Решение по дело №1529/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260035
Дата: 22 септември 2020 г. (в сила от 17 октомври 2020 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20191520201529
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                                Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       №.............................

                                        гр. К.,21.09.2020 г.

 

                                    В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

          К.ският районен съд, III-ти състав, в открито заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета  година,  в състав :

                                                               Председател : Мая Миленкова

При участието на секретаря Цветанка Александрова,

като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 1529 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Е.И.К., с ЕГН – **********, в качеството си на управител на „К.***, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“И.№*, чрез адв. Е.П. от САК  обжалва   наказателно постановление №10-0000952/04.10.2019 г. , издадено от **** на дирекция“И.по т.” гр. К., с което на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева за административно нарушение  по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/. Иска се отменяне на постановлението. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и се твърди назоконосъобразност по същество на атакуваното НП.

Наказващият орган, чрез своя повереник ю.к. Г., оспорва жалбата. Приема, че  ЮЛ е осъществило състава на соченото административно нарушение и че законосъобразно е ангажирана отговорността му.  

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

 

            На 05.06.2019,  по повод сигнал за  трудова злополука на дърводобивен обект в мах.“Т.“, общ.Т., служители на Д“ИТ“ К., свидетелите Л.И. и Р.Я., извършили проверка на обекта. На място било установено, че работещите на обекта лица имат сключени трудови договори от същата дата с „К. *****. В тази връзка, на мястото на проверката работниците Г.Г. и  В. К.  попълнили декларации във вр. с чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ и чл. 39, ал.1  и чл. 40, ал.1 от АПК и чл. 110 от ДОПК , в която декларация декларирали , че работят в „К.*****, считано от 05.06.2019 г. Във връзка с извършването на документална проверка на дружеството е насрочена допълнителна проверка на 19.06.2019 г. в хода на която са представени трудовите договори на работниците, справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.3 от КТ, уведомления  по чл. 62, ал.3 от КТ . В хода на извършената на 19.06.2019 г. проверка по документи  контролните органи установили редица нарушения на трудовото законодателство сред които и това, че лицето Г.Г.  е допуснат от работодателя да  изпълнява трудовите си задължения  като „общ работник, горско стопанство“ без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено в ТД НАП.  Трудовият договор  между „К.****и Г.Е.Г. е сключен  на 04.06.2019 г.  и заверен в ТД на НАП на 05.06.2019 г. в 17:03 ч./ след извършване на проверката на дърводобивния обект, на който Г. е установил да престира труд/.

            На 19.06.2019 г.  до управителя на дружеството е изпратена покана да се яви на 01.07.2019 г. Д“ИТ“ К.   за съставяне и връчване на АУАН. Получена е от Дж. К. на дата 20.06.2019 година, като самото получаване е удостоверено чрез подпис върху обратната разписка.  На 08.07.2019 година инж. Р.Й.Я. е съставил АУАН № 10-0000952 , в който описал установеното при проверката.  АУАН е  съставен в присъствие на управителя на дружеството, но същият отказал да го подпише, като  отказът му е удостоверен с подписа на св. А.К.. На 12.07.2019 година така съставения АУАН е получен и съобщението за предявяването му е подписано от Дж. К..

По АУАН в Д“ИТ“ са представени писмени възражения,  в които се сочи, че описаното в АУАН лице – Г.Г. е имал връчено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ.

Въз основа на така съставения АУАН, на 04.10.2019 г. ****** на Д“ИТ“ К. издал  атакуваното  в настоящото производство НП№10-0000952.

За описаното в НП нарушение, на осн. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.2 от КТ  на „К.****е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева  за извършено нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.  НП е връчено на представител на дружеството с известие  на 08.10.2019 г.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка, и от показанията на свидетелите И., Я. и К. . Липсва противоречие между гласните доказателства относно описаните в АУАН факти.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство. Двата акта са издадени от компетентни органи и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица. Същите са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в съдържанието им. Не са релевирани и възражения от страна на дружеството-жалбоподател в тази насока.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.    Съставът на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност е установен в чл. 63, ал.2 от КТ, според който: Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.   Сред изброените в ал.1 от същия текст на КТ документи е и  копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Наказващият орган е приел, че жалбоподателят , в качеството си на работодател, е  нарушил  цитираната забрана допускайки до работа  посоченото лице Г.Е.Г. без да му е предоставил копие от  заверено от ТД НАП уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ.

                Недоказано  и житейски нелогично се явява твърдението на жалбоподателя , че  работникът Г. е допуснат на работа след предоставяне на цитираното уведомление.  Проверката в обекта е извършена на 05.06.2019 г. в рамките на работния ден , като според попълнената от самия работник декларация  работното време е от 08:00 ч. до 17:00 ч. От представените по делото писмени доказателства -  Писмо от ТД на НАП София – офис К. с изх.№ Е-15-1/17.06.2019 г. / л.17 от делото/  уведомлението по чл. 62 от КТ  за Г.Е.Г. е генерирано в програмен продукт  СУП с документ №103901900941330 на 05.06.2019 г. в 17:03 ч., т.е след проверката извършена от служителите на Д“ИТ“К.. 

Безспорно се установи  извършването на твърдяното административно нарушение от обективна  и субективна страна. Доказа се, с всички събрани по делото доказателства, които съдът цени изцяло като годни и обективни, че на 05.06.2019 г. в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ жалбоподателят  е допуснал до работа  лицето Г.Е.Г., с ЕГН – ********** без да му е връчил  копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Съгласно  чл. 414, ал. 3 от КТ „работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение“. Отговорността на жалбоподателя в качеството му на работодател е обективна, като в случая основателно е била ангажирана. Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се има предвид особените обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай. Размерът на наложеното административно наказание е определен в предвидения в закона минимум,  поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

            По изложените съображения съдът ще отмени атакуваното НП.

            Предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административно-наказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.

 

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН К.ският районен съд

 

                                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 10-0000952/04.10.2019 г. издадено от **** на Дирекция “И. по т.” гр. К., с което на „К.******, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. К., представлявано от Е.И.К., с ЕГН – **********, в качеството му на управител,  на основание чл. 416, ал.5,вр с чл. 414, ал.3 от КТ е  наложена имуществена санкция размер на 1500 лева за нарушение на  чл. 63, ал.2 от  КТ.

ОСЪЖДА  „К. ***** ЕИК- ***** с адрес на управление гр. К.,ул. „И.“, № *, да заплати на Изпълнителна агенция "Г. И. по т." юристконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред К.ския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: