Решение по дело №1164/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 922
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20195330201164
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                             Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е        9 2 2

        

                                      гр. Пловдив, 14.05.2019г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на  петнадесети март две хиляди и деветнадесета год. в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 1164/2019 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-010827 от 26.12.2018г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед МЗ рег. №  8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя Н.С.Р., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение на разпоредбите на чл. 137А, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

          Жалбоподателят – редовно призован – не се явява, която поддържа така депозирана жалба, заявява, че няма да сочи нови доказателства и моли атакуваното НП да бъде отменено.

          Въззиваемата страна – Сектор „ПП” при ОДМВР – Пловдив – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

         Жалбата е основателна.

 

        С акт за установяване на административно нарушение от 27.11.2018г. при извършена проверка на същата дата около 09:50 часа в гр. Пловдив, бул. „Копривщица“ кръстовище бул. „Пещерско шосе“ е било констатирано, че жалбоподателя Р. управлява личния си лек автомобил Хюндай Н 30 с рег. № ***, като: 1. Не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила.

 

Записано било от проверяващите, че по този начин били нарушени разпоредбите на чл. 137А, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят е подписал съставения АУАН с възражение /без да сочи какво конкретно е то /. Р. се е възползвал от правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, като го е сторил и е посочил, че по време на проверката от контролните органи е работел като такси, бил е с клиент и с включен таксиметров апарат.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под разпоредбите на чл. 137А, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като е наложил глоба на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

          

С жалбата са ангажирани писмени доказателства , оборващи направените в АУАН констатации. Видно от приложеното фотокопие на фискален бон от таксиметров апарат се установява , че на датата на проверката жалбоподателят е осъществявал таксиметрова дейност. Фискалният бон отразява като час на таксиметровата услуга 10,09ч. на 27.11.2018г., както и престой на автомобила в рамките на почти 9 минути, което обстоятелство от своя страна несъмнено сочи , че действително към момента на проверката Р. е бил с клиент в таксито. Освен това жалбоподателят е приложил и заверено фотокопие от Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за периода 01.10.2018г. до 31.12.2018г., което също потвърждава , че към момента на проверката жалбоподателят е осъществявал законна такава дейност и то с с упоменатия в Разрешението автомобил с контролен номер ***.

Административнонаказателната отговорност на Р. е била ангажирана по реда на чл. 137,ал.1 от ЗДвП, който законов текст обаче е неприложим към изяснената фактическа обстановка , от която безспорно се установява осъществяването на таксиметрова дейност от страна на жалбоподателя, поради което е следвало същият да не бъде санкциониран, тъй като нормата на чл. 137,ал.2 , т.4 от ЗДвП от своя страна освобождава водачите на таксиметрови автомобили от задължението да ползват обезопасителни колани при упражняването на своята дейност / каквото упражняване бе установено в конкретния казус/

Съдът е на становище , че атакуваното НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като с него е била наложена административна санкция глоба на лице , за което е безспорно установено, че към момента на констатиране на нарушението е упражнявал таксиметрова дейност, поради което

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

         ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-1030-010827 от 26.12.2018г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед МЗ рег. №  8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя Н.С.Р., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение на разпоредбите на чл. 137А, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

         Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.