Р Е Ш Е
Н И Е
№ 155
гр. Несебър, 26.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на първи
октомври две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието на секретаря К.Л., като разгледа гр. д. № 582 по
описа на НРС за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила Решение № 15 от 14.01.2013г., постановено по чл. 344 ГПК по
гр. дело № 582/2008г. е допусната делба между С.Ж.У., ЕГН **********, и К.Н.Г.,
ЕГН **********, на следните имоти и при следните дялове:
1) апартамент, находящ се в гр. Несебър, ул. “***” № 1, блок “***”, вход
Б, ет. 1, ап. 2, със застроена площ 64.12 кв.м., при граници: изток - улица,
запад - коридор, север - ап. 1, юг - ап. 3, отгоре - ап. 5, отдолу - изби;
2) дворно място в гр. Св. Влас с административен адрес: ул. “***” № 39А,
с площ от 600 кв.м., съставляващо УПИ ******** по плана на града, при граници:
улица, УПИ ********, ПИ с идент. № ******** по кадастралната карта на гр. Свети
Влас, ведно с построените в него сгради, както следва: западен близнак от
двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60
кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 73
кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м., магазин за хранителни стоки с площ от
52 кв.м., и източен близнак-семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем
апартамента и една двойна стая;
както и движими вещи: лек автомобил марка “Алфа Ромео”, с рама № ********,
двигател № ********; лек автомобил “Тойота Корола” с цвят син металик с
рег. № ***; хладилници “Санг” - осем броя, по фактура № 267/04.07.2001г.;
хладилници “Аляска” модел KS 1390- три броя, по фактура № **********/05.06.2004г.;
телевизори “Шарп” - три броя, закупени на 15.05.1997г.; телевизори “Самсунг”
модел “CZ-21F102TS- осем броя,
по фактура № **********/20.05.2004г.; телевизор “Филипс”, по фактура
**********/28.05.2004г.; електрически бойлер “Фламина” модел VLX
80K-INDX+, по фактура №
**********/16.06.2003г.; пералня “Индезит” модел WP100 EX-1000OB+,
по фактура № **********/15.03.2004г.; два броя хидрофорни помпи модел HW-40
EINHELL, по фактура № **********/10.05.2003г.; хладилник
“Бош” с хладилна камера; готварска печка “Горение” комбинирана за
електроенергия и газ; седем броя холови гарнитури, всяка от които състояща се
от диван - тройка разтегателен с автоматичен механизъм, фотьойл и табуретка, с
текстилна тъмна дамаска; осем броя тоалетни масички - тъмни, масивни, с едно
чекмедже с 8 броя огледала; осем броя гардероби - тъмни, масивни, двукрилни, с
по две чекмеджета отдолу; маса - овална, разтегателна, масивна, закупена с фактура
№ **********/10.05.2003г.; 100 броя спални комплекти от 100% памук, състоящи се
от долен, горен чаршаф тип “торба”, две калъфки цветен десен “есенни листа”; 50
броя олекотени завивки и 50 броя възглавници; 30 броя тънки и 30 броя плътни
завеси; 8 броя вълнени килими, червени на цвят; 15 броя хотелски легла
единични, стандартни масивни; три броя картини, маслени - “Буря в морето”,
“Цветя” и “Пейзаж”, намиращи се в изградените в ПИ с идент. № ******** по
кадастралната карта на гр. Свети Влас два пансионата - източен и западен
близнак, ползвани от съделителя С.Ж.У., а лекия автомобил “Тойота Корола”-
намиращ се при съделителката К.Н.Г., при равни квоти на страните от по 1/2
идеална част.
С определение на съда, на
основание чл. 346 ГПК, е приета за съвместно разглеждане претенцията на
съделителката К.Г. за присъждане на сумите от по 3000 лв. на месец, за периода от
01.10.2008г. до 13.01.2013г., представляващи обезщетение за лишаването на К.Г.
от ползване на съсобствените имоти: дворно място в гр. Свети Влас – на ул. „***”
с площ от 600 кв. м., с идентификатор № ********, ведно с построените в него
сгради – западен близнак, състоящ се от приземен етаж, първи и втори жилищен
етажи и тавански етаж, източен близнак – семеен пансионат на четири етажа,
състоящ се от седем апартамента и една двойна стая, магазин за хранителни стоки
с площ от 52 кв. м., търговски базар, състоящ се от 12 павилиона и два
магазина. Приети са и претенциите на С.У. както следва: за присъждане на сумата от 3333 лв., представляваща
стойността на наследствения му дял от апартамент № 10, находящ се във вход Б на
първи жилищен етаж в жилищен блок „********” в гр. Разград, вложена в
изграждането на делбените имоти, както и за сумата от 3601,74 лв.,
представляваща средства от личната спестовна книжка на ищеца, налични към
момента на започване на строителството в делбения имот. Прието е възражение за
прихващане на К.Г. със сумата от 8576,50 лв., представляваща заплатен от нея кредит за
текущи нужди, отпуснат от Банка ДСК на С.У., съгласно договор от 13.03.2003г.
Съделителят У. счита, че не следва да
се постановява тегленето на жребий към настоящия казус, поради неравностойност
на дяловете. Излага, че разпределението на ползването следва да се извърши от
съда съобразно с желанията на страните, а именно: съобразно с таблица 2 на
допълнителната съдебно-техническа експертиза за поделяемост. В тази връзка от
съда се иска да постави в дял на съделителя описания в таблица 2 на
експертизата на вещото лице Ю. дял III, включващ западния близнак,
магазин за бижута и парфюмерия и съсобствения между страните апартамент, на
обща стойност от 457 911 лева. Излага се, че на другата съделителка следва
да се постави в дял източния близнак, включен в таблица 2, дял ІV
от експертизата, на стойност от 474 300 лв. Сочи се, че движимите вещи
следва да се разпределят по такъв начин, че да следват съответния имот, в който
съставляват обзавеждане и оборудване. Излага се, че лекият автомобил „Тойота”
следва да бъде възложен в негов дял, тъй като по този начин сумата за
уравняване на дяловете ще се намали. Развиват се съображения, че претенциите по
сметки следва да бъдат уважени. Навежда се, че претенцията по сметки на
съделителката Н. следва да се отхвърли, тъй като не е доказала размера й, чрез
установяване на средния пазарен наем за съответните обекти, от ползването на
които претендира да е била лишена. С тези доводи до съда се отправя искане за
отхвърлянето на посочената претенция. Претендират се разноски.
Съделителката
К.Н.Г., чрез процесуалния си представител, излага становище, че делбата следва
да се извърши съобразно таблица № 2 по вариант 2 от допълнителното заключение
на приетата по делото СТЕ. Счита, че с този вариант ще се допусне най-малка
разлика в паричната стойност на двата дяла. Сочи, че желае да получи източния
близнак, посочен в таблицата. Излага, че между страните не съществува спор за
разпределението на движимите вещи, находящи се в източния и в западния близнак.
