Р Е
Ш Е Н
И Е № 9 2 2
гр.
Пловдив, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди и деветнадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня
Койчева, като разгледа АНД № 1164/2019 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-010827
от 26.12.2018г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед МЗ
рег. № 8121з-515/14.05.2018г., с което
на жалбоподателя Н.С.Р., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение на разпоредбите на чл. 137А, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят – редовно призован – не се явява, която поддържа така
депозирана жалба, заявява, че няма да сочи нови доказателства и моли
атакуваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Сектор „ПП” при
ОДМВР – Пловдив – редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е основателна.
С
акт за установяване на административно нарушение от 27.11.2018г. при извършена
проверка на същата дата около 09:50 часа в гр. Пловдив, бул. „Копривщица“
кръстовище бул. „Пещерско шосе“ е било констатирано, че жалбоподателя Р. управлява
личния си лек автомобил Хюндай Н 30 с рег. № ***, като: 1. Не използва
обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила.
Записано било
от проверяващите, че по този начин били нарушени разпоредбите на чл. 137А, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят
е подписал съставения АУАН с възражение /без да сочи какво конкретно е то /. Р.
се е възползвал от правото си в тридневен срок да направи своите възражения по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, като го е сторил и е посочил, че по време на
проверката от контролните органи е работел като такси, бил е с клиент и с
включен таксиметров апарат.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа
обстановка и е подвел нарушението под разпоредбите на чл. 137А, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, като е наложил глоба на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
С жалбата са ангажирани писмени доказателства ,
оборващи направените в АУАН констатации. Видно от приложеното фотокопие на
фискален бон от таксиметров апарат се установява , че на датата на проверката
жалбоподателят е осъществявал таксиметрова дейност. Фискалният бон отразява
като час на таксиметровата услуга 10,09ч. на 27.11.2018г., както и престой на
автомобила в рамките на почти 9 минути, което обстоятелство от своя страна
несъмнено сочи , че действително към момента на проверката Р. е бил с клиент в
таксито. Освен това жалбоподателят е приложил и заверено фотокопие от
Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за периода
01.10.2018г. до 31.12.2018г., което също потвърждава , че към момента на
проверката жалбоподателят е осъществявал законна такава дейност и то с с
упоменатия в Разрешението автомобил с контролен номер ***.
Административнонаказателната отговорност на Р. е
била ангажирана по реда на чл. 137,ал.1 от ЗДвП, който законов текст обаче е
неприложим към изяснената фактическа обстановка , от която безспорно се
установява осъществяването на таксиметрова дейност от страна на жалбоподателя,
поради което е следвало същият да не бъде санкциониран, тъй като нормата на чл.
137,ал.2 , т.4 от ЗДвП от своя страна освобождава водачите на таксиметрови
автомобили от задължението да ползват обезопасителни колани при упражняването
на своята дейност / каквото упражняване бе установено в конкретния казус/
Съдът е на становище , че атакуваното НП е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, тъй като с него е била наложена
административна санкция глоба на лице , за което е безспорно установено, че към
момента на констатиране на нарушението е упражнявал таксиметрова дейност,
поради което
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-1030-010827 от 26.12.2018г. на Началник Група
към ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед МЗ рег. № 8121з-515/14.05.2018г., с което на
жалбоподателя Н.С.Р., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение на разпоредбите на чл. 137А, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.