№ 1675
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502051 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез юрисконсулт П. П., срещу
решение № 162/06.06.2022 г. по гр.дело № 1014 по описа на РС Карлово за
2021 г.
С обжалваното решение РС Карлово отхвърля изцяло, като
неоснователен и недоказан, предявения иск от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., за признаване на установено, че М. М. Ч., ЕГН: **********,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми, за които по
ч. гр. д. №130/2021 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: сумата от
3770,12 лв. представляваща главница; сумата от 2098,18 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 20.04.2022 г.; сумата от
425,44 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2018г. до
16.01.2021г.; законната лихва за забава от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.01.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането. Отхвърля, като неоснователен и недоказан и
предявения при условията на евентуалност иск от „БНП Париба Пърсънъл
1
Файненс“ С.А., за осъждане на М. М. Ч., ЕГН: **********, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД: сумата от 3770,12 лв.
представляваща главница; сумата от 2098,18 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 20.04.2022 г.; сумата от
425,44 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2018г. до
16.01.2021г.; законната лихва за забава от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.01.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва
изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен, тъй като съдът не е
съобразил, че съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на
ВКС, при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаване на заявлението, длъжникът дължи изпълнение на онази част от
вземането, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните. В процесния договор последната падежна дата, уговорена от
страните е била 20.04.2022 г., което не е съобразено от съда.
Моли да бъде отменено обжалваното решение изцяло и да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове по
реда на чл. 422 от ГПК. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. М. Ч., чрез назначения и
особен представител адв. Д., в който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение и
потвърден постановения съдебен акт. Счита, че с оглед липсата на
доказателства за възникнала предсрочна изискуемост на кредита, както е
прието в обжалваното решение, вземане на кредитора в заявения размер не е
възникнало.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна
2
проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на
потребителския договор, поради което по отношение на тях намират
приложение указанията в ТР №1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и въззивният
съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между страните,
независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.
Пред първоинстанционния съд са били предявени искове от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, против М. М. Ч., гр. Б., обл.
Пловдив, с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването
на вземания в полза на ищеца, за сумата от 6293,74 лв., от които сумата от
3770,12 лв. главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15915301
от 23.04.2018 г., сумата от 2098,18 лв. възнаградителна лихва за периода от
20.11.2018 г. до 20.04.2022 г.; сумата от 425,44 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 20.12.2018г. до 16.01.2021г.; законната лихва за забава от
датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.01.2021 г., за
които суми е издадена заповед № 67 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 28.01.2021 г. по ч.гр.дело № 130/2021 г. на РС Пловдив.
Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, с
който се иска осъждане на ответника да заплати посочените сумит по
договора за потребителски кредит, който да бъде разгледан при условие, че
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради липса на надлежно
обявена предсрочна изискуемост, като се приеме, че исковата молба има
характер на волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита.
Твърденията на ищеца са, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № PLUS-15915301 от 23.04.2018 г., по силата на
договорките в който ищецът - кредитодател превел на кредитополучателя по
лична банкова сметка сумата от 4000 лв., при фиксиран лихвен процент за
срока на договора, на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка от 159,30
лв., като падежът на първата бил на 09.10.2015 г., а на последната вноска на
22.01.2016 г. Уговорено е заплащане на такса ангажимент срещу която
кредитодателят фиксира лихвения процент. Твърди, че задължението на
кредитополучателя не било изпълнено, като заплатил шест погасителни
вноски и преустановил плащанията на 20.11.2018 г. На осн. чл. 5 от договора
3
кредитът се твърди да е станал изцяло предсрочно изискуем, поради
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората погасителна вноски – 20.12.2018 г., за което на кредитополучателя
било изпратено изрично уведомление.
Ответникът, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, е оспорил иска с възражение, че не е изпълнено задължението на
кредитодателя за предоставяне на сумата, договорът не отговаря на
изискванията на закона за размер на шрифта, не е надлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита.
Относно възприетата от районния съд фактическа обстановка съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за
които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е.
настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа
обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От фактическа страна е установено и не е оспорено от страните по
делото, че по ч. гр. д. № 130/2021 г. на РС Карлово е издадена Заповед №
67/28.01.2021 г. за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено М. М. Ч.,
гр. Б., да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********,
следните суми: сумата от 3770,12 лв. главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-15915301/23.04.2018 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ като кредитор и М. М. Ч. като кредитополучател, сумата
от 2098,18 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.11.2018 г. до
20.04.2022 г., сумата от 425,44 лв. мораторна лихва за периода от 20.12.2018
г. до 16.01.2021 г. и законната лихва за забава от момента на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 125,87 лв. –
разноски по делото за внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Приел е, че безспорно
се установява, че на 23.04.2018 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит с номер PLUS-15915301, като ищцовото дружество е
предоставило на ответника паричен кредит в размер на 4000 лв., който е
следвало да бъде върнат на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка в
4
размер на 159,30 лв., като падежа на последната вноска е уговорен на
20.04.2022 г. Общата стойност на плащанията е била уговорена на 7646,40
лв., при ГПР 33,46% и ГЛП 27,03%., като в тази сума се включват 4000 лв.
главница, 1075,20 лв. застрахователна премия и 140 лв. такса ангажимент. От
неоспорената по делото ССЕ се установява, че сумата е била преведена на
кредитополучателя на посочена от него банкова сметка, посочват се
направените плащания преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем в
размер на шест погасителни вноски в общ размер 955,80 лв. и след това
шестнадесет плащания в размер на 321,08 лв. Не са представени
доказателства, че дружеството кредитодател е свел до знанието на длъжника
изявление, с което е упражнил правото си да обяви договора за кредит за
изцяло предсрочно изискуем, поради което и не е налице надлежно
упражнено право на кредитора да измени договора, като счете всички вноски
по разсроченото задължение за изискуеми.
Във въззивното производство, с оглед осигуряване на приложение на
императивни материалноправни норми, уреждащи защита на потребителите, е
допусната и приета СТЕ, без възражения на страните и изцяло възприета от
съда като конкретна и обоснована, от която се установява, че договорът за
кредит е изготвен на шрифт с размер 11,5 пункта.
Във въззивната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд, че
длъжникът не дължи посочените суми, поради това, че не е била надлежно
обявена предсрочната изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането не е изискуемо
в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Счита
неправилно решението с което на това основание е отхвърлен както
предявения установителен иск, така и предявения евентуален, поради това, че
не може да се приеме, че ищецът е узнал изявлението на кредитора с
получаване на исковата молба, тъй като е представляван от назначен от съда
особен представител.
Съгласно цитираното във въззивната жалба Тълкувателно решение № 8
от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК,
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
5
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Даденото тълкуване
следва да бъде приложено и към настоящия казус, независимо, че договорът
за кредит е предоставен от небанкова институция, доколкото разрешеният
въпрос касае идентични обстоятелства. Безспорно е между страните и
установено от районния съд, че последната вноска по договора за кредит с
падеж 20.04.2022 г., предхождащ датата на съдебното заседание, в което е
приключило съдебното дирене – 09.05.2022 г. Поради това, доколкото
задължението произтича от договор за потребителски кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаване на заявлението, длъжникът дължи изпълнение на онази част от
вземането, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните, като в настоящия случай в хода на процеса е настъпил падежа на
всички погасителни вноски, на цялото задължение.
От приетото във въззивното производство заключение на СТЕ се
установява, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, който поставя
изискване за форма на договора за потребителски кредит – писмена, на
хартиен или друг траен носител, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
Неспазването на така установената в закона форма, съгласно изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, законът санкционира с недействителност на договора за
потребителски кредит, поради което сключеният между страните договор за
потребителски кредит № PLUS-15915301/23.04.2018 г., е недействителен, на
осн. чл. 22 ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Тази
разпоредба е специална, императивна и урежда последиците от сключен
недействителен договор за потребителски кредит, като следва да бъде
6
съобразена и приложена от съда. Предвид горното дружество жалбоподател
има право да получи чистата стойност на кредита в размер на 4000 лв.,
намалена с направените плащания от страна на въззиваемия, които не се
оспорват и се установяват от приетата по делото ССЕ, общо в размер на
1276,88 лв. Така неизплатената част от чистата стойност на кредита е в размер
на сумата от 2723,12 лв., която е дължима, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Не се дължи и заплащане
на обезщетение за забава върху тази сума, по аргумент от чл. 23 от ЗПК,
според който кредитополучателя не дължи други суми, освен чистата
стойност на кредита, както и с оглед настъпване на падежа на задължението
за заплащане на чистата стойност на кредита от поискването му, в случая
датата на която е предявено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в съда.
Ето защо са налице основания за отмяна на атакуваното решение в тази
му част, като следва да се признае за установено, че М. М. Ч., от гр. Б., обл.
Пловдив, дължи на жалбоподателя сумата от 2723,12 лв. главница по договор
за потребителски кредит № PLUS-15915301 от 23.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението по чл.410
ГПК в съда – 26.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед № 67 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 28.01.2021 г. по ч.гр.дело № 130/2021 г. на РС Карлово,
като за частта над посочения размер на главницата до предявения такъв от
3770,12 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.01.2021 г., както и за сумата от 2098,18
лв. възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 20.04.2022 г.; сумата
от 425,44 лв. мораторна лихва за периода от 20.12.2018г. до 16.01.2021г.; за
които суми е издадена заповед № 67 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 28.01.2021 г. по ч.гр.дело № 130/2021 г. на РС Карлово,
искът е неоснователен и решението, с което е отхвърлен, следва да бъде
потвърдено.
Решението в частта, в която съдът е отхвърлил евентуален иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, предявен при условие, че съдът
отхвърли иска поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, с
7
оглед резултата по делото, следва да бъде обезсилено, поради липса на
предпоставките за разглеждане на иска.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски,
съответно на уважената част от претенцията, за заповедното,
първоинстанционното и въззивно производство. Така съответно на уважената
част от претенцията следва да се присъдят част от направените разноски в
заповедното производство в размер на 76,09 лв. В първоинстанционното
производство са направени разноски в размер на 158,85 лв. за заплатена
държавна такса, 200 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице за допусната
ССЕ, 644,68 лв. възнаграждение за назначен особен представител на
ответника и се претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв., съответно на уважената част от исковите претенции следва
да му бъде присъдена сумата от 477,46 лв. разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК. В настоящото производство са направени разноски в размер на 142,36
лв. за държавна такса, 644,39 лв. възнаграждение за особен представител на
въззиваемия и се претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лв., като съответно на уважената част от въззивната жалба следва да се
присъдят такива в размер на 383,67 лв. Или общата сума на дължимите
разноски в заповедното производство, исковото производство пред районен
съд и настоящото производство са 941,22 лв. (76,09 + 477,46 + 383,67).
Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 162 от 06.06.2022 г., постановено по гр.дело №
1014/2021 г. по описа на РС - Карлово, II гр.състав, с което е отхвърлен
предявеният от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д., в качеството
му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София,
жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
8
представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.М., за признаване за установено, че
М. М. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б., обл. Пловдив, ул. ***, дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми, за които по ч. гр. д.
№130/2021 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: сумата от 2723,12 лв. (две
хиляди седемстотин двадесет и три лева и дванадесет стотинки),
представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
15915301 от 23.04.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. Ч., ЕГН:**********, с адрес:
гр. Б., обл. Пловдив, ул. ***, дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, гр. Париж, представлявано от Л.Д., изпълнителен
директор, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
*********, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от законния представител Д.Д., сумата от 2723,12 лв. (две
хиляди седемстотин двадесет и три лева и дванадесет стотинки), главница по
договор за потребителски кредит № PLUS-15915301 от 23.04.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 67/28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 130/2021 г. по
описа на РС - Карлово, III гр. състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, в която са
отхвърлени предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,
вписано в Търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на
управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от
Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на
директорите чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
ЕИК *********, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от законния представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.М., за
признаване за установено, че М. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., обл.
Пловдив, ул. *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните
суми, за които по ч. гр. д. №130/2021 г. по описа на РС Карлово е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
сумата над 2723,12 лв. до 3770.12 лв. (три хиляди седемстотин и седемдесет
лева и дванадесет стотинки), представляваща главница, сумата от 2098,18 лв.
(две хиляди и деветдесет и осем лева и осемнадесет стотинки),
9
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до
20.04.2022 г.; сумата от 425,44 лв. (четиристотин двадесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от 20.12.2018г. до 16.01.2021г.; законната лихва за забава от датата на
постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.01.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА решение № 162 от 06.06.2022 г., постановено по гр.дело
№ 1014/2021 г. по описа на РС - Карлово, II гр.състав, с което е отхвърлен
предявения при условията на евентуалност иск от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под
№*********, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ №
1, представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член
на съвета на директорите чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК *********, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д., чрез юрисконсулт
Н.М. за осъждане на М. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., обл. Пловдив,
ул. *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД: сумата от
3770.12 лв. (три хиляди седемстотин и седемдесет лева и дванадесет
стотинки), представляваща главница; сумата от 2098.18 лв. (две хиляди и
деветдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 20.04.2022 г.; сумата от
425.44 лв. (четиристотин двадесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2018г. до
16.01.2021г.; законната лихва за забава от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.01.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., обл. Пловдив, ул.
***, да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д., в качеството
му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София,
жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., сумата
от 941,22 лв. (деветстотин четиридесет и един лева и двадесет и две стотинки)
10
представляващи направени разноски пред заповедния, районния и въззивния
съд, съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11