Твърди, че между страните не е налице спор досежно разпределението на лекия
автомобил „Тойота”, като в тази връзка желанието на съделителката Г. е той да
бъде поставен в неин дял, тъй като до момента е ползван от нея. Счита за
доказан по делото факта, че от Г. са заплатени 8576,50 лв., представляващи част
от стойността на отпуснат кредит от банка ДСК в полза на У.. Излага, че по
делото се установява, че съделителят У. след прекратяване на брака е използвал
процесното дворно място и построените в него сгради. В тази връзка развива
съображения за основателност на претенцията от 3000 лв. на месец поради
лишаването от ползване на съсобствените имоти. Акцентира и върху факта, че с
решението по допускане на делбата У. е осъден да заплаща на основание чл. 344,
ал. 2 ГПК по 2579,17 лв. месечно на Г. за лишаването от ползване на имота. С
тези доводи моли претенцията да бъде уважена и за периода от завеждане на иска
за делба до постановяване на решението за допускане на делбата. Оспорва
претенциите по сметки на У., като счита същите за недоказани. Излага, че те са
били разгледани по същество и в първата фаза по допускане на делбата, като
искането за трансформация на имущество е било отхвърлено от съда. С тези доводи
моли съда да постанови решение, с което да извърши разпределение на имотите
съобразно с желанието на Г., както и да осъди У. да уважи изцяло претенциите й
по сметки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно извършването на делбата:
Съсобствеността във втората
фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в ГПК
способи: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда
на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на
имотите на публична продан, като основни критерии за избора на способ са дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите, както и квотите, които притежава всеки един от съделителите.
Съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото
това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип в производството по
извършване на делбата, според който съдът следва да извърши делбата, като
осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик. Съсобственикът може
да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем, или когато той
може да се постави в дял. Когато тези възможности съществуват, и с оглед на
посочения принцип по чл. 69, ал. 2 ЗН, съдът не следва да извършва делбата с
изнасяне на имота на публична продан.
Съдът счита, че в случая са
налице предпоставките за приложението на чл. 353 от ГПК и разпределение на
имотите между съделителите. Съображенията на настоящата инстанция за
прилагането на този способ са следните:
Предпоставките за разпределение
на имотите по реда на чл. 353 от ГПК са следните: от допуснатите до делбата
имоти да са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да
получи реален дял; извършването на делбата чрез теглене на жребие да е
невъзможно или много неудобно. В настоящия случай са налице достатъчен брой
дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял. Налице са апартамент,
дворно място, магазин, източен близнак и западен близнак, т.е. 5 самостоятелни
обекта. Същевременно съдът следва да предостави на всеки от съделителите такъв
реален дял, който да е максимално близък по стойност до дела от наследството,
който му се пада.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза е видно, че справедливата пазарна стойност на
недвижим имот – дворно място в гр. Св. Влас с административен адрес: ул. “***”
№ 39А, с площ от 600 кв.м., съставляващо УПИ ******** по плана на града, с
идентификатор № ******** е в размер на 118 523 лв., справедливата пазарна
стойност на двуетажна жилищна сграда - близнак, състоящ се от приземен етаж с
площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж с
площ от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м. (т. нар. „западен близнак”)
с условен идентификатор ********.1А е в размер на 279 645 лв., а на
вертикалната планировка към него – в размер на 14 128 лв.; справедливата
пазарна цена на източен близнак - семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от
седем апартамента и една двойна стая, с условен идентификатор ********.1Б, е в
размер на 415 038 лв., справедливата пазарна цена на построения в дворното
място магазин, с условен идентификатор ********.3, е в размер на 40 818
лв., а справедливата пазарна цена на апартамент, находящ се в гр. Несебър, ул.
“***” № 1, блок “***”, вход Б, ет. 1, ап. 2, със застроена площ 64.12 кв.м.,
при граници: изток - улица, запад - коридор, север - ап. 1, юг - ап. 3, отгоре
- ап. 5, отдолу - изби, с идентификатор 51500.502.75.1.2, е в размер на
64 058 лв. Същевременно всеки от съделителите притежава по ½
идеална част от собствеността върху допуснатите до делба имоти. Ето защо при
извършване на реалната поделяемост на имотите по реда на чл. 353 от ГПК съдът
достига до извод, че недвижимите имоти следва да бъдат разпределени съобразно с
таблица № 2, дял ІІІ и дял IV от допълнителната
съдебно-техническа експертиза (на л. 500 от делото). Видно е, че от всички
изготвени варианти за подялба на недвижимите имоти, точно този в най-голяма
степен отговаря на изискванията всеки от съсобствениците да получи реален дял
от общите вещи, а освен това разликата между двата дяла е в размер на 8195 лв.
В дял ІІІ се включват ½ идеална част от дворното място, апартаментът,
западният близнак и магазинът, като общата стойност на вещите е в размер на
457 911 лв., а в дял IV се включва ½ идеална
част от дворното място и източният близнак – семеен пансионат, като общата им
стойност е в размер на 474 300 лв. Съдът счита, че в дял ІІІ следва да
бъде разпределен на съделителя У.. В тази връзка и оценената вертикална
планировка също следва да бъде поставена в този дял, тъй като от заключението
на експертизата се установява, че тя е неразделна част от западния близнак,
поради което следва да се вземе предвид при калкулирането на справедливата
пазарна стойност на тази сграда. За извършването на посоченото разпределение
следва да се вземе предвид и желанието на страните, които са напълно съгласни
източният близнак да бъде поставен в дял на съделителката Г.. Впрочем
съделителите са съгласни по почти всички параметри от такова разпределение,
като единственото несъгласие в тази насока е изразено от Г., която в съдебно
заседание по делото е изявила желание в неин дял по посочената таблица да се
постави и процесният апартамент. Съдът счита обаче, че не следва да извършва
такова разпределение, тъй като това би увеличило в много голяма степен
разликата между дяловете на страните и би довело до много по-голяма сума за
уравнението им, а както вече се посочи основен принцип на делбата (по арг. от
чл. 69, ал. 2 ЗС) е всеки съделител да получи реален дял от съсобствеността,
който в максимална степен отговаря и на неговата квота в тази съсобственост.
Ето защо извършването на промяна в дяловете, посочени в таблица 2 от
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, би довело до
отдалечаване от този принцип и не следва да се извършва от съда по реда на чл.
353 ГПК.
Що се отнася до делбата на
дворното място, то съдът счита, че след реалното осъществяване на делбата в
настоящото производство, дворното място ще се превърне в обща част, поради
което няма пречка на страните да бъде възложена по ½ идеална част от
него. Това е така, тъй като когато сградите в общия недвижим имот са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, последната е
обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място
на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно
притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за
всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото
застрояване, достъп до улици и т.н.
В този смисъл Решение
№ 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., II г. о., ГК. Както е посочено в заключението на
съдебно-техническата експертиза процесният недвижим имот – дворно място, е
неподеляем. Ето защо с реалното поделяне на сградите в дворното място и с
поставянето им в дял на всеки един от съсобствениците земята ще се превърна в
обща част към тях. Към момента на допускане на делбата земята не е била обща
част, тъй като сградите са били съсобствени и точно поради тази причина е
допусната до делба. Но след като с реалното поделяне на сградите земята се
превръща в обща част, то няма пречка по ½ ид. част да се възложи на
всеки един от съделителите. Вярно е, че по този начин не се извършва реално
ликвидиране на съсобствеността върху дворното място, но това е и на практика
невъзможно към момента, с оглед изложеното, че същото се превръща в обща част
за построените в него сгради.
Макар страните да твърдят, че нямат спор помежду си и досежно
въпроса за поставянето в дял на лек автомобил “Тойота Корола” с цвят син
металик с рег. № ***, от исканията им, обективирани в депозираните по делото
писмени защити, може да се направи извод, че всеки един от съделителите желае
автомобилът да му бъде поставен в дял. Т.е. на практика между тях съществува
спор относно този автомобил. Съдът счита, че постановяването в дял на
посочената движима вещ следва да бъде съобразено с различията в дяловете на
съсобствениците. Това е така, тъй като както се посочи и по-горе, основният
принцип на делбата е всеки съделител да получи реален дял от съсобствеността,
който в максимална степен да отговаря на неговата квота. Поставянето на лекия
автомобил в полза на съделителя, който ще получи по-голям дял от съсобствените
вещи не би отговорило на посочения по-горе принцип и би довело до неоснователно
обогатяване, което от своя страна следва да се отстрани чрез уравняване на
дяловете. До това обаче не следва да се стига, тъй като целта на производството
по съдебна делба е да се уредят вещните отношения между страните, като неоснователното
обогатяване да бъде избегнато, или да бъде допуснато в най-малката възможна
степен, за да не се създават допълнителни затруднения във връзка с уравняването
на дяловете. Ето защо, след като делът на съделителя У. е по-малък, то към
същия следва да се прибави и посоченият автомобил на стойност 4100 лв.,
съобразно заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза
(по този начин общата стойност на дела му ще е в размер на 462 011 лева).
При това положение за уравняване на дяловете съделителката Н. следва да бъде
осъдена да заплати на У. сумата от 6144,50 лв. Всички останали допуснати до
делба вещи следва да бъдат поставени в дял на страните съобразно с установеното
им по делото предназначение, като оборудване и обзавеждане на източния и
западния близнак, от които съответните мебели са и неразделна част. Единствено
лекият автомобил „Алфа Ромео” не е наличен към настоящия момент (което се
установява от изслушаната във втората фаза на делбата съдебно-оценителска
експертиза на движимите вещи), поради което няма как да се извърши делба по
отношение на него и същият следва да бъде изключен от делбената маса.
Същевременно съдът счита, че в
случая съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможен способ за
ликвидиране на съсобствеността. До делбата са допуснати имоти, които съществено
се различават един от друг по вид, площ и по стойност. Освен това до делба са
допуснати и движими вещи. Тези специфики водят до извод, че тегленето на жребий
е неудобно. Допълнителен аргумент в тази насока следва да се изведе и от
принципното съгласие на страните за разпределение на имотите по почти всички
параметри от начина, посочен по-горе. Ето защо тегленето на жребий би могло да
доведе до отклонения от тази обща воля на страните, което от своя страна също
го характеризира като неудобен способ, който би могъл да доведе до усложнение в
отношенията между съделителите. Ето защо съдът счита, че в случая не може да се
приложила чл. 352 от ГПК.
С оглед изложеното съдът счита,
че делбата следва да бъде осъществена по реда на чл. 353 от ГПК по начина
посочен по-горе, а Н. следва да бъде осъдена да заплати на У. сумата от 6144,50
лв. за изравняване на дела му.
Относно претенциите по сметки:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:
С предявения иск е поискано
присъждане на сумите от по 3000 лв. на месец, за периода от 01.10.2008г. до
13.01.2013г., представляващи обезщетение за лишаването на К.Г. от ползване на
съсобствените имоти: дворно място в гр. Свети Влас – на ул. „***” с площ от 600
кв. м., с идентификатор № ********, ведно с построените в него сгради – западен
близнак, състоящ се от приземен етаж, първи и втори жилищен етажи и тавански
етаж, източен близнак – семеен пансионат на четири етажа, състоящ се от седем
апартамента и една двойна стая, магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.
м., търговски базар, състоящ се от 12 павилиона и два магазина.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. От анализа на нормата се налага извод, че за възникване правото на
обезщетение следва да е налице следният фактически състав: наличието на
съсобственост; ползването на вещта само от единия съсобственик; писмено
поискване от другия съсобственик и доказване размера на пропусната след
поканата полза. За да се породи претендираното
право, следва да е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за
формално адресно волеизявление с искане за лично ползване, респективно за
заплащане на обезщетение. То следва да е извършено в писмена форма за
действителност и да е достигнало до знанието на другата страна. Писмената
покана има действие за в бъдеще.
Веднъж отправена, писмената покана действа занапред
без ограничение във времето. Без значение е дали поканата е нарочна или се
съдържа в друг акт - най-често в искова молба за същото обезщетение. Т.е. за основателността на предявения иск по делото
следва да е доказано, че към 01.10.2008г. К.Г. е била отправила писмено искане
до С.У. за ползването на имота или за присъждане на обезщетение.
Съдът счита, че в настоящото
производство такова доказване не е проведено. Липсват доказателства за нарочна
покана, която да е отправена от Г. към С.У. за заплащане на обезщетение за
ползването на процесните имоти. Вярно е, че такава покана може да се
инкорпорира и в друг документ, включително и такъв, депозиран по делото. Няма
пречка това да е и исковата молба по чл. 31, ал. 2 ЗС, но за целта същата
следва да е доведена до знанието на ответната страна преди процесният период да
започне да тече, тъй като – както се посочи, поканата има действие единствено
за в бъдеще. В случая исковата молба по чл. 31, ал. 2 от ЗС е предявена от К.Г.
във втората фаза на делбата, т.е. след 13.01.2013г., поради което няма как да
се приеме, че същата е относима за процесния период.
Следва да се има предвид, че направеното
искане по чл. 344 ГПК с писмения отговор на К.Н., даден във връзка с предявения
иск за делба – на л. 26 от том І от делото, достигнало до знанието на С.Ж. с
връчване на отговора – на 14.09.2009г., също не може да се приеме за покана по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Това е така, тъй като поканата следва да отговаря
на определени белези, подробно посочени по-горе. Същевременно искането по чл.
344, ал. 2 ГПК е различно от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за
минало време. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане
на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и
обстоятелства, както и от формулирания при това петитум. Ако искането касае присъждане на глобално претендирано обезщетение,
включително изчислено по месеци, но за минал период от време, същото следва да
се квалифицира като самостоятелна искова претенция. Но ако се претендира
периодично заплащане на суми срещу ползването на съсобственото имущество
занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е
налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344, ал.
2 от ГПК. Произнасянето на съда по това искане има характер на привременна
мярка и предпоставя, че участниците в имуществената общност не се ползват от
нея съобразно своите дялове, а общият имот се държи и ползва от един или
неколцина от правоимащите. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2
от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми
срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето,
т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК
акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да
бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство,
или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на
определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано
в решението по допускане на делбата). Изтъкнатите разлики между двете претенции
водят до извод, че искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК не може да се приеме за
покана, свързана с обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Дори и ищцата със самото
си искане изрично е посочила, че претендира заплащането на привременно
обезщетение за производството по съдебна делба. Т.е. на практика тя е
обективирала пред С.У. воля да й бъде присъдено обезщетение само за делбеното
производство и то само занапред във времето – за периода от влизане в сила на
съдебния акт, постановен по чл. 344, ал. 2 от ГПК, до окончателното приключване
на делбеното производство. Ето защо не може да се приеме, че с това искане до
ответника е изпратена надлежна покана за обезщетение за процесния период.
Освен това, както е прието и в задължителната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение № 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 996/2010 г., III г. о.,
ГК) в писмената покана следва да се съдържа изрично
искане за предоставяне ползването на имотите съобразно правата на
съсобственика. В случая в искането по чл. 344 ГПК липсва такава воля. Това е
още един аргумент в подкрепа на извода на съда, че това искане не може да бъде
прието за надлежна покана във връзка с предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Налага се краен извод, че по делото не се доказва
реализирането на предпоставките за уважаване на предявения иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По претенциите на С.У.:
От С.У.
са предявени искове за присъждане на сумата от 3333 лв., представляваща
стойността на наследствения му дял от апартамент № 10, находящ се във вход Б на
първи жилищен етаж в жилищен блок „********” в гр. Разград, вложена в
изграждането на делбените имоти, както и за сумата от 3601,74 лв.,
представляваща средства от личната спестовна книжка на ищеца, налични към
момента на започване на строителството в делбения имот. Претенциите са с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и за уважаването им по делото следва да се докаже, че посочените
суми са вложени в построяването на делбените имоти, както и че тези разходи,
които съделителят е извършил за общата вещ, са по-големи от тези, съответстващи на
дела му.
