Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 12.02.2021           Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                    Първи граждански състав

На трети февруари                                                          Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                        

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4427 по описа за 2020 година.

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 и 2 КТ и чл.224 КТ.

Ищецът Д.Д.П. твърди в исковата си молба, че работил в ответното дружество до 14.09.2020 г. по безсрочен трудов договор на длъжност „електромонтьор” с последно брутно месечно възнаграждение в размер на 800 лв. съгласно Допълнително споразумение № 52/24.06.2020 г. към трудов договор № 98/01.10.2018 г. На  29.03.2019 г. било сключено допълнително споразумение към същият трудов договор, с който бил преназначен на постоянен договор и му било определено трудово възнаграждение в размер на 1200 лв., а поради затруднения в дружеството от 24.06.2020 г. заплатата била намалена на 800 лева. Трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед № 63/11.09.2020 г. считано от 14.09.2020г. Основната причина за напускането му било чувствителното забавяне в изплащането на трудовите възнаграждения и командировъчните пари, както и настъпилата несигурност за заетостта и възнагражденията му. Тъй като останали неизплатени трудови възнаграждения, изискал и му била дадена неофициална информация за дължимите му незплатени от „Неопет” ООД гр. Ст. Загора суми, а именно : -За периода от м. януари до м. юни 2020 г. вкл. по 264 лв. на месец или 1584 лв. представляващи неизплатена част от месечно трудово възнаграждение - заплата.; -Работна заплата за м. септември 2020 г. в размер на 480 лв.; -Неизплатена сума съгл. чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер 4 дни, възлизащи на 230 лв.; -Неизплатена сума за командировъчни за 5 дни за периода 31.08. -04.09.2020г. по 10 лв. дневни пари общо 50 лв. Общата сума на неизплатените му възнаграждение и обезщетения възлизала на 2344 лева. За забавено плащане ответното дружество му дължало обезщетение в размер на законната лихва върху дължащите се главници за всеки месец на периода от януари до юни 2020 г. до датата на предявяване на иска 30.10.2020 г. както следва по месеци: За м. януари - 17.89 лв. (от 01.03.2020 г.); За м. февруари - 15.77 лв. (от 30.03.2020 г.); За м. март - 13.49 лв. (от 30.04.2020 г.); За м. април - 11.29 лв. (от 30.05.2020 г.); За м. май - 9.02 лв. (от 30.06.2020 г.); За м. юни - 6.82 лв. (от 30.07.2020 г.) Общо за целия период дължимата лихва за забава възлизала на 74.28 лв. Общото задължение на работодателя за главница и лихва възлизала на 2418.28 лева. Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди „Неопет” ООД, гр. Ст. Загора да му изплати дължимите суми за трудово възнаграждение, обезщетения и лихви в размер общо на 2418.28 лв., представляваща както следва: -За неизплатени трудови възнаграждения по чл. 245 от КТ сумата 1 584 лв. и законна лихва за периода 01.02. - 01.07.2020 г. до датата на предявяване на иска 02.11.2020г. в размер на 74.28 лв., общо 1658.28 лв.; -За неизплатена работна заплата за м. септември 2020 г. 480 лв.; -За обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. съгл. чл. 224 от КТ 230 лв.; -За неизплатени командировъчни дневни пари за 5 дни по 10 лв. за периода 31.09. - 04.09.2020 г. вкл. общо 50 лв. Моли съда да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. По делото е постъпила допълнителна молба от ищеца, в която твърди, че след внасяне на исковата молба срещу «Неопет» ООД по картовата му сметка постъпила сумата от 447.77 лв. като превод от ответника на дължимата работна заплата за месец септември 2020 г. и дневни пари за командировки. Приема, че в предварително изчислената при напускането му сума е била допусната грешка, като му било посочено, че за м. септември ще му бъде платена заплата от 480 лв. Въз основа на това в исковата си молба бил посочил задължение за неизплатена заплата за м. септември в същият размер. Поради това на основание чл. 233 от ГПК прави частичен отказ от иска, като намалява същия с размера на претендираната работна заплата за м. септември 2020 г., а именно 480 лв. и сумата от 50 лв. за неизплатени командировъчни пари. Въз основа на горното, общото задължение на работодателя за главница и лихва възлизала на сумата от 1888.28 лева, представляваща както следва:-За неизплатени трудови възнаграждения по чл. 245 от КТ сумата 1584 лв. и законна лихва за периода 01.02. - 01.07.2020 г. до датата на предявяване на иска 02.11.2020 г. в размер на 74.28 лв., общо 1658.28 лв.; -За обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск  за 2020 г. съгл. чл. 224 от КТ - 230 лв. В устните състезания взема становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът „НЕОПЕТ” ООД – гр.Стара Загора счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Не било спорно, че на 01.10.2018 год. дружеството сключило трудов договор с ищеца, като основното месечно трудово възнаграждение било 1200.00 лева. Ищецът считал, че за периода от м. януари 2020 год. до м. юни 2020 год., включително, не била изплатена работна заплата в размер на 264.00 лв. месечно и обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск. Дружеството изплатило всички дължащи се суми на ищеца както следва: Месец януари 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била  начислена сума от 1200 лв. и 7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно нормативната разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на работника в размер на 270.44 лв. По банков път били преведени 300 лв. аванс и в края на процесния месец по сметката на ищеца постъпила сума в размер на 636.76 лв. за работна заплата.; Месец февруари 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била начислена сума от 1200 лв. и 7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно нормативната разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на работника в размер на 270.44 лв. По банков път били преведени 300 лв. аванс и в края на процесния месец по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 636.77 лв. за работна заплата.; Месец март 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост е начислена сума от 1200 лв. и 7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно нормативната разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на работника в размер на 270.44 лв. По банков път били преведени 300 лв. аванс и в края на процесния месец по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 636.76 лв. за работна заплата.; Месец април 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била начислена сума от 1086 лв. и 7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно нормативната разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на работника в размер на 243.40 лв. По банков път били преведени 300 лв. аванс и в края на процесния месец по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 543.08 лв. за работна заплата.; Месец май 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била начислена сума от 1200 лв. и 7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно нормативната разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на работника в размер на 270.44 лв. По банков път били преведени 300 лв. аванс и в края на процесния месец по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 636.76 лв. за работна заплата.; Месец юни 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била начислена сума от 1200 лв. и 7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно нормативната разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на работника в размер на 270.44 лв. Авансът в размер на 300.00 лв. бил изплатен съгл.РКО. По банков път били преведени 636.76 лв. за работна заплата. На 14.09.2020 год. по взаимно съгласие между страните бил прекратен трудовият договор. Във ведомостта за м. септември били начислени 153.30 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни. Сумата била изплатена чрез платежно нареждане на 30.10.2020 год., заедно с работната заплата за м. септември, тъй като заплатите се изплащали през месеца, следващ този, през който е положен труд. Стойността на обезщетението по чл. 224 от КТ било изчислено на база полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от Д.П. месечно брутно трудово възнаграждение, съгласно чл. 177, ал.1 от КТ и чл. 18, ал. 1 НСОРЗ. На основание горепосоченото, счита че няма неизплатени задължения към ищеца. Моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.           

Видно от представения по делото трудов договор № 98/01.10.2018 г., ищецът е работил по трудов договор на длъжността „електромонтьор" в ответното дружество. Със заповед № 63/11.09.2020 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително.  По делото не са направени възражения и не са ангажирани доказателства за недобросъвестност на ищеца при изпълнение на трудовата му функция. С оглед на това съдът намира, че работодателят дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните по трудовия договор. От представените с отговора на исковата молба разчетно-платежни ведомости и банкови извлечения е видно, преди образуване на делото на ищеца са заплатени по банков път пълните размери на начислените му трудови възнаграждения за периода м.01. – м.06.2020 г. Тези обстоятелства не се оспорват от ищеца в откритото съдебно заседание по делото. С оглед на това съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява погасяването на претендираните вземания за трудови възнаграждения. Ето защо предявеният  иск за сумата 1584 лева, представляваща незаплатени трудови възнаграждения за периода м.01. – м.06.2020 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърляне на иска за главното вземане следва да бъде отхвърлена като неоснователна и акцесорната претенция за лихва по чл.245, ал.2  КТ в размер на 74,28 лева.  

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 от КТ предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В случая в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е предвидено заплащането на обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск. От представената с отговора на исковата молба разчетно-платежна ведомост за м.септември 2020 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 30.10.2020 г. е видно, че на ищеца е заплатена сумата 153,30 лв.  - обезщетение по чл.224 КТ, начислено заедно с трудовото му възнаграждение за м.септември 2020 г. Тези обстоятелства не се оспорват от ищеца в откритото съдебно заседание по делото. Изложеното налага извода, че вземането на ищеца за обезщетение по чл.224 от КТ е погасено. чрез изпълнение. С оглед на това съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 230 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Не следва на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства, че такива реално са направени. В приложения към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие № 0230274 /без дата/ не е отразено, че уговореното възнаграждение в размер на 300 лв. е било заплатено на адв. С.С., като липсват и други доказателства за заплащане на това възнаграждение.  

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.П. *** против „НЕОПЕТ” ООД – гр.Стара Загора, ул.“Петко войвода“ 6, ЕИК *********, представлявано от Петър Атанасов Терев, искове за сумата 1584 лева, представляваща незаплатени трудови възнаграждения за периода м.01. – м.06.2020 г., за сумата 74,28 лева, представляваща лихва по чл.245, ал.2  КТ и за сумата 230 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ :