Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав,
в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 4190/ 2019 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 27.08.2018 г., постановено по гр.д. № 76208/2015
г. Софийски районен съд е осъдил „Е.е.Е.” ООД, ЕИК ******,
със съдебен адрес *** - адв. Т.да заплати на „М.к.”
АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, партер - адв. Г.,
на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 26322,77 лв. - част от продажна цена,
дължима по фактури №№ 10375/13.12.2013г., 10376/13.12.2013г.,
10377/20.12.2013г., 10380/06.03.2014г. и 10383/25.07.2014г. за закупени и доставени
стоки, описани подробно по вид и количество в приложените фактури, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.04.2015 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3131,58 лв. - лихва за забава върху
вземането за продажна цена, изтекла в периода от 13.12.2013г. до 16.04.2015г.,
както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2660,17 лв. -
разноски за исковото производство.
Недоволен от постановеното съдебно
решение е останал ответникът „Е.е.Е.” ООД, който е
подал въззивна жалба, с която излага становище за неправилност на съдебното
решение.
В срок по делото е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който се обосновава становище за правилност на съдебното
решение, съответно за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Страните не представят
нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира решението за правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:
Спорно между страните е
възникването и съществуването на вземанията, предмет на процесните фактури.
Съответно въззивникът твърди, че вземанията по тях не са възникнали, тъй като
стоката, за която са издадени не му е била предадена, евентуално че към момента
вземанията са погасени чрез плащане.
От заключението на изслушаната
ССЕ, което правилно е кредитирано от първоинстанционния съд като обективно и
компетентно изготвено, става ясно, че процесиите фактури с номера №№ 10375/13.12.2013г.,
10376/13.12.2013г., 10377/20.12.2013г., 10380/06.03.2014г. и 10383/25.07.2014г.
са осчетоводени както от въззивника, така и от въззиваемия и са вписани в
дневниците за покупки/продажби по ЗДДС през отчетния период. Освен това от
същото заключение се установява и че счетоводството на въззиваемото търговско
дружество е водено редовно, за разлика от това на въззивника. Заключението на
експертизата, ведно с представените други писмени доказателства, а именно
митнически декларации и CMR товаритителници, дават
основание да се приеме, че претендираните от въззиваемия вземания по процесните
фактури са възникнали въз основа на сключен между страните договор и са
признати от въззивника. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е
съобразил практиката на ВКС, обективирана в решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д.
№ 380/2008 г., но I т. о.; решение № 30/8.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г. на
I т. о.; решение № 118/5.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г. на II т. о.;
решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на II т. о., решение № 211/30.01.2012
г., по т. д. № 1120/2010 г. на II т. о.; № 109 от 7.09.2011 г., по т. д. N
465/2010 г. на II т. о.; № 92/7.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на II т. о.
и др., съобразно която фактурите отразяват възникналата между страните
облигационни връзка и осчетоводяването им от търговското дружество, включването
им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по
тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване.
Съобразно изготвената по делото
експертиза процесните вземания не са били платени от въззивника, а последният и
не ангажира доказателства в обратния смисъл.
Съответно правилно съдът е
приел за основателни предявените претенции по процесните фактури. С оглед
извода за основателност на главното задължение, правилно съдът е приел за
основателен и предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Видно от събраните по делото
доказателства въззивникът не е съумял в рамките на производството по делото да
установи съществуването на твърдяното от него вземане, с което претендира да се
направи прихващане. В частност същият не
е доказал наличието на постигнато съгласие за извършването на услуга в полза на въззиваемия, както и разходването
на средствата за тази услуга. Съответно правилно първоинстанционният съд е
приел, че възражението за прихващане е неоснователно.
С оглед изложеното
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора на
въззиваемата страна се следват направените в хода на въззивното производство
разноски в доказан размер от 1300 лв.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 27.08.2018
г., постановено по гр.д. № 76208/2015 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Е.е.Е.”
ООД, ЕИК ****** да заплати на „М.к.” АД, ЕИК ****** сумата от 1300 лв. разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./