Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

                                                               62/23.01.2012год.

                                                          гр. Шумен

 

Шуменският  районен  съд, в публичното заседание, на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                

 

                                                               СЪДИЯ: Людмила Григорова

 

 

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното  от  районния  съдия  бр.д. № 2978 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                   Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

 

                   В молбата си до съда, ищецът – Н.И.Б., ЕГН ********** излага, че с ответника- О.Н.Б., ЕГН ********** са сключили граждански брак на 19.08.1995 г. в Община- Венец, който брак бил първи за ищеца и втори за ответника. От брака си страните нямали родени деца. В началото отношенията между съпрузите били добри, но в последствие, по финансови причини, ищцата през 2004 г. заминала да работи в Република Турция. При периодичното си завръщане в България ответникът започнал да й натяква, че изкарва парите си по нечестен начин, ревнувал я неоснователно и в цялост се бил променил коренно. Ищцата сочи, че от 2009 г. съпрузите били в окончателна фактическа раздяла, като не поддържали отношения по между си. Поради гореизложеното счита, че бракът помежду им е дълбоко и непоправимо разстроен, като моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака помежду им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, да възстанови предбрачното си фамилно име- М. Претендира и разноски.    

                Ответникът, в законоустановения срок не депозира отговор. В съдебно заседание заявява, че желае бракът му с ищцата да бъде прекратен, като заявява, че вина има ищцата.

                След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак №14/19.08.1995 г., издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Венец, се установи, че страните са законни съпрузи от 19.08.1995 г. Не се спори между страните, а се установява и от събраните писмени, и гласни доказателства, че съпрузите са разделени, като съпругата работи и живее в Република Турция. Не се спори между страните, а се установява и от събраните гласни доказателства, че от около две години ищцата не се е прибирала в България, като съпрузите не поддържали отношения по между си. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като те произлизат от трето незаинтересовано лице и са в синхрон с останалия доказателствен материал.

                   Позовавайки се на изложеното и най- вече на дългия период на фактическа раздяла между страните, а от друга страна, отчитайки  изразеното от съпрузите изрично и категорично нежелание да възобновят съжителството си, заключава, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.

                   Досежно вината, доколкото не се събраха конкретни доказателства за виновно противобрачно поведение само на единия от съпрузите, счита, че тя принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото те, с поведенията си са нарушили основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения, а именно уважение, грижа, подкрепа, разбирателство и съвместно живеене на съпрузите.  

                  Относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, съдът съобрази следното: Доколкото ищцата изрично заявява, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име счита, че същата следва да възстанови фамилното име, носено от нея преди брака- М.  

       Съобразявайки се с липсата на доказателства за доходите на съпруга, но имайки предвид трудоспособната възраст на страните, съдът заключава, че те са в състояние да реализират месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната, като в този смисъл определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв., от които приспада първоначално внесените от ищеца 25.00 лв. Остатъкът от сумата, следва да се доплати от ответника.

      На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски остават в тежест на всеки един от съпрузите, така, както са направени.

                                     Водим от горното, съдът

                                       

                                       Р           Е           Ш           И:

                      

         ПРЕКРАТЯВА  сключения с акт № 14/19.08.1995 г., издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Венец, граждански брак между О.Н.Б., ЕГН **********,*** и Н.И.Б., ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.  

                   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.

        ВЪЗСТАНОВЯВА фамилното име на съпругата, носено преди  брака-  М.

        ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв., от които приспада първоначално внесените от ищеца 25.00 лева.

                    ОСЪЖДА О.Н.Б., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Шуменски районен съд държавна такса в размер на 15.00 лв. / петнадесет лева/.

                   Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                               

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: