Р Е Ш Е Н И Е № 191
Гр. Сливен, 06.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 258 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Й.К.Б., ЕГН **********,*** срещу
Решение № 32-177040/31.05.2022 г. на Директор на ТД Митница
Бургас към Агенция „Митници“, с което е прието следното: 1. На основание чл.
70 § 1 и § 2 и чл. 71 § 1, буква д), подбуква ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определена митническата стойност на стоката, поставена
под режим допускане за свободно обращение с МД 19BG001007013488R0, както следва: цена на
стоката, U. 4550; валутен курс BGN/U. BGN 1,76854;
Цена на стоката (кол. 1 Х кол. 2, BGN
8046,86; Разходи за транспорт BGN 831,21; Митническа
стойност (кол. 3 + кол. 4), BGN
8878,07; 2. На основание чл. 77 § 1 буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за
стоката от МД с MRN 19BG001007013488R0,
поставена под режим допускане за свободно обращение възниква вносно митническо
задължение; 3. Датата на възникване на митническото задължение, съгласно
разпоредбата на чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е 19.12.2019 г.,
която е датата на приемане на МД с MRN 19BG001007013488R0; 4. На основание чл.
85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено митническо задължение за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN
19BG001007013488R0 при прилагане на обща ставка на митото с код по КН
87032290/код по ТАРИК 87032290 00, съгласно КН на ЕС и основа за изчисляване,
съответстваща на митническата стойност, както следва: Митническа стойност –
8878,07 лв.; Приложима ставка на митото – 10 %; Размер на митото (кол. 1 * кол. 2) – 887,81 лв.; 5. На основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС от датата
19.12.2019 г. е определен размер на данъчната основа на основание чл. 55 ал. 1
от ЗДДС в размер на 9983,23 лв.; 6. На основание чл. 67 ал. 1 от ЗДДС е
определено задължение за ДДС за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД с MRN 19BG001007013488R0, както следва: данъчна основа
9983,23 лв., 20 % ДДС и размер на ДДС – 1996,65 лв.; 7. На основание чл. 105 §
3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим
допускане до свободно обращение с МД с MRN 19BG001007013488R0 е определено за
вземане под отчет вносно мито в размер на 433,30 лв., както следва: ВПО и
платено мито – 454,51 лв.; Установен размер на митото – 887,81 лв.; Мито за ВПО
и заплащане – 433,30 лв.; 8. На основание чл. 56 от ЗДДС, във вр. с чл. 105 § 3 и § 4 за стоката е определено за вземане
под отчет ДДС в размер на 953,25 лв., както следва: ВПО и платен ДДС – 1043,40
лв.; Установен размер на ДДС – 1996,65 лв.; ДДС за ВПО и заплащане – 953,25
лв.; 9. На основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1
от ЗДДС, във вр. с чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. Й.Б. е определен като длъжник за заплащане на вносно мито в размер
на 433,30 лв. и ДДС в размер на 953,25 лв.; 10. На основание чл. 108 § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 19б ал. 3 от ЗМ и чл. 90 ал. 1 от ЗДДС е
определен 10-дневен срок от уведомяването на длъжника за заплащане на вносното
мито и ДДС; 11. На основание чл. 102 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.
19б ал. 1 от ЗМ датата на връчване на решението се счита за дата на уведомяване
на длъжника; 12. На основание чл. 114 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.
59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента
е определена дължима лихва за забава върху дължимите вземания, считано от
датата на възникване на митническото задължение – 19.12.2019 г.; 13. На
основание чл. 114 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 59 ал. 2 от ЗДДС,
във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ
е определена дължима лихва за забава за размера на дължимите вземания, който не
е платен в срока по т. 10 от решението и 14. Установената сума за досъбиране в
размер на 1386,55 лв. е постановено да се внесе по конкретно посочена сметка на
Агенция „Митници“.
Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за
митниците, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на атакувания административен акт. Административният орган не съобразил и не
коментирал обстоятелството, че автомобилът е закупен директно от продавача GLOBAL AUTO EXCHENGE, без да е известно на жалбоподателя откъде продавачът е закупил
автомобила и на каква цена. В решението се твърдяло, че на 03.10.2019 г. е
проведен търг, в който автомобилът е закупен на цена от 4550 U.., без да е изяснено как неоспоримо е установено това, тъй като в акта
било посочено в тази насока само, че тази информация е от сайт www.autoauctions.io. Не ставало ясно какъв е този сайт, доколко същият е легитимен, кой го
е оторизирал да предоставя подобна информация и доколко последната е
достоверна. Оспорващият твърди, че няма достъп за пазаруване от онлайн търгове
на автомобили от С.., а също и до посочения от органа сайт, за който се твърди,
че е закупен автомобилът известно време преди да бъде закупен от него.
Автомобилът бил обявен на сайта на продавача
GLOBAL AUTO EXCHANGE: https://www.globalautoexchange.org с директен линк към автомобила: https://www.globalautoexchange.org/details/repairable-2012-audi-a6/83047189,
като обявата все още съществувала в интернет страницата на продавача и можело
да бъде видяна, ведно с продажната цена на автомобила. От обявата било видно,
че автомобилът е със сериозни увреждания, поради което е и с такава цена. Тази
информация била представена в хода на административното производство, но –
игнорирана, както и не била извършена проверка на твърдяните
обстоятелства. Сделката била договорена с продавача в телефонен разговор с
договорка след предварително заплащане на цената от 2100 щ. д., като отделно
бил уведомен за сумата от 470 д. транспортни разходи. След заплащане на сумите
му били издадени представените към митническата декларация фактури. Изразява
несъгласие, че представената фактура INVOICE от 05.10.2019
г. не доказва реално платената цена. В същата било посочено за кой автомобил е
издадена и цената на същия. Ответният орган признавал фактурата за извършения
транспортен разход, но не и фактурата за закупуване на автомобила, без изложени
мотиви за това. Без доказателства била определената по метода в чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност с посочена в решението
договорена цена в размер на 4550,00 щ. д.. Моли съда да отмени атакувания
административен акт.
В с.з. жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адв. Мл. Й.
от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че
административният орган не е доказал законосъобразността на своя акт. От
преписката и докладите не ставало ясно сайтът, на който се позовава органа сайт
за електронни търгове ли е, за обяви ли е или сайт, който отчита само някакви
продажби, посочената цена дали е цената, на която е продаден, или обявената.
Моли тези разпечатки да не бъдат кредитирани, тъй като не бил ясен техния
произход. Моли съда за отмяна на оспореното решение, с претенция за разноските
в производството.
В с.з. административният орган
се представлява от надлежно упълномощен юрк. М. Т. - К.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че при издаване на
оспореното решение е спазена изцяло процедурата по ЗМ и моли съда да потвърди
акта като законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. представената в цялост
административна преписка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 19.12.2019 г. в
МП Пристанище Бургас център е приета МД с MRN 19BG001007013488R0
с вносител в ел.д. 3/15 и декларатор в ел.д. 3/18 Й.Б., ЕОРИ: BGB**********ZZZ9,
пряк представител в ел.д. 3/19 и ел.д. 3/21 "ЕМ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕОРИ BGC102978701ZZZZ3 за режим допускане за свободно обращение
на стока с описание в ел.д. № 6/8: „УПОТР. ПЪТН. АВТОМОБИЛ – КАТАСТР.; МАРКА:
АУДИ; МОДЕЛ: А6; ТИП: ; БР. МЕСТА: 5;
ТОВАРОНОСИМОСТ: 0; ПЪРВ. РЕГ.: 20120101; ЦВЯТ: ЧЕРЕН; РАБ. ОБЕМ: 3000 КУБ СМ;
МОЩНОСТ: 310 HPSAE; ДВИГ. №: БЕНЗИН КАТ.; ШАСИ № WAUBGAFC8CN028760“.
За стоката било посочено: в ел.д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“
– С..; в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ – „FOB
– франко борд“; в ел.д. № 4/16 „Метод на определяне на стойността“ – „1 –
Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса“; в ел.д. № 4/14 „Цена
на стоката“ – 2100,00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – U…;
в ел.д. № 4/9 „Добавяния и приспадания“ – код АК разходи за транспорт, товаро – разтоварни и обработващи операции и разходи за
застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС – 831,21 лв. – код ВА
разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане – 217,35 лв. В
ел.д. № 8/5 „Вид на сделката“ – 11/ Сделки, включващи действително или
планирано прехвърляне на собственост от местни лица на чуждестранни лица срещу
финансова или друга компенсация/окончателна продажба/. Към МД били приложени
търговска фактура от 05.10.2019 г., търговска фактура № *********/24.11.2019
г., Certificate of title /удостоверение за собственост – 1 бр., търговска фактура № **********/16.12.2019 г. и Коносамент № MAEU*********. Съобразно
декларираните данни, към датата на приемане на МД (19.12.2019 г.) размерът на
митническата стойност за стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на база договорната стойност, т. е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана
при необходимост. Декларираното условие на доставка „FOB
– франко борд“ и към митническата декларация е приложена фактура (INVOICE) от
05.10.2019 г., издадена от “GLOBAL AUTO
EXCHANGE” LLC, … Commerce Way S. … L., F. 32750, U... Митническата стойност за стоката,
определена на база декларираните за нея елементи, е 2100,00 щ. д. – цена на
автомобила по приложената фактура, 470,00 щ. д. разходи за международен
транспорт и обща митническа стойност 4545,14 лв. Определеното и взето под отчет
мито е в размер на 454,51 лв., а ДДС – 1043,40 лв., изчислени съобразно митническата
стойност и съответната данъчна основа. Разходите за международен транспорт са
определени в размер на 470 щ. д., съгласно приложена към МД фактура (INVOICE) № *********/24.11.2019 г., издадена от „EXPORT AUTO U..,RIVERVIEW F., U…“. Между страните няма спор, че посочените суми
са платени.
С Писмо рег. № 32-251324/05.08.2021
г. на Началника на МП Пристанище Бургас, ТД Митница Бургас Й.Б. бил уведомен,
че във връзка с извършване на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ на стоката от МД с MRN: 19BG001007013488R0 е необходимо да предостави допълнителни доказателства
в потвърждение на декларираната цена, документи относно извършените плащания
към доставчика, както и други данни, сведения и информация, удостоверяващи
цената по сделката, комисионни за посредничество, разходи за контейнери, за
транспорт, застраховка, товаро – разтоварни и обработващи
операции и пр. В отговор с Писмо вх. № 32-351334/05.11.2021 г. Б. посочил, че
не е открил никакви документи, съотносими към
запитването.
Със Съобщение рег.
№ 32-401202/10.12.2021 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил Й.Б., че в
изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с
което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 19BG001007013488R0/19.12.2019 г. В съобщението
били посочени мотивите, на които ще се основава решението, а именно: описание
на данните от митническата декларация и приложените към същата документи, определената
митническа стойност от 4545,14 лева, съобразно декларираните данни, вносно мито
от 454,51 лева, данъчна основа за ДДС в размер на 5217,00 лева и изчислен
размер на ДДС от 1043,40 лева; данни от извършена последваща проверка, при
която е анализирана налична информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси), като е посочено, че на ел. адрес https: //autoauctions. io/ е открита
информация за обявена продажна цена на аукцион с дата
03.10.2019 г. със статус "Продадена" (Sold)
за автомобил със същия VIN (номер на шаси) и "odometer
136 767 actual miles"
в страната на износа; публикуваната продажна цена е в размер на 4550 щ. д. и
превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 2 100 щ.
д. при допускане за свободно обращение. Според съобщението, намерени били и
продажни цени на 4 броя автомобили със същата марка, модел и година на
производство и сходни щети от катастрофи, които варират в диапазона 5295 – 7075
щ. д.. Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения
относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят
към нея при определяне на митническата стойност.
В мотивите, на
които ще се основава решението, посочени в съобщението до Б. се съдържат и
установявания, както следва: 1. от приложеното към митническата декларация Удостоверение
за собственост на моторно превозно средство в полето, където се удостоверява
собствеността е вписан IDS PROPERTY CASUATY INS COMPANY, 8725 IH-35 N, NEW BRAUNFELS, TX 78130; 2. Съгласно данните в приложения коносамент, издаден от Maersk Line на
14.11.2019 г., автомобилът е натоварен в отправно пристанище M. на 13.11.2019 г. с получаващо пристанище B., B., с получател на
стоката „Solutions auto“,
дружество, за което липсват сведения как е обвързано със стоката; 3. Приложената към
митническата декларация фактура Invoice не е подкрепена с
други документи или извършени плащания; 4. В информацията от проведения аукцион са посочени и отчетени данни към 03.10.2019 г. за
изминати 136 767 мили, а съгласно данните в удостоверение за собственост
на превозното средство, при продажбата със собственик IDS PROPERTY CASUATY INS
COMPANY към 12.09.2019 г. са отчетени същите данни, от което следва да се
направи извода, че автомобилът е в непроменено състояние; 5. Освен информация
за продажната цена в резултат на проведения аукцион,
са налице и 10 бр. изображения, удостоверяващи състоянието на автомобила, като
намерената информация се потвърждава и от описанието на автомобила към датата
на деклариране за свободно обращение, във връзка с което няма доказателства да
е налице промяна в състоянието на автомобила към 03.10.2019 г. датата на аукциона и съответно датата на допускане за свободно
обращение. Наличните данни не удостоверявали достоверността на датата, към
която е сключена сделката между продавача GLOBAL AUTO EXCHANGE и купувача Б., а сочели, че последната сделка е
продажбата на аукциона, след която няма данни и
доказателства за осъществена продажба. Публикуваната подробна информация от
проведения аукцион удостоверявала по безспорен начин,
че окончателната цена е 4550 щ. д.. Предвид това деклараторът следвало да
декларира действително платената или подлежаща на плащане цена. Според
съобщението, обстоятелството, че вносителят представя фактура предполагало, че
е възможна последваща препродажба с купувач Б., която не била подкрепена с
доказателства и не можело да послужи за митнически цели; в случай, че е налице
такава препродажба, в цената на автомобила би следвало да са включени както
сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион или др. подобни, тъй като при определяне на
митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена
за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от купувача, но
не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена разходите
за комисионни и възнаграждения за посредничество. Въпреки че тези разходи
следва да се добавят към митническата стойност на стоките, към преписката не са
налице доказателства, че са извършени нито какъв е техният размер. На основание
чл. 71, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. всеки
елемент, който се добавя, се основава само на обективни и подлежащи на количествена
оценка данни, които в настоящата преписка не са налични. При така изложената
фактическа обстановка е прието, че продажната цена в размер на 4550 щ. д. е най
– ниската установена действително платена цена на автомобила при продажбата му
за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да
послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съгласно мотивите в съобщението, в приложената към
митническата декларация фактура са налице разходи за международен транспорт в
размер на 470 щ. д., които на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. се прибавят към митническата стойност на стоките. Същите са
изчислени във връзка с осъществен международен транспорт от пристанище на
натоварване M., U… до пристанище на
разтоварване Б., Б.. Определена
е нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 19BG001007013488R0/19.12.2019 г. в размер на 8878,07
лв. (4550 U..х вал. курс 1 U../1.76854
лв. = 8046,86 лв. + 470 U.. х вал. курс 1 U../1.76854 лв. = 831,21 лв.), като с оглед този размер
на митническата стойност на основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. възниква ново митническо задължение, а на основание чл. 77 § 2 от
Регламента същото възниква на датата на приемане на митническата декларация –
19.12.2019 г. с размер на мито – 887,81 лв., при разходи, свързани с вноса в
размер на 217,35 лв. е определена данъчна основа в размер на 9983,23 лв. и ДДС
в размер на 1996,65 лв. След сравнителен анализ на размера на вземанията,
изчислен и заплатен въз основа на данните в МД с гореустановения
се определя за доплащане вносно мито в размер на 433,30 лв. и ДДС за доплащане
в размер на 953,25 лв. При тези мотиви е установен за досъбиране размер на
вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане 1386,55 лв. с отговорен
длъжник деклараторът Й.Б.. В съобщението се съдържа информация още за това, че
на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. върху размера на
неизплатените вносни мита се начислява лихва за забава, върху и над размера на
вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение – 19.12.2019
г. до датата на уведомяването. На основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква
задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Б. е уведомен, че в срок от 30 дни
от получаване на писмото може да изрази становище, като в случай, че не желае
да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение.
Съобщение рег. №
32-401202/10.12.2021 г. е връчено на Й.Б. с известие за доставяне на 22.01.2022
г. В отговор на същото Б. депозирал Становище вх. № 32-55819/18.02.2022 г., в
което посочил, че е закупил автомобила от GLOBAL AUTO EXCHANGE, обявен директно на
сайта на продавача: https://www.globalautoexchange.org с директен линк към
автомобила:
https://www.globalautoexchange.org/details/repairable-2012-audi-a6/83047189,
като обявата все още съществувала в интернет страницата на продавача и можело
да бъде видяна, ведно с продажната цена на автомобила. Представил екранни
снимки от сайта преди закупуването на автомобила, в които е вписана и реалната
цена от 2100 щ.д. Изразил съмнение относно легитимността на сайта www.autoauctions.io, за който
установил, че не продава автомобили, не прави търгове и е със съмнителна
репутация. Заявил още, че съмненията на митническия орган са неоснователни и не
се базират на никакви доказателства, считайки че пазарната стойност на
конкретния автомобил и неговото състояние следва да се установят в момента на
пристигането му, а не над две години след това. Възразил, че от посочената
информация за предишни продажби на автомобила от интернет и средна пазарна
стойност на сходни автомобили отново от интернет не може да се направи извод за
пазарната цена на самия автомобил, а приетото, че единствената установена
действително платена цена за автомобила в размер на 4550 щ.д. е некоректно и не
кореспондира с изложените обстоятелства и факти.
С Докладна записка
рег. № 32-174274/30.05.2022 г., изготвена от Началник на МП Пристанище Бургас
център при ТД Митница Бургас, при излагане на идентична фактическа обстановка
като посочената в Съобщение рег. № 32-401202/10.12.2021 г. било предложено на
Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт
за определяне на нова митническа стойност на стоката с МД с MRN 19BG001007013488R0/19.12.2019 г.
При пълно
възприемане и възпроизвеждане на фактическите и правни констатации, съдържащи
се в Съобщение рег. № 32-401202/10.12.2021 г. и
Докладна записка рег. № 32-174274 от 30.05.2022 г. Директорът на ТД
Митница Бургас издал процесното Решение № 32-177040/31.05.2022 г., с което на
основание чл. 70, § 1 и § 2, вр. чл. 71, § 1, б.
"д", подбуква "ii" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за
стоката, поставена под режим "допускане за свободно обращение" с МД с
MRN 19BG001007013488R0, подадена от Й.Б. е определена митническа
стойност в размер на 8878,07 лева; на основание чл. 77, § 1, б. "а" и
§ 2 и чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоката е определено
възникнало на 19.12.2019 г. вносно митническо задължение в размер 887,81 лева;
на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по
смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стоката в размер 9983,23 лева, а на
основание чл. 66 ал. 1 т. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за
ДДС в размер на 1996,65 лева; на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС)
952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, вр. с чл. 105 § 3 и § 4
от Регламента е определен за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в
размер на 433,30 лв. и ДДС в размер на 953,25 лв.; на основание чл. 77, § 3 от
Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС е посочен като длъжник Й.Б.
за заплащане на вносно мито в размер на 433,30 лв. и ДДС в размер на 953,25
лева; на основание чл. 19б от ЗМ, вр. чл. 108, § 1 от
Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определен 10-дневен срок от уведомяване на
длъжника за заплащане на определеното вносно мито и ДДС, а на основание чл.
114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определено
задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, определени в общ размер за
досъбиране на 1386,55 лв., считано от 19.12.2019 г. до датата на уведомяване на
длъжника за решението, както и лихва за забава за размера на дължимите
вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за
решението.
Решението е връчено
на своя адресат Й.Б. на 07.06.2022 г., видно от приложеното по преписката
известие за доставяне. Жалбата срещу акта е постъпила пред настоящия съд, чрез
административния орган, на 20.06.2022 г.
В хода на съдебното
производство административният орган представя официален превод на приобщените
по преписката писмени доказателства, както следва: екранна разпечатка от сайт https://autoauctions.io, видно от която
лек автомобил Ауди А6 с VIN
WAUBGAFC8CN028760 е
продаден за 4550 щ.д. преди две години в С. А., Т. с продавач Застрахователно
дружество, с дата на провеждане на търга 3 октомври 2019 г., държава на
купувача С..; Сертификат за собственост от Т. 78130, с предишен собственик Г. В.
Д. С. А., Т., с посочен собственик IDS PROPERTY
CASUALTY
Застрахователна компания, Н. Б., Т. 78130; Фактура от 05.10.2019 г. за продажба
на лек автомобил Ауди А6 с идент. № WAUBGAFC8СN028760 за сума от 2100
щ.д. с продавач Global Auto Exchange LLC, 416 К. У. ап. …,
Л., Ф. 32750, С..; Фактура за доставка от М., С.. до Б., Б.
с издател Export Auto U.., Р., Ф., С.. до Ф. 88 ЕООД Б., България,
с дата 24.11.2019 г. за океански превоз с контейнер, в която фактура е описано
и процесното превозно средство; Коносамент №
*********, издаден в М. на 14.11.2019 г.; Фактура за внос № **********.
По делото е
разпитан като свидетел И. А., к. на жалбоподателя, който заявява, че през
септември – октомври 2019 г. са разглеждали в сайт Global Auto Exchenge ударен автомобил
Ауди А6 с добра цена – около 2100 щ. д.; Колата се намирала в С., а Б.
разговарял по телефона с представител на продавача, който разяснил, че могат да
доставят автомобила в България; искали още около 500 д. българска фирма да
достави колата; Б. имал притеснения за регистрацията, но го уверили, че ще му
бъдат издадени всички необходими документи за това; автомобилът имал голям удар
отзад, не бил в движение, доставили го с Пътна помощ.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото годни писмени
доказателства. Въз основа на същите съдът формира следните изводи от правно
естество:
Обжалваното решение
представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220, ал. 1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно
жалбоподателя - определени са за досъбиране митнически задължения и лихви върху
тях за стока, поставена под режим на допускане за свободно обращение с МД с MRN
19BG001007013488R0. Предвид това съдът приема жалбата за
допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и пред
компетентния съд по адреса на жалбоподателя.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява и като основателна при следните съображения:
Оспореното административно
решение е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по
закон правомощия, т.е. при наличието на персонална, материална и териториална
компетентност. Съгласно чл. 101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на
дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни
за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация,
а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение"
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и §
7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление,
какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за
целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да
се приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение е
произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените
му правомощия, поради което актът е валиден.
Освен валидно, при
издаване на оспореното решение не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, изрично
посочен в спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС)
952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват
последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в
декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може
да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност,
свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи
търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на
чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл.
84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на
декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено
нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл.
84в от с. з., с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус
митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа
декларация по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид както
представените от получателя на стоката Б. доказателства при подаването й, така
и събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните
от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките
под режим "допускане за свободно обращение". При така извършения
последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана
материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока,
каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на
чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към
административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница
Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ от оспорващия е
изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена,
документи за извършените плащания към доставчика (продавач на стоките) от
купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация,
удостоверяващи цената по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в
степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително
платената или подлежаща на плащане цена. В отговор на изисканата информация
оспорващият е представил разпечатка от сайта на продавача, в която е вписана и
цената на автомобила, ведно с негови идентификационни данни, като останалите
документи са приложени към самата митническа декларация. Следователно, в случая
е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана
счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и
с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока,
а е извършена проверка по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, т. е. на
точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи, поради което и по
аргумент от чл. 84 ал. 2 от ЗМ не може да се приеме, че проверката е следвало
да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било
необходимо издаването на заповед по чл. 84в от с. з. Спазени са и разписаните в
относимата към казуса нормативна уредба други
специфични правила по издаване на административен акт от категорията на
процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма като в него, в
съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в
които са посочени правните основания за издаването му с изложение на
фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.
В Дял втори, Глава
трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност,
върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата
територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени
вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат
субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една
страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този
смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по
дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на
митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни
съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа
стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва
да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е
сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за
определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените
субсидиарни методи. Терминът "основателни съмнения" е дефиниран в
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява
във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за
определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи
аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията,
поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70
§ 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния
заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В чл. 140 от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е
предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в
случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали
след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо
към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело
С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата
стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на
внесените стоки и могат да прибегнат до вторични
методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната
стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата
информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на
съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Настоящият съдебен
състав счита, че в конкретния казус митническите органи не са изпълнили
задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по
смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там
регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у
него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други
идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от
съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния
автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при
завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че
действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в
хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 03.10.2019
г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа в размер на
4 550 щ.д. (8046,86 лева), увеличена с транспортните разходи в размер на 8878,07
лева и след отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната от Б.
цена на автомобила на база представен INVOICE от 05.10.2019 г., издаден от Global Auto exchange L.., С.. и придружаващ МД с MRN 19BG001007013488R0. В тази връзка следва да се отбележи, че
това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният
метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл.
74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в
случая от митническите органи. В този смисъл е налице нарушение на законовите
разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена
митническата стойност.
Отделно от това,
позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https: //autoauctions. io/ информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната
на износа с обявена продажна цена от 4550 щ.д. не е достатъчно за обосноваване
на т. нар. "основателни съмнения". Това е така, тъй като посочената
информация не е част от митническите информационни системи и данните не са
събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с
доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват
каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган
относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на
митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и
относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна,
видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е
предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да
бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е.
оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и
контрол. Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2447/215 фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква
като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата
стойност на стоката е представен INVOICE от 05.10.2019 г., издадена от Global Auto Exchange, L., F., U..,
в която Б. е вписан като купувач с посочена продажна цена на процесния
автомобил.
Представеният Сертификат за собственост сочи, че автомобилът е придобит от IDS PROPERTY CASUALITY – застрахователна компания на дата
12.09.2019 г., но този документ не може да докаже собствеността върху
превозното средство към датата на процесната фактура (Invoice)
от 05.10.2019 г., нито данните, съдържащи се в нея. Т.е. цитираният сертификат
не игнорира доказателствената стойност на посочения документ, чието съдържание
удостоверява извършената продажба с посочения в същата собственик и продавач - Global Auto Exchange, L., F., U...
Още повече, че според доказателствата мястото на експедиция на автомобила е
именно Ф., С... Независимо от това, в решението на Директора на ТД Митници
Бургас не са изложени никакви мотиви, свързани с предоставените във връзка с
вноса документи, от който анализ да се установи по категоричен начин, че
въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в
действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа
стойност на вносната стока. Непредставянето на договор между страните по
сделката, а само на фактура не може да доведе до формирания от митническия
орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност,
действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на
договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената
в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от
административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната
стойност. Действително не са представени доказателства относно извършени
плащания от купувача към продавача, но това автоматично не води до извода,
възприет от административния орган, че е налице липса на данни, сведения,
документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, нито освобождава
митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска
от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Кaкто вече бе посочено, позоваването в митническото решение
на данните от проведен на 03.10.2019 г. аукцион,
обявени на посочения в акта интернет адрес, не са достатъчни за обосноваване на
т. нар "основателни съмнения", още повече, че тази информация не е
събрана по надлежния ред. При това положение следва единствено верният извод,
че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД с MRN 19BG001007013488R0/19.12.2019 г. е договорната стойност, т.
е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане по представената
INVOICE от 05.10.2019 г., а това е така, тъй като декларираната митническа
стойност на внесената стока съответства на всички предоставени търговски,
транспортни и други документи, които касаят съответната сделка. Изложеното мотивира
съда в настоящия му състав да приеме, че оспореният административен акт е
постановен в противоречие материалния
закон.
При горните
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай е
постановен отказ за приемане на митническата стойност по декларацията на
оспорващия и е определена нова такава и нови стойности на обвързаните с нея
вносно мито и ДДС, без това да е обосновано по категоричен начин. В този смисъл
обжалваното решение № 32-177040/31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас
при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно, като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, което налага
неговата отмяна. Предвид незаконосъобразното определяне на нова митническа
стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни
задължения на оспорващата за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което
обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
При този изход на
спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне, с оглед Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017 г. на ВАС, съгласно чиито мотиви, съдът следва да съобрази
принципа на справедливостта и съразмерността. Минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
съобразно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката
правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ. Към процесния случай приложима е нормата на чл.
8 ал. 1 т. 2 от наредбата, който регламентира минимален размер за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес - при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. плюс 7 % за
горницата над 1000 лв., като в случая материалният интерес възлиза на 1386,55
лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 327,09
лв. Според чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. За да се произнесе по направеното възражение за
прекомерност, респ. искане за редуциране на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът следва да приложи цитираните принципи за справедливост,
обоснованост и съразмерност, изхождайки от предмета и естеството на правния
спор. Видно от проведеното съдебно производство, реалното процесуално участие
на упълномощения адв. Й. и обема на осъществената защита се изразяват в
изготвяне на жалбата, участие в открито съдебно заседание и ангажиране на гласни
доказателства, като упълномощеният процесуален представител е участвал и в
административното производство с изготвяне на пространно становище. При тези
съображения и съобразно реалното процесуално участие на ангажираност на
адвоката, респ. обема на осъществената защита в процеса, настоящата съдебна
инстанция намира, че договореното и заплатено на същия възнаграждение за
процесуална защита и съдействие в размер на 500,00 лв. е справедливо,
обосновано и съответно на извършената от защитника работа, поради което
възражението за прекомерност се преценява като неоснователно. Така определените
и възприети от съдебния състав разноски в общ размер на 510,00 лв. следва да се
възложат в тежест на ответния административен орган.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 32-177040/31.05.2022 г. на Директор на ТД Митница Бургас към Агенция
„Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внесената от Й.К.Б.
стока по МД с MRN 19BG001007013488R0/19.12.2019 г.,
като е определена митническа стойност в размер на 8878,07 лв. и е определен
дължим размер на вносно мито от 887,81 лв. и ДДС от 1996,65 лв., като е
определена сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 433,30 лв. и ДДС в
размер на 953,25 лева, ведно с лихви за забава.
ОСЪЖДА
ТД Митница
Бургас при Агенция “Митници да заплати на Й.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***
разноски в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: