РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. гр.Мадан, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100422 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от И. Л. Д., чрез пълномощника адв. А.
А. против Р. Й. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на
ответника да прекрати всякакви действия, с които осуетява възможността на И. Л. Д., да
упражнява правото си на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *******
по кадастралната карта на гр. Н., одобрена със Заповед №******* г. на Изпълнителния
директор на АГКК-С., с площ на имота от******* кв.м., при граници: имоти с кад. №
*********; ****** и *******, ведно с построените в имота сграда с идентификатор
********, с площ от **** кв.м. и сграда с идентификатор ******* с площ от
**********кв.м., които действия се изразяват се в ограничаване достъпа на ищцата и
членовете на нейното семейство до процесния имот, увреждането на катинари и други
движими вещи на ищцата, находящи се в имота, премахване на трасировъчни колчета,
поставени по границата на поземления имот, с които се установяват неговите граници,
поставянето на собствени на ответника движими вещи в имота на ищцата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ******* по кадастралната карта на гр.Н., одобрена със Заповед № *********
г. на Изпълнителния директор на АГКК-С., с площ на имота от********** кв.м., при
граници: имоти с кад.№№ *******; ****** и ******* ведно с построените в имота сграда с
идентификатор ********, с площ от ****** кв.м. и сграда с идентификатор ******** с площ
от *********кв.м., съгласно нотариален акт № **том, рег.№ ****** по нот.дело № ******г.
по описа на Нотариус Д. Б., с район на действие З. районен съд, който нотариален акт е
изповядан на ******** година. По силата на цитираният нотариален акт, ищцата получила
владението върху този имот още в деня на изповядване на договора пред нотариус Б. Още на
следващия ден-********* г. ищцата, заедно с членове на своето семейство и приятели на
сина й отишла в имота, огледали са състоянието му и са предприели действия по неговото
опазване, като са поставили катинар на входната врата на по-малката по площ сграда, която
е с монолитна конструкция. Установили са също, че в по- голямата сграда, представляваща
метално хале, което е отворено към незастроената част от имота, както и върху празният
терен има движими вещи-баластра, пясък, дърва, сено, слама, стара дограма, стари
електроуреди и др. дребни вещи. В на огледа на имота, там е пристигнал ответникът по
1
делото Р. П., жител на гр.Н. Той не бил скрил, че голяма част от движимите вещи върху
незастроената част, както и вътре в сградите били негова собственост. Ищцата му заявила,
че вече е собственик на процесния имот. После съвсем спокойно помолила ответника да
освободи имота от неговите вещи, за да могат да предприемат различни мероприятия в него.
Р. П. по категоричен начин заявил, че бил носител на някакви права на собственост върху
този имот, че наистина голяма част от намерените вещи били негови, като той ги бил
поставил, понеже смятал, че има правото да владее имота. Продължил с това, че не го
интересувало, че ищцата имала акт за собственост, че това било някаква нотариална измама
и щял да си търси правата по всички възможни начини. Тогава ищцата поискала съдействие
от МВР на тел.112. Пристигналите на място полицейски служители направили устно
предупреждение към П. да не предприема самоуправни действия. На ******* г. ищцата И.
Д. отишла заедно със сина си, негов приятел и бащата Л. Д. в в собствения си имот. За този
ден г-жа Д. била ангажирала геодезист, за да заснеме границите на имота, съответно да ги
маркират с колчета. Още при пристигането си, те намерили катинара счупен и захвърлен.
Ангажираният геодезист - инж.В. Т. започнала своята работа по заснемането на недвижимия
имот. Тогава отново така внезапно пристигнал ответникът П., който повторил неговите
твърдения от предходната среща. За да предотврати настъпването на противоправни
действия от страна на ответника П., г-жа Д. отново потърсила съдействие от МВР на
тел.112. В тяхно присъствие ответникът П. посегнал да бутне статива на един от уредите на
инж. Т., при което само намесата на полицаите предотвратила това негово действие. Този
път служителите от пристигналия патрул, съставили протокол за предупреждение на
ответника П., който след това си тръгнал. Инж.Т. и ищцата поставили трасиращи колчета по
границите на поземления имот, а синът й сложил нов катинар на вратата на малката сграда.
Следващият сроден случай бил на *********г. Тогава ищцата и нейният син посетили имота
и установили, че колчетата, поставени от нея и инж. Т. били изтръгнати и захвърлени, а
катинарът отново счупен по най- вандалски начин. Установили също така, че торбите с
пясък, които синът на ищцата докарал в един от предните дни, с цел подготовка за
извършване на ремонтни дейности в малката сграда, били разкъсани, а пясъкът разпилян на
двора. По тези причини, ищцата поискала да бъде поканен г-н Р. П. и г-жа М. К., която също
имала някакви движими вещи, оставени в имота, да прекратят всякакви действия, с които
пречат на ищцата да упражнява свободно правото си на собственост върху процесния имот,
придобит от нея на годно правно основание. В резултат на тези покани г-жа К. предприела
действия, с които освободила имота от своите вещи, а от ответника по делото г-н Р. П.
ищцата получила писмен отговор, в който същият отново повтарял тезата си, че имал права
върху този имот, но не отричал че пречи на владението на г-жа Д., като стоварвал различни
движими вещи върху него, даже бил разрешавал и на други лица да стоварват вещи в него.
Твърденията му от този отговор, че още от 2010 г. владеел имота, били несъстоятелни, тъй
като никога праводателят на ищцата „******* гр.С. не е спирало да владее имота, както и не
е давало писмено или устно съгласие на ответника да ползва имота. Твърденията му
насочвали на самоуправни действия в този имот, но не и владението върху него на някакво
правно основание. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Р. П., чрез
пълномощника му адв. Н. М., с който взема становище за неоснователност на предявения
иск. Сочи, че по силата на публично нотариално завещание №*** р.№**, д.№**/****од. на
****** год. по описа на РС-З. М. А. В. - прадядо на Р. П., е завещал на сина си Ю. М. В. /В.
М. П./- дядо на ответника, следните недвижими имоти, находящи се в с.Н., общ. З.,
представляващи: 1. КЪЩА на два етажа, ведно със застроено място от 60.00 кв.м. и
незастроено място от ******кв.м., при граници: път, А. Б., А. Ч. и собствена градина, 2.
НИВА в градината до къщата от * декар, при граници: М. С., А. Ч. и от две страни път, 3.
НИВА в местността „под каменовата бърчина” от 3 декара, при граници: Т. Х. Ю., Х. И. и от
две страни път, 4. НИВА в местността „*********” от * декара, при граници: Х. И., река и от
две страни път, и 5. НИВА в местността „*******” от * декар, при граници: Х. К. от две
страни, от една страна и от друга път. Гореописаните недвижим имоти били записани в
Емлячния регистър от**** год. на името на дядото на ответника Ю. М. В./В. М. П./. Преди
2
години част от недвижимия имот е бил приобщен към ТКЗС, а върху част от другите имоти
са били изградени съоръжения, стопанисвани от „******- гр.С. След като през ******год.
„******- гр.С. е преустановило дейността си и е изоставило постройките си, ответникът
започнал да владее необезпокоявано и самостоятелно гореописаните недвижими имоти, вкл.
и като собственик е разрешавал на други лица да оставят свои вещи в имотите и да
преминават през тях. През тези повече от 14 години никой не бил изразявал претенции
относно собствеността на имота. Нито ищцата, нито някой друг се е противопоставял на
своенето на имота от ответника, въпреки неговата явна демонстрация, че владее и ползва
имота като свой собствен. Ответникът бил придобил на основание чл.79 от ЗС по давност
част от претендирания от ищцата недвижим имот, представляващ проектен имот с №******,
с площ от***** дка, находящ се в землището на гр. Н., общ. Н., м.”*******”, с начин на
трайно ползване индивидуално застрояване, който засяга и е образуван, както следва:
****** дка от ПИ №*******по КККР на гр. Н., с площ от ***** дка, ниско застрояване до
** м., *****дка от ПИ №***** по КККР на гр. Н., с площ от ***** дка, ниско застрояване до
*******дка от ПИ №****** по КККР на гр.Н., с площ от ***** дка, ниско застрояване до
**м.; *****дка от ПИ №****по КККР на гр.Н., с площ от****** дка, ниско застрояване до
** м., с непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило повече от четиринадесет
години. През тези период от време за всички жители в гр. Н. не е имало съмнение, че
собственик на имота е ответника. Посочва, че с влязла в сила Заповед №***/****** год.,
Кметът на Община Н. е отказал допълване на кадастралния план на гр.Н., одобрен със
Заповед № ****/*********** год., и отразяване на граници на ПИ №*, кв.*, заявен от
собствениците „******* представляващ застроени незасотроен терен с обща площ от *****
дка, от които застроени са МС ******** кв.м., и нанасяне на имот с №****** с площ от
*******дка, който да се запише на името на Община Н. В мотивите на заповедта било
отразено изрично, че отказът е посатновен поради заявените от наследниците на В. П., един
от които е и бащата на ответника, претенции към имота, описан в констативен акт №16.
Счита, че от представените по делото доказателства не се установява по отношение на
ищцата да са налице предпоставките за уважаването на предявения иск с правно основание
чл.109 от ЗС, тъй като тя не се легитимира по безспорен и категоричен начин като
собственик на процесния недвижим имот. По изложените съображения моли за отхвърляне
на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил НАСРЕЩЕН ИСК - установителен иск за
собственост на осн. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС от ответника Р. П. да бъде признато
за установено по отношение на ищцата, че ответникът е собственик по давностно владение
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***** по КК на гр.Н., одобрена със Заповед
№******/****** год. на изп.директор на АГКК-С., с площ на имота от ******* кв.м., при
граници: ПИ №****** ПИ №******и ПИ №******, ведно с построените в имота СГРАДА с
идентификатор №******с площ от *****кв.м. и СГРАДА с идентификатор №***** с площ
от ******** кв.м, с непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило повече от
четиринадесет години. Фактическите действия, с които Р. П. е установил и поддържал
владението си върху процесния недвижим имот, се изразявали в складиране на строителни
материали в имота, слама и други лични вещи за ползване, ползване на сградите, паркиране
на лични автомобили, разрешаване на право на преминаване на траурни церемонии към
гробищния парк и др. Поддържа изложените в отговора на исковата молба твърдения, като
уточнява, че претендирания от ответника имот бил идентичен със следния недвижим имот,
описан в завещанието, приложено по делото, като НИВА в местността „******” от * декара,
при граници: Т. Х. Ю., Х. И. и от две страни път, и е идентичен с недвижимия имот, описан
в емлячния регистър като НИВА в м.”*****” с площ от ***** дка. Посочва, че е придобил
по давност и е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№***** по КК на гр.Неделино, одобрена със Заповед №******/******год. на изп.директор
на АГКК-С., с площ на имота от******кв.в., при граници: ПИ №******; ПИ №******и ПИ
№**** ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор №***** с площ от
*******кв.м. и СГРАДА с идентификатор №***** с площ от *******кв.м., спрямо които Р.
Й. П. е установил владение през ********* год., а останалата част от описания в
3
геодезическо заснемане на ПИ, изготвено от „*******” ООД- С. от ***** год., приложено
към насрещната искова молба, е негова собственост на друго правно основание. По
изложените съображения моли за уважаване на нарещния иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещен иск от И. Л. Д., чрез
пълномощника адв. А. А., с който взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявения насрещен иск. Посочва, че ПИ № ******, с площ от ****** кв.м. до м.*********
година пълноправен собственик и владелец се явява търговско дружество „******* гр.С.
След това легитимен собственик се явява И. Д.. Ищецът по насрещния иск П. бил оставил
без надлежно разрешение от „******** върху незастроената част от имота, както и в
промишленото хале бали сено, дърва, както и на отпадъци от битов характер /стари
електроуреди, арматурно желязо и др. подобни./. По своята същност, това било
недобросъвестност от негова страна. Сочи, че за придобиване на собственост по давностно
владение върху недвижим имот при хипотезата на недобросъвестно владение, било
необходимо това да бъде осъществявано непрекъснато за срок от 10 години. Ищецът по
насрещния иск в последните 15 години многократно е пътувал зад граница за предоставяне
на своя труд, главно за Кралство И., за различни периоди. Т.е. поради естеството на своите
отсъствия от Р Б, той не бил могъл да упражнява непрекъснато владение върху части от
имота на ответницата по насрещния иск. Посочва, че представеното от насрещния ищец
завещание не може да го легитимира като собственик, тъй като имот с такава площ и в
такава местност /“*******“/ завещателят М. В. не е оставил на сина си Ю. В. Лицето,
придобило имотите съгласно това завещание било И. М. В., а в документи на общински
органи, такова лице е записано и като Х. М. В. С Решение № ****** от ******** г.
Общинска служба по земеделие гр.Неделино била признала правото на собственост на В. М.
П. и била възстановила такова право върху 6 /шест/ имота в землището на гр. Н., но нито
един от тях не може да се идентифицира с ПИ, за който насрещният ищец П. е депозирал
своя иск. За процесния имот, за който насрещният ищец бил предявил претенция за
собственост по давносно владение имало постановен изричен отказ да бъде възстановен по
реда на действащият ЗСПЗЗ, имало постановено такова решение, като същото е влязло в
законна сила. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от И. Л. Д., чрез
пълномощника адв. К. М., с който взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявения насрещен иск. Посочва, че с влязло в сила решение № *****/***** г. пост. по
гр.д.№*****/******г. искът с правно осн. по чл. 108 от Закона за собствеността на майката и
синовете представл. законни насл. на В. М. П. (И. М. В.) бивш жител на гр. Н. починал на
******* г. за същия имот е отхвърлен отново с диспозитив - отхвърля иска за собственост
в/у НИ находящ се в гр. Н., а именно планосм. №*, кв.*, в/у който се отрежда п/л II по плана
на гр. Н. от ***** г. целия с площ *****кв.м. и за премахване на складовите пом/я против
ликв. съвет на ТКЗС гр. Н. и „******„ гр. С., като недоказани и неоснователни. Сочи, че на
базата на едни и същи документи и особено позовавайки се на това завещание, ищецът по
насрещния иск гради защитна позиция. Посочва, че производството по насрещната искова
молба следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска. Налице били и решение на
единствения държавен орган управомощен да реституира земеделски земи, а именно ПК гр.
Неделино, с което е отказана реституция на осн. чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ, то не е обжалвано и
впоследствие са отхвърлени искове по процес заведен на осн. чл.108 ЗС с/у бившето ТКЗС,
с/у ПК, а в последствие против ликвидационния съвет на ТКЗС-то и праводателя на
ответницата по насрещния иск. Оспорва твърденията в насрещния иск за 14-годиншо
владение от насрещния ищец. Дори и насрещния ищец да е бил влизал в имота, това били
самоуправни действия. На ищеца по насрещния иск му било известно, че бившето *******“
продава този имот, с него са осъществени контакти от служители на това вече частно
предприятие, и той е знаел за предвижданата продажба. При тези контакти той не е оспорил
правото на собственост на „******“, нито е заявил, че те не са собств., а собственик е той и
респ. те нямат право да се разп. с този имот. По отношение на цитираната заповед
№****/******г. на кмета на общ. Н. с която било отказано допълване на кадастралния план
на гр. Неделино, тази процедура нямала никакво отношение към правата на собственост,
4
защото била налице друга адм. процедура доказателства за което са прил. към ИМ, а именно
докум. свързани с изд. з/д № **/****** г. на кмета на общ. Н. за одобр. на ПУП, при която се
образува парцел УПИ ***** за *******“ с площ ******* кв.м. Представяйки към
(идентично) документи от преп/ка в Поземл. комисия (подадени са 2 заявл. за зем.
реституция), едното от които вх.№ *****/****г. на А. В. П. и др. № ******/*****г. на А. В.
П., и отново изборно представени документи на практика от двете преписки, а има и трета
по заявл. № ********/*******на М. В. П., и четвърта № *****/с.д. на Й. В. П., освен да
създаде хаос и объркване у самия съд, друг ефект от тези документи нямало. Проц. имот е
отказан за реституция по реда на ЗСПЗЗ, р/то не е обжалвано и е влязло в сила. Ищецът по
насрещния иск спестявал истината, а именно, че е разп/но с акт на ПК да се даде
обезщетение на тези наследници със съотв. компенсаторни инструменти, и те имат в
„Централния депозитар“ АД притежавани от тях ценни книжа, които са собств. на наел. на
В. М. П., и този компенсаторен механизъм бил реализиран от начало до край, но тези факти
пак са укрити от съда и не са доведени до неговото знание. Оспорва изцяло приложеното
геодезическо заснемане, тъй като това бил частен документ. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 109 от ЗС за уважаването на
който в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ****** по кадастралната карта на гр. Н., одобрена със Заповед №
*******/****** г. на Изпълнителния директор на АГКК-С., с площ на имота от
******/******/ кв.м., при граници: имоти с кад. №******; ******** и ****** ведно с
построените в имота сграда с идентификатор *********, с площ от ** кв.м. и сграда с
идентификатор ******с площ от 673 кв.м., че ответникът е извършил неоснователни
действия, изразяващи се в ограничаване на достъпа на ищцата и членовете на нейното
семейство до процесния имот, увреждането на катинари и други движими вещи на ищцата,
находящи се в имота, премахване на трасировъчни колчета, поставени по границата на
поземления имот, с които се установяват неговите граници, поставянето на собствени на
ответника движими вещи в имота на ищцата, както и че тези действия създават пречки на
ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота по-големи от обикновените.
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1
от ЗС, за уважаването на който е необходимо първоначалният ответник да установи правото
си на собственост върху процесния недвижим на твърдяното правно основание – давностно
владение, т..е. че е осъществявал владение върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№***** по КК на гр.Н., одобрена със Заповед №*******/****** год. на изп. директор на
АГКК-С., с площ на имота от****** кв.м., при граници: ПИ №*******; ПИ №*******и ПИ
№********** ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор №****** с площ от
****** кв.м. и СГРАДА с идентификатор №***** с площ от ***** кв.м, спокойно, явно и
несмущавано повече от 10 години, считано от 2010 г.
На ***** г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том **, рег. № ****, дело №
*** от *** г. по описа на нотариус Д. Б., рег. № ******на НК, между ****** - продавач и И.
Л. Д. – купувач, въз основа на който ********* продава на купувача И. Л. Д. правото на
собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******, с площ ****кв.м. по КККР
на гр. Н., с административен адрес: гр. Н., ул. А. С., за който имот се отрежда УПИ *** – за
*****, в кв. * по ПУП на гр. Н., одобрен със Заповед № ****/**** г. на Председателя на
ОНС С. и изменен със Заповед № *****/***** г. на Кмета на Община Н., с трайно
предназначение на територията: „Урбанизирана“ и начин на трайно ползване „Ниско
застрояване до 10м“, предишен идентификатор *****номер по предходен план: кв. *, парцел
**, при съседи *****, *****, *****, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор
******* с адрес на сградата: гр. Н., ул. А. С., със застроена площ *** кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: „Постройка на допълващо застрояване“, стар идентификатор ****** и
СГРАДА с идентификатор ****** с адрес на сградата: гр. Н., ул. А. С., със застроена площ
5
****** кв.м., брой етажи: 1, с предназначение „Промишлена сграда“, стар идентификатор
*******, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
В о.с.з. от 24.06.2025 г. в качеството на свидетел е разпитан М. А. К., който заяви, че
живее в гр. Н. от раждането си. Познавал ответника Р. Й. П. и неговия баща, с тях били в
добри отношения. Знаел, че притежавали имоти в местност „******“, който били засявани с
фасул и картофи от Р. П., а после *******започнали да го ползват и започнали да карат
материали. Това било някъде през ******* година. От около ****** г.****** не
съществувало в гр. Н., те се изнесли от там и Р. П. взел да си ползва пак мястото. Имотът
бил вече на халета, пред имота било асфалтирано. Имотът бил около ***** дка. Едната
граница на имота била асфалтова площадка пред халетата. Тази асфалтова площадка също
влизала в имота. В тази част на имота, където била асфалтовата площадка, имало шосе,
което водило към гробищата, и към села нагоре. Когато се влизало в имота по пътя наляво
граничил с гробища, а надясно с пътя, който водил пак към гробищата. Този имот го ползвал
Р. П. някъде от 2010 г., около 15 години. Р. П. ползвал имота, като си слагал материали там.
Свидетелят имал съседен имот до имот на Р. П.. От съседния на свидетеля имот Р. П. окосил
сеното и след като сеното изсъхнало го натоварило и казал, че ще го закара на обекта, който
***** вече бил отстъпил. Р. П. закарал сеното в процесния имот. От 2010 г. Р. П. редовно си
косил другия имот и карал сеното в процесния имот. Там имал и дървен материал. Оттогава
до ден днешен никой не бил отишъл там да му каже: „това е мое място“. Р. П. ползвал този
имот и в момента. Бащата на Р. се казвал Й. Свидетелят знаел, че Р. П. е преотстъпвал имота,
за който се води делото, на друго лице – М. П., който се занимавал с животновъдство, гледал
овце, и сложил слама на бали в имота. Свидетелят заявява, че от северната страна имотът
граничи с гробищата, от южната с пътя, който минава за гробищата. От запад – когато
застанел срещу имота в ляво били гробищата, а освен с път и гробища имотът граничел и с
ниви. Според показанията на свидетеля имотът е ограден от всички страни.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят А. А. Й., който заяви, че живее в гр. Н. от 70
години. Познавал Р. П. и неговия баща, били в добри отношения. Познавал г-жа И. Д., с нея
също били в добри отношения, нямали конфликти. Свидетелят знаел, че Р. П. притежавал
имот в Горно Н., който бил незаконно отнет и „направен ****. Имотът на ответника бил в
съседство с имота на свидетеля. В момента процесния имот имало халета, направени от
******. Имотът бил асфалтиран. Местността, в която се намирал имотът на Р. П. бил
„*****“. Този имот бил приблизително около 3 дка. Единия съсед на имота бил свидетелят,
а другия съсед е Т. Х. Гробището било близо до този имот. Пътят за горния гробищен парк
минавал през имота на Р. П. и през имота на свидетеля. Когато свидетелят застанал с лице
към имота на ответника от горния край имотът на ответника граничил с нива на Каменна
бърчина. На запад граничил с имота на свидетеля, а изток граничил с Т. Х., а на юг с другия
имот на Р. П. и пътя. Свидетелят бил непосредствен съсед на Р. П.. Имотът на Р. П. бил на
разстояние от около 50 метра до гробищния парк. Р. П. ползвал този имот откакто Топливо
било изчезнало, свидетелят нямал спомен от коя година, 10 години са минали оттогава. Към
настоящия момент Р. П. ползвал този имот. През годините никой не бил проявявал
претенции към имота. Р. П. го бил преотстъпвал този имот на негови братовчеди - М. С. и
чичо му А. Р. ползвал този имот, като си паркирал колата вътре, съхранявал слама, фураж,
дъски, материали, каквото имал, там го съхранявал. Към днешна дата Р. П. ползвал имота.
Според показанията на свидетеля ответникът излизал в чужбина за месец-два и се връщал.
Според свидетеля местността, в която се намира имота винаги се е казвала „*******“.
Заявява, че след като ******* се премахнало, те не заключили имота, нито оставили
надзирател там и Р. като собственик на имота се е нанесъл и ******* до ден днешен не било
отреагирало. Откакто ***** се било махнало, Р. П. го ползвал този имот.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят А. Я. Д., който заяви, че живее от 1970 г. в гр.
Н. Бил в добри отношения със страните по делото. Знаел за имота, за който се води делото,
намирал се в Горно Н. до гробищния парк. Имотът бил около ****** дка. В имота имало
изградена желязна конструкция на бившето ****, и непосредствено до желязната
конструкция има една малка масивна постройка. В западна посока към гробищния парк
6
имотът граничил с имот на А. Й. (свидетел по делото). Пътят, който в момента води до
гробищния парк, минава през процесния имот, правил ляв завой и се качвал над него. В
южна посока, до самия път имало една постройка на бившо ТКЗС, АПК. Пътят, който
излизал от Н. и продължавал към други населени места, минавал под постройката, която
описал. Собственик на тази постройка били П. В тази постройка в една част имало цех на С.
К.., а другата част от постройката била на роднини на Р. П.. Над постройката имало празно
асфалтирано място, и след това била желязната постройка на ******. Процесният имот в
момента не бил обработваема площ, и съществувала ограда с бетонни колове и мрежа, но не
на целия имот. Този имот след като ******* преустановило дейност, го ползвали
семейството на Р., баща му и някои негови познати или приятели, на които правил услуги да
си оставят храна за животни, груб фураж, дърва. Според свидетеля ******** преустановило
дейност преди повече от 10 години. Предполагал, че Р. е разрешавал на негови познати да
складират материали в имота. Не бил чул някой друг да има претенции към имота. След
като имотът се освободил от ********* го ползвали сем. П. Към днешна дата имотът се
ползвал от сем. П. От имота нагоре местността се наричала „******“, но не знаел точно в
коя местност се намирал имота. „********“ се наричало подножието на т.нар. *******
Имотът се намирал в подножието. Ответникът периодично ходил до И. за период от 2-3
месеца. Свидетелят предполага, че ответникът ходил и в С., там работели в строителството.
Имотът не се обработвал, но се ползвало халето. Чувал бил за местността „****“, но не
можел да каже дали е в близост до процесния имот, на какво разстояние е.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят Л. Д. Д. – баща на първоначалната ищца, която
заяви, че на *******г. закупили имот в гр. Н., местността *****. На следващия ден отишли с
ищцата в имота, влезнали в имота, били отворени и двете сгради и на вратата се появил
ответникът П. с думите „какво правите тука?“. Свидетелят му заявил: „незнам дали знаеш,
имотът вече е закупен от дъщеря ми“, а ответникът отвърнал „аз имам завещание от дядо
ми, имотът е мой, аз го ползвам“. Ответникът не бил показал негови вещи, които се
намирали в този имот. Свидетелят и ищцата си тръгнали. Свидетелят не знаел откога
*******е стопанисвало този имот. Според свидетеля 2013-2014 г. човекът, който работил там
е починал и тогава синът му го замествал за няколко месеца, след което свидетелят не знаел
какво е станал с ******. Синът на човека, който починал, работил в имота 2-3 месеца. После
**** АД преустановили дейността си. Имотът бил ограден с мрежа и с бетонни колове и с
врата, която била заключена. Този имот нямал физическа охрана. Според свидетеля
представители на ****** АД идвали няколко пъти да гледат имота. Според свидетеля имотът
не бил изоставен, той бил ограден от всички страни с мрежи и бетонни колове и с голяма
врата, която била заключена с катинар. Към момента били сложили врата, която не била
довършена. В имота се влизало от главния път, отдолу граничел с ответника П., който имал
сграда. Свидетелят не бил виждал Р. П. в имота преди дъщерята на свидетеля да го купи.
Когато закупили имота, там имало трактори, коли, слама, сено, изоставени коли. Не бил
свидетел ответникът да е посочвал определени вещи в имота и да е заявявал „ето тези вещи
са мои“. От момента на покупката Р. П. извършвал много пъти действия да пречи на дъщеря
му да ползва имота. Свидетелят и внукът му закарали пясък, за да започнат ремонт,
оставили го пред врата на сградата. На другия ден намерили разкъсани чувалите, пясъкът
бил изсипан. Искали да докарат геодезист да заснемат имота, но Р. П. не им давал да
работят. Първият път, когато отишли с дъщеря му след като закупили имота, сложили
катинар на вратата на сградата и я заключили. Понеже свидетелят ходил всеки ден там, на
другия ден като отишъл катинарът бил счупен. След 2-3 дни сложили нов катинар и пак се
счупил. Никой не искал да си маха вещите от имота, който били закупили. Един-двама били
добросъвестни, имало каравана, която била премахната доброволно от определено лице. Р.
П. казвал, че има някакво сено, което го махнал, но не доброволно. Много пъти викали
полиция по повод на негово поведение. Вечерта преди деня на заседанието в 7 часа Р. П.
закарал сено и го разтоварил в имота. Миналия месец Р. П. закарал 40 бр. греди и така ги
разположил, че да заеме целия имот. След това пак викали полиция. ****** ползвало имота
до 2013 или 2014 г., след това кой каквото си е искал, е оставял в имота. Когато закупили
имота, имотът не бил навсякъде ограден. Имало бетонови колчета и мрежа, но те не
7
обхващали целия имот. Почти бил ограден имота. Когато закупили имота, заключили имота
с катинар. Въпросната врата на ****** не била заключена, не бил ограден и имотът.
Впоследствие направили врата на друго място.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят С. С. К., който заяви, че познава ищцата, с
баща й били съученици. Познавал Р. П.. Нямал спорове нито с единия, нито с другия. Знаел,
че ищцата закупила имот от *****, преди това е било АПК, ТКЗС. Не можел да каже дали Р.
П. е стопанисвал този имот. Имотът не е бил ограден, не бил виждал огради там. Точно не
можел да определи годината, когато там се появило ********. През 1982 г. свидетелят
правил строителство на къща и бил купувал материали от *****. Според свидетеля ******
работило до 2015-2016 г. Последно лице на име Кл Д. продавал кюмюр там в самото
******** След като К. Д. починал, работата на ********не била намаляла, там бил
затворено затворено вече. Местността, в която се намирал имота, се казвала „********“.
Имотът представлявал следното: в едната част бил градина, в другата част циментирано хале
с желязна конструкция. Този имот от горната страна бил храсталак, оттам започвал пътя към
гробищата. Откъдето се влизало, пътят бил отворен, граничил с пътя. Имало и постройка,
която била направена до пътя, в която се шиело, сега не знаел дали продължава да се шие.
От доста време имотът си стоял разграден, през там минавали погребения. Преди години
имало едно лице, което там съхранявало развалена бяла техника, това не било Р. П., а друг
човек. Знаел, че Р. П. ходел извън Б. Свидетелят не можел да каже точно коя година е
починал К. Д., човекът работил там, продавал кюмюр, който работил към *****. След като
К. Д. починал, *******не развивало дейност. Свидетелят ходил в имота рядко, на 5-6 години
един път.
В същото о.с.з. е разпитан и свидетелят Р. А. Ч., която заяви, че И. Д. е закупила
имота на ****** Този имот се намирал извън центъра, в Горно Н. Минавала била там по път
за вилата й. Местността, където се намирал имота, се наричала „*****“. Имотът сега бил
ограден и напред бил ограден. Преди ***** имотът бил собственост на ТКЗС и на АПК.
Дълги години Топливо развивало дейността си там, свидетелката купувала материали, две
къщи била построила и всички материали оттам ги купила, все още не били довършени. Не
помнел точно кога последно била закупувала материали от ****** Последните работници в
**** били Л. и Р., които работели там, от тях свидетелката взимала всичко, зареждала
гориво, зареждала бутилки с газ. Не била виждала Р. П. откакто *****прекратило дейност до
2024 г. да ползва имота. Не била виждала никой да ползва имота, след като *****
прекратило дейността до покупката от И. Д., нямала за цел да гледа. От 10 години по-рядко
минавала през този имот. Последните 2-3 години изобщо не била ходила. Свидетелката не
знаела къде се намира местност „*******.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят Г. А. Т., който заяви, че от 2000 до 2020 г.
работил в ****** в отдел „Капитално строителство“, последната му длъжност била „главен
експерт“, работното му място било в гр. С. Запознат бил с клона на ****** в Н. Не можел да
каже точната година, но за първи път когато присъствал направил снимки през 2010 г.,
тогава бил действащ обект, работил, бил зареден със стоки и всичко това се виждало на
снимките. Към този момент имотът бил изцяло ограден, с портал. Обектът представлявал
заградено дворно място, изграден един голям склад и един кантар, сграда с кантар. Не
можел да каже кога клона на ********* в гр.Н е спрял да функционира, но е било след 2010
г. Когато правил снимките през 2010 г., той функционирал и бил към С. Имотът винаги се
водил имот на ******, имали нотариален акт и впоследствие 2018 г. дори със съседите по
тяхно искане се изготвил ПУП, където се парцелирали всички имоти, съседните и техния,
тогава се решило и се отразило на плана кой имот на кой е собственост. Доколкото знаел,
имало и протокол в общината, в който са се разписали всички съседи и нямало възражения
против изготвянето на ПУП, а след това била изготвена кадастралната карта. Знаел, че на
имота не е имало физическа охрана. През 2018 г. бил ходил в имота, подписал протокола при
изготвяне на ПУП. Имотът бил празен, порталът го нямало, имотът не бил заключен, нямало
врата. Имотът бил ограден. Порталът го нямало, но оградата си стояла. Имало случай, при
който бил влязъл в контакт със съседи на имота, че имотът се продава. Дори когато били в
8
общината 2018 г., предполага, че тогава е било, казал, че ако има някой желаещ да го купи,
да се свърже с ЦУ С., за да може да се преговаря за закупуване. Ежегодно и редовно се
плащали данъците за имота и таксата за битови отпадъци. Имало съдебни дела за спорове за
собственост за този имот, те били преди 2010 г., но доколкото знаел, делото било спечелено
от ***** Виждал, че в имота бил поставен трактор, слама, и предполага, че някой от
съседите си оставя там багажа, защото вижда, че е отворено, но не знаел кой е човека. Това
го видял 2018 г., когато ходил за регулацията, или преди това. Освен идването през 2010 г.,
когато изготвил снимките, и идването през 2018 г. за приемането на ПУП, идвал още поне
един път, общо поне три пъти бил посещавал имота. Свидетелят предполага, че бил
уведомил ръководителите му, че има оставени вещи на други лица в имота. Тези лица са се
били самонастанили, те не можели да бъдат други. Когато ходил в имота втория и третия
път бил констатирал, че има вещи на чужди лица. Последния път, когато идвал било през
2018 г. Нямал представа дали тези вещи са били премахнати от имота, защото не го
ползвали имота. Имотът бил празен, но бил техен. След като бил освободен, имало
политика тези техни имоти, които не се обработват да започват да се разпродават, търсели се
купувачи, защото нямали възможност да го поддържат. След 2010 г. заплащали данъците и
таксите за този имот, не били получавали някакво известие, че някой бил заграбил имота.
Смятали това за някакви временни ползвания на имота от различни лица, има предвид
настаняването на вещите в имота. Нямали договорни отношения с тях. Плащали таксите за
ток и вода за имота редовно, те били минимални, но се плащали. Предполагал, че в този
период имало фактури, но можело да се провери.
По делото е изготвено заключение на СТЕ, съгласно който претендираният от
ответника по първоначалния иск Р. П. имот с проектен идентификатор ****** с площ от
***** дка по изготвената комбинирана скица № */***** г. съгласно геодезическо заснемане
на ******, участва с площи в поземлени имоти регистрирани в действащата КК, както
следва: в имот с № ******на И. Д. с ***** дка, в имот с № ***** – частна общинска
собственост ***** дка, имот № ****** – частна собственост **** дка, имот № ****** –
частна собственост ***** дка. Претендираният от ответника Р. П. имот и имот с
идентификатор ***** по КК на гр.Н. са различни, но имат застъпване в размер от *****
кв.м. в т.ч.-сграда ***** кв.м. от сграда ***** кв.м. и незастроен терен -****** кв.м. Във
връзка с направеното оспорване от пълномощниците на ответниците, съдът намира за нужно
да посочи, че основното значимо за делото обстоятелство, за установяването на което са
необходими специални технически знания е дали е налице застъпване на площите между
претендирания от ответника недвижим имот с проектен идентификатор ******с площ от *
дка по изготвената комбинирана скица № */*****г. съгласно геодезическо заснемане
на******* и закупения от И. Л. Д., имот с идентификатор *********по кадастралната карта
на гр. Н. От заключението на СТЕ се установява, че посочените два имота не са идентични,
но е налице застъпване между тях с площ от ******* дка, който извод съдът кредитира като
достоверен. В настоящия случай експертизата е изготвена въз основа на определящи точки в
координатната система на БГС 2005, като на вещото лице не е била възлагана задача да
извършва ново геодезическо заснемане, а да даде своето заключение въз основа на вече
изготвеното заснемане от *******. Ето защо и в допълнение на изложените в Определение
№ ****** г. аргументи, съдът прие, че искането на първоначалния ищец за назначаване на
тройна СТЕ с оглед на поставените въпроси не би могло да се квалифицира нито като искане
за повторна, нито като искане за допълнителна експертиза, доколкото както вече се посочи
основният и единствен технически въпрос относим към предмета на спора по приетата СТЕ
е площта на застъпване между двата имота от ******дка. Ето защо заключението на СТЕ се
кредитира като пълно, ясно, обосновано, като не възникват съмнения за неговата
правилност.
Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот – констативен № **, том *, рег. № *****, дело № *** от ****г. по описа на
нотариус М. Д., рег. № ** на НК, район на действие РС З., с който *** е признато за
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Неделино – дворно място цялото с площ
****** кв.м., ведно с построените в имота склад-навес –едноетажна метална конструкция с
9
площ **** кв.м. и сграда с мостов кантар – масивна едноетажна постройка с площ 30 кв.м.,
на което място по плана на гр. Н. се отрежда парцел ** кв. *, при граници улица, имот на Е.
Д., имот на АПК и неурегулирано празно място.
Като доказателство по делото е прието Уведомление от Община Н. от ******г. до Н.
Т. П., М. А. К., Р. А. П. и ***** за издадена Заповед от **** г. от Кмета на Община Н. за
одобряване на ПУП – частично изменение на план за регулация на УПИ **кв. * по плана на
гр. Н., като се образуват нови урегулирани поземлени имоти: УПИ *****за *****с площ
*****кв.м., УПИ ***- за производство с площ**** кв.м., УПИ IV- за производство с площ
******кв.м., УПИ * – за производство с площ ******кв.м., УПИ *- за производство с площ
*** кв.м., за улична регулация *** кв.м. Представено е удостоверение за идентичност № **
от ***** г., издадено от Община Н., видно от което ПИ с идентификатор №***** по КК на
гр. Н. е идентичен по местоположение с УПИ **, кв* по ПУП на гр. Н., одобрен със Заповед
№ ***** г. на председателя на ОНС гр. С. и изменен със Заповед № ******г.
Като доказателство по делото е приет протокол за трасиране, означаване и
координиране на имотна граница от ******* г., изготвен от представител на *******с цел
отразяване на границите на ПИ ****** по КК на гр. Н.
Като писмени доказателство е приобщена покана за доброволно изпълнение от И. Л.
Д. до Р. Й. П. да преустанови всякакви действия, с които й пречи да упражнява правото си на
собственост върху процесния недвижим имот, като премахне поставените си движими
вещи. Представен е отговор на поканата за доброволно изпълнение от Р. П., с която е заявил,
че имотът е бил собственост на неговия прадядо, че имали завещание за имота, че владеел
имота от****** г., както и че ще оспори качеството на собственик на праводателя на
ищцата.
Като доказателство по делото е прието Публично нотариално завещание № ***; р. №
**** д. № *******, Удостоверение за наследници на В. М. П., починал на ********** г.,
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена В. М. П., видно от което същият е
носил и имената Х. М. В.
Представена е заповед № ****/*** г. на Кмета на община Н., с която отказва
допълване на кадастралния план на гр. Н. с отразяване на граници на ПИ № *, кв. *, заявен
от собствениците **** , представляващ незастроен и застроен терен с обща площ
*****кв.м., от които застроена с МС *** кв.м. Представено е заявление до Общинска
поземлена комисия гр. Н. от ******г. от А. В. П., като наследник на В. М. П., Заявление вх.
№ ****** г. от А. В. П., наследник на В. М. П., Решение № ******** г. на ПК гр. Н.,
Решение № ******* г. на ПК гр. Н., Решение № ******* г. на ПК гр. Н., Решение №
*******на ПК гр. Н.
Като доказателство по делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба № *, том
*, рег. ***, дело № * от ****** г. по описа на нотариус К. К., рег. № ****** *** кв.м., при
граници: на югоизток УПИ ***** – за производство, склад и търговия, на югозапад – улична
регулация, на северозапад – УПИ ***** – за производство, склад и търговия и на
североизток – УПИ ******– собственост на „*******о“ АД, ведно с построената в имота
Масивна сграда със застроена площ от ******кв.м.
Представено е Решение № ****** г. по гр.д. № *****г. по описа на З. районен съд.
Като доказателство по делото е прието геодезическо заснемане на ****** на
поземлен имот, находящ се гр. Неделино възложено от наследниците на Х. М. В.
Като доказателства по делото са приети представени от адв. А. А. с отговор на
насрещната искова молба: Справка за включената в баланса на клон Смолян към ***** г.
земя на „******‘‘-АД, Разписна книга на ****** страници, Историческа справка на
Окръжно търговско предприятие „*******“, гр.С., Историческа справка на ОП „******“,
гр.С., Историческа справка на фондоообразувателя, Справка за стойността на имуществото
за застраховане от ******г, Справка приходи и продажби на клон „*******“, гр.С. към
***** г., Акт № * от ****** г. за собственост на Предприятие „******“. Нотариален акт №
** рег.№ *****, н.д.*****от ***** г., Удостоверение по пар.16, ал.1 от ПР към ЗУТ №
10
****** г., Скица на складова база „******“ от **** година, Справка относно приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ по придружително писмо № ********0 г,
Трудов договор от ******., Скица № *******г. на Община-Н., Скица № ******* г., Молба
от И. Д. вх.№ *******от ***** г. до РУ на МВР - З. и Районен участък-гр.Н., Молба до
кмета на Община-Н. № ****** от ******** година, Покана за доброволно изпълнение до
М. Д. П., ведно с придружително писмо за връчване от ЧСИ П. М. Приходна квитанция от
****** г. по партида № ****** за платени МДТ, Покана за доброволно изпълнение до М. А.
С., ведно с придружително писмо за връчването и, Покана за доброволно изпълнение до Б.
С. К., ведно с доказателство за връчването и.
Като доказателства по делото са приети представени от адв. К. М. с отговор на
насрещна искова молба: р/е № *******р.д. № ******на PC З., р/е № ****** в.гр.д. №
******* ОС С., - р/е№ ***** гр.д. № **** PC З., р/е № ******** в.гр.д № ******* ОС С.,
пр/л ********* ОНС С., - пр/л от ****** на комисия по чл.71 от ППЗТСУ, з/д №
*******ОНС С., акт за държ. с/т на НИ №******* , поименно щатно разп/е за ******г.
„******“ ЕАД, поименно щатно разп/е за ***** на „******“ АД, писмо от
********№*********, -писмо от ******** №****** , поименно щатно разп. на „*******
ЕАД ***** г., - поим. щатно разп/е към ******* г. „Т******, поим. щатно разп/е към
******„******“, - доклад за отч. дейн. за **** г., справка за отп. *****, отчет за ****** г.,
отчет за кат. вл. *****, щатно разп. ***** щатно разп. „Г*****“ гр. С., спр. * за р/ра Данък
сгради, извл. от см/ка***** г., спр. за ******г., извл. см/ка *****г., извл. см/ка ****** отчет
п/л и СРС ****, извл. см/ка ***** *** г., извл. докл. относно нова скл. база Н., - програма за
разв. ОП „***** п/д *****, справка осн. пок/ли ***, докл. анализ ****, докл. анализ ****,
докл. анализ ****, справка перс. ****, поим. щ. разп/е ****, поим. щ. р/е ***, извл. инв. кн.
ДМА, акт *****и скица, покана за дорб. изп/е до М. А. С., ф/ра от **** писмо от ЧСИ от
***** покана за дорб. изп. до Б. С. К., придр. п/мо от *****, молба от ******* до РУ З. и н/к
участък, молба от *****до кмета общ. Н., опис от ***** със зав. от нот. Д. Б., per. № *** на
НК р-н PC З. ф/ра №******, прих. кв/я от ***** г.
Като доказателства по делото са приети представените от адв. К. М. с молба от
*****5 г., разписна книга към геодезичен план ******на с. Н. от *****г. изг. от „******“ гр.
П., заверен от отг. група и н/к отдел с първи разписен лист, заповед № ******* г. за гр. Н. за
утв. на идейнозастроителен и проекто-регулационен план на ОНС гр. С., съгл. Пар. 58 т. от
ППЗПИПНМ, протокол от ******* г. и пр/л № ***** и р/е №* на Съвета по архит. и
благоустр/во, - обявление № **** г. на селски общ. народен съвет с. Н., С. окръг, пр/л №
***** г. на ОНС С., пр/л № *****, писмо от ***** г. до ОК „******“ Н. на ОбНС на
селищна система,- скица от ****** г. за складова база на „****о“ гр. Н. с виза за
проектиране от *****г., скица № *****г., скица №***, - уд/е за ДО от ****** г. изх. №
****** скица зав. на ***** г., справка за приети и отхв. уведомления, с придр. писмо и
трудов д/р от ***** г, уд/е за идентичност № ***** г. на общ. Н., уд/е № *****г. на общ. Н.,
уд/е за ДО от *******г. изх. № ******, подробен устр. план - план за регулация за обект База
на ****** АД гр. Н., изг. от инж. Б. С., геодезично заснемане на района на „***** АД гр. Н.,
конст. акт №** за непълноти (грешки) в одобр. кадастрален план ******* г. 3 стр., геод. засн.
за попълване на имоти в кадастр. рег. план на гр. Неделино, декл/ии по чл. 17 ал.1 от ЗМДТ
за ******г., декл/ии по чл. 17 ал.1 от ЗМДТ за***** г., декл/ии по чл. 17 ал.1 от ЗМДТ за
2018 г. – 4 стр., декл/ии по чл. 17 ал.1 от ЗМДТ за 2024 г., декл. по чл. 14 от ЗМДТ за 2024 г.
– 5 стр., декл. по чл. 14 от ЗМДТ за 2024 г., уд/е за наличие или липса на зад/я за МДТ и БО
изх.№ ****** на общ. Н., предл. изх.№ ***** на кмета на общ. Н., д/ра за учредяване право
на прем. през НИ от ***** г. със скица-проект и скица на ПИ № *****
Като доказателства по делото са приети представените от адв. К. М. с молба от **** г.
Изходни данни и условия за присъединяване към ВиК от*****5 г.; скица на ПИ с отразяване
на осъществената връзка; ф/ра №****** г.; ф/ра № ****** г. и касов бон към нея; договор за
прис. към водоснабдителната мрежа от ******г.; конст. пр/л от ****** г. с прил. към него 16
бр. цветни снимки; конст. пр/л от *******г.
В настоящия случай праводателят на ищеца ***** АД се е легитимирал като
11
собственик на процесния недвижим имот въз основа на Констативен нотариален акт за
собственост № *****, том * рег. № ****, дело № *********г. по описа на нотариус М. Д.,
рег. № *****на НК, район на действие РС З. (л. 16 на гр.д. № ******* по описа на З. районен
съд).
По отношение на доказателствената сила на констативния нотариален акт е
постановено ТР №****** г. по ТД **** г. на ВКС, ОСГК, с което се приема, че нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК
има легитимиращо действие – притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица
и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
Това е така, защото издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът
задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази
проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез
т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното производство е
едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да
отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил
или е престанал да бъде собственик.
От събраните по настоящото дело доказателства не се опровергава изводът на
нотариуса, че към датата на съставяне на Констативния нотариален акт – ******г. ****** АД
е собственик на процесния недвижим имот. Изложените от ответника в отговора на исковата
молба, насрещната искова молба, както и извънсъдебно – в представения отговор на ПДИ
(л. 30 гр.д. № ***** по описа на З. районен съд) обстоятелства, че процесният имот е
наследствен, за което ответникът имал нотариално завещание от **** г., поначало са
неотносими с оглед основанието на което претендира да е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот – чрез владение по смисъла на чл. 68 от ЗС продължило повече
от 10 години, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, считано от 2010 г. Но и по същество тези
възражения не са годни да оборят доказателствената сила на цитирания констативен
нотариален акт, доколкото в настоящото производство не са ангажирани доказателства
установяващи идентичност между имотите предмет на цитираното от ответника публично
завещание и процесния имот. От друга страна от ищцата по първоначалния иск са
представени множество писмени доказателства – с постъпилите 2 бр. писмени отговори на
насрещен иск и молба от 22.04.2025 г., подробно описани по-горе, в подкрепа на извода, че
към 24.11.2000 г. **** АД е развивало търговска дейност и е било собственик на процесния
недвижим имот, доказателствената стойност на които не е оспорена от ответника. Доколкото
липсват доказателства в обратната насока, съдът приема за доказано, че към датата на
съставяне на процесния Констативния нотариален акт – ******. ******* АД било
собственик на недвижимия имот, предмет на делото.
Легитимиращото действие на Констативен нотариален акт за собственост № **, том
*, рег. № ***, дело № *******г. по описа на нотариус М. Д., рег. № ***на НК би могло да
отпадне, ако се установи, че **** АД е престанало да бъде собственик на процесния имот
преди дата на сключване на договора за покупко-продажба с първоначалната ищца, като в
случая основният спорен въпрос по делото е дали е налице твърдяното от ответника
придобивно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС – владение по смисъла на чл. 68 от ЗС
продължило повече от 10 години, считано от 2010 г., въз основа на което собствеността
върху процесния недвижим имот е придобита от ответника.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона период от време. Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение,
12
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както в
правната теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от придобивната
давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно
/фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи
за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен
характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в
частност-за период по-дълъг от шест месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява презумпцията
на чл. 83 от ЗС/ и несъмнено /няма съмнение, че ответникът е държал вещта, както и че я е
дължал за себе си/.
Владението, като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато, явно и
несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост,
през определен период от време, в случая 10 години, тъй като ответникът твърди да е
обикновен владелец – чл. 79, ал. 1 от ЗС, което състояние включва обективен елемент -
фактическа власт / corpus / и субективен - намерение за своене на вещта / аnimus / - чл. 68, ал.
1 от ЗС. Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 69 от ЗС, владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г од. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл. 120 от ЗЗД вр. с
чл. 84 от ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 от ЗС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието,
че след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по
определение обхващат, като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Владението не може да бъде съмнително, а то е
такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява
фактическа власт или дали има намерение да държи имота, като свой. Освен това
владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на който се
противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на
владелеца да държи вещта, като своя. Общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
време, когато засегнатият /собственикът/ няма възможност /поради неведение/ да се брани.
Отвентикът би могъл да придобие собствеността върху процесния недвижим имот
само ако са безспорно доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от
ЗС- упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на повече от
10 години, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, че
упражнява собственически правомощия само за себе си.
По отношение на фактическото ползване на процесния имот са ангажирани гласни
доказателства, при обсъждането на които се установява противоречие относно годината,
през която *****о АД е престанало да развива дейност в гр. Неделино, доколкото според св.
М. А. К. това се случило около 2010 г., св. А. А. Й. не заявява конкретен период, но посочва,
че било преди повече от 10 години, според св. А. Я. Д., *****АД е преустановило дейност
преди повече от 10 години, отново не посочва конкретен период, според св. Л. Д. Д. *****
АД ползвало имота до 2013 или 2014 г., според св. С. С. К. Т***** работило до 2015-2016 г.,
13
св. Г. А. Т. не заявява кога *****АД е спряло да функционира, но клонът е работил през 2010
г., за което представя снимки от 17.02.2010 г. Съдът не кредитира показанията на св. С. С.
К., в частта в която свидетелят споделя, че **** работило до 2015-2016 г., доколкото
свидетелят свърза последната дейност на дружеството с продажбата на въглища от лицето К.
Д. Видно от представените от първоначалната ищца справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ от 01.04.2010 г от НАП (л.154д.) обаче, през 2010 г. е
подадено уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор на К. Д., което следва
да се кредитира с доверие, доколкото се касае за писмен документ, издаден от държавна
институция, от който се установява, че посоченото от свидетеля К. лице е престанало да бъде
служител на дружеството ****** АД в през 2010 г. В тази част показанията на св. С. С. К.
противоречат и на останалите гласни доказателства по делото, според които *****АД е
престанало да развива дейност в гр. Н. преди повече от 10 години, поради което не се
кредитират в посочената част.
Посоченото писмено доказателство - справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 4 от КТ от 01.04.2010 г от НАП е в унисон с изложените от Г. А. Т. обстоятелства,
че клонът на ******* АД в гр. Н. е работил през 2010 г., с уточнението, че показанията на
свидетеля Т. касаят м. февруари 2010 г., когато свидетелят е посетил имота и е направил
представените в о.с.з. от 24.06.2025 г. снимки. Представените снимки и приети 12 бр.
снимки съдът кредитира единствено относно датата на съставянето им 17.02.2010 г., т.е.
датата на посещението на св. Г. А. Т. на процесния имот, като приема, че показанията на св.
Г. А. Т., че ******АД е развивало дейност в гр. Н. касаят именно този период. В тази връзка
показанията на св. Т. са в унисон с представената справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ от НАП, която е от м. април 2020 г., т.е. към м. февруари
2020 г. в дружеството ******* АД е имало и назначен служител - К. Д., поради което съдът
кредитира показанията на св. Т., че дружеството е развивало дейност към момента на
посещението му в процесния имот. Останалите гласни доказателства не установяват пряко и
с точност момента на прекратяване на дейността на **** АД в процесния имот, но са
напълно достатъчни да се изгради категоричния извод, че *****АД е престанало да използва
пряко процесния имот за дейността си преди повече от 10 години. В този смисъл съдът
кредитира показанията на водените от ищеца свидетели М. А. К., А. А. Й., А. Я. Д. като
обективни, безпристрастни и взаимно допълващи се, без съществени противоречия относно
подлежащите на доказване факти, като същите не се опровергават от показанията на св. Л.
Д. Д., който е и лице по чл. 172 от ГПК на което основание показанията му следва да бъдат
ценени с особена критичност. Св. Л. Д. Д. заяви, че до 2013 или 2014 г. ***** АД е ползвало
имота и потвърждават извода, че ******АД е преустановило дейността си в гр. Н. преди
повече от 10 години, което обаче не е самостоятелно основание да му бъде отнето качеството
на собственик на процесния имот.
По отношение на твърденията на ответника за упражнено давностно владение върху
процесния имот от фактическа страна съдът намира за доказано, че ответникът Р. П. е
съхранявал свои вещи в процесния имот в период по-дълъг от 10 години. В тази връзка
съдът кредитира показанията на св. М. А. К., който заяви, че Р. П. поставял сено, дървен
материал в процесния имот, показанията на св. А. А. Й., който заяви, че Р. П. си паркирал
колата в процесния имот, съхранявал слама, фураж, дъски, материали. Следва да се посочи
обаче, че съхранението на вещи и паркирането на автомобил в процесния имот само по себе
си не съставлява типично действие на реализирано владение, доколкото такива действия са
присъщи и на държатели на имот. Поставянето на вещи не съставлява постоянно и
непосредствено лично осъществяване на фактическата власт, последното което да реализира
намерението този имот да се свои и да изключва фактическата власт на действителния
собственик. Отделно от това, от събраните по делото доказателства се установява, че след
закупуването на имота от страна на ищцата, там са се намирали множество вещи, част от
които били и на други собственици. В тази връзка съдът кредитира съставения констативен
протокол от ******* г. с нотариална заверка на съдържанието от нотариус Д. Б., рег. № ****
на НК, съгласно който към посочената дата в имота са се намирали множество движими
вещи, подробно описани в протокола, изпратените нотариални покани до трети за делото
14
лица – М. Д. П., Б. С. К., М. А. С. за премахване на вещите им от процесния имот,
показанията на св. Л. Д. Д., който заяви, че един-двама човека си премахнали вещите от
имота доброволно, а другите отказали, показанията на св. С. С. К., според които в имота
имало лице, което съхранявало развалена бяла техника, но това не било Р. П.. Но дори и в
аванс на ответника да се приеме, че лицата М. П. и М. С., за които има твърдения, че
държали вещи в процесния имот са поставили вещите със съгласието на Р. П. /в какъвто
смисъл са показания на разпитаните по делото свидетели М. А. К. и А. А. Й./, то в
настоящия случай това обстоятелство не е достатъчно да бъде прието за установено
реализирано владение от ответника на процесния недвижим имот, годно да породи
последиците по чл. 79, ал. 1 от ЗС. За придобиване на имота по давност не е достатъчно
държателят да го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва
на трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт
с намерение за своене. За да се придобие имота по давност, е необходимо намерението за
своене на държателя да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин, чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху вещта. Действията, с които
се демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата на
третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на
собственика. В настоящия случай липсват такива действия, които да са достигнали до
представители на юридическото лице, което е било собственик на процесния имот. От
показанията на св. Г. А. Т. се установява, че през 2018 г. в качеството си на служител на
****** АД посетил процесния имот във връзка с изменение на ПУП, като по това време
имотът бил отключен и в имота бил поставен трактор и слама от други лица. Съдът намира,
че показанията на св. Г. А. Т. следва да бъдат кредитирани в посочената част, доколкото
съответстват на събраните писмени доказателства и в частност Уведомление от ******г. от
Община Н.. за издадена Заповед от ***** г. от Кмета на Община Н. за одобряване на ПУП, в
която Топливо АД е посочено като собственик на УПИ ** за ****** с площ **** кв.м. Към
този момент е било обективно възможно да бъде демонстрирано намерението за своене на
имота от ответника пред действителния собственик на имота. Единственото възприето от
страна на представителя на *******о АД действие е, че трети лица са оставили в имота
вещи, което обаче както се посочи не съставлява типично действие на реализирано владение,
не съставлява постоянно и непосредствено лично осъществяване на фактическата власт, и
най-вече - не изключва фактическата власт на действителния собственик. За да намери
приложение установената в чл. 69 от ЗС презумпция е необходимо предприемане на
конкретни действия от ответника, които са насочени към съответния собственик и да
показват несъмнено, че ответникът упражнявайки фактическата власт отрича неговите права
върху имота. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани (В този смисъл е Решение №
145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на I ГО на ВКС). Знанието на
собственика следва да е доказано по категоричен начин, като инициативата за създаването
му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен
да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от
титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на
знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в определен срок от
време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на собственост за владеещия
несобственик. В настоящия случай към 2018 г. – датата на посещение на служител на
****АД на процесния имот във връзка с изменение на ПУП, липсват доказателства
намерението за своене за вещта от страна на ответника на процесния недвижим имот да е
доведено до знанието на представител на *****АД. През 2018 г. представителя на
********АД безпрепятствено е посетил имота, който към този момент е бил отключен и в
качеството на собственик е участвал в административна процедура по изменение на ПУП.
Към този момент липсват доказателства ответникът да е извършил други действия освен
поставянето в имота на свои вещи и вещи на негови роднини и познати, което както вече се
посочи не демонстрира по категоричен начин отричане на правата на действителния
15
собственик на имота. По делото не се установява към 2018 г намерението на ответника да
свои имота да е било обективирано спрямо ****** АД чрез извършване на действия, сочещи
отричане на правата на действителния собственик, а след този период от 2018 г. до
настоящия момент не е изтекъл изискуемия 10 годишен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поради
изложеното съдът приема, че не се е осъществил фактическият състав на придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС и ответникът не се легитимира като собственик на имота на
основание изтекла в негова полза придобивна давност, което обуславя и неоснователността
на предявения насрещен установителен иск за собственост.
По отношение на предявения първоначален иск по чл. 109 от ЗС:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия
собственик. В ТР № 4/2015 на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по чл. 109,
ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът
е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, а също, че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Тъй като правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а
собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се
извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без
негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС, съдът
намира, че същата е налице, доколкото първоначалната ищца се легитимира като собственик
на процесния недвижим имот въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том **, рег. № ****, дело № ***** от ***** г. по описа на нотариус Д.
Б., рег. № ***** на НК, който е закупен от **** АД, който от своя страна се легитимира като
собственик въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен №
**, том *, рег. № ****, дело № *** от ***г. по описа на нотариус М. Д., рег. № *** на НК,
доказателствената стойност на който не е оборена в настоящото производство.
По отношение на втората и третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 от
ЗС – извършването на неоснователно въздействие върху процесния имот, то от събраните по
делото доказателства съдът намира за доказано извършването на множество действия от
страна на ответника, с които възпрепятства възможността на ищцата да упражнява правото
си на собственост върху процесния имот в пълен обем. Това са съхранението на множество
движими вещи в имота на ищцата, както и недопускане на ангажиран от ищцата геодезист
да извърши трасиране на имотна граници, като в тази връзка са показанията на св. Л. Д.,
който заяви, че по време на делото ответникът закарал 40 бр. дървени греди в процесния
имот и ги разположил така че да заеме целия имот, както и вечерта преди датата на
последното о.с.з. по делото ответникът е разтоварил сено в процесния имот, както и че след
като закупили имота и искали да бъде заснет от геодезист, ответникът не допускал
геодезиста да постави трасировъчни колчета в част от имота. В тази част показанията на св.
Л. Д. следва да се кредитират, тъй като се подкрепят от останалите доказателства по делото,
а и са и житейски логични предвид последователно изразяваното становище от ответника
спрямо ищцата, че ответникът се легитимирал като собственик на процесния недвижим
имот. Ето защо предявеният иск по чл. 109 от ЗС е основателен, като следва да бъде осъден
ответникът да прекрати всякакви действия, с които осуетява възможността на И. Л. Д., да
упражнява правото си на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по
кадастралната карта на гр. Н., одобрена със Заповед № *******г. на Изпълнителния
директор на АГКК-С., с площ на имота от ***** кв.м., при граници: имоти с кад. № *******;
******** и ******2, ведно с построените в имота сграда с идентификатор ********с площ
16
от ** кв.м. и сграда с идентификатор ****** с площ от *** кв.м., в тази част и действията си
поставянето на движими вещи в имота на ищцата. За пълнота следва да се посочи, че по
делото остава недоказано ответникът да е увредил движими вещи на ищцата, както и да е
премахнал трасировъчни колчета, находящи се в процесния имот, доколкото от показанията
на св. Л. Д., които са в смисъл, че е намерил разкъсани поставените в имота торби с пясък и
счупени поставените катинари в имота, не би могло да се установи авторството на деянието,
а и липсват други доказателства в тази насока.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. На цитираното основание на ищцата се дължат направените по
делото разноски за държавна такса и само за един адвокат, доколкото с оглед принципа за
добросъвестност при упражняването на процесуалните си права по чл. 3 от ГПК
възможността за избор на страната да възложи процесуалната защита на двама или повече
адвокати, не следва да рефлектира върху правната сфера на другата страна, като я натоварва
допълнително с разноски. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 437,42 лева за внесена държавна такса по предявения иск и 4,70 лева- държавна такса за
възпроизвеждане на хартиен носител по чл. 102з, ал. 3 от ГПК, както и 1500 лева за
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
09.09.2024 г., доколкото същият предхожда сключването на втория договор за правна защита
и съдействие от 18.11.2024 г. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗС от Р. Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н., обл. С., ул. *******
против И. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.С., ул.”***** да бъде признато за
установено по отношение на И. Л. Д., че Р. Й. П. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №****** по КК на гр.Н., одобрена със Заповед №*****/****** год. на
изп.директор на АГКК-С., с площ на имота от ****** кв.м., при граници: ПИ №*******; ПИ
№******* и ПИ №********, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор
№****** с площ от *****кв.м. и СГРАДА с идентификатор №****** с площ от ****** кв.м,
на основание давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 2010 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 109 от ЗС Р. Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Н.,
обл. С., ул. ********да прекрати всякакви действия, с които осуетява възможността на И. Л.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.С., ул.”******* да упражнява правото си на
собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****** по кадастралната карта на
гр. Н., одобрена със Заповед № РД-******/********1 г. на Изпълнителния директор на
АГКК-С., с площ на имота от******/*****/ кв.м., при граници: имоти с кад. № ******;
******* и *******, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *******, с площ от
******кв.м. и сграда с идентификатор ******с площ от *** кв.м., в тази част и действията
си по поставянето на движими вещи в имота на И. Л. Д..
ОСЪЖДА Р. Й. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. Н., обл. С., ул.*******
да заплати на И. Л. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.С., ул.”******* направените по
делото разноски в размер на 437,42 лева - държавна такса за предявен иск, 4,70 лева-
държавна такса за възпроизвеждане на документи на хартиен носител и 1500 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
17
18