Р Е Ш Е Н И Е № 71
Гр. Разград, 07 октомври 2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря РАЛИЦА
ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора СЕЗГИН
ОСМАНОВ разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №107 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във вр.чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба против Решение № 263/03.07.2019 г.,
постановено по анд № 63/2019 г. по описа на Разградския районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 17-1075-001259/19.10.2017 г., на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Разград, с което М. М. К. от гр.Р.
на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1 от същия закон е наложена глоба в размер на
200 лв.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си и по
същество, чрез своя процесуален представител, твърди, че това решение е
необосновано и неправилно, поради което моли съда да го отмени, както и
потвърденото с него НП.
За ответника по касационната жалба не
се явява процесуален представител и не ангажира съда със становище по нея.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна
и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и
обосновано.
Съдът, след като прецени направените
оплаквания, анализира събраните по
делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните,
констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна против решение, което подлежи на
инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните
фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които
да установяват всички съставомерни факти и обстоятелства. Те са правилно
преценени от районния съд и възприетата от него фактическа обстановка се явява
безспорно установена.
Данните по делото сочат, че на 13.10.2017г. в гр. Разград, по ул. „Странджа“
М. К. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег.
№ ********, като на кръстовището с ул. „Янтра“ предприема маневра завиване на дясно,
при която навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в спрелия на знак „Б-1“,
товарен автомобил „Рено“ с рег. № ********, управляван от свидетеля Ж. Ж. При тези обстоятелства срещу него е съставен АУАН бл. №640043/13.10.2017г.,
в който е посочено, че в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП той е предприел
описаната маневра без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници
в движението, не се съобразява с тях и причинява ПТП. Посочено е също така, че видимо водачът не
отговаря на медицинските и психологически изисквания. Отразените в акта
констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП на
основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер от 200 лв. С решението си Разградският районен съд е
потвърдил НП като законосъобразно. Изложените от него мотиви напълно се
споделят от настоящата инстанция.
При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните
правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на
нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на
изискванията на ЗАНН. Наказаното лице е
могло да разбере, в какво се изразява от фактическа страна административното нарушение,
за което е обвинено и в пълен обем и достатъчно ефективно да организира своята
защита. Правилно са приложени и съответните законови разпоредби, които са
нарушени.
При преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага
безспорният извод, че с поведението си жалбоподателят от обективна и субективна
страна е извършил вмененото нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно текста на чл.189, ал.2 съставеният АУАН ако е редовен от формална
страна се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на
това, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в този случай, въз
основа на специалния закон, е обърната доказателствената тежест и нарушителят
следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в
АУАН. Жалбоподателят не е ангажирал категорични доказателства, които да опровергават
отразените в АУАН констатации. Напротив, те кореспондират на събраните в
съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Съгласно правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП при предприемане на каквато и да
е маневра водачът следва да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници
в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. В случая жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение, което е довело и до ПТП. Ето защо съдът приема, че са били налице
фактическите и правни основания за да се ангажира отговорността на водача на
основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Наложеното наказание е в
абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или изменено.
Недоказани и неоснователни са твърденията, че конкретното нарушение
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Легално определение за „маловажен случай” се
съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК , според която това е такова
деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. В
казуса не са установени такива обстоятелства, които да обуславят значително
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
типичните, обичайни случаи. Ето защо съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл.28, б.“а“ от ЗАНН за да бъде освободен от отговорност
нарушителя.
Наред с това в касационната жалба се твърди, че въззивният съд е следвало
да се произнесе и по отношение на неправилно отнетото от наказващия орган
свидетелство за управление на МПС , тъй като такова наказание не е предвидено в
приложената санкционна норма. Това твърдение се
явява неоснователно. Видно от поставената резолюция върху процесния АУАН
и приложената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 17-1075-001088/16.10.2017г. СУМПС на жалбоподателя е отнето на
основание чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП.
Тази ЗППАМ съставлява индивидуален административен акт и подлежи на
съдебен контрол в отделно самостоятелно производство по реда на АПК. В
производството по чл.59 и сл. от ЗАНН не може да се преценява
законосъобразността на издадените ЗППАМ.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение е валидно, обосновано и правилно, поради което следва да се остави в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №263/03.07.2019г., постановено по анд № 63/2019
г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/