
отношения, в това число за постигане на половите желания по непротивоправен
начин, пълно игнориране на моралните и законови правила в обществото и то в
особено чувствителната и социално значима сфера на нормалното детство и полово
съзряване и психичното здраве на подрастващите в страната.
Подсъдимият П.С.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149, ал.1,
пр.1 от НК, като на неустановена дата през периода месец Март 2016г.
– 09.05.2016г. в село Бръшлен, обл.Русе,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение
на лице, ненавършило 14 - годишна възраст – А.Д.А., родена на ***г.
Изпълнителното
деяние се изразило във физически контакт с тялото на св.А.А. *** в посочения
период от време. Било извършено на конкретна дата (неустановяваща се точно от съвкупността по делото) в посочения времеви период в околностите на селото.
Периода се очертава от доказателствените източници относно началото – месец
Март 2016г., свързан с времето, откогато
децата, освен детето Т.Г., започнали да посещават имота на подсъдимия, а
относно края на периода – датата на която действията на подсъдимия спрямо тях
били узнати от родителите, която дата съответно предхождала подаването на
заявленията от трима от тях /09.05.2016г./.
Физическият
контакт, съставляващ изпълнителното деяние се изразил с начален момент, от
който св.А. по напътствие на подсъдимия, седнала в областта между и частично
върху краката на седналия на шофьорската седалка на автомобила подсъдим /в
непосредствена близост до половия му орган/, при слабините му, при което и
последвалото управление на автомобила от свидетелката, с помощта на подсъдимия,
тялото му било във физически контакт и се търкало, особено слабините му, в задните части и гърба на
момичето и с краен момент на това състояние приключилото след известно време
управление, при което св.А. се отместила от това място. С факта на осъществения
контакт на тялото на подсъдимия с тялото на пострадалата, при това с блудствена
цел, престъплението било довършено. С описаното физическо съприкосновяание с
тялото на св.А., включително и посредством неговите активни действия по част от
манипулациите за управлението на автомобила, подсъдимия целял достигане на полова
възбуда. Макар
и да не се изисква като признак от значение за съставомерността, като
изключително показателен белег, че извършеното обслужвало именно такава цел на
подсъдимия, и по-точно, че тя явно в случая била и постигната (а
освен това, че начина по който детето управлявало автомобила не обективирало
единствено желание на подсъдимия това да стане възможно, а всъщност пряко целял
постигане на своя полова възбуда) е следващото за лично възприетото и споделено
последователно в производтвото от едно от другите деца, пътуващи по него време
в автомобила – св.В.Ф., илюстриращо включително и настъпила полова възбуда на
подсъдимия, в случая, а имменно – лицето на същия видимо и силно се зачервило,
което и дало повод на св.В.Ф. да коментира този факт при самата ситуация, а
освен това – също пресъздадения в показанията му факт – че подобна външна
промяна в подсъдимия не настъпвала когато по същия начин, автомобилът бил
управляван малко преди това от него и другото момче – св.А.А.. Описаните действия
били извършени от подсъдимия с цел
възбуждане а полово желание без съвъкупление, по отношение на пострадалата А.А.,
което им придава характер не просто на засягане на телесната й
неприкосновенност, а на проява на плоскостта на половите отношения. На датата
на деянието, св.А.А. била лице, ненавършило 14-годишна възраст /била 10 -
годишна/, като е родена на ***г.
От субективна страна
подсъдимият А. е съзнавал съставомерните обективни признаци – че лицето, обект
на неговите посочени действия не е навършило 14 – години и е извършил тези
действия възбуждане на половото си желание чрез физически контакт с тялото на
пострадалата злоупотребявайки така с наивността и желанието й за детска игра и
в случая да извършва дейност, присъща на зрели лица. Самите му обективирани
чрез съвкупността действия – по търкане, опиране на половата му област в тялото
на пострадалата и конкретно особено седалищните части, спомагано от движенията
при управлението на автомобила, извършвани и от двамата, в случая външно
проявено и чрез видимо значително зачервяване на лицето на подсъдимия, илюстрират
категорично, обективират именно изискваното за блудството съставомерно психологично
отношение – под тази форма подсъдимия целял да възбуди своето полово желание.
Или деянието е било извършено виновно,
при съставомерната форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал общественоопасните му
последици и искал тяхното настъпване. Цялостното
обективно поведение на подсъдимия навежда на извода за наличие у него в
спихологичен аспект, на предвидената в закона специфична цел, обосноваваща и
прекия умисъл
Причини за извършването на
престъплението – почти пълна липса на волеви задръжки в сферата на сексуалните
отношения, в това число за постигане на половите желания по непротивоправен
начин, пълно игнориране на моралните и законови правила в обществото и то в
особено чувствителната и социално значима сфера на нормалното детство и полово
съзряване и психичното здраве на подрастващите в страната.
Подсъдимият П.С.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149, ал.1,
пр.1 от НК, като на неустановена дата през периода месец Март 2016г. – 09.05.2016г. в село Бръшлен, обл.Русе,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение
на лице, ненавършило 14 - годишна възраст – Е.Е.Г., родена на ***г.
Изпълнителното
деяние се изразило във физически контакт с тялото на св.Е.Г. на конкретна дата,
следваща датата на предходно описаното престъпление, в село Бръшлен, в
посочения период от време. Било извършено на конкретна дата (неустановяваща се точно от съвкупността по делото) в посочения времеви период в околностите на селото.
Периода се очертава от доказателствените източници относно началото – месец
Март 2016г., свързан с времето, откогато
децата, освен детето Т.Г., започнали да посещават имота на подсъдимия, а
относно края на периода – датата на която действията на подсъдимия спрямо тях
били узнати от родителите, която дата сътоветно предхождала подаването на
заявленията от трима от тях /09.05.2016г./.
Физическият
контакт, съставляващ изпълнителното деяние се изразил с начален момент, от
който св.Е.Г., по напътствие на подсъдимия, седнала в областта между краката на седналия
на шофьорската седалка на автомобила подсъдим /по който начин задните части – седалището на детето се
опирали в областта на половия член на подсъдимия/, при слабините му, при което
и последвалото управление на автомобила от свидетелката, с помощта на
подсъдимия, тялото му било във физически контакт и се търкало, особено слабините му, в задните части и гърба на
момичето, както и с една от ръцете си подсъдимия милвал детето по косата, с
краен момент на това състояние приключилото след известно време управление, при
което св.Е.Г. се отместила от това място. С факта на осъществения контакт на
тялото на подсъдимия с тялото на пострадалата, при това с блудствена цел,
престъплението било довършено. С описаното физическо съприкосновяание с тялото
на св.Е.Г., включително и посредством неговите активни действия по част от
манипулациите за управлението на автомобила, подсъдимия целял достигане на
полова възбуда. Описаните десйтвия били
извършени от подсъдимия с цел възбуждане а полово желание без съвъкупление, по
отношение на пострадалата Е.Г., което им придава характер не просто на засягане
на телесната й неприкосновенност, а на проява на плоскостта на половите
отношения. На датата на деянието, св.Е.Г. била лице, ненавършило 14-годишна
възраст /била
10-годишна/, като е родена на ***г.
От субективна страна
подсъдимият А. е съзнавал съставомерните обективни признаци – че лицето, обект
на неговите посочени действия не е навършило 14 – години и е извършил тези
действия възбуждане на половото си желание чрез физически контакт с тялото на
пострадалата, злоупотребявайки така с наивността и желанието й за детска игра и
в случая да извършва дейност, присъща на зрели лица. Самите му обективирани
чрез съвкупността действия – по търкане, опиране на половата му област в тялото
на пострадалата и конкретно особено седалищните части, спомагано от движенията
при управлянеито на автомобила, извършвани и от двамата, галенето по косата му,
илюстрират категорично именно изискваното за блудството съставомерно
психологично отношение – под тази форма подсъдимия целял да възбуди своето
полово желание. Или деянието е било
извършено виновно, при съставомерната форма на вина пряк умисъл, тъй като
подсъдимият като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал общественоопасните му последици и искал
тяхното настъпване.
Цялостното обективно поведение на
подсъдимия навежда на извода за наличие у него в психологичен аспект, на
предвидената в закона специфична цел, обосноваваща и прекия умисъл
Причини за извършването на
престъплението – почти пълна липса на волеви задръжки в сферата на сексуалните
отношения, в това число за постигане на половите желания по непротивоправен
начин, пълно игнориране на моралните и законови правила в обществото и то в
особено чувствителната и социално значима сфера на нормалното детство и полово
съзряване и психичното здраве на подрастващите в страната.
Подсъдимият П.С.А. осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.159,
ал.6, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода
06.10.2015г. – 23.06.2016г. в село Бръшлен, обл.Русе и в гр.Русе, в условията
на продължавано престъпление – на 42 пъти, държал на компютърни системи (чрез информационна технология),
порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, които
изглеждат като ненавършили 18 години, както следва:
1. На
стационарен компютър марка „HP“ , модел „DC 7700“, със сериен номер *** на логически
дял, обозначен като (С:) 25 броя фото /графически/ файла с наименования и
данни, както следва:
-
[000016].jpg, размер: 4 096, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[000035].jpg, размер: 3 072, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
-
[000041].jpg, размер: 2 560, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
11.07.2015;
-
[000120].jpg, размер: 4 096, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
06.10.2015;
- [000122].jpg, размер: 2 560, дата на
създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
-
[000146].jpg, размер: 3 584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[000604].jpg, размер: 5 120, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
18.06.2016;
-
[000683].jpg, размер: 2 048, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[000689].jpg, размер: 3 584, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
-
[000717].jpg, размер: 3 584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[000720].jpg, размер: 3 584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[000764].jpg, размер: 11 776, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[000991].jpg, размер: 31 232, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
- [002483].jpg, размер: 9 728, дата на
създаване: 11.07.2015, дата на изтриване: 11.07.2015;
-
[002484].jpg, размер: 9 728, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
-
[002623].jpg, размер: 11 264, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[002661].jpg, размер: 7 168, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[002732].jpg, размер: 12 288, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
- [004579].jpg,
размер: 2 560, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 06.10.2015;
-
[004637].jpg, размер: 7 680, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[004650].jpg, размер: 8 192, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
няма данни;
-
[005185].jpg, размер: 4 096, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[005555].jpg, размер: 10 240, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
-
[006136].jpg, размер: 10 240, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
-
[006553].jpg, размер: 5 632, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015.
2. На
стационарен компютър /асемблирана компютърна система/ със сива на цвят кутия,
със светло син на цвят преден панел и залепен в долната част на предния панел
стикер с текст „Intel Inside Pentium 4“ на логически дял, обозначен като (С:)
17 броя фото /графически/ файла с наименования и данни, както следва:
-
[001912].jpg, размер: 55 296, дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
-
[001915].jpg, размер: 53 248, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
-
[004178].jpg, размер: 17 408, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
-
[004447].jpg, размер: 31 232, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
-
[005330].jpg, размер: 10 240, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
-
[006366].jpg, размер: 11 776, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016;
-
[006432].jpg, размер: 9 216, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016;
-
[006460].jpg, размер: 7 168, дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване:
28.04.2016;
-
[010446].jpg, размер: 47 616, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
22.02.2016;
-
[010492].jpg, размер: 20 480, дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване:
25.12.2015;
-
[013419].jpg, размер: 23 552, дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
-
[013569].jpg, размер: 24 064, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
-
[015281].jpg, размер: 16 896, дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване:
28.04.2016;
-
[015308].jpg, размер: 48 640, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016;
-
[015309].jpg, размер: 46 592, дата на създаване:25.05.2016, дата на изтриване –
няма данни;
-
[015344].jpg, размер: 18 944, дата на създаване: 22.02.2016, дата на изтриване:
25.02.2016;
-
[015354].jpg, размер: 18 432, дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване:
24.12.2015.
