№ 940
гр. Стара Загора, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20255530102621 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Д.
М. М., против П. Й. Ч., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. М. М. твърди, че на 30.05.2023г. между него, като заемодател
и ответницата П. Й. Ч., като заемател бил сключен договор за паричен заем, по
силата на който заемодателя се е задължил да предаде в заем на заемателя
сумата от 5400,00 лева, наречена в договора заемна сума, която заемателят се
е задължил да върне на заемодателя до 30.11.2024г. Съгласно чл.2, т.II от
договора заемната сума от 5400,00 лева била получена от заемателя при
подписването на договора. Заемателят П. Й. Ч. собственоръчно е изписала
личните си данни, в т.ч. имена, ЕГН, постоянен адрес и данни на личната
карта на страница първа от договора, а така също и личното и фамилното си
име на страница втора. Лично П. Й. Ч. е положила подписа си срещу
„Заемател“ на стр. втора от договора. Налице било пълно неизпълнение от
страна на ответницата на задължението да върне на заемодателя сумата от
5400,00 лева, както до уговорения падеж на задължението на 30.11.2024г., а
така също и до настоящия момент. Неизпълнението на договорното
задължение, а така също и липсата на комуникация между страните е
принудила ищеца да подаде до Районен съд Стара Загора заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на подаденото заявление съдът е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. №623/11.03.2025г., издадена по
ч.гр.д. №1225/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора. На 12.05.2025 г.
ответницата чрез упълномощения от нея процесуален представител е
депозирала по делото чисто бланкетно възражение по чл.414 ГПК, в което се
сочи: „Не дължа задължението претендирано ми със заповедта.“ Не са
посочени никакви правоизключващи или правопогасяващи възражения.
В конкретния случай от представения като доказателство писмен
договор за паричен заем се установява, че на 30.05.2023г. между страните бил
сключен договор за заем, по силата на който заемодателя е предал на
заемателя сума в размер на 5400,00 лева, а последния се е задължил да върне
заемната сума в срок до 30.11.2024г. Ответницата лично е положила подпис
под договора, като същата не е в състояние да противопостави каквито и да е
правопогасяващи или правоизключващи възражения срещу претенцията за
връщане на заемната сума. ето защо моля да приемете, че предявения иск е
основателен и доказан. Подаденото възражение за недължимост на сумите по
издадената заповед за изпълнение е неоснователно, което от своя страна е
повод за предявяване на настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията на страните, че П. Й. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Стара Загора, ..., дължи на Д. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Стара Загора, ..., сума в размер на 5400,00 лева /пет хиляди и четиристотин
лева/, представляваща главница – неплатено задължение по договор за
паричен заем от 30.05.2023г. за сумата от 5400,00 лева с падеж 30.11.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2025г. до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. №623/11.11.2025г., издадена по
ч.гр.д. №1225/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата.
В открито съдебно заседание, ищецът поддържа исковата молба. С оглед
процесуалното поведение на ответницата прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответницата, редовно призована /вж. призовка, л. 24 от делото/, не се
явява, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се
представлява от пълномощник и от нейна страна не е заявено искане за
гледане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и
като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против
ответницата. От нея не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока
2
по чл. 131 ГПК, неин представител не се е явил в първото заседание по делото,
респ. неин упълномощен процесуален представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответницата
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 11.06.2025 г., връчено
лично на ответницата /л. 15 - 17 от делото/, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание. Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства, както и с оглед на представените с исковата
молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявения от ищеца Д. М. М.,
против П. Й. Ч., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал. 1 ЗЗД, да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
направените разноски за исковото производство за държавна такса в размер на
108,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., както и тези,
направени в заповедното производство – 108,00 лв. за държавна такса и 500,00
лв. за адвокатско възнаграждение, /така т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/, или общо сумата от
1316,00 лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване
/така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о,
определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал. 1 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал.
1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение/, по отношение на П. Й.
Ч., ЕГН: **********, с адрес гр. Стара Загора, ..., съществуването на
вземането на Д. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара Загора, ...
в размер на 5400,00 лв. /пет хиляди и четиристотин лева/, представляваща
главница – неплатено задължение по договор за паричен заем от 30.05.2023 г.,
за сумата от 5400,00 лв., с падеж 30.11.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.03.2025 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 623/11.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1225/2025 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П. Й. Ч., с ЕГН **********, с
адрес гр. Стара Загора, ..., да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Стара Загора, ..., сумата в размер на 708,00 лв.
/седемстотин и осем лева/ разноски за исковото производство, както и сума в
размер на 608,00 лв. /шестстотин и осем лева/, разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1225/2025 г. по описа на Старозагорски районен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4