Както е установено в първата фаза на делбата тези
суми са били на разположение на съделителя У. преди започването на строителство
на определени сгради в процесното дворно място. Липсват обаче категорични
доказателства, че сумата от 3333 лв. е вложена от У. в построяването на
сградите в имота. В тази връзка разпитаният в първата фаза на делбата свидетел М.
не дава категорични показания в насока, че точно тези суми са вложени от У. в
строителството на съсобствени обекти. Свидетелят единствено посочва, че през
1999г. У. е продал имот в гр. Разград, без да уточнява дали сумата, получена от
имота, е вложена в строителство. Освен това по делото не е доказано, че тази
сума (дори и да се приеме, че е вложена в строителството) е в по-голям размер
от сумите, необходими за строителство, съответстващи на дела на С.У. в
съсобствеността. По делото са налице доказателства, че и К.Г. е влагала суми в
строителството на обектите (показанията на св. М., св. Зурмалова). Поради тази
причина за доказване на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, е било необходимо да се
установи, че със сумата от 3333 лв. неоснователно се е обогатила К.Г., тъй като
тази сума е вложена от У. в строителството и то надвишавайки неговия дял от
дължимите разходи за строителство в съсобствения имот.
Що се отнася до сумата от 3601,74 лв., както е
прието и в решението по допускане на делбата, по делото са налични
доказателства (представените от У. спестовни книжки, показанията на св. Жеков),
че тази сума е използвана в строителството на обекти в процесното дворно място.
И досежно тази сума обаче в пълна степен важи изложеното по-горе, че по делото
не се доказва същата да надвишава разходите, дължими от У., за строителство в
съсобствения обект.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че
предявените от С.У. претенции по сметки следва да бъдат отхвърлени. При това
положение не следва да бъде разглеждано в настоящото производство евентуалното
възражение за прихващане, направено от К.Г. със сумата от 8576,50 лв., представляваща заплатен от нея кредит за текущи
нужди, отпуснат от Банка ДСК на С.У., съгласно договор от 13.03.2003г.
Възражението за прихващане по своята същност представлява защитно възражение срещу
предявените искове. Целта на същото е исковете да бъдат отхвърлени, дори и
съдът да ги приеме за основателни, тъй като претендираните суми са погасени
чрез прихващане. Това обуславя и евентуалния характер на процесното възражение
за прихващане. При отхвърляне на предявените искове същото не следва да се
разглежда в процеса, тъй като съдът изначално е приел, че исковете са
неоснователни. Ето защо възражението за прихващане няма как да бъде разгледано,
тъй като на практика не се доказа задължение на ответницата по предявените
искове, с което да бъде прихваната нейната претенция. Изложеното е достатъчно,
за да се направи краен извод, че възражението за прихващане не следва да се
разглежда.
Относно
разноските:
На
основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса
върху стойността на дела си от делбеното имущество. Както се посочи стойността
на дела от делбеното имущество на С.У. е в размер на 462 011
лв., а на К.Г. – в размер на 474 300 лв.
Ето защо с оглед стойността на посочените дялове и по арг. от чл. 8 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален
кодекс (ГПК) С.У. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на
НРС в размер на 18 480,44 лв., а К.Г. – в размер на 18 972 лв.
Държавна
такса следва да се присъди и по съединените във втората фаза на делбата искове –
в размер на 4 % върху цената на иска. От ищцата К.Г. е предявен иск по чл. 31,
ал. 2 ЗС за присъждане на глобалната сума от 154 000 лв. за периода
01.10.2008г. – 13.01.2013г. С оглед отхвърлянето на този иск тя следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в полза на НРС върху претендираната сума – в
размер на 6160 лв. Върху предявените претенции от С.У., които съдът прие за
неоснователни, той следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер 277,38
лв.
По претенциите по сметки не следва да се
присъждат разноски в полза на страните по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 355 от ГПК, тъй като съдът ги прие за неоснователни.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на С.Ж.У. ***, ЕГН **********,
следните недвижими и движими вещи:
апартамент с идентификатор № 51500.502.75.1.2 по кадастралната карта на
гр. Несебър, находящ се в гр. Несебър, ул. „***” № 1, блок „***”, вход Б, ет. 1,
ап. 2, със застроена площ 64.12 кв.м., при граници: изток- улица, запад -
коридор, север - ап. 1, юг- ап. 3, отгоре - ап. 5, отдолу - изби;
½ идеална част от дворно място в гр. Св. Влас с административен
адрес: ул. „***” № 39А, с площ от 600 кв. м., съставляващо УПИ ХХVІІ - 378 в
кв. 23 по плана на града, при граници: улица, УПИ ********, ПИ с идентификатор
№ ******** по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построените в него
сгради, както следва: западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак,
състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73
кв.м., втори жилищен етаж с площ от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв. м.
и магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м.;
лек автомобил “Тойота Корола” с цвят син металик с рег. № ***;
всички движими вещи, допуснати до делба с Решение № 15 от 14.01.2013г.,
постановено по чл. 344 ГПК по гр. дело № 582/2008г., находящи се в западния
близнак.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на К.Н.Г. с ЕГН **********, с
адрес: ***, ½ идеална част от дворно място в гр. Св. Влас с
административен адрес: ул. “***” № 39А, с площ от 600 кв.м., съставляващо УПИ ********
по плана на града, при граници: улица, УПИ ********, ПИ с идентификатор № ********
по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с построения в него източен
близнак - семеен пансионат на 4 етажа, по 100 кв. м. застроена площ, състоящ се
от седем апартамента и една двойна стая, както и всички движими вещи, допуснати
до делба с Решение № 15 от 14.01.2013г., постановено по чл. 344 ГПК по гр. дело
№ 582/2008г., находящи се в източния близнак.
ИЗКЛЮЧВА от извършването на съдебна делба движимата вещ лек автомобил
марка “Алфа Ромео”, с рама № ********, двигател № ********,
допуснат до делба с Решение № 15 от 14.01.2013г., постановено по настоящото
дело.
ОСЪЖДА К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Ж.У. ***,
ЕГН **********, сумата 6144,50 лв., представляваща уравнение на дяловете.
ОТХВЪРЛЯ предявената
във втората фаза на делбата от К.Н.Г. с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.Ж.У. ***, ЕГН **********, претенция по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от общо 154 000
лв., представляваща обезщетение от по 3000 лв. на месец за периода от 01.10.2008г. до
13.01.2013г., за лишаване от ползване на съсобствените имоти:
дворно място в гр. Свети Влас – на ул. „***” с площ от 600 кв. м., с
идентификатор № ********, ведно с построените в него сгради.
ОТХВЪРЛЯ предявените
във втората фаза на делбата от С.Ж.У. ***,
ЕГН **********, срещу К.Н.Г. с
ЕГН **********, с адрес: ***, претенции по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3
от ЗС за сумата
от 3333 лв., представляваща стойността на наследствения му дял от апартамент №
10, находящ се във вход Б на първи жилищен етаж в жилищен блок „********” в гр.
Разград, вложена в изграждането на делбените имоти, както и за сумата от
3601,74 лв., представляваща средства от личната спестовна книжка на ищеца, вложена в изграждането
на делбените имоти.
ОСЪЖДА К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен
съд гр. Несебър сумата от 18 972 лв. – държавна такса за производството по
съдебна делба и сумата от 6160 лв. – държавна такса върху предявените претенции по сметки.
ОСЪЖДА С.Ж.У. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
гр. Несебър сумата от 18 480,44 лв. – държавна такса за производството по
съдебна делба и сумата от 277,38 лв. – държавна
такса върху предявените претенции по сметки.
Решението може да бъде обжалвано
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: