Определение по дело №782/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 706
Дата: 1 август 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Владимир Астарджиев
Дело: 20221000600782
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 706
гр. София, 01.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен И.
Членове:Владимир Астарджиев

Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 НПК вр. чл.248, ал.1, т.3
НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение от разпоредително заседание на 14.07.2022г. по
НОХД №2027/2022г. по описа на СГС, НО, 2 състав съдът е оставил без
уважение искането на защитата на подсъдимата Е. К. Б. и на самата
подсъдима за прекратяване на съдебното производство и за връщане на
делото на СГП за отстраняване на процесуални нарушения чрез изготвяне на
нов обвинителен акт.
Срещу определението в законоустановения срок са постъпили
частни жалби от упълномощените защитници на подсъдимата Е. К. Б. -
адв.Е.Б. и адв.С.И., от самата подсъдима Е. К. Б., както и допълнения към
тази жалба, изготвени от подсъдимата Б., с искане за отмяна на
определението и за връщане на делото на СРП. Излагат се доводи за липси и
противоречия в обвинителния акт на СГП, несъобразяване с указания на съда
от предходни решения и определения, както и за липса на описание на
извършено от подсъдимата престъпление. Твърдят се липса на мотиви на
първоинстанционния съдебен акт и липса на отговор на отправени от защита
възражения. Прави се позоваване и на неяснота на обвинението и
невъзможност подсъдимата да разбере в какво е обвинена.
1

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частните
жалби и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде
потвърдено поради следните съображения:

Определението на първоинстанционния съд е мотивирано съобразно
изискванията на чл.248 НПК и чл.249 НПК и е отговорило на отправените
възражения. Съдът ясно е посочил защо счита, че обвинителният акт отговаря
на критериите по чл.246 НПК и подсъдимата е научила обвинението срещу
себе си, като е отбелязал, че обвинителният акт съдържа обстоятелствата,
свързани с датата, мястото, начина на извършване на деянието и защо този
обвинителен акт се явява годен да образува съдебно производство.
Съдът не е дължал отговор на огромната част от възражения,
отправени от защитниците и подсъдимата. Изложените пред съда доводи,
които се възпроизвеждат и в сезиращите настоящия съдебен състав
документи, са свързани със събиране и оценка на доказателствен материал
или с произнасяне по доказаността на обстоятелства, което излиза извън
предмета на разглеждане в разпоредителното заседание при преценка за
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.
Позоваването на предходни решения и определения на различни
съдебни състави и най-вече на Решение №229/04.06.2019г. на САС, НО,
8 състав по ВНОХД №101/2019г. на САС, издава неправилен прочит на
съдебните актове и неразбиране на правомощията на съда и на прокуратурата
в наказателното производство. Съдът не може да дава указания на прокурора
какви доказателства да събира, какви факти да излага и какво да приема за
установено, когато повдига обвинение с обвинителен акт.
В обвинителния акт, станал повод за образуване на настоящето
съдебно производство, са описани всички елементи от състава на
престъпленията, за които е обвинена подсъдимата Б., разграничени са двете
отделни престъпления, за които прокуратурата твърди, че са извършени от
подсъдимата, описан е начинът на тяхното извършване и са изложени ясни и
непротиворечиви факти за поведението на подсъдимата при използването на
2
документи с невярно съдържание пред данъчната администрация. Посочено е
мястото на извършване на престъплението и неговия резултат. Дадена е
правната квалификация на деянието. Възражението, свързано с някакво
противоречие при броенето на предложения и алтернативи в състава на
чл.255, ал.1, т.6 НК е несъстоятелно, доколкото в Закона за нормативните
актове не се предвижда делене по подобен начин на законовите текстове, а
това се прави за удобство, като настоящият съдебен състав, при
преброяването на алтернативите и предложенията, за разлика от защитата,
счита че е посочено именно използване на документи с невярно съдържание,
а не на неистински документи, както се твърди в една от частните жалби.
В обвинителния акт ясно са очертани действията, които
прокуратурата твърди за извършени от подсъдимата Б. или от трети лица, а
дали това е така предстои да се докаже по делото. Също така предстояща е и
преценката по същество - дали инкриминираните действия съставляват
престъпление против финансовата система или не. В разпоредителното
заседание тези въпроси не могат да бъдат коментирани от съда по никакъв
начин, доколкото по този начин би се стигнало до възникване на основания за
отвод на съдебния състав.
Обвинителният акт е очертал предмета на доказване по делото,
каузалния принос на подсъдимата към настъпването на престъпния резултат
чрез описани в обвинителния акт действия и е поставил рамките на
обвинението, по което съдът следва да се произнесе след събиране на
необходимите доказателства за установяване на обективната истина в
съответствие с изискванията на чл.13 НПК и чл.107 НПК и указанията в
посоченото по-горе решение на САС. Сочени в частните жалби противоречия
между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив не
могат да се констатират и установят от този съд, като дали има и други
действия, които е трябвало да бъдат описани в обстоятелствената част или в
диспозитива на обвинителния акт е въпрос, който е от компетентността
единствено на прокуратурата на Република България по силата на чл.127, т.3
от Конституцията на Република България и в тази дейност на прокуратурата
съдът няма право на намеса, освен при осъществяване на своята
правораздавателна функция по чл.301 НПК с присъдата по делото, с която
решава въпросите за наказателната отговорност на предаденото на съд лице.
3
Поради изложеното отказът на първата инстанция да върне делото
на СГП за изготвяне на нов обвинителен акт е законосъобразен и обоснован и
трябва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК вр. чл.345,
ал.3 вр. ал.1 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от проведеното на 14.07.2022г.
разпоредително заседание по НОХД №2027/2022г. по описа на СГС‚ НО‚
2 състав, с което е отказано да бъде прекратено съдебното производство и
делото да бъде върнато на СГП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4