Изпълнителнението на всяко от отделните деяния, съставляващи
в съвкупност продължаваното престъпление, извършено на 42 пъти, се изразило във фактическото държане - състояние
на наличие на посочените фото/графически файлове върху съответния от всеки от двата
компютъра – в паметта на съответното място – за всеки от тях на логически дял, обозначен като (С:), за конкретно
определен времеви период от време, посочен за всеки от файловете по-горе. Всеки
от двата компютъра представлява информационна технология. Съставомерното
състояние на държане се реализирало за всеки конкретен посочен файл, в
съответно установен за него времеви диапазон – от по краткотраен до
няколкодневен и няколкомесечен (в
рамките на един ден за по-големия брой файлове, за 10 дни за един от файловете ([001915].jpg,
размер: 53 248, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване: 23.06.2016), за 2 дни за един от файловете ([010492].jpg, размер: 20 480,
дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване: 25.12.2015; за 4 дни за един от файловете ([015344].jpg,
размер: 18 944, дата на създаване: 22.02.2016, дата на изтриване: 25.02.2016), както и за малко над осем месеца за един от файловете ([000604].jpg,
размер: 5 120, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: 18.06.2016) - обусловени като извод въз основа на експертното изследване от данните за
дата на създаване и данните за дата на изтриване на всеки конкретен файл, така
както са описани горе. Свързването на подсъдимия с това фактическо състояние
/държането на точно тези файлове/ категорично от съвкупността от установени
обстоятелства - от установеното фактическо ползване и на двата компютъра от подсъдимия
/намирали се в обитаваните от него къща и апартамант в село Бръшлен и гр.Русе/,
от самато им съдържание /порнографско/ едновременно и предвид общо заявеното от
подсъдимия в обясненията му, принципно отваряне на файлове с такова съдържание
при боравене с двата компютъра в процесния период, а освен това и се
предпоставя сигурно и от необходимостта за извършване на манипулации с
компютъра /подаване на съответни команди и изпълнение на поредица от действия
при боравене с него, визирани по фактологията/, необходими да настъпи това
състояние на наличе на файловете в съоветната памет, както и действия,
необходими в последствие тези файлове да бъдат изтрити, също обективирано в
експертизата и пояснено като технология и от експерта А. в съдебно заседание
при приемане на изготвената от него експертиза, едновременно и предвид сигурно
установеното обстоятелство, с още по-голяма степен за компютъра иззет от село
Бръшлен, че необходимите манипулации за да настъпи състоянието на държане на
тези файлове, били реализирани именно от подсъдимия /съображения за същото
изложени и в анализната част на мотивите/. Периода на продължаваното престъпление се очертава от изводите на същата експертиза, относно първия назад във времето файл, за който експертната
компютърна програма отчела дата на изтриване на файл с такова съдържание на
компютъра, намиращ се в село Бръшлен, предхождано от държане на същия файл на
същата дата – 06.10.2015год. и за краен момент - създаден и изтрит на 23.06.2016год. файл с
такова съдържание на компютъра, иззет от апартеманта в гр.Русе.
Всеки от описаните държани
файлове, поради своето съдъжание – със заснети и изобразени графически, лица, представляват
порнографски материал, и били създавани с ползаване на лица, изглеждащи като
ненавършили 18 години, изводите за което в нарочно зададените и изяснени въпроси
чрез същата експертиза /л.199 – 270, п.2 от СП/ са обосновани и приемат от съда.
Критериите за това отговарят на изискваното за тази оценка, съгласно чл.93,
т.28 от ДР на НПК, а именно – визуално възприемащото се съдържание на
файловете, разкрива открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо
показване на половите органи, полово сношение, мастурбация, фелацио, кунилингус
и други видове сексуални действия и безусловно поради тази си същност е
неприличен и се явява несъвместим с обществения морал материал. За създаването
на тези фотоматериали са използвани лица от женски и мъжки пол, които изглеждат
на такива, ненавършили 18 години. Тази оценка се прави от множество признаци,
установяващи се от визиално възприеманото съдържание на материалите, а именно –
момичетата са с детски или юношески ръст и телосложение. Липсва окосмяване в
областта на подмишниците и пубиса или се наблюдава само начална проява на
такова. Развитието на гърдите е без видими прояви на развитие над гръдния кош
или само с начални видими прояви над гръдния кош. Външните срамни устни
изглеждат неразвити. При лицата от мъжки пол определящо за определяне на
видимата им възраст са ръстът, телосложението, големината на пениса и
тестисите.
Всяко от отделните четиридесет и
две деяния, осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление
– държане на порнографски материали отнасящо се до всеки отделен файл, при
наличие и на останалите съставомерни признаци, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (съответна част от тях били
реализирани и в периад на междувременно извършвани и други престъпления,
увреждащи същите обществени отношения, определени като прояви на разврат –
описаните горе по хронология престъпления), при което всяко последващо
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
което определя от правна страна квалифицирането на тази деятелност на
подсъдимия като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият А. е съзнавал
съставомерните обективни признаци – че държи фактически на съответните дялове
от паметта на контретния от двата
компютри, описаните файлове /и в частност че това състояние било последица и се
обуславяло от манипулациите, които лично извършвал на съответния компютър,
така, че от един момент всеки конкретен файл от общо четиридесет и двата, за бъде
изтеглен от интернет, флашка, диск или какъвто и да е друг носитетел на тази
информация и качен на паметта на компютъра, и това вече съставовмерно състояние
да продължи, до прекъсването му със следваща манипулация, подаване на команда,
с която държания фаил бил изтриван/, също че материалите /съдържанието на тези файлове/ било
порнографско, също и, че възрастта на лицата, които са били използвани за
създаването им, били ненавършили 18 години. Обективираните посредством
експертизата /цитирани малко по-горе/ признаци в това отношение, несъмнено били
възприемани от подсъдимия още при възможността да наблюдава файла, още преди да
го изтегли и прехвърли така на съответния от двата компютри, и те по своята конкретика,
категорично създавали яснота в съзнанието на подсъдимия за тази представа,
свързана с ползването на ненавършили 18 годишна възраст лица, за създаване на
всеки от тези порнографски материали. Или деянието
е било извършено виновно, при съставомерната форма на вина пряк умисъл, тъй
като подсъдимият като е съзнавал общественоопасният му характер,
предвиждал общественоопасните му
последици и искал тяхното настъпване. Знанието му за
всички съставомрени обстоятелства и желанието му да настъпят точно тези
общественоопасни последици, следващи от състава на продължаваното престъпление,
се обективира допълнително и от идентичната сфера на обществените отношения,
охранявани от законодателя чрез криминализирането на тази деятелност,
представляващи цялостен предмет на това обвинение.
Причини за
извършването на престъплението – съществуващия у подсъдимия сексуален интерес
към деца, и удобството да го задоволява и по този начин.
Индивидуализация
на наказанията:
За престъплението по чл.149, ал.2, т.1, вр. ал. 1 от НК с пострадал Т.Р.Г..
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни
от работодател и самия факт, че реализирал в съответни периоди от време трудова дейност – видно от приложената на л.113, т.1 от съд. п/во и гласни доказателства, Характеристика от директора на ПГСС“А. ***. Също
така в положителен за отмерване на санкцията
смисъл, се преценява сравнително малката продължителност във времево отношение,
на реализиране на изпълнителното деяние, както
и ниско по степен въздействие върху пострадалата, в сравнение с други подобни
случай на реализирани блудства. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки посочените
смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема, че същите се явяват многобройни,
и едновременно с това, че и най - лекото предвидено в състава на чл.149, ал.2, т.1, вр. ал. 1 от НК наказание /две години лишаване
от свобода/, се явява несъразмерно тежко на извършеното, което обуславя при
определяне на наказанието приложимост на института на чл.55 от НК. Предвид
това, съобразно чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определя наказанието лишаване от
свобода под най-ниския предел, като за подходящ размер съобразно посочените
обстоятелства, адекватен за постигане предупредителния и превъзпитателен ефект
спрямо подсъдимия, приема за съответно и достатъчено наказанието да е отмерено
на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За престъплението по чл.149, ал.5, т.1, във вр. ал.1
от НК, с пострадали А.А., Ю.Ф. и Е.Г..
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни от работодател и самия
факт, че реализирал в съответни периоди от време трудова дейност – видно от приложената на л.113, т.1 от съд. п/во, Характеристика от директора на ПГСС“А. ***, както и гласни доказателства. Също така в положителен за отмерване на
санкцията смисъл, се преценява факта на минимална
продължителност на престъпното състояние (реализиране на изпълнителното
деяние в рамките на секунди по отношение на всяка пострадала) - сравнително малка продължителност във времево
отношение, както и ниско по степен въздействие върху пострадалите, в сравнение с други подобни случай на
реализирани блудства при тази квалификация. Не
са налице отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки посочените
смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема, че същите се явяват многобройни,
и едновременно с това, че и най - лекото предвидено в състава на чл.149, ал.5, т.1, във вр. ал.1 от
НК наказание /пет години лишаване от свобода/, се явява несъразмерно тежко на
извършеното, което обуславя при определяне на наказанието приложимост на института
на чл.55 от НК. Предвид това, съобразно чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определя
наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, като за подходящ размер
съобразно посочените обстоятелства, адекватен за постигане предупредителния и
превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия, приема за съответно и достатъчно
наказанието да е отмерено на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За престъплението по чл.149, ал.1, пр.1 от НК, с
пострадала А.А..
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни от работодател и самия
факт, че реализирал в съответни периоди от време трудова дейност – видно от приложената на л.113, т.1 от съд. п/во, Характеристика от директора на ПГСС“А. ***, както и от гласни
доказателства, ангажирани по делото. Също така в положителен за отмерване на санкцията смисъл, се преценява факта на неголямата
продължителност на престъпното състояние - сравнително малка продължителност във времево
отношение, както и ниско по степен въздействие върху пострадалата, в сравнение с други подобни случай на
реализирани блудства. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки
посочените смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема, че същите се явяват
многобройни, и едновременно с това, че и най - лекото предвидено в състава на
чл.149, ал.1, пр.1
от НК наказание /една година лишаване от свобода/, се явява несъразмерно тежко
на извършеното, което обуславя при определяне на наказанието приложимост на
инстута на чл.55 от НК. Предвид това, съобразно чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът
определя наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, като за
подходящ размер съобразно посочените обстоятелства, адекватен за постигане
предупредителния и превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия, приема за съответно
и достатъчно наказанието да е отмерено на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За престъплението по чл.149, ал.1, пр.1 от НК, с
пострадала Е.Г..
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни от работодател и самия
факт, че реализирал в съответни периоди от време трудова дейност – видно от приложената на л.113, т.1 от съд. п/во Характеристика
от директора на ПГСС“А. *** и гласни доказателства, събрани по делото. Също така в положителен за отмерване на санкцията смисъл, се преценява факта на неголямата
продължителност на престъпното състояние - сравнително малка такава
във времево отношение, както и ниско по степен въздействие върху пострадалата, в сравнение с други подобни случай на
реализирани блудства. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки
посочените смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема, че същите се явяват
многобройни, и едновременно с това, че и най - лекото предвидено в състава на
чл.149, ал.1, пр.1
от НК наказание /една година лишаване от свобода/, се явява несъразмерно тежко
на извършеното, което обуславя при определяне на наказанието приложимост на
инстута на чл.55 от НК. Предвид това, съобразно чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът
определя наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, като за
подходящ размер съобразно посочените обстоятелства, адекватен за постигане
предупредителния и превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия, приема за съответно
и достатъчно наказанието да е отмерено на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При
наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия следва да бъде
наложено най-тежкото от наказанията, определени за горните четири престъпления, а
именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът не намира за
наложително с оглед постигане целите на наказанието, то да се увеличава по реда
на чл.24 от НК. Така определеното общо наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, предвид размера му (изключващ
обсъждане на института на чл.66 от НК),
следва да се постанови да бъде изтърпяно от подсъдимия А. ефективно, съобразно
чл.57, ал.1 ,т.3 от ЗИНЗС - при първоначален общ режим.
За престъплението по чл.159,
ал.6, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК:
Налице
са положителните предпоставки за приложение института по чл.78а от НК, като
подсъдимия е пълнолетно лице, престъплението е умишлено и за него се предвижда
наказание до три години лишаване от свобода /една година лишаване от свобода/,
подс.А. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел VI, глава
седма от НК. Престъплението не предпоставя настъпването на такива, и не са
причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. При тези
предпоставки на основание чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание. За да отмери размера на административното наказание глоба, съдът
отчита в положителен за лицето аспект факта на малка продължителност на
престъпното състояние на отделно държане на значителната част от порнографските
материали, обуславящи в съвкупност съставомерността,
добрите характеристични данни за подсъдимия от работодател и самия
факт, че реализирал в съответни периоди от време трудова дейност – видно от приложената на л.113, т.1 от съд. п/во, Характеристика от директора на ПГСС“А. ***. Съобразявайки тези
обстоятелства, както допълнително и приемайки, че имотното състояние на
подсъдимия не е различно от масово затрудненото на живущите в селищата,
попадащи в съдебния район на Окръжен съд – Русе /ангажираните по делото
доказателства не сочат в противен смисъл/, съдът счита за съответно наказанието
глоба да бъда определено по размер, надвишаващ с малко минимално предвидения от
1000 лева, а именно – да бъде установен на 1500 лева.
По тези съображения, на
основание чл.159, ал.6, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 и чл.78а, ал.1 от НК, съдът е
постановил освобождаване от наказателна отговорност на подс.А., и му налага
административно наказание – глоба в размер на 1500 лева.
На основание чл.59, ал.1 от НК,
следва да се постанови приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, времето, през което подс. А. е бил задържан (до довеждането му в съда, след което и по взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“) в
периода от 31.05.2017год. до 05.07.2018год. и времето, през което е бил с мярка
за неотклонение „Домашен арест“ – в периода от 06.07.2018год. до дата на
настъпване на промяна по това обстоятелство.
По гражданските
искове:
За иска, предявен от Т.Р.Г.,
Съобразно гореизложеното по делото са
установени по несъмнен и категоричен начин елементите от хипотезата по чл.45, ал. 1 от ЗЗД - авторството на увредилото пострадалата
блудство, причинно - следствената връзка с преживените и настъпилите в резултат
на него последици за пострадалата. Обективирано чрез доказателствената
съвкупност същата в резултат от накърняването на телесната й неприкосновеност
конкретно в съставомерния сексуален аспект, е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически дискомфорт, срам и изпитвано неудобство
във връзка със случилото се, от близки, семейство и околните. Тези последици,
настъпили в резултат на накърняване на половата й неприкосновеност, деянието се отразило негативно на моралното
развитие на постадалата, и са следствие на накърняване на неимуществения й
патримониум, което съгласно чл.52 от ЗЗД подлежи на обезвреда в имуществена
форма. При преценката на дължимия размер на обезщетението съобразно
законоустановения критерий – справедливост и разпоредбата по чл.51 от ЗЗД,
съдът съобрази невисокия интензитет при реализиране на изпълнителното деяние и
сравнително краткото му протичане по време, предвид което прие, че гражданският
иск, следва да бъде уважен, но не в предявения размер, а за сумата от 8000 лева. със законните последици, а в
останалата му част (за обезщетяване със
сума, надвишаваща този размер, до 10 000 лева) да се отхвърли. Предвид това съдът е постановил осъждане на подсъдимия А.,
да заплати на Т.Р.Г., сумата
от 8000 лева (осем хиляди
лева) - обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на същата от престъплението по чл.149, ал.2, т.1, вр. ал. 1 от НК
извършено по отношения на нея, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането (конкретно
неустановена дата през месец Декември 2015год.), до окончателното й изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за
претенцията за обезщетяване със сума надвишаваща 8000 лева, до
10 000 лева.
За иска, предявен от Ю.М.Ф..
Съобразно гореизложеното по делото са
установени по несъмнен и категоричен начин елементите от хипотезата по чл.45, ал.1 от ЗЗД - авторството на увредилото пострадалата
блудство/във фазата
на опита/, причинно -
следствената връзка с преживените и настъпилите в резултат на него последици за
пострадалата. Обективирано чрез доказателствената съвкупност същата в резултат
от опита за накърняването на телесната й
неприкосновеност конкретно в съставомерния сексуален аспект, е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт и
изпитвани срам, неудобство във връзка със случилото се, от
близки, семейство и околните. Тези последици, настъпили в резултат на останалото във фазата на опита накърняване на половата й неприкосновеност,
деянието е повлияло отрицателно на морално развитие на постадалата, и са следствие на
накърняване на неимуществения й патримониум, което съгласно чл.52 от ЗЗД
подлежи на обезвреда в имуществена форма. При преценката на дължимия размер на
обезщетението съобразно законоустановения критерий – справедливост и
разпоредбата по чл.51 от ЗЗД, съдът съобрази фазата на която останало изпълнителното деяние,
краткото по време реализиране
на действията с
което било реализирано и следващото от това значително ниска степен на
увреждащо въздействие, предвид
което прие, че гражданският иск, следва да бъде уважен, но не в предявения
размер, а за сумата от 1500 лева. със законните последици, а в останалата му част (за обезщетяване със сума, надвишаваща този
размер, до 10 000 лева) да
се отхвърли. Предвид това съдът е постановил осъждане на подсъдимия А., да заплати на Ю.М.Ф., сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) - обезщетение
за неимуществени вреди, причинени на същата от престъплението по чл.149, ал.5, т.1, във вр. ал.1 от НК, извършено по
отношения на нея, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането (конкретно неустановена дата
през периода месец
Март 2016г. – 09.05.2016г.), до окончателното й
изплащане, както и подсъдимия да заплати на същата разноски
направени за повереници в производството – сумата от 700 лева (седемстотин лева), и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част – за претенцията за обезщетяване със сума надвишаваща 1500
лева, до 10 000 лева.
Предвид установеното по
делото, че приложените като веществени доказателства по делото два броя компютри,
принадлежат на подс.А. и са послужили за извършване на умишлено престъпление –
това по чл.159,
ал.6, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, следва да се постанови на основание чл.53,
ал.1, б.“а“ от НК, същите да бъдат отнети в полза на държавата.
При липса на основание за различно действие,
останалите вещи, иззети от имотите, ползвани от подсъдимия, и приложени като
веществени доказателства по делото, следва да му бъдат върнати.
Следва подсъдимия да заплати 380 лева (триста и осемдесет лева) – държавна такса по гражданскитe искове, в полза на държавата,
както и разноски, направени в двете фаи
на наказателното производство - 4 501,
98 лева (четири хиляди петстотин и един
лева и деветдесет и осем стотинки) – в
полза на Окръжна прокуратура – Русе, за досъдебното производство и 890 лева (осемстотин и деветдесет лева) – в полза на Бюджета на съдебната власт - по сметката на
Окръжен съд – Русе, за съдебното производство.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: