РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. , 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на трети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20231220200236 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 63 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „ С.
“ № 12, чрез пълномощник Р. А. - адвокат към АК Пазарджик, съдебен адрес: В., ул. „В. Г.“
32 ,
против Наказателно постановление № 23-0266-000110/ 29.03.2023 г., издадено от ВПД
Началник РУ в ОДМВР Благоевград. РУ Гоце Делчев, връчено на 25.04.2023 год., с което на
жалбоподателя за вменено му административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 (двеста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който отмени изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира
представители по делото, не ангажират и допълнителни доказателства.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират
представители по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният доказателствен
материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.02.2023г. около 14:35 часа в село Бл. на главната улица в района на джамията
1
управлява товарен автомобил марка Р. Тр. с регистрационен номер *******, собственост на
Ч.-2003 ЕООД от град Д., при проверката се установи, че водача е Български гражданин и
управлява с чуждестранно СУМПС с номер DZHIN812217A99BG04 на отчет в Обединено
Кралство Великобритания, без да е подменено, след пребиваване в Република България
повече от три месеца.Съставен е АУАН, който е подписан и връчен на водача. В
последствие е издадено и процесното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на
наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за
това императивна законова процедура и от компетентен орган,.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че "Българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната. ", което предполага актосъставителят и
административнонаказващия орган да посочат по ясен и недвусмислен начин следните
релевантни за състава на нарушението факти: датата, срокът на валидност и държавата на
издаване на СУМПС; датата на влизане на съответния водач на територията на
Република България. Първото е необходимо, за да се прецени дали СУМПС е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в които
случаи не важи изискването за тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Второто, за да се
установи дали при проверката извършена на водача на датата посочена в АУАН и НП място
същият е управлявал МПС с чуждестранно СУМПС повече от три месеца след влизането му,
респ. установяването му в Република България. Съпоставяйки горните изисквания с
текстовите части на АУАН и НП се установява, че водачът е управлявал МПС с
чуждестранно национално свидетелство, издадено от Великобритания, без да е посочено
кога е издадено същото, каква е валидността му и най-вече кога водача е влязъл в страната,
за да се прецени дали към инкриминираната дата – на проверката последният е управлявал
със съответното чуждестранно национално свидетелство повече от три месеца след
влизането му в страната. Въпреки, че не се спори, че жалбоподателя към момента на
проверката е представил на контролните органи именно СУМПС, издадено от
Великобритания и след проверка е установено, че пребивава в страната повече от три месеца
след влизането му в Република България, в случая е налице сериозен пропуск при
описването на релевантни и съставомерни обстоятелства, както в текста на АУАН, така и в
текста на издаденото НП, което представлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и което възпрепятства възможността на нарушителя да
разбере въз основа на какви точно факти се приема, че е осъществил състава на вмененото
му във вина нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира адекватно защитата си.
На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
административнонаказващия орган е приложил спрямо жалбоподателя санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според която "Наказва се с глоба от 100 до 300
лева:... 2. който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
2
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност
по реда на чл. 157, ал. 4 или след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или. т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено", която не
кореспондира с вменената като нарушена материалноправна норма, поради което съдът
намира направеното възражение в жалбата в тази насока за основателно. В случая нито една
от санкционните хипотези, неуточнена в случая от административнонаказващия орган не
покрива състава на нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се касае за
неправоспособен водач (същият притежава валидно СУМПС, съответстващо за
категорията), или такъв, загубил правоспособността си, СУМПС не е временно отнето или
обявено за невалидно, тъй като е било изгубено, откраднато или повредено. Посоченото
несъответствие между нарушената разпоредба с приложената санкционна норма също
представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно опорочава правото на
защита и възможността нарушителят да разбере по недвусмислен начин правното основание
за налагането на административното наказание.
По делото от страна на административнаказващия орган не бяха представени никакви
доказателства, които да установят на коя дата жалбоподателя е влязъл в страната, за да се
прецени дали същият е управлявал към датата на проверката с издаденото му от Кралство
Великобритания СУМПС повече от три месеца след влизането му в страната. В случая
същото не е било осъществено от обективна страна, тъй като видно от преамбюла на
Споразумението за Европейското икономическо пространство, като договаряща се страна по
него фигурира и "Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия". Последното
обстоятелство сочи на извод, че случая попада в изключенията на предвидени от
законодателя в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, което обуславя и отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН след, като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането
на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно и доказано, поради
което същото следва да бъде уважено. Разноски от страна на жалбоподателя в качеството му
на жалбоподател в случая не са реализирани, доколкото сключеният Договор за правна
защита и съдействие е за безплатна защита и съдействие, по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Именно на това правно основание, разгледано във връзка с чл. 18, ал. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
Закона за адвокатурата и като съобрази, че в случая съдът следва да определи и присъди на
жалбоподателя дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер от 500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 23-0266-000110/ 29.03.2023 г., издадено от
ВПД Началник РУ в ОДМВР Благоевград. РУ Гоце Делчев, връчено на 25.04.2023 год.
ОСЪЖДА Началник РУ в ОДМВР Благоевград. РУ Гоце Делчев,да заплати на А. А. Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „ С. “ № 12, сумата 500 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
3
4