Решение по дело №245/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46 ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по жалба на С. Ц. П., [ЕГН], с адрес гр. Твърдица, [улица]бл. ... ап. ... – Социален комплекс срещу Заповед № 228/12.04.2024 г. на Кмета на Община Твърдица, с която на основание чл. 46 ал. 1 т. 1 и т. 6 и ал. 2 от ЗОС е наредено прекратяване на наемните правоотношения на община Твърдица със С. Ц. П. за общинско жилище, представляващо апартамент с обща площ от 60 кв.м., находящ се в гр. Твърдица, [улица], бл. ... ап. ... от „Социален комплекс за временно настаняване“, като е разпоредено в 14-дневен срок от връчване на заповедта имотът да се освободи, както и в посочения срок да се изплатят задължения към община Твърдица в размер на 10,63 лв. наем към 11.04.2024 г. и сума от 5 073,42 лв. за изразходвани електрическа енергия и вода.

В жалбата си оспорващата П. твърди, че е изпратила до общината три писма, към които е приложила решения на ТЕЛК за себе си и лицето, с което фактически съжителства от 25 години. Заявява, че няма задължения и е редовен платец, няма алтернатива за разрешаване на въпроса с наемане на жилище в гр. Твърдица, б. е и през следващата година ще навърши п. в., п. с п. на мъжа, с когото ж. на с. н., а л. им са скъпоструващи. Моли съда да отмени оспорената заповед. В писмена защита изразява становището по същество, като счита, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и оспорената заповед не е издадена в съответствие с материалния закон. Моли съда да отмени същата изцяло като незаконосъобразна и необоснована.

В открито съдебно заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява.

В открито съдебно заседание ответният административен орган Кмет на Община Твърдица, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище заявява неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

Настоящият състав на Административен съд - Сливен, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.04.2023 г. между Община Твърдица като наемодател и С. Ц. П. като наемател бил сключен договор за наем на общинско жилище, представляващо апартамент с обща площ от 60 кв.м., находящ се в гр. Твърдица, [улица]бл. ... ап.... от „Социален комплекс за временно настаняване“, с договорен срок от една година и месечна наемна цена в размер на 29,00 лв.

С писмо изх. № 94-00-835-1/27.03.2024 г. Кметът на Община Твърдица уведомил П., че поради предстоящо изтичане срока на договора за наем и системно неплащане на консумативите за повече от три месеца Община Твърдица няма да поднови договора за наем и в срок до 12.04.2024 г. следва доброволно да освободи жилището.

С вх. № 94-00-835/25.03.2024 г. С. П. депозирала до Кмета на Община Твърдица молба за подновяване на договора за наем, в която заявила, че не отказва плащане и моли за префактуриране на данните от електромера. Заявила още, че е със з. п., няма никакви д., а лицето, с което ж. на с. н. – Г. Г. Д. от 2020 г. е с и. и 77 % трайна нетрудоспособност, п. с неговите доходи, като заплащат скъпи л. п.. Задължила се да внася дължимата сума и изразила молба за подновяване на договора за наем.

Със Заповед № 228/12.04.2024 г. Кметът на Община Твърдица разпоредил на основание чл. 46 ал. 1 т. 1 и т. 6 от ЗОС прекратяване на наемните правоотношения на общината със С. П. и освобождаване на жилището в 14-дневен срок, както и заплащане в същия срок на наем от 10,63 лв. и консумативни разходи за ел. енергия и вода в размер на 5 073,42 лв. Заповедта била връчена на нейния адресат П. на 19.04.2024 г. Жалбата срещу акта е подадена до настоящия съд на 30.04.2024 г., чрез административния орган.

От представените към жалбата писмени доказателства се установява, че С. Ц. П. е освидетелствана от ТЕЛК – Обща при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен с ЕР № 92605/29.05.2023 г. с определена трайно намалена работоспособност от 44 %. Лицето, с което ж. във ф. с. Г. Г. Д., съгласно ЕР № 91180/04.04.2022 г. на ТЕЛК- Обща в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ е с определена 77 % трайно намалена работоспособност и получава лична пенсия за инвалидност по чл. 74 от КСО в размер на 608,52 лв.

Ответният административен орган представя извлечение от счетоводна сметка 488701 за период от 01.01.2015 г. до 11.04.2024 г., което съдържа и графи, включващи данни за „вода Социален комплекс“ и „ел. енергия Социален комплекс“ с посочени суми в графа „салдо дебит“. В това извлечение се съдържат и редове, съдържащи данни за жалбоподателя в настоящото съдебно производство, от които може да се установи следното: на 01.03.2016 г. С. П. е внесла към община Твърдица сума в размер на 100,00 лв., на 02.03.2016 г. е внесла сума в размер на 80,00 лв. отново към община Твърдица, за 31.08.2016 г. е записано: „платена ел. енергия и вода на С.“ в размер на 100,00 лв., на 29.09.2016 г. „Внесена сума С. П.“ в размер на 100,00 лв., на 07.11.2016 г. – внесена сума от С. П. в размер на 30,00 лв., на 31.01.2017 г. – внесена сума от С. П. в размер на 30,00 лв., суми в размер на 150,00 и 100,00 лева са внесени от П. и на 27.07.2017 г. и на 31.07.2017 г., , на 22.08.2017 г. П. е внесла сума от 100,00 лв., на 31.08.2017 г. – сума от 550,00 лв., на 29.09.2017 г. – сума от 100,00 лв., на 28.02.2018 г. – 300,00 лв., на 28.02.2019 г. – 400,00 лв., на 31.05.2019 г. – 100,00 лв., на 31.07.2019 г. – 150,00 лв., на 30.08.2019 г. – 50,00 лв., на 31.10.2019 г. – 50,00 лв., на 29.07.2022 г. – внесена сума за вода и ел. енергия от С. П. в размер на 50,00 лв., на 30.09.2022 г. – внесена сума за вода и ел. енергия в размер на 60,00 лв., на 30.11.2022 г. – внесена сума за ел. енергия и вода от С. П. в размер на 20,00 лв., на 28.12.2023 г. – внесена сума за вода от С. П. в размер на 130,00 лв. и на 31.01.2024 г. – внесена сума за вода от С. П. в размер на 100,00 лв. Справката съдържа и други данни и суми към различни доставчици на вода и ел. енергия, от които не може да се извлече пряка взаимовръзка с оспорващата П., като в някои от тях в графа „Бележка“ се сочат задължения за „Социален комплекс“, а в други е вписано единствено „вода“ и „ел. енергия“.

По преписката е приложено писмо изх. № 94-00-3206/04.12.2023 г., с което Кметът на Община Твърдица е уведомил С. П., че за изразходваната вода и ел. енергия към 30.11.2023 г. дължи сума от 5 241,32 лв., а към 01.12.2023 г. дължи наем в размер на 29,00 лв. за м. ноември. Представени са и фактури, издадени към Община Твърдица от „Електрохолд Трейд“ ЕАД за продажба на ел. енергия със справка по обекти, от които се установява следното: задължение в размер на 208,83 лв. за ап. ... в „Социален комплекс“ гр. Твърдица на [улица]за м. 12. 2022 г., за същия адрес задължение в размер на 134,21 лв. за м. 01.2023 г., за м. 02.2023 г. – задължение в размер на 91,99 лв., за м. март 2023 г. за същия адрес задължение в размер на 63,38 лв., за м. април 2023 г. за обекта задължение в размер на 69,80 лв., за м. май 2023 г. за същия обект задължение в размер на 62,28 лв., за м. 12.2022 г. задължение за обекта в размер на 208,83 лв.

Според представени фактури от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, в същите са обективирани задължения за жилищен обект на [улица]Социален комплекс, ап. № ... на С. Ц. П.: от 14.12.2022 г. до 15.04.2024 г. в общ размер на 159,04 лв.

По административната преписка е приложена и молба от П., депозирана с вх. № 94-00-107 (1) от 22.01.2024 г., в която е заявено, че е налице неяснота какво съставлява задължението от 5 122,64 лв., като липсвали данни за електромера, каква е разходваната ел. енергия , брой киловати и пр., изразени са съмнения, че начислената ел. енергия е по тарифа за промишлен обект, сочи, че от 15 години ползва едни и същи домакински консумативи, с отопление на твърдо гориво. В отговор с писмо изх. № 94-00-107 (1) от 07.02.2024 г. Кметът на Община Твърдица уведомил П., че общината като юридическо лице заплаща ел. енергията по всички партиди като промишлен ток, в т.ч. и консумирания от П., като инициатива за промяна на партидата не е постъпвала от П. през годините, на 25.04.2023 г. вече такава е извършена и от тази дата ел. енергията на жилището се отчита като такава за бита. С това писмо П. била предупредена, че не е освободена от задълженията си към общината и в случай, че не ги изплати, договорът за наем, който изтича на 11.04.2024 г. ще бъде прекратен.

По доказателствата са приобщени и представени от ответния административен орган договори за наем, сключени между същите страни на 22.10.2014 г., 21.10.2013 г. и 12.04.2023 г.

Към представените от ответника писмени доказателства е приложено и извлечение (вероятно от счетоводна сметка), без дата, подпис и печат, в което са вписани суми за ел. енергия и вода, с посочване в графа „Бележка“ – „Вода Соц. Комплекс“, „Ел. енергия Соц. комплекс“ и др., в графа „Име – първа аналитичност“ е вписано „С. П.“, с вписани суми по дати и месеци за период от 24.01.2015 г. до 31.05.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от кмета на общината, при наличие на материална и териториална компетентност - в кръга на неговите правомощия по чл. 46 ал. 2 от ЗОС, в съответната писмена и предметна форма, което го прави валиден. Заповедта е постановена в писмен вид с посочени в същата фактически и правни основания за нейното издаване, но е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни норми. Съображенията на съда в тази насока са следните:

На първо място съдът констатира, че за започване на административното производство адресатът П. не е уведомен, както повелява разпоредбата на чл. 26 от АПК, съгласно чиято ал. 1, за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Видно от представената преписка, такъв акт в същата не се съдържа, като вместо уведомление по чл. 26 от АПК до заинтересованата страна П. е изпратено писмо изх. № 94-00-835 (1)/27.03.2024 г., с което адресатът е уведомена, че община Твърдица няма да поднови договора за наем и жилището следва да се освободи до 12.04.2024 г. Акт с подобно съдържание е в пълно противоречие с целта на посочената процесуална разпоредба, въведена от законодателя за начало на административното производство, в хода на което се дава възможност и на заинтересованата страна за пълноценна реализация на право на участие в процеса, в т.ч. възможност за ангажиране и представяне на доказателства – документи и информация, сведения от трети лица, обяснения, възражения и др. (чл. 36 и сл. от АПК). Нещо повече – компетентният административен орган е длъжен в хода на административното производство да прояви инициатива по изясняване на всички относими факти и обстоятелства, при участие на страната и едва след това да пристъпи към издаване на административния акт. В случая оспорващата не е била уведомена, че следва да представи доказателства за платени суми за консумативни разноски, съответно не й е предоставена възможност да погаси сумите, да подаде възражение и т.н., нито същата е била предупредена, че при неизпълнение на това задължение Община Твърдица ще предприеме действия по прекратяване на наемното правоотношение. Последното нарушение е лишило оспорващата П. от възможност за участие в административното производство, съответно не й е дадена възможност да се запознае и да изрази становище по събраните доказателства, да направи искания и/или възражения. Лишаването на заинтересованата страна от правото му на участие в административното производство, с оглед нормата на чл. 34 от АПК, винаги е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК. В процесния случай това си задължение ответният орган Кмет на Община Твърдица не е изпълнил, като с цитираното по-горе писмо предизвестено е предупредил адресата, че договорът за наем няма да бъде продължен и е указал срок за освобождаване на жилището. Следователно, административно производство въобще не е проведено, съобразно общите правилата на АПК, правата на страната да участва в такова са нарушени и процесната заповед е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като при нейното издаване не са събрани доказателства и не са съобразени и други, относими към крайното властническо волеизявление данни, относими към социалното, здравословно и финансово състояние на адресата П.. Видно от представените такива пред съда, оспорващата е на .....години, без д., с определен от ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност, като единственият доход е п. за и. в размер на 608,27 лв., получавана от лицето, с което тя ж. във ф. с. Г. Д., който също е освидетелстван от ТЕЛК с трайни увреждания – последици от м. и. и д. на л. о..

Жалбоподателката навежда доводи, сочещи на нарушаване нейните права по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС - Конвенцията), което съдът намира за основателни, доколкото с процесната заповед са нарушени както принципа на съразмерност (чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от АПК ), така и чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 8 от Конвенцията: 1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Съобразно принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като и административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Разглежданият случай касае общинско жилище, в което е настанена като наемател жалбоподателката. Действително, срокът на договора за настаняване е изтекъл, но същата на процесното основание и при същите условия обитава това жилище от 2013 г. (според представените доказателства). Неясно защо, при налично заявление за настаняване и трайно уреждане на жилищната нужда на жалбоподателката, от страна на общината е пристъпено към прекратяване на договора. В конкретния случай засягането на правото на жилище по отношение на жалбоподателката е в степен по-голяма от необходимото за целта - касае се за жилище, в което живеят две лица, със заболявания, за които компетентна ТЕЛК е определила трайно намалена работоспособност и с единствен доход – инвалидна пенсия в размер на 608,52 лева, т.е. под минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2024 г. е в размер на 993 лв., съответно ползването на общинско жилище за П. и лицето, с което ж. на с. н. – Г. Д. е възможност за нормално съществуване в обществото при липса на друга реална алтернатива. Съдът намира, че немаловажно в случая е "необходимостта в едно демократично общество" по смисъла на тази разпоредба и съдебната практика на Съда в прилагане на този стандарт. Намесата се счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел, ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законна цел. Настоящата инстанция намира за необходимо да приведе като цитат част от решението по делото Й. и др. с/у България, а именно: "118. В това отношение трябва да се остави свобода на преценка на националните органи, които по причина на своя пряк и продължителен контакт с хората от своите страни по принцип са в по-добра позиция от международния съд да оценяват местните нужди и условия. Този разлика ще варира в зависимост от естеството на правото по Конвенцията, нейното значение за индивида и естеството на дейностите, върху които е наложено ограничение, както и естеството на целта, преследвана от тези ограничения. Съдът отбелязва следните съответни доводи в тази насока: (i) В области, свързани с прилагането на социални или икономически политики, включително по отношение на жилищата, съществува принцип, че свободата на преценка е широка както в градското, така и в селското планиране, където Съдът е установил, че "доколкото упражняването на преценка, включваща множество местни фактори, присъщи на избора и прилагането на политика на планиране, националните власти по принцип се радват на широка свобода на преценка" (Вж. например, Buckley, цитирано по-горе, стр. 1292, § 75 in fine, и Cosic, цитирано по-горе, § 20); (ii) От друга страна, свободата на преценка на властите е по-ограничена, когато въпросното право е от решаващо значение за ефективното упражняване от индивида на лични или жизненоважни права. Тъй като член 8 се отнася до правата от основно значение за идентичността на индивида, самоопределянето, физическата и моралната неприкосновеност, поддържането на взаимоотношения с другите и установеното и сигурно място в общността, където общите социални и икономически съображения на политиката са възникнали в контекста на член 8, обхватът на свободата на преценка зависи от контекста на делото, с особено значение върху степента на проникване в личната сфера на жалбоподателя (Вж. наред с много други, Connors, цитирано по-горе, § 82); ". Според ЕСПЧ, тъй като загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото съгласно член 8 за зачитане на жилището, всяко лице, за което съществува риск от намеса от такъв мащаб, трябва по принцип да има право пропорционалността и разумността на определена мярка да бъдат определени от независим съд в контекста на съответните принципи съгласно член 8. "Това означава, наред с други неща, че когато съответните аргументи относно пропорционалността на намесата са били повдигнати от ищеца в националните съдебни производства, националните съдилища трябва да ги разгледат детайлно и да осигурят адекватни причини (пак там, § 67 - 69); (v) Когато компетентните национални органи в решенията си поддържат и нареждат преместването на жалбоподателя и не предоставят каквото и да било обяснение или излагат каквито и да било аргументи, доказващи, че отстраняването на жалбоподателя е необходимо, Съдът може да си направи извода, че законният интерес на държавата да контролира неговата собственост трябва да отстъпи място на правото на жалбоподателя на зачитане на неговия дом". Съгласно член 8 от Конвенцията, заповедта, засягаща жалбоподателите може да се счита за "необходима в едно демократично общество", със законна цел, ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако тя е пропорционална на преследваната законна цел.

В оспорената заповед на Кмета на община Твърдица няма извършена оценка на обстоятелствата, свързани с личното положение, финансовото, здравословното състояние на лицата, ползващи жилището като дом. Не е обследвано и това, че преди издаването на оспорената заповед не е бил разгледан въпросът, свързан с риска жалбоподателката и лицето, с което с. (б., надлежно установени трайни з. у. и доход в размер, значително под минималната работна заплата за страната) да останат без жилище, ако заповедта бъде изпълнена. Тези обстоятелства сочат, че изискването за пропорционалност на заповедта не са налице, което сочи на нейната незаконосъобразност. Вземайки предвид представените от жалбоподателката П. в тази насока доказателства, съдът намира, че обжалваната заповед противоречи и на чл. 3 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Посочената разпоредба гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. В конкретния случай административният орган, като е лишил заинтересованата П. от възможност да участва в административно производство, не е приложил така нормирания индивидуален подход на потребностите по отношение на същата.

На следващо място, въпреки дадените изрични указания на съда досежно разпределението на доказателствената тежест между страните, административният орган не е доказал и наличието на неплатени в срок задължения в размер на 5 073,42 лв. Представените фактури, издадени от „Електрохолд Трейд“ ЕАД и справки към тях, както и тези, издадени от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД визират суми, чийто общ размер не съставлява посочената в акта сума, а от счетоводните извлечения (представени без дата и автор) не може да се установи по безспорен начин, че вписаните в тях суми са съставляват консуматив именно за процесния жилищен обект, а не за цялата сграда и са неплатени от наемателя.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед № 228/12.04.2024 г. на Кмета на Община Твърдица, с която на основание чл. 46 ал. 1 т. 1 и т. 6 от Закона за общинската собственост е разпоредено прекратяване на наемните правоотношения на община Твърдица със С. Ц. П. за общинско жилище, представляващо апартамент с обща площ от 60 кв.м., находящ се в гр. Твърдица, [улица]бл. ... ап. ... от „Социален комплекс за временно настаняване“ е материално и процесуално незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 228/12.04.2024 г. на Кмета на Община Твърдица, с която на основание чл. 46 ал. 1 т. 1 и т. 6 от Закона за общинската собственост е разпоредено прекратяване на наемните правоотношения на община Твърдица със С. Ц. П. за общинско жилище, представляващо апартамент с обща площ от 60 кв.м., находящ се в гр. Твърдица, [улица]бл. ... ап. ... от „Социален комплекс за временно настаняване“.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 46 ал. 5, изр. последно от ЗОС.