№ 21066
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110152993 по описа за 2022 година
По делото е постъпила въззивна жалба от ответника Е. П. Н. чрез адв. Й. С. Л. – П. от
САК срещу Решение № 3248 от 26.02.2025 г., в частта с която е признато за установено, че
дължи на „А*“ ЕАД сумите 8805,81 лева – главница по договор за потребителски кредит №*
от 20.06.2016 г. 3384,31 лева – договорна лихва и сумата 1155,07 лева – обезщетение за
забава ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 17.05.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълните
претендирани размери.
Съдът след като е констатирал, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.
261, т. 4 ГПК е дал указания на жалбоподателя, че следва да заплати държавна такса в
размер на 266,90 лева, съобщението за което е получено на 28.03.2025 г.
В срока за изпълнение на указанията по делото е постъпила молба с правно основание
чл. 83, ал. 2 ГПК с искане съдът да освободи жалбоподателя от заплащане на държавната
такса за въззивното производство. В подкрепа на искането си заявявя, че страда от
множествена склероза, за което е приложено в хода на производството решение на ТЕЛК.
Така депозираното искане е процесуално допустимо и компетентен да се произнесе е
съдът, чиито акт се обжалва и който следва да администрира жалбата, поради което следва
да бъде разгледано.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК при преценка за освобождаване на страна в процеса от
внасяне на държавна такса съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и на неговото
семейство, имущественото състояние, здравословното състояние, семейното положение,
трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства.
В настоящия случай с определение на съда от 14.06.2023 г. и 14.01.2025 г. ответникът е
била освободена от заплащането на разноски за производството като съдът е приел, че
лицето няма достатъчно средства, съобразвайки представената декларация за материално и
гражданско състояние.
Независимо от горното по делото са представени и приети доказателствата, че за
осъщественото процесуално представителство на ответника, последният е заплатил сума в
размер на 1500,00 лева за заповедното производство.
При тези данни съдът счита, че независимо от декларираните от молителя
обстоятелства заплащането на адвокатско възнаграждение в размер от 1500.00 лева
предпоставя извода, че лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксата за
въззивно обжалване, респ. че материалното му положение позволява да поеме този разход,
поради което не са налице основания за освобождаването му от внасяне на държавна такса за
въззивното производство.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника Е. П. Н. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за
освобождаването й от внасяне на държавна такса за въззивното производство.
УКАЗВА на жалбоподателя Е. П. Н., в едноседмичен срок от получаване на
съобщението,
1. да внесе по сметка на СГС в БНБ BG05 BNBG 9661 3100 1734 01 BIC – BNBGBGSD
държавна такса в размер на 266,90 лева, като в същия срок представи по делото
платежен документ за внасянето й.
2. да представи по делото преписи от въззивната жалба за връчване на другата страна,
респ. да заплати държавна такса за възпроизвеждането им в размер на 0,40 лева по
сметка на СРС в ЦКБ, IBAN – BG78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF за
фотокопие на документ;
УКАЗВА на жалбоподателя, че при неизпълнение на указанията в срок, въззивната
жалба ще бъде върната като нередовна.
Определението в частта, с която е отхвърлено искането за освобождаване от държавна
такса, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2