№ 7558
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110147619 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.К. В., с
ЕГН: ********** против „ФИРМА” ЕАД, с която е предявен отрицателно установителен
иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 100
лева, представляваща част от сумата от 4 139,50 лева - стойността на начислена топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...,
поради липса на облигационна връзка между страните, евентуално поради изтекла
тригодишна погасителна давност на вземането.
Ответникът не е подал отговор по реда и в срока на чл.131 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът намира предявеният иск за допустим. Исковата претенция за отричане на едно
парично притезание поради погасяването му по давност не е недопустима, тъй като при
наличие на извънсъдебно търсене на вземането от кредитора, пътят на защита за длъжника,
който релевира възражение за погасителна давност, е именно инициирането на исково
съдебно производство, в рамките на което ще бъде установена със сила на пресъдено нещо
основателността на това възражение и наличието или липсата на право на принудително
удовлетворение на паричната претенция.
По отношение основателността на иска, съдът намира следното:
От приет по делото като писмено доказателство нотариален акт № 24, том .., рег.№ ...,
дело № 596/2008г. се установява, че ищцата, заедно с Е.Г.Г. са съсобсвеници по наследство
на апартамент № ..., при квоти ¼ и.ч. за Е.Г.Г. и ¾ и.ч. за В.К. В. – Г.
Представено е писмо с изх.№ РЗС -1671 от 17.10.2012г. от ответника, адресирано до
ищцата Г. с което същата се кани, като наследник на починали титуляр на партидата Г.И.Г.,
да заяви обстоятелството и да декларира желание за откриване на нова партида на свое име.
По делото е приет като писмено доказателство протокол от проведено на 01.10.2002г.
1
общо събрание на собствениците на бл...., като под № 27 в списъка на етажните собственици
е отбелязан Г.И.Г., титуляр на партида аб.№ .., с изричното отбелязване , че имота му няма
радиатори, няма прави вентили, няма разпределители, а радиаторите са свалени.
Пред съда са депозирани две фактури за аб.№ .. ... за отчетен период от 01.04.2021г.
до 30.04.2021г. и № ... за отчетен период от 01.06.2021г. до 30.06.2021г., като и двата
посочени периода не съвпадат с този по исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С. присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
По делото, от представените писмени доказателства, е видно, че ищцата е
съсобственик при квота от ¾ и.ч. на процесния жилищен имот и в тази връзка същата има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ. От
това следва, че по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ищеца - потребител и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № .. (стар),
без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – Е.С.
По делото е спорно и ищецът твърди ТЕ да не е доставяна от ответника за имота в
процесния период, което е факт, който следва ответникът при условията на пълно и главно
доказване да установи. От представените по делото доказателства не се установява за
периода м.05.2018г. до м.04.2020г. ответникът да е доставял ТЕ до посочения топлоснабден
имот. Приетите две фактури, описани по – горе в мотивите, не касаят исковия период.
При изложените мотиви искът се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищцата, на която на основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени 50 лева - сторени в производството разноски.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв на ад. М.Л. – САК следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за оказано безплатно представителство на
ищеца по делото.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.124 от ГПК, че В.К. В., с ЕГН:
********** не дължи на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК ... сумата от 100 лева, представляваща част
от сумата от 4 139,50 лева - стойността на начислена топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ....
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК ... да заплати на В.К. В., с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 50 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК ... да заплати на адв. М.Л. Л. – САК, с ЕГН:
********** сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3