№ 90
гр. Перник, 04.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720102502 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена от К. К. К. с адрес ********* с
ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат Н. Ц. от Адвокатска колегия -Перник, с
адрес ул.**** срещу Г. И. В.- ********* и ЕГН ********** с искане родителските права
върху синът им Г. Г. В. с ЕГН ********** да бъдат предоставени на ищцата , като се
определи местоживеене на детето на адрес *********** на бащата Г. И. В. да се определи
режим на лични контакти с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца- от
10,00ч в събота до 18,00ч. в неделя, както и 15 дни през лятото, което време не съвпада с
платения годишен отпуск на ищцата, като ученическите ваканции през годината, като дни
също се разпределят между двамата родители по взаимна договорка. Иска се бащата Г. И. В.
да бъде осъден да заплаща на синът си Г. Г. В. месечна издръжка в размер на 500 лв.
/петстотин лева/ до 5-то число на текущия месец чрез майката и законен представител,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда, до настъпване на обстоятелства
водещи до прекратяване или изменение на това задължение. Претендира се на основание
чл.149 от СК за изплащане на издръжка на малолетния ми син Г. Г., за една година назад, по
500лв. на месец или общо за 6 000лв. считано от датата на подаване на исковата молба, а
именно от 04.05.2022г назад до 04.05.2021г, тъй като не е участвал редовно в издръжката на
детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответника, е подал отговор, с който оспорва предявения иск.
В подадения отговор са изложени съображения, че наведените твърдени в исковата молба не
отговарят на обективната истина. Оспорва възможността да заплаща претендирания размер
на издръжка, включително и такава за минало време, както и иска да му бъде определен по-
разширен на лични отношения с детето.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и
моли тя да бъде уважена изцяло.
1
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска.
Поддържа подадения отговор и искането си издръжката да бъде съобразена с неговите
възможности, а именно да бъде в минимален размер.
Страните са изслушани в съдебно заседание по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
Ищцата заявява, че към настоящия момент има възможност да се грижи за детето си,
детето е имало остър отит, имало е 90% загуба на слуха, засягане на вестибуларния апарат.
Детето не е добре здравословно.
Ответникът сочи, че има още три деца и няма възможност да плаща претендираната
издръжка.
Като взе предвид процесуалната допустимост на предявения иск, обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът намери следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни, по следните съображения:
Право и естествена потребност на всяко дете е да общува с и двамата си родители.
Затова при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на
лични отношения трябва да се осигури възможност детето да расте и да се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата си родители. Затова с оглед конкретните обстоятелства,
трябва да се осигури най-широка възможност за осъществяване на пълноценен контакт и
общуване на всяко едно от двете деца с двамата родители. Спазването на определения от
съда режим е изключително важен за правилното емоционално и психическо развитие на
детето, поради което за реализирането му трябва активно да съдействат двамата родители,
разширените им семейства и приятелският им кръг.
Между страните не е спорно къде да бъде местоживеенето на детето. Съдът счита,
че от всички събрани по делото доказателства, включително и от приетия социален доклад,
се установява, че ищцата е била родителят, който от 2014г. до настоящия момент е била
родителя, който по-активно е полагала грижи за детето, тъй като то живее при нея.
Предвид ангажираните доказателства по делото съдът намира, че към настоящия
момент ищцата живее в жилище, което е с добри битови условия, собственост на детето.
Съдът счита, че от събраните доказателства се установяват и изложените в исковата
молба, и в хода на съдебното дирене твърдения, че у ищцата е налице желание да отглежда
детето си, както и наличието на добри битови условия за отглеждане на детето.
С оглед всичко изложено съдът счита, че предявеният иск по чл. 127 от СК следва
да се уважи като основателен и следва да бъде предоставено упражняването на родителските
права на майката, и бъде определено местоживеене на детето при нея.
По въпроса относно режима на лични контакти с другия родител, съдът след
преценка на гласните доказателства и социалните доклади, намира, че детето има нужда от
контакти с еднополовия си родител. Предвид пола и възрастта на детото, и с оглед данните
2
за намален интензитет на срещите към настоящия момент, се налага извода, че в случая е
подходящ по-стеснен режим на лични отношения между детето и баща им, като се отчетат
особеностите за необходимост от време за поддържане и изграждане връзка и доверие
помежду им. Съдът намира, че следва да бъде определен по следния начин: всяка първа и
трета седмица от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа в неделя без преспиване, и един месец
през лятната ваканция, когато бащата е в платен годишен отпуск; на личните празници на
бащата – рожден ден с преспиване; през почивните дни за Новогодишните празници и
рождените дни на детето на нечетна година и през почивните дни за Коледните и
Великденските празници на четна година.
По съединения иск за издръжка:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я
дължат съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, при определяне размера на издръжката
следва да се има предвид нуждите на детето, които имат право на издръжка и
възможностите на дължащия издръжка. Последният се определя от доходите, имуществото
и квалификацията на задълженото лице. Разходите на лицето за лична издръжка не се спадат
от общия му доход, при преценка възможността му да дава издръжка. В ал.2 на същия член е
определена минималната издръжка за едно дете, която е една четвърт от размера на
минималната работна заплата.
Задължението за издръжка по чл.144 от СК се подчинява освен на общите правила
на чл.139 и чл.142 от СК, но и на определени ограничителни изисквания. „***“ означава
ограничаване възможността за задоволяване елементарните конкретни нужди на родителя.
По делото се установи, че родителите живеят във фактическа раздяла от повече от
една година и детето се отглежда от майката. Ето защо съдът намира, че е налице хипотезата
и на чл.143, ал. 2 от СК.
Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по
отношение на детето се предоставя на майката, то ще да живее с нея, съдът намира, че
издръжката в полза на детето следва да се заплаща от бащата. При определяне на размера на
дължимата издръжка, съдът, след като съобрази потребностите и възрастта на детото,
доказателствата за доходите на родителите и социално - икономическите условия в страната,
3
здравословното състояние на детето, намира, че то има нужда да получава издръжка в по-
висок размер, предвид наличните данни за хронично заболяване и посещение на частна
занималня, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в
размер на 800 лв., от които и бащата следва да поеме половина в размер на 400.00 лв.
месечно. Видно от социалния доклад, бащата пред социалните работници е посочил, че
ежемесечно е помагал със суми от около 1000.00 лв., на следващо място видно от
разпитаните в хода на произвоството свидетелите, ангажирани от ответната страна, същите
сочат, че той винаги е помагал на децата си, тоест дори и от направените справки за трудови
доходи да не са установени такива ,съдът приема, че бащата би могъл да заплаща издръжка
в размер на 400.00 лв. без ***.
Следва да бъде уважен и иска за заплащане на издръжка за минало време, като в
случая съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и свидетелите, както и данните от
социалния доклад и определения размер на издръжката за минало време да бъде изчислен не
към определения месечен размер от 400.00 лв., а към сумата от 250.00 лв, тъй като видно от
събраните доказателства ответникът е помагал в грижите полагани от майката и е давал
издръжка на детето в период от повече от една година преди подаване на исковата молба. Не
може да се интерпретира като даване на издръжка събраните доказателства за това, че
бащата е подаръци на детето. Касателно настоящия случай следва да се приеме, че не е
налице промяна в размера на необходимата издръжка за детето. За период от една година
преди подаване на исковата молба, бащата ще следва да заплати сумата от общо сумата от
3000.00 лв. /три хиляди лева/.
Молбата на ищцата за присъждане на разноски по делото, придружено с
доказателства за действително реализирани такива, под формата платено възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат и държавна такса, е основателно, поради което следва
да бъде уважено в размер на 525.00 лв..
В случая ищцата не е направила искане за допускане на предварително изпълнение
на решението, няма и привременни мерки, предвид на което в случая не е налице основание
по чл. 242, ал. 2 от ГПК да бъде допуснато такова, тъй като то се допуска по изрично искане
на ищеца.
При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК,
съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено
време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три
години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Перник, общо сумата
576.00 лв., както и сумата от 120.00 лв. – държавна такса по иска по чл. 143 от СК.
Мотивиран от горното, Районен съд Перник
РЕШИ:
4
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127 ал. 1 СК непосредственото упражняване на
родителските права по отношение на детето Г. Г. В. с ЕГН ********** на майка им К. К. К.
с адрес ********* с ЕГН **********, като определя местоживеене на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 127 ал. 1 СК режим на лични отношения на бащата Г. И. В.-
********* и ЕГН ********** с детето Г. Г. В. с ЕГН **********, както следва: всяка първа
и трета, седмица от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа в неделя и един месец през лятната
ваканция, когато бащата е в платен годишен отпуск, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, на личните празници на бащата – рожден ден с преспиване; през
почивните дни за Новогодишните празници и рождените дни на детето на нечетна година и
през почивните дни за Коледните и Великденските празници на четна година.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 2, вр. чл. 127 ал. 1 СК Г. И. В.- ******* и ЕГН
********** да заплаща в полза на детето Г. Г. В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител К. К. К. с адрес ********** с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/ месечно считано от датата на подаване на исковата
молба, с падеж на вноските пето число на месеца, за който се дължат до настъпване на
законни основания за тяхното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до изплащането й.
ОСЪЖДА Г. И. В.- ******* и ЕГН ********** да заплати в полза на детето Г. Г. В.
с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К. К. К. с адрес ********** с
ЕГН **********, издръжка за минало време, считано от 05.05.2021г. до 05.05.2022г., в
размер на 3000.00 лв. /три хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Г. И. В.- ******* и ЕГН ********** да заплати на К. К. К. с адрес
********** с ЕГН ********** сумата от 525.00 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ съдебно
деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 1 от ТДТССГПК Г. И. В.- ******* и ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Перник
държавна такса върху присъдената издръжка на детето в размер от 696.00 лв. /шестстотин
деветдесет и шест лева/.
При неплащане на присъдената държавна такса в едноседмичен срок, считано от
влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата
държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в 2-седмичен срок от
връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5